№ 16296
гр. София, 31.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20231110120335 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Л. К. Е. срещу „Ц.“ АД. С молба с
вх. № 265485/26.09.2023 г. ищцовата страна Л. К. Е. чрез надлежно упълномощен
процесуален представител е заявила отказ от предявения против „Ц.“ АД иск, с искане по чл.
228 ГПК като ответник по делото да бъде конституирано „К.“ ООД. С определение от
18.10.2023 г. е конституиран на основание чл. 228 ГПК като ответник по делото „К.“ ООД. В
хода на производството поради настъпване на смъртта на първоначалния ищец на негово
място е конституиран универсалния му правоприемник С. У.. Срещу „К.“ ООД са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45
ЗЗД, за сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, както и сумата от 3 853,81 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за лечение и рехабилитация, вследствие на причинената на Л. Е. на
22.02.2022 г. фрактура на ляво рамо, ведно със законната лихва от датата на от увреждането
до окончателното изплащане на сумата.
Предявен е от ответника „К.“ ООД и евентуален осъдителен обратен иск по реда на
чл. 219 ГПК иск с правно основание чл. 435, вр. 429 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ЗК
„У.“ АД да заплати на ,,К.“ ООД претендираните по главния иск суми, а именно: сумата от
12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и
сумата от 3 853,81 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за лечение и рехабилитация, вследствие на причинената на ищцата на 22.02.2022 г.
фрактура на ляво рамо, ведно със законната лихва от датата на от увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 22.02.2022 г. посетила магазин С.., намиращ се в гр. София.
/адрес/, до бл. ****, като на излизане от магазина автоматичната подвижна врата я
притиснала и тя паднала. Сочи, че в резултат на инцидента посетила УМБАЛ „Пирогов“,
където й била направена рентгенография на лява раменна става, като се установило, че
вследствие на притискането от вратата и падането същата е получила увреждане, а именно
„фактура коли хирурги хумери син.ст.пост ре ом“. Навежда твърдения, че постъпила за
болнично лечение във ВМА-МБАЛ, гр. София, Клиника по ортопедия и травматология,
където била приета на 27.02.2022 г. Посочва, че при постъпването й по спешност била
извършена мануална репозиция и имобилизация тип „Desaut“, като на 11.03.2022 г. била
извършена операция, а на 04.03.2022 г. била изписана, като й били предписани носене на
ортеза 30 дни, сваляне на конците на 12 ден, както и физиотерапия. Сочи, че заплатила сума
за консумативи, както и суми за осъществени рехабилитационни процедури, в общ размер от
3 853,81 лв. Навежда твърдения, че след операцията, както и до настоящия момент изпитва
1
болки, движението на крайника и било ограничено, което налагало в ежедневните си
дейности да бъде подпомагана от дъщеря си, страхувала се да изляза навън дори с
придружител. Поддържа, че отговорност за причинените й вреди следва да носи ответника,
който чрез своите служители следва да осигурява необходимия контрол по поддръжка и
обезопасяване на автоматичната подвижна врата на магазина. При тези твърдения моли за
уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва исковете
като неоснователни и недоказани. Посочва, че автоматичната врата на посочения магазин е
била в пълна изправност към датата на твърдения от ищцата инцидент, както и че на същата
се извършва редовно техническо обслужване от оторизирана и лицензирана фирма.
Пояснява, че автоматичната врата е така конструирана, изпълнена и монтирана, че тласъкът
на затваряне не е толкова силен и не би могъл да предизвика „събаряне“ на преминаващ
посетител. Твърди, че вратата е нова и функционирала изправно. Оспорва и механизма на
процесния инцидент. Оспорва и размер на предявените имуществени вреди като прекомерен
и недоказан. По изложените в отговора доводи и съображения се моли за отхвърляне на
предявените искове, а в условията на евентуалност - намаляване размера на обезщетението
за претендираните неимуществени вреди.
По - нататък поддържа, че имало валидна към момента на събитието застраховка
„Обща гражданска отговорност на юридически лица” в ЗК „У.” АД със застрахователна
полица, като отговорността на застрахователя е до 50 000 лв. за едно застрахователно
събитие и съгласно разпоредбите на Кодекса за застраховането - при застраховката „Обща
гражданска отговорност“ застрахователят покрива отговорността на застрахованото
юридическо лице за причинените от него или натоварени от него с работа лица
неимуществени и имуществени вреди на трети лица при или по повод извършване на
дейността му на територията на неговите търговски обекти, поради което на основание чл.
219, ал. 1 ГПК моли съда да привлече като трето лице-помагач ЗК „У.” АД и в случай че
искът бъде уважен спрямо срещу ,,К.“ ООД, ЕИК **********, то ЗК „У.” АД да бъде
осъдено да заплати на ,,К.“ ООД, ЕИК ********** процесната сума.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по обратния иск - ЗК „У.” АД, не е изразил
становище и не е подал отговор. Със становище с вх. № 248732/31.07.2024 г. (извън
едномесечни срок) заявява, че не оспорва, че е налице валидно застрахователно
правоотношение между него и ответника, обективирано в полица № 21206440020, валидно
на датата, на която е станал процесния инцидент. Оспорва исковата молба като
неоснователна. Твърди, че в полицата е налице предвидено самоучастие в размер на 10 ℅.
Твърди, че относим в настоящия случай е текстът на чл. 4.2. от ОУ, предвиждащ изключение
от застрахователните рискове. Оспорва механизма и уврежданията причинени на ищцата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателност на исковете в правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест
на ищцата е да докаже противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което
е възложено извършване на действия по поддържане в изправност на процесната
автоматична подвижна врата на входа на търговския обект, собственост на ответното
дружество, причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа,
както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат,
включително размер на твърдените имуществени и неимуществени вреди. По аргумент от
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на
противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки
по несъмнен начин липсата на вина на прекия причинител.
По предявения обратен иск с правно основание чл. 435, вр. 429 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД в тежест на ,,К.“ ООД, ЕИК ********** е да докаже, че с ответника ЗК „У.” АД е бил
обвързан с валидна към момента на събитието застраховка „Обща гражданска отговорност
на юридически лица”, по която отговорността на застрахователя е до 50 000 лв. за едно
застрахователно събитие и съгласно разпоредбите на Кодекса за застраховането - при
застраховката „Обща гражданска отговорност“ застрахователят покрива отговорността на
застрахованото юридическо лице за причинените от него или натоварени от него с работа
лица неимуществени и имуществени вреди на трети лица при или по повод извършване на
дейността му на територията на неговите търговски обекти, противоправно действие или
бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа,
причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и
2
причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат, включително
размер на твърдените имуществени и неимуществени вреди. В тежест на ответника по иска
е да докаже правопораждащи или изключващи обстоятелства, респ. че е заплатил
претендираната сума.
С доклада на делото като безспорни и ненуждаещи се от доказван са отделени
следните обстоятелства: че е налице валидно застрахователно правоотношение между
третото лице-помагач ЗК „У.“ АД и и ответника „К.“ ООД, обективирано в полица №
21206440020, валидно към датата, на която е настъпил процесният инцидент.
На първо място, следва да се установи, дали е налице противоправно поведение от
страна на служител на ответника, изразяващо се в осъществено бездействие във връзка с
поддържане в изправност на процесната автоматична подвижна врата на входа на
търговския обект, както и по осъществяване на надзор за безопасност на техническите
съоръжения в магазина.
От приетата съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като пълно,
задълбочено и компетентно изготвена, се установява, че процесното съоръжение
представлява автоматична плъзгаща се врата марка Т. с две крила, управлявана от сензор.
Вратата се активира автоматично или ръчно, като разполага с пет основни режима на
работа, които се определят от управляващ панел. Въз основа на изследваните материали при
изготвяне на експертизата вещото лице дава заключение, че не се установяват данни за
неизправност в автоматизираната врата на входа на търговския обект, както и за наличие на
повреда, която да е предизвикала настъпването на процесния инцидент. Допълва, че
автоматичното задействане на вратата е съобразено с определена оптимална скорост на
преминаване на обекти, като в хипотеза на престой или значително по-бавно придвижване
на преминаващ посетител, сензорът може да възприеме ситуацията като липса на
преминаващ обект, вследствие на което да се задейства затваряне на вратата. Вещото лице
излага хипотеза относно механизма на настъпване на процесните увреждания у
първоначалната ищца, а именно вследствие на забавено преминаване на ищцата
непосредствено до отворено крило на вратата, при стартирано затваряне на вратата преди
задействане на предпазната спираща автоматика, пострадалата бива бутната, загубва
равновесие и получава описаните увреждания. Промяната на настройките на автоматичната
врата се извършват чрез промяна на избрания режим на работа от служител в търговския
обекти, а останалите параметри биха могли да бъдат променени от специалист от фирма „Е.“
ООД чрез компютърни настройки. Всички промени в настройките на инфрачервения сензор
се извършват след демонтиране на капака на сензора посредством дистанционно, вградената
клавиатура или дисплея. Вещото лице посочва, че неспециалист не може да промени
вътрешните настройки за работа на механизма на вратата. Извършена промяната в избрания
режим на задействане на вратата не разкрива опасност за преминаващите, ако режимите са
първоначално настроени фабрично или от обучен специалист. Вещото лице обстойно описва
видовете защити, с които разполага вратата на търговския обект /два инфрачервени завеси,
автоматизирана защита при срещане на съпротива в хода на затваряне на вратата, вградена
батерия за довършване на започнало действие/, като пояснява, че по делото не се
установяват данни за извършена нерегламентирана намеса по отстраняване на някоя от
защитите. Посочва се, че при извършен оглед на място в обекта на вещото лице е представен
протокол за извършена техническа профилактика на вратата от 17.01.2022 г., като по делото
не е приложена друга информация за извършвани периодични технически проверки на
процесната врата. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че към датата на
процесния инцидент вратата е работила при зимен режим, настройките на вратата се
извършвали от представител на „Е.“ АД, като няма данни настройките да са били
променяни. Вещото лице определя времевия интервал за преминаване през вратата като
достатъчен за преминаване с нормален ход.
При преценка на показанията на свидетеля А. не може да бъде установено от същите
при пълно и главно доказване противоправно поведение на служител на ответника,
съставляващо бездействие във връзка с поддържане в техническа изправност на
автоматичната плъзгаща се врата на входа на магазина. Съдът отчете, че свидетелят е
наблюдавал настъпването на инцидента от значително голямо разстояние, както и че
свидетелят не дава еднопосочни и ясни показания за мястото, на което е паднала
пострадалата, за конкретната причина, довела до падането й, както и за обстоятелствата
около настъпването на инцидента. Изложените данни относно инцидента в изслушаните
показания са неконкретизирани и непълни в частта относно механизма на настъпване на
увреждането и не могат да послужат като достатъчно убедителни доказателства, обуславящи
3
извод за причината за настъпване на инцидента.
Показанията на св. У., към настоящия момент ищец поради настъпило процесуално
правоприемство в хода на процеса, в частта, касаеща механизма на настъпване на
увреждането, не възпроизвеждат преки свидетелства, а представят впечатления, основани на
разказа на пострадалата, поради което съдът не следва да ги кредитира като достатъчно
убедителни доказателствени източници, въз основа на които да бъде направен обоснован
извод за причината за настъпване на инцидента.
От приетата съдебно-техническа експертиза не се установява към датата на
настъпване на процесния инцидент - 22.02.2022г., при функционирането на автоматичната
плъзгаща се врата на входа на търговския обект да са били налични технически
неизправности, които да са довели до отклонение от нормалното функциониране на
съоръжението, респективно от нормите за безопасност, и които да са довели до настъпване
на уврежданията при Л. Е.. От заключението на вещото лице се установява, че съоръжението
е било подложено на техническа профилактика към 17.01.2022г. – месец преди процесния
инцидент, като не се установяват данни за извършени промени в техническите настройки,
които да предпоставят възникване на опасност за преминаващите посетители на търговския
обект. Съдът приема, че автоматичното задействане на вратата е било съобразено с
определена нормална скорост на преминаване на посетителите на магазина, като вратата е
била снабдена с необходимите защити, които да осигурят достатъчна степен на безопасност
за преминаващите клиенти на търговския обект. Както беше посочено по-горе събраните
свидетелски показания в частта, относима към установяване на механизма на настъпване на
увреждането, не способстват за установяване на факта на налична повреда в автоматичната
врата, вследствие на която ищцата да е понесла описаните вредоносни последици.
При така извършения анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност съдът намира, че по делото не се установява да е налице първият елемент от
фактическия състав на предявеното от ищеца право – противоправно поведение на служител
на ответника, съставляващо бездействие във връзка с поддържането в изправност на
техническото съоръжение на входа на търговския обект на ответното дружество, поради
исковете с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло, без
да се обсъждат останалите предпоставки на деликтната отговорност.
Предвид ненастъпването на вътрешнопоцесуалното условие, при което е предявен в
условията на евентуалност обратния иск срещу привлеченото трето лице помагач, същият не
следва да бъде разглеждан по същество.
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата в
размер на 300 лв., която се претендира в проведеното съдебно заседание на 18.06.2025г.,
представляваща разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице-помагач не следва да бъдат
присъждани съдебни разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. П. У., ЕГН: **********, със съдебен адрес: /адрес/,
срещу „К.“ ООД ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, със съдебен
адрес: /адрес/, искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 12 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата от 3 853,81 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за лечение и рехабилитация, вследствие на причинената на Л. К. Е. на 22.02.2022 г.
фрактура на ляво рамо, ведно със законната лихва от датата на от увреждането - 22.02.2022
г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. П. У., ЕГН: **********, със съдебен адрес: /адрес/, да заплати на „К.“
ООД ЕИК: **********, със съдебен адрес /адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в
размер на 300 лв., представляваща разноски по производството.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач ЗК „У.“ АД, ЕИК:
4
**********, със седалище и адрес на управление /адрес/, на страната на ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5