№ 320
гр. Бургас, 14.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120204055 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба на С. Р. Ш., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 21-0769-002424 от 16.07.2021г., издадено от Началник на
Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 104А
ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП на С. Р. Ш. е наложена глоба в размер на 50
лева.
С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и нарушението не е доказано.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, се явява представител юрк.
Ж., която оспорва жалбата, моли за потвърждаване на НП, представя писмено становище, с
което претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
На 09.07.2021г. свидетелите П. В. П. и А. Р. Р. изпълнявали служебни задължения като
били мото-патрул и се движили със служебни мотори по ул. „Христо Ботев“ по посока бул.
„Сан С.о“ като първи се движил св. П., а след него св. Р.. Двамата свидетели забелязали лек
автомобил *** с рег. № *** като водачът използвал мобилен телефон без наличие на
устройство освобождаващо от участие на ръцете му.
Св. П. преминал от лявата страна на водача на автомобила и с ръка му посочил да
отбие и да спре автомобила, при което той спрял. Веднага след това спрял мотора и св. Р. и
отишъл при колегата си. Бил установен жалбоподателят С. Р. Ш. като заедно с него в
автомобила бил и свидетелят М.С.М..
Съдът се доверява на показанията на свидетелите П. и Р. като същите са
последователни, логични и взаимно се допълват и се установява горната фактическа
обстановка. Съдът счита, че не следва да вземе предвид показанията на св. М. относно това
1
дали Ш. е говорил по телефон в момента на проверката, тъй като от една страна законът
забранява изобщо използването по време на управление на МПС на телефон, освен чрез
устройство освобождаващо от участие на ръцете му, а и се отчита това, че свидетелят е в
близки, приятелски отношения с жалбоподателя и посочи, че не е знаел къде е бил телефона
в момента, в който са ги спрели полицаите. Свидетелят Р. подробно разясни, че
полицейските служители винаги се движат заедно, освен при наличие на изключителни
обстоятелства като в случая такива не са били налице, както и двамата са възприели, че
водачът използва мобилен телефон, а св. Р. уточни, че Ш. е имал телефон в дясната ръка, на
ухото, което сочи, че не е имал устройство освобождаващо от участие на ръцете му, за което
св. П. съставил АУАН, констатациите в който не са оборени.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за образуване на административнонаказателното
производство и за съставянето на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в
предвидените по закон правомощия по силата на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя, като в случая нарушителят е присъствал при съставяне на АУАН, който му е
връчен лично и е вписал възражения, че не е съгласен и не е вярно. Съдебния състав е на
мнение, че от събраните по делото гласни доказателства се установява извършеното
нарушение и използването на мобилен телефон от водача без да ползва устройство
освобождаващо от участие ръцете му.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
отговарят на изискванията на ЗАНН, респективно съдържат изискуемите реквизити,
съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Описанието на нарушението е ясно и включва всички негови елементи.
Съгласно чл. 104а ЗДвП „На водача на моторно превозно средство е забранено да
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.“
Нарушението е безспорно доказано от събраните по делото гласни доказателства. В чл.
104А от ЗДвП е въведена забрана за водачите на МПС по време на управление да използват
мобилен телефон. Както се установи от фактическа страна жалбоподателя е управлявал
МПС и е използвал мобилен телефон, без участие на устройство „свободни ръце”, а
телефона е бил в ръката му. Следователно той безспорно е осъществил състава на
нарушението, наказуемо по реда на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП. Санкцията за това нарушение
е фиксирана, като наказващият орган я е определил правилно в размер на 50 лв.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора право на разноски има само АНО, който претендира такива за
юрисконсулт. На наказващия орган се определят разноски на основание чл.63д от ЗАНН вр.
чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно
фактическата и правна сложност на делото в размер на 80 лева.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0769-002424 от 16.07.2021г.,
2
издадено от Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за
нарушение на чл. 104А ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП на С. Р. Ш. ЕГН
********** е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА С. Р. Ш. ЕГН ********** да заплати на ОД МВР БУРГАС разноски в
размер на 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3