№ 26958
гр. София, 01.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110111271 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу Р. Г. А., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 41473/2022г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 1 046,49лв.
- цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019г.-30.04.2021г., ведно със
законната лихва от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, 147,64лв. - мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 16.10.2020г.-19.07.2022г.,
46,15лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.06.2019г.-
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.07.2022г. до изплащане на вземането, и
9,50лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.07.2019г.-19.07.2022г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в г/населено място/, топлинна енергия на претендираната стойност, която
не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на
услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху
главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за погасяване на
вземанията до 20.07.2022г. по давност. Счита, че не се дължат суми за дялово
разпределение. Поддържа, че ОУ към договора за доставка на топлинна енергия са
неравноправни и нищожни. Оспорва да се дължат суми за топлинна енергия за
подгряване на вода, като твърди, че няма данни за броя на живущите лица в имота.
Твърди, че ответникът не е поставян в забава, за да дължи мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
С отговора на исковата молба особеният представител е поискал увеличаване на
възнаграждението, тъй като минимумът според Наредба № 1/2004г. бил 424,98лв. Ето
защо, иска да бъде довнесена сумата от 124,98лв.
1
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
както и представените доказателства, намира следното:
Направеното от особения представител на ответника искане за увеличаване на
възнаграждението и указване на ищеца да довнесе разлика от 124,98лв., съдът намира
за неоснователно. Съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК, възнаграждението на особения
представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на
делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за
съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко
от една втора от него. При материален интерес по делото от 1249,78лв. и минимално
възнаграждение по Наредба № 1/2004г. /чл. 7, ал. 2, т. 2/, минималното възнаграждение
възлиза на 424,98лв., като съдът го е редуцирал до 300лв., въпреки че е разполагал с
възможността да го редуцира до 212,49лв. съобразно изричната норма на ГПК. При
преценка правната и фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждение
от 300лв. е напълно достатъчно. Ето защо, искането на особения представител е
неоснователно.
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, разпределението на
доказателствената тежест е както следва:
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
факти: 1/ по иска за главница – че за процесния период между страните е съществувало
договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия (че ответникът е
собственик или вещен ползвател на имота, който е топлоснабден, или че има нарочно
сключен договор за продажба на топлинна енергия); обема на реално доставената до
процесния имот топлинна енергия, както и нейната стойност; 2/ по иска за обезщетение
за забавено плащане на главницата – че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпил неговия падеж, както и размера на обезщетението за забава.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му.
Представените от ищеца писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Съдът намира, че за изясняване на релевантните за спора обстоятелства, които
изискват специални знания, следва да бъде допусната поисканата СТЕ, която да
отговори на поставените в исковата молба задачи. Поставените от особения
представител на ответника въпроси са включени в поставените от ищеца задачи,
поради което вещото лице ще даде отговор на тях и не е необходимо изричното им
повторно допускане.
Останалите искания следва да бъдат оставени без уважение. Необходимост от
ССчЕ няма. Съдът ще задължи ФДР да представи документите за отчет и
изравнителните сметки, тъй като същите се съхраняват у него. Съдът може да задължи
страна да представи по чл. 190 ГПК само намиращ се у нея документ, а в случая няма
никакви доказателства ищецът да има в държане писмен договор с ищеца за доставка
на топлинна енергия и протоколи за реални отчитания (последните се извършват от
служители на ФДР, а не на топлопреносното предприятие). Същият е представил
доказателства за собствеността на имота. Въпросите относно консумацията и т. н. са
част от задачите на СТЕ. Ето защо, останалите искания са неоснователни.
С исковата молба е направено искане да бъде конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца – „фирма“ ООД. При преценка на изложените в молбата
за привличане обстоятелства съдът намира, че е налице правен интерес от
2
привличането на трето лице - помагач, тъй като е налице връзка между евентуален
неблагоприятен изход от делото и правоотношенията между ищеца и третото лице.
Предвид изложеното следва да бъде допуснато привличането на третото лице –
помагач на страната на ищеца. Същото следва да бъде задължено да представи
протоколите за отчет за имота през процесния период, както и издадените
изравнителни сметки.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на особения представител на ответника
за увеличаване на възнаграждението.
КОНСТИТУИРА „фирма“ ООД като трето лице – помагач на страната на
ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА третото лице – помагач да представи всички документи, касаещи
отчитането и разпределянето на топлинна енергия в имота за процесния период,
включително издадените изравнителни сметки.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.10.2023г.
от 10:15ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба
документи.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да отговори
на поставените в исковата молба задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д. С..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 250лв., вносими от
ищеца в едноседмичен срок от уведомяването.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца да
се връчи и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3