Р Е Ш Е Н И Е № 930
гр. Пловдив, 13.03.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11393 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото е предявен иск по чл. 86 ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от И.С. К., роден на *** г., ***, с паспорт ***,
издаден на *** със срок на валидност ***, с адрес: ***, чрез Г.Д.П. – ***, с адрес
за кореспонденция: *** ПРОТИВ Н.Т.Д. ЕГН ********** с адрес: ***, с която е предявен
иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за признаване на установено,
че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 3275,38 лв. – мораторна лихва за забава на главница в размер
от 5 500 евро, получена на отпаднало основание
-разваляне на неформален договор за доставка на 40 бр. водомери с клапи за отваряне
и затваряне, оборудвани с радио модули (RF) за дистанционно отчитане на потреблението
и съответните комуникационни софтуери за връзка с единен център на управление и
обработка на данните с цел изграждане на пилотен проект със *** за дистанционно
отчитане на потреблението на вода на абонати на ВиК в *** за периода от
03.05.2016 г. до 03.05.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 03.05.2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7024/2019 г. на
ПРС. Претендират се и разноски по делото.
Ищецът твърди, че
с влязло в сила решение по гр.д. № 7464/2015 г. по описа на ПРС, ответникът
е осъден да заплати на ищеца главница в размер от 5 500 евро, получена на отпаднало основание -разваляне
на неформален договор за доставка на 40 бр. водомери с клапи за отваряне и затваряне,
оборудвани с радио модули (RF) за дистанционно отчитане на потреблението и съответните
комуникационни софтуери за връзка с единен център на управление и обработка на данните
с цел изграждане на пилотен проект със *** за дистанционно отчитане на потреблението
на вода на абонати на ВиК в ***. До настоящия момент въпреки многократните покани,
ответникът не е заплатил задължението си, поради и което се счита, че дължи заплащане
на обезщетение за забава, каквото не е присъдено и искано по горепосоченото дело,
по което е уважена главница в размер на 5500 евро или 10757,07 лв. Моли се искът
да се уважи. Претендират се разноски.
В законоустановения
срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се излагат доводи за неоснователност на
иска и недължимост на претендираната сума, както и е направено възражение за погасяване
на претенцията по давност, като отговорът е депозиран от пълномощник, който обаче
в указания срок не е представил пълномощно, нито са потвърдени действията му без
представителна власт. Следва да се даде възможност да се отстранят така констатираните
нередовности, като в случай, че същите не бъдат отстранени, то съдът ще приеме,
че не е депозиран отговор на исковата молба с произтичащите от това последици. Не
се спори, че задължението по цитираната в исковата молба фактура са платени от ответника
на 19.04.2018 г.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
С влязло в сила на
14.05.2018 г. решение по гр.д. № 7464/2015 г. по описа на ПРС, ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата от 5 500 евро, получена на отпаднало основание
-разваляне на неформален договор за доставка на 40 бр. водомери с клапи за отваряне
и затваряне, оборудвани с радио модули (RF) за дистанционно отчитане на потреблението
и съответните комуникационни софтуери за връзка с единен център на управление и
обработка на данните с цел изграждане на пилотен проект със *** за дистанционно
отчитане на потреблението на вода на абонати на ВиК в ***. С предявения иск за
заплащане на главница не е предявено искане за присъждане на законна лихва.
Съгласно съдебната практика, лихва върху полученото без основание
се дължи от поканата за връщане, като при липса на доказателства да е връчена
покана, то се приеме, че лихва се дължи от връчване на исковата молба по чл. 55 ЗЗД. В случая отговор на исковата молба по гр.д. № 7464/2015 г. по описа на ПРС
е депозиран от 17.09.2015 г. – видно от приетото по делото като доказателство
решение, поради и което съдът приема, че към посочената от ищеца дата
03.05.2016 г. е налице забава от страна на ответника по отношение на сумата от
5500 евро, получена на отпаднало основание. Съгласно Решение № 50 от 12.03.2010 г. по т.дело
№ 485/2009 година на ВКС, ТК, при наличието
на присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение законната
лихва върху същата, не съществува процесуална пречка тази лихва да бъде претендирана
в отделно самостоятелно производство, независимо от акцесорния и спрямо главния
дълг, характер.
Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна
функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично
задължение. Това задължение възниква при поискване – чрез самостоятелен иск за
обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за
главницата. Акцесорният характер на претенцията се изразява в обстоятелството,
че същата е основателна единствено и само в случай, че е налице забава на
главната претенция и се дължи до датата, на която задължението за главница е
погасено.
В настоящия случай не се твърди, нито се установява от
ответника същият да е заплатил сумата от 5500 евро на ищеца към 03.05.2019 г.,
както и към настоящия момент, поради и което искът за установяване на дължимост
на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 03.05.2016
г. до 03.05.2019 г. се явява основателно.
Съдът счита за неоснователно направеното от ответника
възражение за погасяване по давност на претенцията за обезщетение за забава,
която съгласно 111 ЗЗД, доколкото искът по чл. 422 ГПК се счита предявен от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение т. е. от
03.05.2019 г. към който момент давността не е изтекла.
На основание чл. 162 ГПК чрез използване на онлайн
калкулатор съдът установява и размера на претендираното обезщетение за забава в
размер на законната лихва, а именно: 3275.38 лева в какъвто размер е и исковата
претенция.
Предвид
изложеното съдът счита, че предявеният иск е доказан, както по основание, така
и по размер и следва да се уважи изцяло.
Съдът
счита, че искането за присъждане на законна лихва върху обезщетение за забава в
размер на законната лихва е неоснователно, доколкото същата е дължима върху
главницата, по отношение на която ответникът е изпаднал в забава, а не върху
обезщетението за забава в размер на законната лихва.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените и
претендирани разноски за исковото производство и заповедното производство.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, което съдът счита за основателно по отношение на платеното в
заповедното производство адвокатско възнаграждение. В заповедното производство
ищецът е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер от 250 евро с левова равностойност от 488,96 лв.. Съгласно чл.7, ал. 7
във вр. с ал.2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 344,64 лв., до който размер съдът
счита, че следва искането за присъждане на разноски да се уважи. С оглед на изложеното в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски в заповедното производство в размер от 410,15 лв. В
исковото производство ищецът е представил доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 488,96 лв., като съобразно чл.7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният размер на възнаграждението е 460 лв., който размер е близък до заплатения такъв,
поради и което не следва да се намалява. В полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за исковото производство в размер от 250 евро адвокатско
възнаграждение и 69,71 лв.- платена държавна такса.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Н.Т.Д. ЕГН **********
с адрес: *** дължи на И.С. К., роден
на *** г., ***, с *** със срок на валидност ***, с адрес: ***, чрез Г.Д.П. – ***, с адрес за кореспонденция: *** сумата
в размер от 3275,38 лв. – мораторна лихва
за забава на главница в размер от 5 500 евро,
получена на отпаднало основание -разваляне на неформален договор за доставка на
40 бр. водомери с клапи за отваряне и затваряне, оборудвани с радио модули (RF)
за дистанционно отчитане на потреблението и съответните комуникационни софтуери
за връзка с единен център на управление и обработка на данните с цел изграждане
на пилотен проект със *** за дистанционно отчитане на потреблението на вода на абонати
на ВиК в *** за периода от 03.05.2016 г. до 03.05.2019 г., за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
7024/2019 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за установява на дължимост на законна лихва върху главницата, считано от
03.05.2019 г. до окончателното й изплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7024/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Н.Т.Д. ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на И.С. К., роден
на *** г., гражданин на ***, с паспорт ***, издаден на *** със срок на валидност
***, с адрес: ***, чрез Г.Д.П. – ***, с адрес за кореспонденция: *** разноски в размер на 410 лв. по ч.гр.д. №
7024/2019 г. на ПРС и разноски в размер на 250 евро адвокатско възнаграждение и
69,71 лв.- платена държавна такса по гр.д. №11393/2019 г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ