Р Е Ш
Е Н И Е
№260 120
гр. Варна, 22.12.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ :
ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА, като
разгледа докладваното от съдията Р.Славов в.т.д. №279 по описа за 2020г. на
ВнАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Девня Инвест“АД, ЕИК *********, чрез процесуален представител, срещу решение №96 от 30.01.2020 год., постановено по т. д. № 1704 по описа на
ВОС за 2019 год., с което съдът е прекратил „Девня Инвест“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к.“Левски“, ул.“Подвис“ 29, вх.Б,
ет.1, ап.207, на основание чл.
252, ал.1, т.6, вр. т.4 от ТЗ: Осъдил е „Девня Инвест“АД, да заплати в полза на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
сумата от 80.00 лв., дължима държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Недоволен от решението е
останал ответникът „Девня Инвест“АД, ЕИК *********, който го обжалва с въззивна жалба на процесуален
представител, с искане решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен,
като излага следните съображения: Счита, че основанието за прекратяване на
акционерното дружество по чл.252 ал.1 т.6 ТЗ не е задължително, а
факултативно, освен това акционерите на
дружеството, както и останалите членове на съвета на директорите не са били известени, че изпълнителния
директор Р.К е починал и поради тази и причина броя на членовете на СД е
останал непопълнен. Същите не са предприели действия по свикване на извънредно
събрание, тъй като не са знаели, че е налице такава необходимост, породила се
от смърта на изпълнителния директор.
Въззиваемата
страна-ОП-Варна, не е изразила становище по жалбата.
Въззивната жалба е
депозирана в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, и
е надлежно администрирана. Същата е насочена срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и отговаря на
изискванията на чл. 262 ГПК, поради което се преценява от въззивния съд като
процесуално допустима и редовна.
В съдебно заседание
въззивникът, чрез адв.И.З. поддържа жалбата. По същество моли същата да бъде
уважена, тъй като Съветът на директорите е попълнен и моли съда да се съобрази
с посоченото обстоятелства.
Въззиваемата Окръжна прокуратура Варна, чрез прокурор И.Н оспорва жалбата
като неоснователна.
След като се съобрази с
доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни,
Варненският апелативен съд съобрази следното:
Предмет
на първоинстанционното съдебно производство е иск с правно основание чл. 252, ал.1, т.6,
вр. т.4 от ТЗ предявен от ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ВАРНА срещу „Девня Инвест“АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к.“Левски“,
ул.“Подвис“ 29, вх.Б, ет.1, ап.207, за прекратяване на ответното дружество.
За
да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:
В исковата молба се твърди, че в продължение на повече
от шест месеца, броят на членовете на директорите на ответника „Девня Инвест“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна е по-малък от
предвидения в устава миниум от четирима члена, като към 14.10.2019год. те са
трима, като липсва избран четвърти член. По този начин дружеството не е привело
състава на СД съобразно устава си и на разпоредбаат на чл. 244 ал.1 ТЗ.
Ответникът „Девня Инвест“АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, редовно
призован, не е депозирал писмен отговор и не е изразил становище по предявения
иск. Окръжния съд, след като е констатирал, че съвета на дружеството се състои
от трима души, а в чл.46 т.3 от Устава предвидена минимална численост на СД от
4 физически или юридически лица, е
приел, че са налице предпоставките визирани в разпоредбата на чл.252 ал.1 т.6 ТЗ, и е прекратил ответното дружество.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по
делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Постановеното от ВОС решение е валидно и допустимо,
поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Не се оспорва установената от съда фактическа
обстановка.
Според чл.46 т.3 от Устава на „Девня Инвест“АД, ЕИК
********* е предвидена минимална численост на СД от 4
физически или юридически лица.
От извършената
справка по партидата на ответното дружество се установява, че към
17.12.2020год. Съвета на директорите на „Девня Инвест“АД, ЕИК
********* се състои от трима души:-Й К К, Д Д Д и С Й К. Същите са избрани на
заседание на Общото събрание на акционерите, проведено на 25.03.2020год., на
което е направен избор на нов Съвет на директорите. Видно е, че и старият съвет
на директорите е бил в състав от трима членове.
Предвид направените
констатации, следва извода, че и към момента на завеждане на иска, както и към
настоящия момент, Съветът на директорите на „Девня Инвест“АД, ЕИК ********* е с численост
от 3-ма членове. Следва да се направи извод, че към момента на завеждане на
иска, както и към настоящия момент, шестмесечния срок визиран в чл.252 ал.1 т.6 ТЗ, през който дружеството е със СД в състав от 3-ма членове, за установен.
С оглед на изложеното съдът прави следните изводи:
За да се приложи разпоредбата на чл.252 ал.1 т.6 ТЗ,
следва да бъдат осъществени следните условия: -В продължение на 6 месеца броят
на членовете на СД да е по-малък от предвидения в закона минимум. Разпоредбата
на чл.252 ал.1 т.6 ТЗ е императивна. Тя е установена в защита на обществения
интерес, който не допуска съществуването на недееспособни дружества, в случая АД, чийто съвет не удовлетворява изискването
на закона за минимален членски състав в продължение на 6 месеца. И поради това да не е в състояние да
изпълнява функциите по представителство на дружеството. От изложеното следва
извода, че предпоставка за прекратянване на дружеството е, когато броят на
членовете за посочения период е по-малък от посочения в закона минимум.
Съобразно чл.244 ал.1 ТЗ, броят на членовете на СД е най-малко от три, но
не-повече от девет лица. Следователно, в закона е прието, че за да функционира
нормално едно акционерно дружество, минимално необходимият брой на членовете на
СД следва да е минимум от 3 члена.
Съдът намира, че именно в тази си част-относно
посочения минимално необходим и максимално възможен брой на членовете на
СД разпоредбата на чл.252 ал.1 т.6 ТЗ е
императивна. Следва да се отбележи също, че поради санкционния си характер,
нормата не може да се тълкува разширитерлно, поради което не може да се даде
същото значение и на предвидения брой на членовете на СД в устава. За това
съдът счита, че останалата си част-т.е
извън минималния и максималния брой на членовете на СД, нормата има
диспозитивен характер. Това следва и от обстоятелството, че броят на членовете
на СД извън посочените минимален и максимален брой на същите, е оставен на
свободната преценка на ОС на акционерите. Предвид изложеното съдът намира, че
въпреки установеното нарушение на чл.46 т.3 от устава, изразяващо се в
непопълване на броя на членовете на СД с един член, това не е основание
дружеството да бъде прекратено на основание чл.252 ал.1 т.6 ТЗ.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл.252 ал.1 т.6 от ТЗ е неоснователен.
Поради несъвпадение
на правните изводи на двете инстанции по съществото на спора, решението на ВОС
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№96/30.01.2020г. по т. д. №1704/2019г. на ВОС, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Окръжна прокуратура – гр.
Варна срещу „Девня
Инвест“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ж.к.“Левски“, ул.“Подвис“ 29, вх.Б, ет.1, ап.207, иск за прекратяване на
ответното дружество, на основание чл.252, ал.1, т.6, вр. т.4 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ал.1 и ал.2 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.