Решение по дело №152/2023 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 153
Дата: 17 октомври 2023 г. (в сила от 17 октомври 2023 г.)
Съдия: Росица Карова Цветкова
Дело: 20237270700152
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 август 2023 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ..........., град Шумен, 17.10.2023 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   Шуменският административен съд в публичното заседание на втори октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                               Председател: Снежина Чолакова

                                                      Членове: Росица Цветкова

                                                                      Бистра Бойн

 

при секретаря Р. Хаджидимитрова

и с участие на прокурор С. Александрова при Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАНД №152 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба от Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ – гр. София, депозирана чрез юрисконсулт В.П., против Решение №77/09.06.2023 г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД №321/2022 г. по описа на същия съд.

   В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Касаторът счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и се твърди за безспорната установеност на приписаното на водача нарушение, с оглед на което отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на НП.

   Ответната страна Д. В. Г., редовно призован, не се явява, но е представен писмен отговор на касационната жалба чрез пълномощник адвокат К. А. при АК - Хасково, в който е изразено становище за неоснователност на касационната жалба, поради което е отправено искане към съда да бъде оставено в сила Решението на РС Нови пазар като правилно и законосъобразно, както и да бъдат присъдени разноски за настоящата касационна инстанция.

   Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но за неоснователна.

   Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

   Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

   С процесното решение РС Нови пазар е отменил Наказателно постановление №BG08032022/2000/Р8-70/05.09.2022 г. на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на ответника Д. В. Г. на основание чл.179 ал.3а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800.00 лева, за нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДвП.

   За да достигне до този правен резултат, решаващият съд е приел за установено от фактическа страна следното: С Акт за установяване на административно нарушение №BG08032022/2000/Р8-70 от 08.03.2022 г., съставен против ответника Д. В. Г., актосъставителят А.И.А., на длъжност „главен специалист/контрольор/“ в отдел ППТР, ТД „Митница Варна“, констатирал, че на 08.03.2022 г., в 12:04:36 часа, в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кардам, пристигнало пътно превозно средство /ППС/ – влекач, марка „***“ с рег. ***, с обща техническа допустима маса – над 3,5 тона /над 12 тона/, за което се установило, че на 24.02.2022 г. в 8:53:02 часа било управлявано по път А-2, отсечка 361+581, без да е била заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП. Движението на посоченото ППС било засечено с контролно устройство с идентификатор №20412 (АПИ). За констатираното нарушение бил генериран доказателствен запис в системата по чл.167а ал.3 от ЗДвП с №D99DBAEAD58C1415EO53021F160A038C. В акта за установяване на административно нарушение, съставен на място, били възпроизведени текстовете на разпоредбите на чл.10б ал.1-3 от ЗП; на чл.10 ал.1 т.2 във вр. с чл.10б ал. 4 от ЗП относно изискванията и начина на формиране на таксите. Актосъставителят отбелязал, че с това е извършено административно нарушение по смисъла на чл.179 ал.3а от ЗДвП.

   Въз основа на така съставения акт било издадено впоследствие и процесното наказателно постановление.

   При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват правото на защита на жалбоподателя. Решаващият съд приел, че контролните органи не са установили с категоричност авторството на описаното в акта и в НП нарушение, като не са представени несъмнени и безспорни доказателства, че на 24.02.2022 г. превозното средство е било управлявано именно от привлеченото към отговорност лице. По тези съображения районният съд направил извод за порочност на процесното НП, поради което го отменил. В обжалвания съдебен акт решаващият съд е изложил и съображения за правилната квалификация на нарушението по отношение на водача на ПС. С атакуваното решение съдът е присъдил и разноски в полза на санкционираното лице.

   При извършената служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл.218 ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. В хода на въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.

   Настоящият състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи относно липсата на предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника в настоящото производство поради недоказаност на авторството на деянието, което е достатъчно основание процесното НП да бъде отменено.

   Настоящата инстанция се солидаризира напълно със становището на предходната инстанция, че по делото не е доказано с категоричност, че именно санкционираното лице е осъществило приписаната му простъпка. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по категоричен начин, че на 24.02.2022 г. – датата, която е възприета за дата на извършване на деянието, товарният автомобил е бил управляван именно от санкционираното лице Д.Г., и този факт не е посочен както в АУАН, така и в НП. Административно наказателният характер на производството изисква именно административно наказващият орган да докаже по несъмнен начин, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на конкретно лице за реализирано от него правонарушение. По преписката обаче не се съдържат доказателства, че е спазена процедурата по установяване на лицето, което в действителност е управлявало ППС на сочената дата. Правилно съдът е посочил, че нарушението е било установено в отсъствие на извършителя, чрез данни от електронната система, поради което е приложима разпоредбата на чл.187а от ЗДвП. При това положение от страна на административно наказващия орган не са представени доказателства относно собствеността на товарния автомобил, съответно ангажирана ли е отговорността на собственика му и подадена ли е декларация, съдържаща данни на лицето, което е извършило нарушението, ведно с копие от свидетелството му за управление на МПС. В този смисъл е правилото на чл.187а ал.4 във вр. с ал.2 от ЗДвП, съобразно което вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административно наказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3– 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Такива доказателства не са представени. Задължението по издирване на конкретния извършител на административното нарушение е възложено именно в тежест на органа, разполагащ с обвинителни функции, поради което не може да се сподели разбирането, застъпено от касатора, че авторството на деянието в случая се явява доказано, щом лицето във възражението си против АУАН било посочило, че е управлявало на посочената дата ППС. В тази връзка правилно решаващият съд е посочил, че този факт е бил отречен с предявяване на жалбата пред него, поради което в тежест на наказващия орган е да установи авторството на нарушението. По делото липсват и данни на 24.02.2022 г. товарният автомобил да е спиран за проверка от контролните органи на Агенция „Пътна инфраструктура“ или установяването по друг начин на водача на автомобила на тази дата.

   В обобщение на изложеното, настоящият касационен състав приема за правилен извода на решаващия съд за недоказаност на субективния елемент от фактическия състав на визираното в НП нарушение, респективно че именно санкционираното лице е извършил вмененото му нарушение, поради което правилно процесното НП е било отменено. Това е достатъчно основание за отмяна на НП-ние, като не следва да бъдат обсъждани възраженията във връзка с правната квалификация на нарушението и дали е относима за санкционираното лице, доколкото е налице недоказаност на субективния елемент от фактическия състав на нарушението.

   Касационната инстанция намира възражението за недоказаност на присъдените разноски от районния съд в полза на санкционираното лице, тъй като били заплатени от трето лице, за неоснователно. Приложените в тази връзка доказателства – Договор за правна помощ, Анекс към договора за правна помощ и проформа фактура от 28.09.2022 г. категорично установяват договорена правна защита за санкционираното лице и начин на изплащане на договореното възнаграждение. Жалбоподателят е бил защитавана от процесуален представител адвокат пред РС Нови пазар, съгласно договорената защита, на който адвокат е изплатено възнаграждението. При това положение правилно са присъдени разноски в полза на жалбоподателя, независимо че в преводното нареждане плащането на сумата е извършено от трето лице. Това са взаимоотношения между тези лица и не е налице неоснователно обогатяване, както се твърди в касационната жалба.

   С оглед изложените съображения настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

   Предвид обстоятелството, че подадената касационна жалба е неоснователна, искането за присъждане на разноски на ответника по касацията следва да бъде уважено. От страна на ответника са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720.00 лева, което е платено по банков път по силата на Договор за правна помощ между Д.Г. и Адвокатско дружество „Л.иП.“ и адвокат К. А. при АК Хасково. От страна на касатора не е направено възражение за неговата прекомерност. Поради това в полза на Д. В. Г. следва да бъдат присъдени претендираните разноски в коментирания им размер за реализираното процесуално представителство пред Административен съд – Шумен.

   Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

   ОСТАВЯ В СИЛА Решение №77/09.06.2023 г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД №321/2022 г. по описа на същия съд.

   ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Д. В. Г., с ЕГН **********,***, сумата в размер на 720.00 /седемстотин и двадесет/ лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.

   Решението е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................