№ 20506
гр. С, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б
при участието на секретаря Т.Й.Ц.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б Гражданско дело № 20231110113945 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване на вземането
на ищеца с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че на 21.10.2020г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против ответника Я. Н. Д. за сумата 607,41 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С, бул. “Г.С.” № 77, вх. Б, ет. 4,
жилище (апартамент), аб. № 13125, за периода м. май октомври 2018г.- м. април 2021г.,
сумата 86,89 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода 15.09.2019г..- 22.03.2022г., сумата 33,49 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода м. февруари 2019г.- м. април 2021г.,
сумата 6,03 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение за периода 31.03.2019г.- 22.03.2022г. Въз основа на
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било
образувано ч.гр. дело № 16965/ 2022г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав, като
по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК
ответникът е подал възражения срещу заповедта за изпълнение.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува
облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно
тези ОУ през периода м. октомври 2018г.- м. април 2021г. е доставил на ответника топлинна
1
енергия в недвижим имот, представляващ жилище (апартамент), намиращ се в гр. С,бул.
“Г.С.” № 77, вх. Б, ет. 4, аб. № 65569, като купувачът не бил заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия
за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.С,
одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като
ответниците не изпълнили задължението си да плати цената на доставената топлинна
енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в
която се намира имотът на ответниците, били сключили договор за извършване на услугата
за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. При
изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му за
за сумата 607,41 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект,
намиращ се в гр. С, бул. “Г.С.” № 77, вх. Б, ет. 4, жилище (апартамент), аб. № 13125, за
периода м. май октомври 2018г.- м. април 2021г., сумата 86,89 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
15.09.2019г..- 22.03.2022г., сумата 33,49 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м. февруари 2019г.- м. април 2021г., сумата 6,03 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 31.03.2019г.- 22.03.2022г., за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.04.2022г. по ч.гр. дело № 16965/
2022г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, в който е
релевирано е възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства съдът приема следното от
фактическа страна:
От събраните писмени доказателствени средства чрез н.а. № 52 от 17.08.2012г., т. I, рег.
№ 1966, дело № 47/ 2012г. се установява, че ответникът придобил правото на собственост
върху процесния недвижим имот, с административен адрес: гр. С, бул. “Г.С.” № 77, вх. Б, ет.
4, жилище (апартамент), чрез правна сделка- дарение.
На 01.11.2001г. между етажните собственици в етажна собственост, намираща се на
административен адрес: гр. С, бул. “Г.С.” № 77, вх. Б и “Техем сървисис” ЕООД е сключен
договор за услугата дялово разпределение. Договорът е сключен въз основа на решение на
Общото събрание на етажните собственици. От приложения списък към протокола се
2
установява, че Мария Д.а е заявила, че имота има 6 радиатора с 4 ИРРО.
След извършения отчет на ИРРО от дружеството, осъществяващо дяловото
разпределение в процесния имот, ищецът е издал фактури №№ **********/ 31.07.2019г.,
**********/ 31.07.2020г., **********/ 31.07.2021г. От фактура № **********/ 31.07.2019г.
се установява, че за отчетен период 01.10.2018г. 30.04.2019г. за процесния имот е начислена
топлинна енергия по прогнозен дял в размер на сумата 214,35 лева, а доставената топлинна
енергия за процесния период е на стойност 223,07 лева, като е определена сума за
доплащане в размер на 8,71 лева. От представената фактура № **********/ 31.07.2020г. се
установява, че за отчетен период 01.05.2019г.- 30.04.2020г. за процесния имот е начислена
топлинна енергия по прогнозен дял на стойност е на стойност 213,67 лева, а доставената
топлинна енергия за процесния период в размер на сумата 201,41 лева, като е определена
сума за възстановяване в размер на 20,35 лева. От представената фактура № **********/
31.07.2021г. се установява, че за отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесния
имот е начислена топлинна енергия по прогнозен дял в размер на сумата 170,47 лева, а
доставената топлинна енергия за процесния период е на стойност 238,73 лева.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти. Правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от
писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а
форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при
публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
"битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в
ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
3
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, т.1.
Конкретиката на случая сочи, че ответникът е придобил правото на собственост по
силата на договор за дарение. Следователно същият е придобил правото на собственост
върху процесния имот по силата на правна сделка, поради което се явява клиент на
топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
наследодателят на ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между е възникнало облигационни
правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, за периода м. 10.2018г.- м. 04.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
4
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач “Техем сървисис” ООД.
С определение от 17.11.2023г. като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелство е посочено, че за периода м. октомври 2018г.- м. април 2021г. в процесния
имот е доставено количество топлинна енергия, съответстващо на претендираната цена.
Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/ 06.04.2007г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда- етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение.
Доколкото претенциите са основателни, следва да се разгледа наведеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт– договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава.
В конкретния случай се претендира цена на топлинна енергия за периода м. октомври
2018г.- м. април 2021г. Искът е предявен на 30.03.2022г., съгласно препращащата норма на
чл. 415 ГПК, към която дата давността се счита прекъсната- чл. 116, б. “б” ЗЗД, като в
периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № 0У-1/ 27.06.2016г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за
5
м. октомври 2018г. е станало изискуемо през м. декември 2018г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД
(с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г., през които давността
е спряла да тече), и е изтекла през м. февруари 2022г., поради което погасено по давност е
вземането на ищеца за цена на топлинна енергия за м. октомври 2018г. Следователно
непогасено по давност е вземането на ищеца за цена на топлинна енергия за периода м.
ноември 2018г.- м. април 2021г. В конкретния случай обаче за м. октомври 2018г. не е
начислена топлинна енергия по прогнозен дял, поради което изводът за погасяване на
вземането за цена на топлинна енергия по давност не се отразява на размера на дължимите
суми.
Вземането за цена на услугата дялово разпределение за периода м. февруари 2019г.- м.
април 2021г. не е погасено по давност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за плащане
на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури,
както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово
разпределение.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да плащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни по аргумент на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, от което следва извода че не е нужно кредиторът да отправя покана за
изпълнение до длъжника, тъй като длъжникът изпада в забава с изтичане на срока за
изпълнение (срокът кани). Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Видно от фактура № **********/ 31.07.2019г. падежът на
вземанията за отчетен период 01.10.2018г.- 30.04.2019г. е настъпил на 14.09.2019г.,
задълженията по фактура № **********/ 31.07.2020г., за отчетен период 01.05.2019г. –
30.04.2020г. са станали изискуеми, считано от 14.09.2020г., а задълженията по фактура №
**********/ 31.07.2021г., за отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г.- на 14.09.2021г.
Обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода 15.09.2019г.- 22.03.2022г. е в размер на 86,89 лева.
По отношение на претендираната от ищеца мораторна лихва върху стойността на
главницата за извършеното дялово разпределение, следва че доколкото по делото не беше
установено наличието на главно изискуемо вземане за извършеното дялово разпределение,
то неоснователно се явява и искането за плащане на акцесорното вземане.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
6
присъдени извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. 421,9
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
25 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 лева,
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в
заповедното производство в размер на 74,38 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 25
лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя същото в размер на 100 лева,
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 123,97 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я. Н. Д., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **********, за сумата 607,41 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С, бул.
“Г.С.” № 77, вх. Б, ет. 4, жилище (апартамент), аб. № 13125, за периода м. ноември 2018г.- м.
април 2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 30.03.2022г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ, сумата 86,89 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
15.09.2019г.- 22.03.2022г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 33,49 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. февруари 2019г.- м.
април 2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 30.03.2022г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 26.04.2022г. е било образувано ч.гр. дело № 16965/ 2022г. по описа на Софийския
районен съд, 170 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **********, против Я. Н. Д., с ЕГН
**********, иск за установяване вземането на “Т.С.” ЕАД за цена на топлинна енергия за м.
октомври 2018г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ и за сумата
6,03 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата
7
дялово разпределение за периода 31.03.2019г.- 22.03.2022г., с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА Я. Н. Д., с ЕГН **********, да плати на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **********,
сумата 74,38 лева, представляваща разноски, направени в производството по ч.гр. дело №
16965/ 2022г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав, съобразно уважената част от
исковете и сумата 123,97 лева, представляваща направени в първоинстанционното
производство разноски, съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на “Техем сървисис” ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца “Т.С.” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8