МОТИВИ
към НОХД 191/16г..
Производството е образувано по обвинителен акт против Ф.И.К. за това, че на 08.05.2015г. в
гр.Пазарджик е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание, на Х.Д.Б. *** качеството му на длъжностно лице - продавач-консултант
в магазин от веригата „T.", комуто срещу заплащане е била възложена
работа, свързана с пазенето и управлението на чуждо имущество в юридическото
лице „T.", като телесната повреда е причинена на пострадалия при
изпълнение на службата му и по хулигански подбуди - престъпление по чл.131,
ал.1, т.1 и т.12, във връзка с чл.130, ал.2, във връзка с чл.93, т.1, б.
"б" от НК.
Приети за съвместно разглеждане в
настоящия наказателен процес бяха граждански искове от Х.Д.Б. *** против
подсъдимия Ф.И.К.:
Първият за сума в размер на 3000 лева, като
обезщетение за причинени неимуществени вреди, болки и страдания от физическите
увреждания , резултат от инкриминираното престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и
т.12, пр.1, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.93, т.1, б.”б” от НК и
вторият - в размер на 3000 лева като за
обезщетение за причинените от инкриминираното престъпление по по чл.131, ал.1,
т.1 и т.12, пр.1, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.93, т.1, б.”б” от НК
психически увреждания - стрес, страх, безпокойство.
Като граждански ищец и частен
обвинител по делото бе конституиран
пострадалият Б..
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението като твърди, че
обвинението е доказано и подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършване
на възприетото престъпление, за което му бъде наложено и наказание лишаване от
свобода, което ефективно да изтърпи. Позицията е за уважаване на гражданските
искове в претендирания размер.
Обратното е становището на
защитника, който демонстрира убеденост в липсата на доказателства, обосноваващи
виновността на подсъдимия. Поради това пледира същият да бъде оправдан -
позиция, която заема и самият подсъдим, след като отрича в обясненията си да
има съпричастност към приписаното му престъпно деяние.
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно
убеждение, прие за установено следното:
През м.
май 2015г. пострадалият св.Х.Б. работел на длъжност продавач-консултант в
магазин от веригата „T.", находящ се в гр.Пазарджик, ул. „А.З." №**.
Едно от неговите трудови задължения било да обслужва клиентите на магазина като
извършва продажби в съответствие с одобрената ценова листа и финансови
процедури, утвърдени от компанията. В тази връзка той имал обособено работно
място за обслужване на клиенти.
На
08.05.2015г. св.Х.Б. се намирал на работа. Около обяд в магазина влязъл подсъдимият
Ф.К., придружен от две жени . Св.Б. го познавал визуално, тъй като при предните
си две посещения се държал смущаващо арогантно
и вулгарно. В първия случай поискал да плати сметката за мобилни услуги без да
изчака реда си след останалите клиенти. Обиждал всички служители в магазина и
персонално пострадалия , захвърлил към него банкноти за погасяване на
сметката. При следващото му посещение, две-три
седмици след това, искал да узнае от пострадалия детайлни относно високия
размер на получена сметка за предоставени услуги, което пострадалият отказал,
тъй като подсъдимят не бил титуляр на сметката. Това вбесило подсъдимия К., който започнал да
обижда и заплашва с убийство служителите. Гневно дръпнал един и замахал да го
разбие в стената, но като видял, че е свързан с кабел към системата за охрана
на обекта го оставил и си тръгнал.
При третата
му поява в магазина на 08.05.2015г. подсъдимият, отново придружаван от две
жени, още с влизането директно се насочил към Б., който първоначално бил с гръб
и наведен, тъй като прибирал в шкаф мобилни устройства. Още от вратата К. подвикнал иронично: „Здравей приятелче, теб
търсех.". После му наврял в лицето касова бележка с думите: „Видя ли, че
си я платих?!" и с изправянето на силно стресирания и уплашен Б. - му
нанесъл няколко удара с юмрук в областта на гърдите. Един от тях засегнал и
лявата предмишница. Пострадалият отстъпил назад и се превил от болка. Тогава подъсдимият
го ритнал силно по левия крак в областта над коляното. Едновременно с ударите крещял:
„Ще те потроша! Ще ти еба майката! Ще ви избия!".
В този
момент една от жените, които придружавали подсъдимия, започнала да го дърпа и
да го увещава да спре побоя. От това се възползвала св.М.Т. - управител на
магазина, която бързо отвела пострадалия в една служебна стая, а подсъдимият и
придружаващите го жени бързо напуснали магазина.
След
като се посъвзел св.Б. потърсил медицинска помощ в ЦСМП при МБАЛ - Пазарджик.
На следващия ден след побоя отишъл в Кабинет по „съдебна медицина", където
бил освидетелстван от д-р П. М.. При прегледа били открити следните видими
наранявания: синкаво кръвонасядане с овална форма и размери 9x7 см. по кожата
на гърдите в дясно от средната линия, съпроводено със силна палпаторна
болезненост при дишане по хода на трето, четвърто и пето ребро в дясно; мораво
кръвонасядане по кожата на лявата предмишница в средната трета с размери 6x4
см.; бледосинкаво кръвонасядане с размери 12x9 см. по кожата на външната
повърхност в долната трета на лявото бедро. Всички те добре отговаряли да са с
давност от 08.05.2015г. Експертната оценка за описаните увреждания е , че са
причинили на пострадалия св.Х.Б. болка и страдание, т.е. съставляват лека телесна повреда по чл.130,
ал.2 от НК.
Съобразявайки тези факти, възприетия
вид и степен на телесното увреждане и качество на пострадалия , прокурорът е
предал на съд подсъдимия за престъпление по чл. 131, ал.1, т.1 и т.12, във
връзка с чл.130, ал.2, във връзка с чл.93, т.1, б. "б" от НК -
причинена по хулигански подбуди лека телесна повреда по смисъла на чл 130, ал.2
от НК на длъжностно лице при изпълнение на службата му.
Соченият като извършител на
инкриминираното престъпно деяние е бил клиент на търговски обекти, стопанисвани
от ЕАД T. България. В един от тези търговски обекти, находящ се в Централната
градска част на Пазарджик, пострадалият изпълнявал длъжност продавач-консултант
в магазин от веригата „T.", Нему срещу заплащане била възложена работа,
свързана с пазенето и управлението на чуждо имущество в „T. България„ ЕАД (виж
на л. 15 и сл. длъжностната характеристика). Така, че правилно му е придадено
качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. "б" от НК.
Това качество не се спори от защитата, която
атакува възприетото допълнително квалифициращо обстоятелство - че пострадалият
бил увреден по време на изпълнение на службата си. Последното обаче е доказано
от убедителните твърдения на
пострадалия, напълно потвърдени от
непосредствените впечатления на неговите
колеги свидетелите Б., Т. и Т. и косвените на свидетелите Ц., П., Т..
Защитна теза се облага и на
обясненията на подсъдимия, с които той отрича да е посещавал на процесната дата
процесния търговски обект, в който работи пострадалия. Отрича и обективната си
възможност да е причинил телесна повреда чрез ритник, като опитва я да докаже с
верния факт, че на 22,02,15г. е
претърпял операция на дясна колянна става ( виж приложените мед. документи от
МБАЛ - Ст. Загора. Наистина това
твърдение е документално обосновано, но пък самият факт на хирургичната
интервация не опровергава обективната възможност подсъдимият със свой долен
крайник да е причинил едно от уврежданията на пострадалия. Първо - защото в
нито едно от гласните доказателствени средства,
които дават информация за начина на причиняване на телесните увреждания,
не се съдържат конкретни твърдения, че подсъдимят е нанесъл удара с десния си крак и второ- дори да е така,
от медицинската документация няма данни да е имало усложнения в протичащия
оздравителен процес след операцията на този крайник. Подсъдимият бил
хоспитализиран само три дни, дадени са указания за сваляне на конци 14 дни след
операцията и за контролни прегледи в следващия месец. Освен
това ударът с ритник не е причинил сериозно по своята степен и тежест телесно
увреждане, тост не е бил причинен със значителна сила. Все пак съдебният лекар го преценява дори
само по чл. 130, ал.2 от НК.
Основното градивно възражение на защитата
се крепи на отричаното с обясненията присъствие на подсъдимия в процесния
търговски обект към момента на увреждането на пострадалия. Конкретните
твърдения на подсъдимия са, че той към
времето на деянието е бил със съпругата си и своя приятелка в друг магазин на T.
България ЕАД в гр. Пазарджик, а не в този, в който работи пострадалия. Опитите
да бъдат призовани, за да се провери верността на това твърдение, придружаващите го жени се оказаха безуспешни, но налични по делото доказателства
категорично опровергаха тази защитна версия.
Освен пострадалият, който е бил
жертва на нападението и побоя на подсъдимия, в търговския обект са били и други
служители свидетелите Б. ( управител), Т. и Т. ( продаавач-консултанти).
Присъствал е и случаен клиент св. Г..
Всички те са били в ползваното за магазин помещение, в центъра на което
била поставена разделителна преграда . Тя не обособява функционално помещението
на две отделни, тъй като не се
простирала от едната до противоположната страна, а само частично и така ограничавала
видимостта от едната към другата част на магазина. Поради това и напълно
добросъвестно част от присъствалите в помещението не са възприели инцидента в неговата цялост,
тъй като са се намирали на място, от което видимостта им ситуацията е била
ограничена в някаква степен от тази разделителна стена. Твърденията на
намиращите се в магазина лица обаче са напълно съответни на твърденията на
пострадалия и го подкрепят напълно.
Извън това, самите показания на
пострадалия са достатъчно убедителни и последователни. Вярно е, че той не представя развитието на
ситуацията във всички детайлни, но и
дава напълно правдоподобни и логични обяснения за липсата на подробности при
разпита в с.з.. Така нпр. причината да не може да възпроизведе
последователността на нанесените му удари, които възпроизвежда от гледна точка
на увредените органи по тялото си, е, че е бил силно стресиран и уплашен от
адресираната към него, предхождащата ударите, вербална агресия на
подсъдимия. Всъщност, за процесната
ситуация е без значение каква е последователността на твърдените удари в
гърдите и в крака на пострадалия . Възраженията в тази посока се правят от защитата, за да се
атакува годността на гласните доказателствени средства, който възпроизвеждат
твърдения за тази последователност, да бъдат източник на информация за реално
настъпили факти. Но това възражение е само резонно, без да е основателно. От
една страна - защото, както вече се посочи, изясняването на последователността
в случая е без значение. От друга страна - в ситуации, които се развиват динамично
и изненадват неволните или волни участници в тях, смущението и уплахата,
предизвикани от неокачвана и непровокирана реакция, стесняват полето за
възприятия, ограничават го. След като е
безспорно установено, че и двете увреждания са били причинени в процесната
ситуация от подсъдимия на пострадалия, няма значение каква е била тяхната
хронология, при положение, че обективно причиняването на едното не изключва
причиняването на другото.
Двете увреждания -в гърдите на
пострадалия и в крака му -са били резултат от две отделни телодвижение на
отделни органи от нападателя . Увреждането на гърдите е причинено с ръка, а
това в крака на пострадалия - причинено от крак на подсъдимия, с ритник.Такава
информация предоставя самият пострадал, както и св. Т. и св. Т.. Последната е
изключително конкретна в показанията от ДСП ( л. 62, интегрирани на съответното
процесуално основание) за начина на
нанасяне на двата удара, депозирани към дата, която е била значително по-близка
до датата на инцидента от тази на с.з., в което е разпитвана. Това е
обяснението и за по-детайлните показания на пострадалия в ДСП ( л. 55), в които признава, че удара в крака
си получил от крак на подсъдимия, а удара, попаднал в гърдите му - от юмруци на
подсъдимия. Експертното становище е, че
получените телесни повреди са могли да бъдат получени по начина, описан от
пострадалия.
Извън непосредствените визуални
впечатления на пострадалия, Т. и Т. за физическата агресия на подсъдимия спрямо
Б., потвърждаващи обвинителната теза са
твърденията на св. Б. и св. Г.. Те обаче споделиха само слухови възприятия за
нанасяне на удари, които не видели поради местоположението си в помещението. В
рамките на възпроизвеждания инцидент те са ситуирани към тази конкретна част от
развитието му, към която ги отнасят и непосредствените впечатления на
очевидците.
От друга страна Г. и Б. споделиха,
както и останалите свидетели-присъствали в магазина, и потвърдиха твърденията за дръзка вербална
агресия от подсъдимия, проявена още с влизането му в магазина и адресирана
конкретно към пострадалия. Този първи епизод от инкриминираната ситуация е също
напълно установен и е доказателство за хиперболизиращата, непровокирана и
дръзка агресия на подсъдимия. Тя е намирала своя израз в отправени и
осъществени закани спрямо пострадалия. След обиди и закани , той е бил удрян от
подсъдимия и увреден телесно и психически вследствие на тези удари. Потърсил
незабавно помощ в ЦСМП при МБАЛ - Пазарджик.
На следващия ден отишъл в кабинета
по „съдебна медицина" където бил освидетелстван от д-р П. М. ( виж и писмо
от последния за извършения преглед и издаденото СМУ в този ден) . Констатирани
са били: синкаво кръвонасядане с овална форма и размери 9x7 см. по кожата на
гърдите в дясно от средната линия, съпроводено със силна палпаторна болезненост
при дишане по хода на трето, четвърто и пето ребро в дясно; мораво
кръвонасядане по кожата на лявата предмишница в средната трета с размери 6x4
см.; бледосинкаво кръвонасядане с размери 12x9 см. по кожата на външната
повърхност в долната трета на лявото бедро. Всички те, според автора на СМУ,
добре отговаряли да са с давност от 08.05.2015г.
Разпитът на вещото лице по изготвената
СМЕ и
дори самото описание на нараняванията по размери и местоположение потвърждават описания от пострадалия и Т.
механизъм на причиняването: ударът с крак (в основната част случаи) може да остави според начина на причиняване
по -голяма „проекция“ върху увредения обект, тоест би причинил по-голямо по
размер увреждане от този , нанесен с ръка, а описанието на нараняването по крака
на пострадалия е за размери 12х9 см. Вярно е, че масивно кръвонасядане е било открито и по гърдите, но пък то не е резултат от един,
а от няколко удара с юмруци ( виж твърденията на Т. и на Б. от ДСП, л. 62,
л.55). Това също обяснява
характеристиките му. Това нараняване, което съдебният лекар открил и описал
като такова по лявата предмишница е описано в разказа пред дознателя от Т. и
дори се представя от нея като първо по
ред спрямо останалите удари.
Така, че всички несъмнено
установени от специалиста увреждания в
различни органи по тялото на пострадалия
са му били причинени от подсъдимия с
няколко последователни удара. За разлика
от експерта и от прокурора, Съдът бе на становище, застъпено въз основа на
константата съдебна практика, че описаните увреждания съставляват телесни
повреди по чл. 130, ал.1 от НК. И е така, защото кръвонасяданията са резултат
от кръвотечение, възникнало поради увреждане на меките тъкани и нарушаване
целостта на кръвоносни съдове, без да им
излив навън на кръв, тъй като е запазена целостта на предпазващата тъканите
кожа. Това е вътрешно кръвотечение, в меките тъкани, но след като е засегната
целостта на кръвоносен съд, е налице разстройство на здравето, което, разбира
се, е извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК. Липсата на съответната
корекция чрез съдебният акт към правилната квалификация на деянието произтече
от процедурната невъзможност за такава- при
липсата на инициатива от страна
на прокурора да внесе изменения в обвинението не може да бъде осъдено лице за по-тежко наказуемо от
вмененото му престъпление (наказанието по чл. 131, ал.1, т.1 и т.12, във връзка
с чл.130, ал.1 НК е по-тежко от това по чл.131, ал.1, т.1 и т.12, във връзка с
чл.130, ал.2 НК).
В субективно отношение деянието е извършено с
пряк умисъл. В съзнанието на дееца е
съществувала ясна представа за признаците от състава на горепосоченото
престъпление и конкретно за това, че удряйки с юмруци и ритайки пострадалия ще
му причини най-малко лека телесно увреждане, и същевременно деецът е целял причиняването
на такива увреждания. Съзнавал е, че върши това спрямо длъжностно лице при
изпълнение на службата му, тъй като именно в това качество е и контактувал с
пострадалия.
Правилна е преценката, че деецът
е бил воден от хулигански подбуди. Подбудата съставлява подтика, причината,
поради която се върши опреден акт, действие, това е основанието за предприетото
действие, мотива за извършването му, тласъкът на волята при интелектуалната
преценка. Действията спрямо пострадалия са били импулсивно обусловени само от
процесната ситуация, те не са имали личен, водещ, предопределящ мотив.
Подсъдимият не е бил подтикнат от лично
отношение към пострадалия, който преди това виждал само два пъти , отново в
същия търговски обект и отново в рамките на взаимоотношения - клиент-продавач.
Не е бил провокиран от него. Подсъдимият е съзнавал, че с демонстративния, дързък, непровокиран,
неоправдан побой на пострадалия на публично място, в присъствието на много
хора, смущава охранявания обществен ред и спокойствието на гражданите,
предизвиква неодобрението на останалите членове на обществото.
Във връзка с констатираните
няколко увреждания и съгласно установеното от ППВС 3/ 79г. - т. 18: Когато с извършването на едно
деяние деецът причини на едно или повече от едно лице еднакви по характер
телесни увреждания, касае се до причиняването на една повреда, защото в
резултат на посегателството се осъществява от обективна и субективна страна
изпълнителното деяние на едно и също престъпление.Когато с деянието се
причиняват на едно лице две или повече различни по вид телесни увреждания
(тежка и средна), е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с
оглед на най-тежкия резултат.В тези случаи не е налице идеална съвкупност. Това
е така, защото обектът на посегателството е един и същ и по силата на общия
принцип по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия. Наличието на няколко
еднакви или различни по характер увреждания е от значение за наказанието, но не
и за квалификацията на деянието.
Изложеното горе бе достатъчно основание
Съдът да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.
За да определи вида и размера на
наказанието, което подсъдимия следваше да получи за извършеното от него деяние, Съдът има
предвид на първо място високата степен на обществена опасност на деянието и
тази на дееца. Те са отчетени на базата на всички обстоятелства, които визират
процесната ситуация, а не само тези, които са свързани с телесните увреждания.
Важни в случая са непосредствените впечатления на Съда от поведението на
подсъдимия. Същият е лице, което не е формирало и не демонстрира дължимия
респект спрямо определен институционален
авторитет. Поведението му в съдебната зала ( виж репликите в протоколите и
описанието на поведението му) и спрямо органите от Съдебната охрана, както и
спрямо почти всички участници в процеса, го показа като една социално
невградима личност. Планираните и
подходящо подбрани демонстрации на сила, незачитане, погазване на авторитети и
права, го представи като напълно безцеремонен и опасен . Поведението му внушава
страх, защото той се представя съзнателно и ( както оцени и експерта по СПЕ) це.сочено зрелищно, нечовешки, животински, с цел да
предизвика страх, подчинение, за да получи нещо или просто да се
самодемонстрира. Преследването на която
и да е от тези цели е по обмислено и планирано поведение, напълно се съзнават
всички съпровождащи фактори, които също се подчиняват на тази цел и се ползват.
В протоколите от съдебните заседания са отразени много реплики, които дават представа,
че подсъдимият променя отношение в зависимост от интереса, който го води и
целта, която преследва, без да се съобразява с нещо друго и никой друг.
Тези изводи следват от поведението на
подсъдимия по време на процеса и по никакъв начин не се опровергават от разпита
на неговия тъст св. К.. В тази връзка за отбелязване е фактът, че само по време
на разпита на този свидетел подсъдимият имаше адекватно за съдебна зала
поведение и не издаде явно своята паралелна същност.
За да отмери наказанието, Съдът
има предвид, че конкретното деяние е извършено при трето по ред посещение в
търговския обект, в който работели Б. и
част от разпитаните свидетели. Първите
две посещения в обекта също са били съпроводени с демонстративни и хулигански
прояви и поради това още с влизането третия път и насочването на подсъдимия към
пострадалия със заканително-иронична реплика св. Б. ( управител) активирала
паник-бутона. Стана ясно, че предните
две посещения са възбудили страх и
притеснение у работещите в магазина и още с появата му третия път , при
проявата на вербалната агресия е предприета адекватна ответна реакция да се
потърси помощ и защита. Процесната ситуация не само е смутила св. Г., но я е
уплашила и това чувство е непосредствено демонстрирано пред Съда по време на
разпита. Всеки от служителите в магазина демонстрираше недоправен страх от
самото присъствие на подсъдимия, въпреки, че той бе в съдебната зала с всички възможни помощни средства за задържане
и засилена полицейска охрана . Установи се една хиперболизираща, непровокирана
и въобще недопускана, непредполагана агресия, която е преминала от своята
вербална в своята физическа форма. Проявеното насилие е било също дръзко,
причинени са повече от едно увреждане. Подсъдимият просто е връхлетял на
пострадалия и го е съборил.
Преценката за тежестта на деянието с оглед
обстоятелствата по извършването му, личността на дееца, обременена с предходни
престъпни прояви , даде основание на Съда да отчете липсата на смекчаващи отговорността
обстоятелства и при наличните такива отегчаващи да избере от алтернативно
предвидените по -тежкото , което определи във възможно най-високия размер. Така
подсъдимият бе осъден на една година
лишаване от свобода.
По отношение начина на изтърпяване
на наложеното наказание Съдът категорично прецени, че следва то да бъде реално
търпяно. След първото осъждане на подсъдимия като непълнолетен и в хипотезата
на чл. 86, ал.1 т.4 от НК за него, поради второто, осъждане не е настъпила
реабилитация по право. Сроковете по чл. 82, ал.1, към които препраща чл. 88а от НК, са изтекли, но пък ал. 4 на чл. 88а се явява пречка за абсолютна
реабилитация поради факта, че не е настъпила реабилитация за второто осъждане
по НОХД 488/07 г., чиито изпитателен срок изтича на 17,10,2010г. , а
петгодишния срок по чл. 82, ал.1 т. 4 НК - на 17,10,15г. Тоест настоящото
деяние е в рамките на този петгодишен срок.
Но дори и извън това, Съдът не
откри основание за приложение на чл. 66 ал.1 от НК с категоричното решение, че
ако не бъде реално търпяно наказанието, то никога не би постигнало персоналната
превенция. Тя не се прие за постижима с условното осъждане. Растящият, до явно
неограничени предели, стремеж за дръзка , непровокирана, неоснователна саморазправа,
чрез бутално публично насилие е обективиран първо чрез вербалната агресия разраснала се във физическа. Това е проява на една
неоправдана социална примитивност, стихийност, необузданост, издаващи смущаващо
и неясно чувство за безнаказаност. Деецът въобще не се е противопоставил на своя вътрешен импулс за
насилие - вербално и физическо поради
няккъв външен фактор. Нито един от факторите,които логично се очаква да бъдат
възпиращи в тази ситуация, не е постигнал възпиращ ефект - нито присъствието на
случайни граждани и други длъжностни лица, нито допусканата възможност за
видеозаписи и паник-бутон за бърза защита, нито публичността на мястото, нито
възможността да има все пак някакво противопоставяне, нито някакъв минимален
страх от репресия. В цялото поведение на
този подсъдим прозира вътрешен мотив за асоциално поведение, за безкритично
противопоставяне с крайно незачитане на всякакъв институционален
авторитет. Стремежът му е да убеди , да
се наложи над всички останали със
социално- и- нормативно
недопустимите си действия. Ярко доминира чувството за безнаказаност. Затова не
може да се очаква , че при отложено изтърпяване на наказанието, то ще има
превъзпитателно въздействие и ще доведе до целеното въздържание.
Като се има предвид социалния
резонанс на противоправните прояви на този подсъдим при предходните появи в магазина ( а той е
напълно установен по делото от работещите там) , категорично бе и решението на
съдебния състав, че ако не се търпи реално наказанието, то б няма да постигне и
общопревантивния ефект.
Затова и Съдът постанови
наказанието да бъде ефективно изтърпяно от него при строг режим, в затвор, съгласно чл. 60, ал.1 вр. чл. 61, т.1 от ЗИНЗС.
Установи се, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на подсъдимия, поставено в нормативната рамка на чл.
чл. 131, ал.1, т.1 и т.12, във връзка
с чл.130, ал.2 НК, са били причинени
неимуществени вреди на св. Б.. Несъмнено е, предвид характера и степента на уврежданията,
че той е търпял болки и страдания, за които
свидетелства самият той и се потвърждават от експерта и свидетелите Т., Т., Б..
Увреденият се прие, че следва да бъде обезщетен от причинителя на телесните
увреждания вкл. с оглед вида и степента
на увреждане. Касае се до три отделни увреждания , съставляващи кръвонасядания със сериозни
размери. Едното от тях е на гърдите на пострадалия и е обусловило болките при
дишане. Другото е на крака и е довело затруднения при придвижването ( за което
свидетелстват вкл.Т., Т. и Б..). Отчитането на тези върху фактори предпостави решението за удовлетвори
гражданската претенция в претендирания
размер. Дори той се оказа недостатъчен с оглед срока на търпените болки и то дори и да се приеме възприеманият от
експерта, който е значително редуциран спрямо споделеното от самия пострадал.
За основателна и също в
претендирания размер, Съдът намери и другата претенция - тази, с която се иска
обезщета за претърпяната психотрамва от проявената спрямо пострадалия агресия. Наличието
и на такава увреда, в пряка връзка от деянието,
се установи от показанията на св. П. - психиатър, от когото пострадалият е потърсил помощ. Нейните показания и издадените от нея
документи установяват проведено, вкл. медикаментозно и домашно лечение. Що се
отнася до необходимостта му - се взе предвид, че дори в съдебно заседание
пострадалият изпитваше страх от
подсъдимия не само при възпроизвеждане на процесната ситуация. Страх и
притеснение изпитваха всички свидетели, които са били очевидци на деянието.
Затова Съдът уважи в пълен размер и втората гражданска претенция 3000 лв. Общият
размер, с който трябва да се репарира пострадалия за претърпените вследствие на
деликтите спрямо него неимуществени вреди е претендираният в цялост 6000 лв. Акцесорни искове за лихви не са
предявявани.
Подсъдимият се осъди да заплати на граждански ищец и частен обвинител
стопените от последния съдебно-деловодни разноски в размер на 1400 лв.
В тежест на подсъдимия се
възложиха и направените по делото разноски в размер на 85 лева по сметка на ОД
на МВР Пазарджик, в полза на РС Пазарджик: - 260 лева разноски и ДТ върху
уважените граждански искове- 240 лв.,
както и 10 лева при издаване евентуално на изпълнителни листове ( два).
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: