№ 27
гр. Пазарджик, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седми март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20245200900136 по описа за 2024 година
Предявен е иск от А. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Д. С.“
№*, чрез адв. Я. Д. от С., съдебен адрес: гр. С., площад „П.“ № *, ет. *, офис
**, сграда **, срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б,
за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за претърпени
неимуществени вреди - изпитани болки и страдания от влошено здравословно
състояние (ексцес) в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 06.08.2019 г. по вина на застрахован при ответника водач на т. а.
Ландроувър Дифендър, рег. № ***, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 26.08.2024 г. до окончателното плащане, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
На 06.08.2019 г., около 14:50 часа, на вътрешноведомствен път,
разположен в района на „А. М.“ АД е настъпило ПТП по вина на водача на т.
а. Ландроувър Дифендър, рег. № ***, при което пострадал ищецът, пътувал в
същия автомобил. Инцидентът бил предизвикан заради движение с
несъобразена скорост, вследствие на което водачът губи контрол над
управляваното от него МПС и се блъска в съоръжението на транспортната
лента, при което ищецът получил вътречерепна травма. Подробно описва
получените вследствие на инцидента телесни увреждания и съпъстващите ги
оплаквания – главоболие, световъртеж, залитане и т. н., както и проведените
множество медицински изследвания. Било образувано ДП № 169/2019 г. на
РУП – П., пр. пр. № 556/2019 на РП – П., което било прекратено по искане на
1
ищеца. Излага също така, че по повод на претърпените неимуществени вреди
от процесното ПТП е предявил иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, като застраховател на виновния водач, за сумата от 30 000
лева, частично от 75 000 лева. С решение № 129 от 12.12.2022 г. по т. д. №
157/2021 г. на ОС – Пазарджик искът му бил уважен за съответната сума.
Твърди, че след приключване на съдебното дирене здравословното състояние
на ищеца от получената при инцидента първоначална травма на главата се
влошавало, като предвид продължаващите, вкл. и към настоящия момент,
комплексни посттравматични разнородни оплаквания, са извършени
последващи медицински изследвания. Твърди, че с Експертно решение на
ТЕЛК от ***** г. на състав към МБАЛ – Пазарджик АД на ищеца е
определена 68 % трайно намалена работоспособност. Видно от мотивите на
решението, вследствие на полученото от процесното ПТП травматично
увреждане на главата ищецът получил усложнения в здравословното си
състояние (ексцес), като: остатъчен посттравматичен церебрастенен синдром,
остатъчен енцефалопатен синдром (енцефалопатия), вторична епилепсия,
артериална хипертония ІІІ степен, шийна радикулопатия и рецидивиращо
**** Подробно описва и съответното негативно влияние върху качеството и
начина на живот вследствие на полученото усложнение. Излага, че при
първоначалното определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди съдът не е обсъждал настъпилите след влизане в сила
на решението усложнения, признати с инвалидизация от 68 %, за които
поддържа, че се дължи допълнително обезщетение от ответника. Моли за
уважаване на иска ведно с присъждане на разноските.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД, чрез юрисконсулт В. Й., е подал отговор на исковата молба. Не се
оспорва допустимостта на иска. Изразява се становище за неоснователност на
същия. Сочи се, че не се установява от исковата молба от коя дата са
настъпили новите неимуществени вреди въз основа на новите увреждания.
Оспорва се настъпилото влошаване на здравословното състояние на ищеца да
е въз основа на нови и/или новопроявили се усложнения и/или нови
увреждания, които да не са били взети предвид в производството по
приключилото вече дело между същите страни. Същите не били и в причинно-
следствена връзка с деликта. В съдебното решение по приключилото дело са
били описани всички травматични увреждания, като съдът е определил
обезщетението по справедливост. Обръща се внимание, че в първоначалното
дело, водено между същите страни, съдът е приел 20 % коефициент на
самоувреждащ принос от страна на ищеца.
Няма подадена в срок допълнителна искова молба, с което двойната
размяна на книжа е преустановена.
2
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за
влошено здравословно състояние (ексцес) вследствие на деликт и
застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника-
застрахователно дружество.
С оглед влязлото в сила на 29.12.2022 г. (служебно установено от
ЕИСС) решение № 129 от 12.12.2022 г. по т. д. № 157/2021 г. на ОС –
Пазарджик, с което на ищеца, след приспадане на 20 % съпричиняване от
негова страна поради непоставен обезопасителен колан, е определено
обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 14 000
лева (което следва да е 16 000 лева с оглед волята на съда; налице е очевидна
техническа грешка при пресмятането – чл. 247 от ГПК), фактите, които са
обхванати от обективните предели на силата на пресъдено нещо и не могат да
бъдат пререшавани между страните, на основание чл. 299, ал. 1 ГПК, са:
виновното и противоправно поведение на виновния водач К. А. А., управлявал
т. а. Ландроувър Дифендър, рег. № ***, предизвикал ПТП на 06.08.2019 г. в
района на западно насипище „А. М.“ АД, при което пострадал ищецът,
пътувал в същия автомобил без поставен предпазен колан, дало повод за
определяне от съда на съпричиняване от негова страна на вредоносния
резултат с 20 %, размерът на обезщетението на описаните в решението (стари)
травматични увреждания, доколкото частичният иск е бил отхвърлен за
разликата над присъдената сума до претенцията от 30 000 лева.
Съдът не споделя доводите на ответника, че в исковата молба не са
посочени конкретните нови увреждания на здравето на ищеца. Напротив –
ищецът сочи, че след приключване на съдебното дирене по т. д. № 157/2021 г.
(проведено на 31.10.2021 г. последно открито съдебно заседание, на което е
даден ход на устните състезания) здравословното състояние на ищеца от
получената при инцидента първоначална травма на главата се влошава, като са
извършени медицински изследвания, които са обобщени в Експертно решение
на ТЕЛК от ***** г. на състав към МБАЛ – Пазарджик АД, с което на ищеца е
определена общо 68 % трайно намалена работоспособност, респ.
представляващи: остатъчен посттравматичен церебрастенен синдром,
остатъчен енцефалопатен синдром (енцефалопатия), вторична епилепския,
артериална хипертония ІІІ степен, шийна радикулопатия и рецидивиращо
****
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото
ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за
разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирал на
29.07.2024 г. с искане за заплащане на обезщетение досежно твърдяния ексцес
в здравословното му състояние вследствие на процесния инцидент, респ.
3
ответникът е отказал определяне на обезщетение. Искът е предявен на
26.08.2024 г. и е допустим.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът приема от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между водача К. А.,
управлявал т. а. Ландроувър Дифендър, рег. № *** и ответното дружество е
налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „ГО на автомобилистите“; че ищецът е провел описаната в чл.
498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред
застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение
досежно твърдяния ексцес в здравословното му състояние вследствие на
процесния инцидент – на 29.07.2024 г., респ. ответникът е отказал определяне
на обезщетение; че съпричиняването на вредоносния резултат от страна на
ищеца е в размер на 20 % поради непоставен обезопасителен колан;
виновното и противоправно поведение на виновния водач К. А., управлявал т.
а. Ландроувър Дифендър, рег. № ***, предизвикал ПТП на 06.08.2019 г. в
района на западно насипище „А. М.“ АД, при което пострадал ищецът,
пътувал в същия автомобил /част от последните факти са безспорни между
страните поради наличието на влязло в сила решение между тях, касаещо
същия инцидент/.
Съдът няма да коментира поотделно и самостоятелно медицинската
документация, доколкото предвид нуждата от специални знания, е допуснал
съдебномедицинска експертиза с две вещи лица, които при отговорите на
въпросите са обсъдили детайлно всеки медицински документ, вкл. решението
на ТЕЛК, представено в последното съдебно заседание. От приетото по делото
заключение по допуснатата СМЕ на вещите лица д-р Б. С. – специалист
нервни болести и д-р П. М. – съдебен лекар, специалист по съдебна медицина,
прието от съда за пълно, обосновано и компетентно изготвено, се установи
следното:
При ПТП от 06.08.2019 г. ищецът А. И. е получил контузия на главата и
мозъчно сътресение. При ищеца липсват данни както при приемането му в
болничното заведение след ПТП, така и при изписването му за развитие на
мозъчен оток, травматични увреждания на черепни кости и мозъчния
паренхим и кръвни колекции, от което е направен извод, че дори да са били
налице промени в съзнанието, то те са лекостепенни – зашеметяване и/или
объркване. Субективните оплаквания в този случай отшумяват за по-малко от
един месец.
Установено е, че с магнитнорезонансна томография (МРТ) през
4
септември 2019 г. категорично се изключва ищецът да е получил по-тежка
степен на черепно-мозъчна травма поради липса на хемосидерин разпадни
продукти, т. е. не са визуализирани патологични натрупвания на хемоглобин
разпадни продукти. При изслушването си в съдебно заседание д-р С.
обяснява, че при контузия на мозъка, ако има такава, при магнитния резонанс
се откриват разпадни продукти на кръвта, каквито в случая не са открити. От
това следва, че оплакванията на ищеца не са свързани с преживяното мозъчно
сътресение, а са със съдова генеза, обусловени от особености на мозъчното
кръвообращение във вертебробазиларната система (ВБС) с компресия на
сегменти от ЧМН и мозъчния ствол, обективирани с МРТ ангиография, т. е.
болестно обусловени.
Клиничните изяви, които персистират и до момента не са свързани с
преживяното мозъчно сътресение. Те са изява на мозъчно-съдова болест във
връзка с особеностите на мозъчното кръвообращение при ищеца с данни за
непълно отвеждане на лява очна ябълка наляво, неясно виждане, с двойно
виждане в крайно положение, световъртеж, координационни нарушения,
слабост в левите крайници.
При ищеца се наблюдават анатомични особености, изразяващи се в
долихо-ектазия на ВБС с колена на вертебралните артерии върху мозъчния
ствол, както и намален лумен на А1 сегмента на лява ПМА, кореспондиращи с
МРТ находка за микроваскуларна енцефалопатия – точковидни огнищни лезии
със съдова генеза до окципиталните рога на латералните вентрикули и
фронтално. Находката кореспондира с клинични данни за нарушено мозъчно
кръвообращение в басейна на вертебралната система и предната мозъчна
артерия. В съдебно заседание се уточнява, че това е анатомичен вариант,
който е патологичен. Вертебралната артерия при ищеца е по-дълга и по-
широка, нагъната и упражнява компресия върху мозъчния ствол, което е
предпоставка за тромбоцитно развитие. Поради това експертите считат, че
протрахираното (продължително) протичане на световъртежа, вкл. и към
настоящия момент, с нестабилност в походката, слабост в левите крайници,
неясно виждане, когнитивния дефицит с последваща депресивна
симптоматика не са с травматичен произход, а са обусловени от анатомичните
особености на ВБС и предната мозъчна артерия при ищеца.
При коментар на описаните в исковата молба, посочени и в решението
на ТЕЛК, т. нар. нови заболявания вещите лица сочат, че:
Диагнозата епилепсия е поставена по анамнестични данни.
В ЕР на ТЕЛК не се обсъжда травматичен произход на шийната
радикулопатия, като заболяването е с неопределена давност.
Диагнозата рецидивиращо ****е лекувана амбулаторно и не се свързва
5
с преживяната травма, а с възможни други неблагоприятни житейски
ситуации.
Артериалната хипертония е заболяване с обща давност от 2012 г., т. е.
значително преди инцидента, с данни за хоспитализация в периода 02.07 –
06.07.2012 г.
Като обощение, вещите лица са категорични, че установеното
влошаване на здравословното състояние у ищеца е болестно обусловено и не е
последица (няма връзка) с процесното ПТП.
Показанията на свидетеля Р. Х. И., съпруга на ищеца, преценени
съгласно чл. 172 от ГПК с оглед евентуалната й заинтересованост, касаят
трудното възстановяване на пострадалия с оглед усложненото здравословно
състояние и трудоустрояването му за целите да полага труд при получените
медицински диагнози.
Св. И. Б. И., брат на ищеца, дава показания, че забелязва прогресиране
на симптомите, които били налични и след ПТП. Твърди, че се влошава
координацията на самите движения на пострадалия. Освен това същият
започнал да забравя мисълта си и изобщо комуникацията с ищеца ставала все
по-трудна. Тези неща били налични и след инцидента, но сега нещата се
влошили.
Правни изводи:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, съгласно който увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В производството по този иск върху ищеца лежи доказателствената
тежест да установи: противоправно поведения от страна на делинквента;
вреда (в случая неимуществена), претърпяна в резултат на влошаване на
здравословното състояние на ищеца, която да не е била взета предвид при
присъждане на предишно обезщетяване; причинна връзка между деянието и
влошаването; вина (която при установено авторство се презумира – чл. 45, ал.
2 от ЗЗД); наличие на валидно застрахователно правоотношение между
делинквента и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите; настъпване на застрахователното събитие
като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Съгласно Решение № 196/12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1724/2009 г.,
IV г. о., при ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение,
различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние
на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено
утежняване на старите страдания, което ново състояние се отклонява
6
съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение.
Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече обезщетените.
Според мотивите по т. 10 от ППВС № 4/1975 г., от принципа за пълно
обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди (чл. 51, ал. 1 от
ЗЗД) следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в
сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се
дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в
причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини.
С оглед обсъдените доказателства, съдът приема, че действително се
доказа влошено здравословно състояние на ищеца, но същото не се намира в
причинна връзка с увреждането от процесния инцидент. Постоянният
световъртеж, нестабилността в походката, слабостта в левите крайници,
неясното виждане, когнитивният дефицит не са с травматичен произход, а се
дължат на влошеното здравословно състояние, което е болестно, в частност
обусловено от анатомичните особености на вертебробазиларната система
(ВБС) и предната мозъчна артерия при ищеца.
Поради липса на кумулативно предвидена предпоставка – липса на
причинна връзка между деянието и влошаването, искът се явява изцяло
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и
за депозит от 1 432 лева за СМЕ, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата за депозит и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева,
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната
помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Д.
С.“ №*, чрез адв. Я. Д. от С., съдебен адрес: гр. С., площад „П.“ № *, ет. *,
офис **, сграда **, срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ №
89Б, за заплащане на обезщетение от 30 000 (трийсет хиляди) лева за
претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от влошено
здравословно състояние (ексцес) в резултат на ПТП, настъпило на 06.08.2019
г. по вина на застрахован при ответника водач на т. а. Ландроувър Дифендър,
рег. № ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като неоснователен.
7
ОСЪЖДА А. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Д. С.“ №*, да
заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата от 1
532 (хиляди петстотин трийсет и два) лева, от които: 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за правната помощ и 1 432 лева - депозити за СМЕ, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
8