Р Е Ш Е Н И Е
№ 260091
гр.Пловдив, 22.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в открито съдебно заседание на 04.10.2021г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА
АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
секретар:Стефка Тошева
след като
разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.гр.д. № 84/2021г. по
описа на АС - Пловдив, намира следното:
Въззивно производство по реда на чл.258 - 273 от ГПК.
С Решение № 260075/03.11.2020г., постановено по
гр.д.№ 111/2019г.по описа на ОС - С.З., се осъжда, на основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, УМБАЛ„П. Д. С. К.“ АД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор проф. д-р Й. П. Й., ЕИК *********, да
заплати на ВК при О.“, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от председателя на Управителния съвет С. З. Д., ЕИК *******, сумата от
1 572.84 лв. (хиляда петстотин седемдесет и два лева и 84 стотинки),
представляваща неизпълнено парично задължение по спогодба от 29.09.2017г.,
заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 02.10.2019г.,
до окончателното изплащане на сума, както и разноски по делото по съразмерност за
държавна такса и възнаграждения за вещи лица в общ размер 108.53лв., а за
размера над 1 572.84лв. до 30 000лв., искът се отхвърля, както и ВК
при О.“ се осъжда да заплати на УМБАЛ„П. Д. С. К.“ АД разноски по делото по
съразмерност за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и възнаграждение за
един адвокат в общ размер 4 045.18лв.
Срещу Решение № 260075/03.11.2020г., постановено
по гр.д.№ 111/2019г.по описа на ОС - С.З., в частта, с която искът е уважен
частично за размера от 1572.84лв., е подадена въззивна жалба, вх.№ 264098/23.11.2020г.,
от УМБАЛ„П. Д. С. К.“ АД, чрез пълномощник адв.М..Въведените в жалбата оплаквания са за недопустимост,
евентуално за неправилност на решението в обжалваната част, а искането е за неговата
отмяна и за отхвърляне на иска, както и за присъждане на разноски.
Не е постъпил в срок писмен отговор на жалбата от
насрещната въззиваема страна, ***********ВК при О.“.
Постъпилата въззивна жалба е допустима, като
подадена от активно процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от
въззивно обжалване на решението в неблагоприятната за него част, в законния
срок, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за
изпращане на препис от жалбата за отговор до насрещната въззиваема страна,
поради което се поставя на разглеждане по същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на
оплакванията във въззивната жалба и оспорванията, след като извърши дължимата,
на осн.чл.269 ГПК, служебна проверка на обжалваното решение, след преценка на данните
по делото, приема следното:
Производството пред съда е образувано въз основа
на искова молба/ИМ, вх.№ 12 467/02.10.2019г., подадена от ищец ***********ВК
при О.“, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от председателя
на Управителния съвет С. З. Д., ЕИК *******, чрез адв.Н.М., който е и съдебен
адресат, срещу ответник УМБАЛ„П. Д. С. К.“ АД.
В ИМ са въведени следните твърдения: Ищецът бил регистриран
като ***********по ЗЮЛНЦ през 2000г., като преди това работел като
взаимоспомагателна каса по Типовия устав за устройството и дейността на
взаимоспомагателните каси при профсъюзните органи и организации, обн. ДВ
бр.95/16.12.1988г., попр. ДВ бр.97/23.12.1988г., изд. от председател на ********.Както
показвало името му, ищцовото сдружение имало за цел да съхранява спестените
средства на своите членове, като подпомага нуждаещите се от тях с краткосрочни
заеми при ниски лихвени нива.Историята на ищцовото сдружение датирала от
учредяването му през 1952г., като от тогава до момента на регистрацията си през
2000г., то нямало правна самостоятелност и не можело да получава директно
месечните вноски, удържани от заплатите на работниците и служителите на
болницата.През дългите години на съществуването си, преди регистрирането му като
СНЦ, били утвърдени „добри практики“, спазвани до 2016г., неизрично изразени в
писмена форма, а представляващи гласно споразумение между институциите, които правели
възможно функционирането на ищцовото сдружение.През последните години в
ищцовото сдружение членували ок.200 души, част от които били работници и
служители на ответника.Изграденият през годините метод на работа на ищцовото сдружение
и работодателя на членовете му бил следният: ежемесечно работодателят ( в случая ответната болница) начислявал удръжки от заплатите на работниците и
служителите, членуващи в ищцовото сдружение, във ведомостта за заплати, в която
имало нарочна колона за дължимия на ВСК членски внос и колона за дължим към ВСК
заем, след което превеждал сумите на ищцовото сдружение, което ги съхранявало и
управлявало по вътрешните си правила. През 2015г. ответникът започнал да забавя
превеждането на сумите от удръжки.От месец септември 2015г. „добрата практика“
съвсем се опорочила, като ответникът удържал по ведомост вноските на членовете на ВСК, работещи в болницата, както
обичайно, но не ги платил на ищцовото сдружение.Така постъпил ответникът и за
месеците октомври 2015г. –януари 2016г., а след януари 2016г.той едностранно
прекратил „добрата практика“ да се удържат по ведомост вноските от заплатите на
медицинските работници-членове на ВСК, тъй като така бил посъветван от И. т..Така,
към лятото на 2017г. останали неизплатени на ищцовото сдружение парите от
удръжките на работещите в ответника в общ размер от 84 106,84лв. за периода октомври 2015г.-януари 2016г., по месеци както следва:4 020лв. за м. септември 2015г.; 20 788лв. за м. октомври 2015г.; 20 404лв. за м. ноември 2015 г.; 20 787лв. за м. декември 2015г. и 18 107,84лв.
за м. януари 2016г.Ищцовото сдружение продължило да търси удържаните от ответника и дължими
вноски, поради което на 29.09.2017г. страните по делото сключили спогодба, с която била дефинирана методологията,
по която ответникът да изплаща на ищцовото сдружение дължимата сума – ежемесечно
по 3000лв. с падеж 10 число на съответния месец, като първата вноска била
уговорена да се дължи 10 дни след подписване на спогодбата на
10.10.2017г.Страните регламентирали и възможността ответникът-длъжник да изплати целия дял на негов работник или служител във ВСК, ако същият заяви
писмено намерението си за това. Към момента на подписване на
споразумението задържаните от ответника средства били в размер на „около“
84 000лв.Така сключеното споразумение обаче не било изпълнено, като били внесени от ответника само няколко вноски, които намалявали дълга, но не го погасявали изцяло, и дължимият остатък
бил „около“ 47 000лв.Ответникът връщал суми и директно на работниците и
служителите, но не дал информация за това на ищцовото сдружение.Изразено е в ИМ
предположение, че реалният дълг към подаване на ИМ бил „около“ 30 000лв., като
точният му размер можел да бъде много точно пресметнат от експертиза.За пълнота
на изложението в ИМ е посочено и следното:Още в чл.5 от Спогодбата
„ръководството на болницата сложило текст“, който поставял изпълнението на
цялата спогодба под едно несигурно бъдещо условие, зависещо изцяло от собствената
воля на болницата, а именно за освобождаването й от всички задължения по
спогодбата, в случай, че в едномесечен срок страните не уредят други свои,
наемни правоотношения.Впоследствие до подписването на допълнително споразумение
за уреждане на наемните правоотношения не се достигнало, съответно липсвали и
всякакви погасителни преводи на дължимите от ответника средства.Останал белег
за съществуването на дълг на ответника обаче било писменото изразената му воля
да заплаща дълга, натрупан от неизплатените, но удържани от заплатите на
работниците и служителите месечни вноски за 5 поредни месеца, предназначени за
ищцовото сдружение.След поредния неуспех да се постигне реално погасяване на
дълга от ответника, до ищцовото сдружение достигнала неофициална информация, че
ръководството на болницата е предприело нова стратегия – за индивидуални
преговори с определени работници и служители да им изплати целия натрупан
размер на дяла във ВСК.В действителност, през последните месеци намалявали
исканията на членове на ВСК за изтегляне на дяловете им.При изплащането на член
на ВСК на цялата натрупана във ВСК сума обаче това оставало само във вътрешните
отношения на този член на ВСК и ответника, но, тъй като оставала отворена
партидата му във ВСК, ищцовото сдружение все още оставало да му дължи целия
натрупан дълг, в случай, че този член на ВСК си го поиска.Въведени са и твърдения,
че ответникът вече три години „се обогатява“ с удържаните по ведомост средства
от работните заплати на членовете на ВСК, представляващи членски внос и
погасителни вноски по заем.
Заявеният петитум е за осъждане ответникът да
заплати на ищцовото сдружение сумата 30 000лв, представляващи „удържана от
заплатите на работниците и служителите – членове на ВСК, суми за членски внос и
месечни погасителни вноски по заеми с ВСК“, с които ответникът „неоснователно
се е обогатил за сметка на ищеца“, ведно със законната лихва от завеждане на
иска до окончателното изплащане.
В подадения от ответника в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на ИМ,
вх.№ 15 478/05.12.2019г.(л.215-216) искът се оспорва като недопустим и
неоснователен.Въведени са доводи за липса на активна легитимация, с доводи, че ищцовото сдружение не било „надлежно ЮЛ, притежаващо
съответния статут на такова“.В тази връзка е поддържано, че ищцовото сдружение не притежавало „надлежен
юридически статут и не представлява по действащия правен режим към настоящия
момент взаимоспомагателна каса“, като наличието на регистрация по регистъра Булстат
не променяло това положение.Отдавна не съществувало и юридическото лице „*******“.Типовият
устав за устройството и дейността на ВСК към профсъюзните органи и организации,
издаден от ******** на 16.12.1988г., бил несъществуващ ненормативен акт.Отдавна
не съществувала и посочената от ищеца организация – ********, а към настоящия
момент съществували няколко профсъюзни организации – КНСБ, КТ „П.“ и др. Въведени са и доводи за
неоснователност на претенциите, като ненамиращи „никаква опора в закона“.В тази
връзка е поддържано следното: Удръжките, които е правила болницата от съответните
работници и служители били извършени в нарушение на КТ, тъй като нито един тях не бил дал
писмено своето съгласие за това.Дори тези суми да са били неоснователно удържани, те следвало да се възстановят на работниците, а
не на ищцовата неправосубектна организация. Работниците и служителите, от които са правени удръжките,
можели да членуват и в лично качество в съответните национални ВСК. Ищцовото
сдружение имало сключен с ответника договор за наем, по който не било заплащало
нищо – нито наеми, нито консумативи за ползваните помещения, собственост на
ответника, по който договор била предвидена и то дължало значителна неустойка
за неизпълнение.Сключените споразумения между страните по делото ангажирали ищцовото
сдружение с всички задължения, за които са подписани съответните договорености,
вкл. за заплащане на наем, а при неплащане - за заплащане на неустойки.
Болницата нямала никакво задължение към ищцовото сдружение, а, ако имало
събрани суми без основание от работниците и служителите, те се дължали на тях,
а не на ищцовото сдружение, което нямало законен статут.Преведените досега суми на ищеца били платени без всякакво правно основание, в противоречие със закона
и по същество представлявали неоснователно обогатяване на ищеца. По
същество ищцовото сдружение било осъществявало банкова
дейност, без разрешение на държавата, т.к. е събирало вноски от своите членове и е раздавало
кредити срещу лихва на тях, а и на трети лица, които не са работници и
служители в болницата, дейност, която можела да се осъществява само с
разрешение от Централната банка и упражняването й без такова било престъпление
по см. на НК. В бюджета
на ищцовото сдружение съществувал огромен
дефицит, в него липсвали огромни
суми, които били раздадени на различни лица, не били върнати
и по същество представлявали също обект на престъпно посегателство. Събраните суми без основание ответникът постепенно връщал на
работниците и служителите, от чиито заплати те са били удържани, като това били
облигационни правоотношения между ответника и неговите работници и служители, към които ищцовото сдружение нямало никакво
отношение.
За да се постанови решението в
обжалваната част, е прието следното:За неоснователни са приети възраженията на
ответника за недопустимост на иска, тъй като е прието, че ищцовото сдружение е ЮЛ, съгласно чл.1, ал.2 от действащия и сега, неотменен, съгласно чл.11,
ал.3 ЗНА, Указ за взаимоспомагателните каси и фондове (ДВ бр.197 от 1950г.), регистриран, съгласно представеното удостоверение ( л.147 в ОТС), като за това са без значение наименованието на ищцовото
сдружение, непринадлежността му към нито един от съществуващите профсъюзи,
както и несъществуването на посочените в Указа учреждения и организации.За
неоснователно е прието възражението на ответника, че удръжките са били правени
в нарушение на КТ, чл.272, ал.1, тъй като от заключението на ССЕ е прието за
установено, че сумата в размер на 1572.84лв., в какъвто размер претенцията е уважена,
„представляваща останалата неиздължена на ищцовото сдружение сума по спогодбата
между страните по делото от 29.09.2017г.“, е била удържана от трудовите
възнаграждения на седем лица, които са дали съгласие за това:четири от тях -
изрично със заявления, а останалите трима - в заявления на предварително
изготвени бланки.
С протоколно определение в съдебното заседание на 29.03.2021г., в
изпълнение на служебните правомощия и, съгласно даденото тълкуване в т.4 ТРОСГК
на ВКС № 1 17.07.2001г., което е актуално и при сега
действащата процесуално-правна уредба, съгласно т.5 ТРОСГТК на ВКС № 1/2013г.( с изкл. на една хипотеза, а именно, когато в ИМ са изложени твърдения,
сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, а петитумът е насочен срещу друго лице, в която хипотеза
решението е недопустимо и следва да се обезсили), са констатирани от въззивния съд нередовности на ИМ по чл.127, ал.1, т.4
и 5 и чл.128 от ГПК, поради което същата е оставена без движение/БД и на ищеца ВК
при О. - С.З. са дадени указания за отстраняването им, а именно :1/ за
представяне на пълномощно за учредяване на представителната власт на адв. М. и за
потвърждаване на извършените от адв.М. процесуални
действия 2/ за уточняване на петитума на ИМ досежно периода и основанието, на което
се претендира исковата сума и 3/ за привеждане на обстоятелствената част в
съответствие с петитума.
Последно съобщението до ищцовото сдружение за оставяне на ИМ без движение протоколно
определение от 29.03.2021г., съобразно дадените указания от въззивния съд в
Разпореждане № 260628/15.06.2021г., е залепено от връчителя на 19.07.2021г.
При извършване дължимата служебна проверка за допустимост на решението в
обжалваната част, на осн. чл.269 ГПК, се приема следното:
ИМ, въз основа на която е постановено решението в
обжалваната част, не е отговаряла на изискванията на чл.128 ГПК, тъй като същата
е подадена чрез адв. Н.М., за когото липсват доказателства да има учредена и да
притежава представителна власт за ищцовото сдружение.В тази връзка се
констатира, че не е било приложено пълномощно за адв.Н.М. нито към ИМ, нито такова
е представено по-късно в хода на производството пред първоинстанционния съд, а към
ИМ е приложен единствено договор за правна помощ.
ИМ не е отговаряла и на изискванията на чл.127, ал.1,
т.4 ГПК, тъй като в ИМ са въведени няколко основания, на които се претендира
паричното вземане на ищцовото сдружение спрямо ответника :1/ на основание „утвърдените
добри практики“, неизразени изрично в писмена форма, а представляващи гласни
споразумения между институциите, които били ангажирани в процеса на дейност на
ищцовото сдружение; 2/ на основание приложената към ИМ спогодба от 29.09.2017г.,
за която е поддържано да е „за изплащане на „.дължимата сума от ответника на
ищцовото сдружение, както и 3/неоснователно обогатяване. Тези изложени в ИМ
обстоятелства, на които се основава искът, са неясни, тъй като не е ясно кога и
между кои институции са били постигнати посочените в ИМ гласни споразумения и
какво точно е тяхното съдържание, както е неясно как се съединяват посочените
три основания.Неясни са и твърденията за периода и начина на начисляване на
паричното вземане на ищцовото сдружение, предмет на делото, конкретно не са
изложени твърдения от удръжките на кои точно работници и служители на ответника
е формирано, каква част от него е за членски внос и за кои месеци и каква част
е за месечни погасителни вноски и по кои точно отпуснати от ВСК заеми; както и
не са изложени твърдения каква част от вземането в размер на 84 106.84лв.
на ищцовото сдружение, определено към лятото на 2017г., е била изплатена от
ответника въз основа на спогодбата и каква част от него ответникът е върнал
директно на работниците и служителите си и как точно е формирана претендираната
сума от 30 000лв., каква част от нея е за членски внос и каква част е за
вноски и за кой точно период.
ИМ не е отговаряла и на изискванията на чл.127, ал.1,
т.5 ГПК, тъй като осъдителният петитум не е достатъчно добре конкретизиран и не
съответства на въведените твърдения, тъй като претендираното парично вземане в
общ размер на сумата 30 000лв., за която е посочено, че е удържана от
заплатите на работници и служители – членове на ВСК и е за членски внос и за месечни
погасителни вноски, не е посочено на кое точно основание се претендира и каква част
от нея е за членски внос и каква част е за вноски и за кой точно период .
Не са предприети от ищцовото сдружение никакви
действия за отстраняване на тези нередовности, констатирани от въззивния съд с
протоколното определение от 29.03.2021г., за което са били дадени конкретни
ясни и изпълними указания, и ИМ е останала нередовна.
Ето защо, като постановено по
нередовна ИМ, първоинстанционното решение в обжалваната част, както и в частта,
с която въззивникът е осъден да заплати разноски по съразмерност, следва да се
обезсили и производството по делото – прекрати.
С оглед този инстанционен
резултат, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на разноските на
въззивника пред въззивния съд за ДТ и адвокатско възнаграждение в общ размер
631.46лв., съгласно представения списък по чл.80 ГПК, вносна бележка за внесена
ДТ и договор за правна защита.
Мотивиран от това, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260075/03.11.2020г.,
постановено по гр.д.№ 111/2019г.по описа на ОС - С.З., в частта, с които
се осъжда, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, УМБАЛ„П. Д. С. К.“ АД, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор проф. д-р Й.
П. Й., ЕИК *********, да заплати на ВК при О.“, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от председателя на Управителния съвет С. З. Д., ЕИК *******,
сумата от 1 572.84 лв. (хиляда петстотин седемдесет и два лева и 84
стотинки), представляваща неизпълнено парично задължение по спогодба от
29.09.2017г., заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба -
02.10.2019г., до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която се
осъжда УМБАЛ„П. Д. С. К.“ АД, ЕИК *********, да заплати на ВК при О.“, ЕИК *******,
разноските по делото за държавна такса и възнаграждения за вещи лица по
съразмерност в общ размер 108.53лв. и
ПРЕКРАТЯВА производството пред съда,
образувано въз основа на ИМ, вх.№ 12 467/02.10.2019г., подадена от ***********ВК
при О.“, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от председателя
на Управителния съвет С. З. Д., ЕИК *******, по която е било образувано гр.д.№
111/2019г. по описа на ОС - Ст.Загора, в частта, с която, на основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, се иска осъждането УМБАЛ„П. Д. С. К.“ АД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор проф. д-р Й. П. Й.,
ЕИК *********, да заплати на ***********„ВК при О.“, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от председателя на Управителния съвет С. З. Д.,
ЕИК *******, сумата от 1 572.84 лв. (хиляда петстотин седемдесет и два
лева и 84 стотинки, представляваща част от общо претендираната сума в размер на
30 000лв., представляваща удържана от
заплатите на работници и служители – членове на ВСК сума за членски внос и за
месечни погасителни вноски.
ОСЪЖДА ***********„ВК при О.“, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от председателя на Управителния съвет С. З. Д., ЕИК ******* да
заплати на УМБАЛ„П. Д. С. К.“ АД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор проф. д-р Й. П. Й., ЕИК *********, разноските пред въззивния съд за държавна такса/ДТ и
адвокатско възнаграждение в общ размер 631.46лв. (шестотин
тридесет и един лева 46ст.)
Решението може да се обжалва пред ВКС, при
условията на чл.280 ГПК, в месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: