Р Е
Ш Е Н
И Е №82,
18.03.2014г., гр.Исперих
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и първи
януари през 2014 година,
в публично заседание, в
състав:
Председател: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар:
А.В.,
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 492 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с правно основание чл.49, ал.1 и ал.3 от СК.
Постъпила е искова
молба вх.№2939/29.08.2013г. от О.Е.Ю. ***, ЕГН:**********, против Ю.Ц.Ю. ***,
ЕГН:**********, като моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака
им като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за
вината.
Твърди, че с
ответницата са сключили граждански брак на 03.09.1983 година, от който имат
родени две пълнолетни деца – Ю.О.Е., ЕГН:********** и С О.Е., ЕГН:**********.
Първоначално отношенията им били нормални. През 1989г. се изселили в Р Т, но на
него начина на живот и обичаите там не му харесали и през 1995г. се завърнал в
Б Ответницата не пожелала да се върне с него и останала да живее и работи в Т.
Никога след това не са се събирали да живеят заедно като семейство, не се
чували и не поддържали връзка помежду си. Разделени били от 18 години и дори не
се чували по телефона. Счита, че брака им съществува формално и бил изчерпан от
съдържание.
В съдебно заседание се
явява лично и с адв.Д., като поддържа така предявената искова молба.
В срока по чл.131, ал1
от ГПК за депозиране на писмен отговор ответникът, чрез особен представител
адв.В.К., депозира такъв, като счита исковете за допустими, а относно
основателността им заявява, че ще вземе отношение след събиране на
доказателствата. Не възразява срещу направените доказателствени искания, не
сочи доказателства, заявява че ще се ползва от тези на ищцата.
В съдебно заседание
ответникът не се явява, като за него се явява особен представител адв.В.К.,
който не се противопоставя да се прекрати брака между страните, тъй като това
ще отговаря на действителните отношения между страните.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен
граждански брак, страните по делото са сключили граждански брак с Акт № 12/03.09.1983г.
на Кметство с.Л. Същото удостоверява, че след сключването на брака съпругата е
приела фамилното име на съпруга си Ю., вместо предбрачно си фамилно име А. От
общото си съжителство страните имат родени две деца, които вече са нъвършили
пълнолетие – Ю.О.Е., ЕГН:********** и С О.Е., ЕГН:**********, видно от
представените удостоверения за раждане. Отношенията им били нормални в
началото. През 1989г. се изселили в Р Т, но на него начина на живот и обичаите
там не му харесали и през 1995г. се завърнал в Б. Ответницата не пожелала да се
върне с него и останала да живее и работи в Т. От тогава не подържали връзка,
не са се виждали и не са се чували.
Към настоящият момент
ищецът не знае къде се намира съпругата му. Децата им също не поддържали връзка
с майка си. Това положение на фактическа раздяла продължило повече от 20
години.
Горната фактическа
обстановка се установява от показанията на разпитания в с.з. свидетел С Е.Ю.,
брат на ищеца, както и от представените писмени доказателства по делото. Свидетелят
дава подробни обяснения, които са логични и последователни и излагат
обстоятелства от семейния живот на страните. Съдът ги кредитира изцяло, тъй
като макар същия да е брат на ищеца, той е един от най-близките му и има преки
и непосредствени впечатления от семейните му взаимоотношения.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Налице са предвидените в закона предпоставки за прекратяване на
гражданския брак между страните, при условията на чл.49, ал.1 от СК поради
настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство Ищецът изрично е посочил,
че не желае произнасяне по въпроса за вината, поради което съдът не дължи
такова.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът приема, че съпрузите са изгубили уважението, вниманието и
чувствата си един към друг, отчуждили се, изгубили интерес към съвместния им
начин на живот като семейство. За един продължителен период от време те са били
разделени и продължават и към настоящия момент. По този начин съдът приема, че
необратимо са се разрушили доверието между съпрузите, отношенията на
взаимопомощ и разбирателство, зачитане на личността, грижа и подкрепа между
съпрузите. При тези обстоятелства няма изгледи бракът им да бъде заздравен и в
този смисъл следва да бъде прекратен. Очевидно, двамата съпрузи нямат желание
да живеят заедно като семейство. Бракът им съществува само формално, лишен от
съдържанието, което влагат в него закона и морала, и в тази връзка се явява
ненужен както за страните, така и за обществото.
Предвид обстоятелството, че родените от съвместното
съжителство на страните деца са вече пълнолетни, съдът не дължи произнасяне в
тази насока.
При
горния изход на делото и на основание чл.329, ал.1 изр.2 от ГПК, ищецът и ответницата следва да бъдат
осъдени да заплатят по сметка на РС-Исперих сумата от 50.00 лева, дължима окончателна
ДТ по производството или по 25.00лв. за всеки един от тях.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на
основание чл.49, ал.1 от СК, сключения с
Акт 12/03.09.1983г.
на Кметство с.Л, обл.Разград ГРАЖДАНСКИ БРАК между О.Е.Ю. ***,
ЕГН:********** и Ю.Ц.Ю. ***, ЕГН:**********,
поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ОСЪЖДА О.Е.Ю.,
ЕГН:********** и Ю.Ц.Ю., ЕГН:**********
да заплатят по сметка на РС-Исперих сумата от 50.00 /петдесет и пет/ лева
- дължима окончателна ДТ по производството или по 25.00/двадесет и пет/ лева
за всеки един от тях поотделно .
Решението подлежи
на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: