Решение по дело №147/2023 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 02.05.2023 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета  година в състав:

                                         СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 147/2023 г. по описа на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от А.М.Д. от ***, подадена чрез адв. Д.К., против Решение №2153-08-93/16.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане №2175-08-473#5/03.02.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, за отказ да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалния закон. Жалбоподателката счита, че неправилно административния орган не е зачел за действителен осигурителен стаж, периодите на майчинство, с обща продължителност 01 г. 03 м. и 10 дни. Счита, че за нея са налице условията за отпускане на лична пенсия по реда на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като действителния й осигурителен стаж, при зачитане на периода на майчинство, възлиза на повече от 15 г. Позовава се на чл.17 и чл.47 от Конституцията на РБ. Иска отмяна на оспореното решение. Претендира направените по делото разноски. В писмено становище, депозирано от пълномощника й по делото, поддържа подадената жалба.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспореното решение. 

След като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,  настоящият съд прие за установено следното:

Административното производство по издаване на оспореното решение е започнало по заявление на жалбоподателката с вх. №2113-08-1408/12.08.2022 г., за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/. Към заявлението са приложени и документи, установяващи осигурителния стаж на лицето, в т.ч. удостоверения за раждане, видно от които жалбоподателката е майка на две деца –Б. В. Х., роден на *** г. и Б. В. Х., родена на *** г. 

С разпореждане №2175-08-1408#5/13.09.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали  на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено производството по подаденото заявление, поради това, че същото е повторно и не са налице допълнителни данни за положен осигурителен стаж.

С разпореждане №2175-08-473#1/07.10.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали  е  отменено горното разпореждане №2175-08-1408#5/13.09.2022 г., като е прието, че лицето има сключен трудов договор с осигурителя „***“ ЕООД, ***, който не бил взет предвид, при прекратяване на производството.

С разпореждане №2175-08-473#3/14.10.2022 г.  на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали е спряно производството по заявлението с вх. №2113-08-1408/12.08.2022 г.

С разпореждане №2175-08-473#5/03.02.2023 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, е възобновено производството по подаденото заявление, като при повторна преценка на правото на пенсия, на жалбоподателката е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, поради това, че няма 15 години действителен осигурителен стаж. Посочено е, че към датата на подаване на заявлението, лицето има навършена възраст 70 год. 07 м. и 02 дни. Прието е, че общият осигурителен стаж възлиза на 15 год. 00 м. и 10 дни, а действителния осигурителен стаж е 13 год. и 09 м., тъй като периодът на майчинство, за времето от 01.12.1976 г. до 18.07.1977 г. и от 01.01.1983 г. до 24.08.1983 г., с общо продължителност 01 г. 03 мес и 10 дни, въпреки че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен такъв, по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.  

Във връзка с подадената срещу разпореждането жалба, директорът на ТП на НОИ - Кърджали се е произнесъл с процесното Решение №2153-08-93/16.03.2023 г., с което отхвърлил жалбата, като възприел изцяло и доразвил  мотивите, изложени в проверяваното разпореждане. В решението е посочено, че предвид изричната легална дефиниция на понятието „действителен стаж“ в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст, не следвало да се зачете за действителен осигурителен стаж. Прието е, че периодът, през който жалбоподателката е била в майчинство, въпреки, че се зачитал за осигурителен стаж, не следвало да се зачита за „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, поради което действителният стаж на лицето бил 13 год. и  09 мес.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма, както и на  административнопроизводствените правила. Съдът констатира обаче, че процесното решение противоречи на материалния закон, поради следното:

Съгласно чл.68, ал.3 КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по   ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

Безспорно е по делото, че жалбоподателката е навършила необходимата възраст по чл.68, ал.3 КСО, която за 2022 г. е 66 години и 10 месеца, както и че общият й осигурителен стаж, възлиза на 15 год. и 10 дни.

Няма спор също така, видно и от приложения опис на осигурителния стаж на жалбоподателката, че в периода от 01.12.1976 г. до 18.07.1977 г. и от 01.01.1983 г. до 24.08.1983 г., с обща продължителност 01 г. 03 мес и 10 дни, същата  е била в майчинство за отглеждане на първо и второ дете.

Спорен е въпросът, дали горният период на майчинство представлява  действителен осигурителен стаж по чл.68, ал.3 КСО.

Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. В случая, спорните периоди на майчинство са от 01.12.1976 г. до 18.07.1977 г. и от 01.01.1983 г. до 24.08.1983 г., поради което времето на майчинство следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби.

Според относимата към периода материалноправна разпоредба на чл. 80 от Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП (отм.), за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП (отм. ) се зачита и времето, прекарано в законно установен платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Съгласно действащата към относимия период Инструкция № 2492/29.12.1967 г. (отм.),  за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП. Относимо към спора е и ПМС № 61/1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г.), съгласно което времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов/осигурителен стаж, като това право не е поставено в зависимост от  условието,  майката да е била работеща.

От своя страна, съгласно сега действащата разпоредба на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, според която за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ - изцяло, независимо от продължителността на работното време, като и тук законодателят не прави разлика между неработещите майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, при общественото осигуряване при майчинство, включително и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО.

От съдържанието на посочените разпоредби следва извод, че и според действалите до 31.12.1999 г. норми на ЗП(отм.) и ППЗП (отм.), и по сега действащия КСО, периодите на майчинство се зачитат за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респ. за осигурителен стаж при пенсиониране. Установи се по делото, че спорният период на майчинство обхваща времето от  01.06.1975 г. до 26.12.1975 г., т.е., преди 31.12.1999 г. По силата на чл. 80 от ППЗП/отм./, горния период се зачита за трудов стаж, като на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, този период на майчинство следва да се зачете и за действителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО. В този смисъл е и трайната съдебна практика, изразена в Решение №1624/21.02.2022 г. по адм.д. №11773/2021 г. на ВАС; Решение №1740/23.02.2022 г. по адм.д.№8649/2021 г. на ВАС; Решение № 6744/22.05.2018 г. по адм. дело № 2009/2018 г. на ВАС и др. Според приетото в горните съдебни решения,  осигурителният стаж при ползването на майчинството като осигурен социален риск е приравнен на осигурителния стаж при фактическото полагане на труд, а възприетото от пенсионния орган разрешение на въпроса, противоречи на разпоредбите на чл. 14 и чл. 47, ал. 3 от Конституцията на Република България.

По изложените съображения следва да се приеме, че действителния осигурителен стаж на жалбоподателката възлиза на 15 г. 00 мес. и 10 дни, поради което и при навършена възраст 70 год. 07 м. 02 дни, за лицето са били налице условията за пенсиониране по реда на чл.68, ал.3 от КСО.

Ето защо, оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата на А.М.Д. срещу разпореждане №2175-08-473#5/03.02.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, следва да бъде отменено, като противоречащо на приложимия материален закон. Тъй като съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1 КСО, компетентен да се произнесе по заявлението за отпускане на пенсия е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх.№ 2113-08-1408/12.08.2022 г. на А.М.Д., за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 КСО, при зачитане на осигурителния стаж по чл.9, ал.2 от КСО.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, в полза на жалбоподателката се следват деловодни разноски в размер на 500 лв., договорени и изплатени съобразно приложения ДПЗС №**/*** г.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

                                          Р     Е     Ш     И  :

ОТМЕНЯ  Решение №2153-08-93/16.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него разпореждане №2175-08-473#5/03.02.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, като незаконосъобразни.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, в законоустановения срок, по заявление с вх.№2113-08-1408/12.08.2022 г. на А.М.Д., съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Кърджали  да заплати на А.М.Д. от ***, с ЕГН **********, разноски по делото в размер на 500 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

Препис от решението, на основание чл. 138 от АПК, да се изпрати на страните.

 

 

                                       С Ъ Д И Я: