№ 21139
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110109881 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „*********“ ЕАД срещу Т. В. Г., с която
са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните задължения за топлоснабден
имот, находящ се в гр. *********** /малка стая/, с абон. № 217745, а именно: 1 446.42 лв. – цена
на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва от 27.03.2024 г. до изплащане на вземането; 76.81 лв. – мораторна лихва за периода от
16.07.2021 г. до 13.03.2024 г.; 17.78 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение през
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 27.03.2024 г. до
окончателното плащане; 3.36 лв. – мораторна лихва за периода от 16.10.2021 г. до 13.03.2024 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 18121/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице договорно отношение за продажба на топлинна енергия за
битови нужди с ответницата в качеството й на наемател на топлоснабдения имот през процесния
период, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за исковия период топлинна енергия за имота,
като ответницата не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени от „********“ ООД по реда за дялово разпределение. Излага, че
ответницата е изпаднала в забава. Претенцията си за цената на услугата дялово разпределение
основава на клауза от общите условия.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
1
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на договорно отношение
с ищеца, във връзка с което твърди, че тя не е собственик на имота, нито титуляр на откритата в
дружеството партида за него. Оспорва да е сключвала договор с „*********“ ЕАД и да е приемала
общите му условия. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия в имота през исковия период
и количеството на доставената топлинна енергия. Счита, че от нея се претендира цената на
прогнозно количество топлинна енергия, а не на действително потребена такава. Възразява, че не
е извършван отчет на топломера в абонатната станция, както и че липсват доказателства
топломерът да е сертифициран и законно монтиран. Акцентира върху съдбата на т. 6.1.1. от
методиката, уреждаща формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, поради което счита, че не дължи цена за нея. Оспорва претенцията за лихва
върху цената на топлинната енергия при твърдения, че лихвата е начислена върху прогнозни
сметки. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „********“ ООД не изразява становище по
делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на
суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 18121/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по
чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и
субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК.
Исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия намира своето правно
основание в чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Нейната основателност се обуславя от
наличието на следните предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение между
страните по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот и реално доставена
такава през периода, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните факти е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия
предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на
договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за
топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е.
те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната
хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното
2
предприятие.
Съгласно т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС:
„Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката
в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот,
през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й“. В мотивите към т. 1 е прието следното: „Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно
с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР ЗЕ)
и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на
принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските,
така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект
дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди...“.
В случая ищецът претендира цената на потребената в имота през исковия период топлинна
енергия от ответницата в качеството й на наемател на жилището. Действително от представените
от него писмени доказателства се установява, че тя през периода е била наемател на процесната
част от имота, за която се отнася абон. № 217745, т.е. била е държател на облигационно
основание. Съдът обаче намира, че доказването от ищеца на твърдението му, че ответницата е
била наемател, не е достатъчно за обосноваване на извод, че тя се е намирала в облигационно
отношение с дружеството, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия в наетия
имот. Собственикът или титулярът на вещното право на ползване върху имот в сграда в режим на
етажна собственост по презумпция на закона се смятат за потребители на топлинна енергия, но
такава законова презумпция не е предвидена по отношение на наемателя. Ето защо необходими са
3
доказателства за сключване между ответницата – наемател, и доставчика на изричен писмен
договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот, включително чрез откриване на
партида при доставчика по искане на наемателя.
В случая по делото такива доказателства липсват. Единствено е представена молба от 1986
г. от наемателя на другата част от имота – **********, за разделяне на партидата на две части
поради това, че в имота в действителност живеят две семейства, едно от които е семейството на
ответницата. Съдът намира, че така подадената молба, доколкото не е подписана от ответницата,
касае единствено договорното правоотношение между ищеца и трето лице, респ. по аргумент от
чл. 20а, ал. 1 ЗЗД от нея не може да се прави извод за възникнало договорно правоотношение с Г.
за доставка на топлинна енергия в наетата от нея част от имота. Не следва друго от
обстоятелството, че ответницата е вписана като титуляр на партидата в издаваните от ищеца
съобщения към фактури и в съставяните от третото лице – помагач изравнителни сметки, защото
вписването не е извършено въз основа на подадено от нея искане за откриване на партида на
нейно име, а въз основа на молба на трето лице.
Не следва различен извод относно пасивната материалноправна легитимация на
ответницата от клаузата на чл. 5.4. от Договор за наем от 03.03.2006 г., защото поемането на
задължение пред наемодателя за заплащане на разходите за топлинна енергия и за откриване на
партида при ищеца на името на наемателя не означава, че такава действително е била открита.
Нещо повече дори – в случая от писмото на л. 14 от делото следва, че наемателят не е открил
такава партида на свое име, щом ищецът след края на исковия период е поискал информация за
него от собственика на имота.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът не е изпълнил доказателствената
тежест, разпределена с доклада на делото, и наличието на договорно правоотношение между
страните е останало недоказано. Това обуславя неоснователност на предявения иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, с който цената на доставената топлинна енергия
се претендира на договорно основание, респ. неоснователни са и исковете за мораторна лихва
върху цената на доставената топлинна енергия, за цената на услугата дялово разпределение и за
мораторна лихва върху нея.
При този изход на спора ищецът няма право на разноски за заповедното и исковото
производства.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от
„*********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. **********,
срещу Т. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *********** /малка стая/, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца следните задължения за топлоснабден имот,
находящ се в гр. *********** /малка стая/, с абон. № 217745, а именно: 1 446.42 лв. – цена
4
на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 27.03.2024 г. до изплащане на вземането; 76.81 лв. – мораторна лихва за
периода от 16.07.2021 г. до 13.03.2024 г.; 17.78 лв. – цена на извършена услуга дялово
разпределение през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
27.03.2024 г. до окончателното плащане; 3.36 лв. – мораторна лихва за периода от 16.10.2021
г. до 13.03.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18121/2024 г. по описа на СРС, 85 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „********“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5