РЕШЕНИЕ
№ 1353
гр. Велико Търново, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА М. И.
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20244110101680 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Г. И. Е., чрез адв. М.
Георгиева – ВТАК, срещу „Хермес Груп 1“ ЕООД – град ***, кумулативно и
обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива
съображения, че между страните е бил сключен трудов договор № 13 от 22.01.2024
година, който е прекратен със Заповед № 9 от 26.03.2024 година. Твърди, че към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати трудовото възнаграждение на ищцата за месец март 2024
година в размер на 505.53 лева, както и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 173.43 лева. Направено е искане ответникът да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 505.53 лева, представляваща
незаплатен остатък от трудово възнаграждение за месец март 2024 година, ведно със
законната лихва, считано от датата на забава 26.04.2024 година до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата в размер на 171.43 лева – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от датата на
забава 27.03.2024 година до окончателното изплащане на задължението. Направено е
искане да бъдат присъдени направените от ищцата разноски в настоящото
производство и в обезпечителното производство по Ч.гр.д. № 1632/2024 година на
1
ВТРС.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, но в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното на 19.09.2024 година съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата конкретизира искането си, като моли ответникът да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата в размер на в размер на 6.39 лева, представляваща
законна лихва върху сумата от 505.53 лева - неизплатен остатък от заплата за месец
март 2024 година за периода от дата на забава - 26.04.2024 г. до 28.05.2024 г; сумата в
размер на 18.01 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 505.53 лева -
неизплатен остатък от заплатата за месец март 2024 година, за периода от подаване на
исковата молба - 29.05.2024 г. до дата на погасяване на задължението 29.08.2024 г.;
сумата в размер на 4.14 лева, представляваща законна лихва върху сумата 171.43 лева,
представляваща обезщетение по чл. 224 КТ, за периода от дата на забава - 27.03.2024 г.
до 28.05.2024 г. и сумата в размер на 6.11 лева, представляваща законна лихва върху
сумата от 171.43 лева - обезщетение по чл. 224 КТ за периода от подаване на исковата
молба - 29.05.2024 г. до дата на погасяване на задълженията 29.08.2024 г.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а и от събраните по делото доказателства,
безспорно се установява, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение по сключен между тях трудов договор № 13 от 22.01.2024 година,
което е било прекратено със Заповед № 9 от 26.03.2024 година.
Не е спорно по делото, а и от приложеното заверено копие на платежно
нареждане от 29.08.2024 г. /л. 34/ безспорно се установява, че на посочената дата
ответникът е заплатил на ищцата претендираната с исковата молба сума общо в размер
на 676.96 лева, с посочено основание „Доплащане трудово възнаграждение“.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предмет на делото са предявени кумулативно и обективно съединени искове
намират своето правно основание в разпоредбите на чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От приложеното заверено копие на платежно нареждане от 29.08.2024 г. /л. 34/
безспорно се установява, че на посочената дата ответникът е заплатил на ищцата
претендираната с исковата молба сума общо в размер на 676.96 лева, с посочено
основание „Доплащане трудово възнаграждение“, т.е. с извършеното плащане са
погасени задълженията за незаплатен остатък от трудовото възнаграждение на ищцата
за месец март 2024 година в размер на 505.53 лева, както и обезщетението по чл. 224
КТ в размер на 171.43 лева.а
2
Предвид изложено по-горе и доколкото ответникът не оспорва задълженията си
към ищеца за незаплатен остатък от трудовото възнаграждение за месец март 2024
година в размер на 505.53 лева, както и обезщетението по чл. 224 КТ в размер на
171.43 лева, като е представил по делото доказателства, от които видно, че е заплатил
тези суми, респективно - ищецът признава, че сумите са заплатени, и с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да съобрази извършеното в хода на
процеса плащане, респективно – предявените по делото искове с правно основание чл.
128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ следва да бъде отхвърлен на това основание.
Видно от самото платежно нареждане обаче, ответникът е изплатил сумите едва
на 29.08.2024 година, т.е. след настъпване на падежите за изпълнение на тези
задължения, поради което и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, същият следва да бъде
осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на законната лихва от дена на
забавата до датата на изплащане на задълженията. Изчислена с помощта на он-лайн
калкулатор, лихвата за забава върху задължението за трудово възнаграждение за месец
март 2024 година за периода от датата на падежа – 26.04.2024 година до датата на
погасяване на задължението - 29.08.2024 година, възлиза в размер на 24.26 лева, а
лихвата за забава върху обезщетението по чл. 22, ал. 1 КТ за периода от датата на
падежа на задължението – 27.03.2024 година до датата на погасяването на му -
29.08.2024 година, възлиза в размер на 10.19 лева.
При този изход на делото и доколкото ответникът е изпълнил задълженията си
по чл. 128, т. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ едва след подаване на исковата молба,
претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в исковото, така и в
обезпечителното производство /т. 5 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС/ се явява основателна. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следа да заплати на ищеца разноски за исковото производство в размер на 400.00 лева
- заплатено адвокатско възнаграждение. За обезпечителното производство ответното
дружество дължи заплащането на разноски в размер на 440.00 лева, от които 40.00
лева – внесена държавна такса и 400.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
Останалите разноски, посочени в исковата молба не са направени нито в
обезпечителното, нито в исковото производство, поради което не подлежат на
присъждане по настоящото дело. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Велико Търново сумата в размер на
150.00 лева – по 50.00 лева за всеки от предявените искове - по чл. 128, т. 2 КТ, по чл.
224, ал. 1 КТ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. И. Е. от село ***, община ***, ул. *** ***, с ЕГН
********** срещу „ХЕРМЕС ГРУП 1“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
град ***, ул. ***, с ЕИК ********* искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224,
ал. 1 КТ ЗА СУМАТА в размер на 535.53 лв./петстотин тридесет и пет лева и
петдесет и три стотинки/ - представляваща незаплатен остатък от трудово
възнаграждение за месец март 2024 година и ЗА СУМАТА в размер на 173.43 лв.
/сто седемдесет и три лева и четиридесет и три стотинки/ - представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, поради плащането им в хода на
процеса.
ОСЪЖДА „ХЕРМЕС ГРУП 1“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
град ***, ул. ***, с ЕИК ********* да заплати на Г. И. Е. от село ***, община ***, ул.
*** ***, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 24.26 лева /двадесет и четири
лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща лихвата за забава върху
задължението за трудово възнаграждение за месец март 2024 година за периода от
датата на падежа – 26.04.2024 година до датата на погасяване на задължението -
29.08.2024 година и СУМАТА в размер на 10.19 лева /десет лева и деветнадесет
стотинки/, представляваща лихвата за забава върху обезщетението по чл. 224 КТ за
периода от датата на падежа на задължението – 27.03.2024 година до датата на
погасяването на му - 29.08.2024 година.
ОСЪЖДА „ХЕРМЕС ГРУП 1“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
град ***, ул. ***, с ЕИК ********* да заплати на Г. И. Е. от село ***, община ***, ул.
*** ***, с ЕГН ********** сумата общо в размер на 880.00 лева /осемстотин и
осемдесет лева/, представляваща направените от ищцата разноски в исковото
производство и в производството по Ч.гр.д. № 1632/2024 година на ВТРС.
ОСЪЖДА „ХЕРМЕС ГРУП 1“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
град ***, ул. ***, с ЕИК ********* да заплати по сметка на Районен съд - Велико
Търново сумата в размер на 150.00 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща
държавна такса за производството по делото, както и 5.00 лева /пет лева/, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново:_______________________
4