№ 20896
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х.
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20221110159979 по
описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявени от
“*************************” ЕАД против П. К. Й., Н. Й. Й. и В. Й. Й.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят разделно на ищеца при квоти от по ½, ¼ и 1/4, както следва: сумата
от 2 284,22 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до имот с адрес: гр.
*****************************************, аб. № *******************,
ИД номер *******************, ведно със законна лихва за периода от
04.11.2022 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 366,97
лв. за периода от 15.09.2020 г. до 13.10.2022 г., сумата от 40,47 лв. за дялово
разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 04.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 8,85 лв. - лихва за забава за периода от 31.10.2019 г. до 13.10.2022 г.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, провело се на 11.12.2023г., ищецът сочи, че
1
не поддържа исковата си претенция в частта по отношение на претендираната
законна лихва.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците Н. Й.
Й. И В. Й. Й., получили книжата лично /л. 52 и л.68/.
Липсват доказателства за надлежно връчване на исковата молба на П. К.
Й., но същата е узнала за делото и е подала отговор от 20.02.2023 г., който се
приема да е в срок. Признава задълженията по основание и размер. Сочи, че е
сключила споразумение относно процесните суми от 20.02.2023 г., което
прилага към отговора на искова молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца
„**************************“ ЕООД не оспорва предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От представеното по делото споразумение между страните, се установява,
че ответниците се задължили да погасят задължението си към ищеца в размер
на 2 324,69 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до имот с адрес: гр.
*****************************************, аб. № *******************,
2
ИД номер *******************, ведно със законна лихва за периода от
04.11.2022 г., лихва за забава в размер на 375,82 лв. за периода от 30.10.2020
г. до 13.10.2022 г.,78.44 лв., представляваща законна лихва за забава върху
главницата за периода от 04.11.2022 г. до датата на сключване на
споразумението, както и сумата от 142,98 лв. съдебни разноски, направени от
ищеца във връзка с образуване на делото.
В проведеното на 11.12.2023 г. открито съдебно заседание по делото
ищецът посочва, че дължимият непогасен остатък от задължението на
ответниците възлиза в размер на 487.03 лв., представляваща непогасена
главница, като признава факта на погасяване на останалата част от
претендираните суми, във връзка с които между страните е сключено
извънсъдебно споразумение от 20.02.2023 г. Уточнява, че ответниците са
погасили десет от общо давандадесет от вноските, посочени в погасителния
план на сключеното между страните споразумение, като непогасена остава
само част от главницата.
С оглед процесуалното поведение на страните, приетите по делото
писмени доказателства, вкл. сключеното между тях извънсъдебно
споразумение от 20.02.2023 г., съдът намира за безспорни между тях следните
обстоятелства: 1./ през исковия период м.05.2019 г. – м.04.2021г. между
ищцовото дружество и ответниците е съществувало валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот – апартамент № 11, находящ се в гр.
*****************************************, аб. № *******************;
2./ в рамките на посочения период ищецът е доставил топлинна енергия за
имота при дялово разпределение, извършено от
„**************************“ ЕООД, като за предоставената
топлофикационна услуга в негова полза са възникнали вземания в размер
съответно от 2 324,69 лева – включваща 2 284,22 лв. главница,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди, както и главница за дялово разпределение в размер на 40.47 лв.; че
ответниците са изпаднали в забава за плащането им, поради което дължат и
мораторна лихва – в размер на 375,82 лева – мораторна лихва върху
главницата, представляваща сбор от 366,97лв. върху главница за доставена
топлинна енергия и 8.85лв. главница върху дялово разпределение за периода
15.09.2020 г. – 26.01.2023 г.; 3./ ответниците са съсобственици на имота при
3
сочените от ищеца квоти, поради което отговарят разделно за задълженията
съобразно притежаваните дялове в съсобствеността, а именно П. К. Й. – 1/2
Н. Й. Й. – 1/4- В. Й. Й.-1/4, което се сутановява и то приложеното по делото
удостоверение за наследници на Й. В. Й..
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен искът за
заплащане на доставена от ищцовото дружеството топлинна енергия, през
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до имот с адрес: гр.
*****************************************, аб. № *******************,
за сумата в общ размер на 487.03 лв., която следва да бъде разпределена
между ответниците, съобразно притежаваните от тях квоти, като до пълно
предявения размер, искът следва да се отхвърли като погасен чрез плащане.
Така ответницата П. К. Й., притежаваща 1/2-ра ид.ч. от процесния
недвижим имот, следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 243.52
лв.
Ответниците Н. Й. Й. и В. Й. Й., притежаващи всеки по ¼ ид.ч. от
процесния недвижим имот, следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от по
121.76 лв. съответстваща на притежаваните от тях идеални части от
недвижимия имот.
Следва да се отхвърлят и исковете за стойност на дялово разпределение и
за мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия и извършена услуга
дялово разпределение поради плащане, извършено в хода на процеса, който
факт съдът съобразява по реда на чл.235, ал.3 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете.
Ищецът е заплатил държавна такса за образуване на настоящото
производство в размер на 142,98 лв., която е погасена от ответниците, с оглед
сключеното между страните споразумение от 20.02.2023г. както и предвид
изявленията направени от ищцовата страна в открито съдебно заседание,
провело се на 11.12.2023г.
В тежест на ответниците следва да се възложи само юрисконсултско
възнаграждение на ищеца, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК за
извършеното процесуално представителство пред настоящата инстанция, като
4
се съобрази размера на уважената част от исковете.
Предвид това, че съдът определя юрисконсултско възнаграждение на
ищеца в размер на 100 лв., а уважената част от исковете представлява 18,03%
от общопретендираната сума, то в тежест на ответниците следва да се
възложи общо сумата от 18,03 лв., която следва да се разпредели
пропорционално на притежаваните от тях идеални части (за П. Й. 9.02 лв. за
Н. Й. 4.51лв. и за В. Й. 4.51 лв.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. К. Й., ЕГН **********, да заплати на
„*************************“ ЕАД, ЕИК ******************* сумите,
както следва:
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 243,52 лв.,
главница за доставена и потребена топлинна енергия, за периода 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. до имот с адрес: гр.
*****************************************, аб. № *******************,
ИД номер *******************.
ОСЪЖДА В. Й. Й., ЕГН **********, да заплати на
„*************************“ ЕАД, ЕИК ******************* сумите,
както следва:
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 121.76 лв.,
главница за доставена и потребена топлинна енергия, за периода 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. до имот с адрес: гр.
*****************************************, аб. № *******************,
ИД номер *******************.
ОСЪЖДА Н. Й. Й., ЕГН **********, да заплати на
„*************************“ ЕАД, ЕИК ******************* сумите,
както следва:
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 121.76 лв.,
главница за доставена и потребена топлинна енергия, за периода 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. до имот с адрес: гр.
*****************************************, аб. № *******************,
5
ИД номер *******************.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за
заплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен размер от 2284,22
лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021г., искът по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ за сумата от 40,47 лв., представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение през периода от м.09.2019 г. до м.04.2021г.,
както и исковете по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 366,97 лв. – лихва за забава,
начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021г. и за сумата от 8,85 лв. – лихва за забава, начислена върху
вземането за дялово разпределение за периода от 31.10.2019г. до 13.10.2022г.,
КАТО ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. К. Й., ЕГН **********, да
заплати на „*************************“ ЕАД, ЕИК *******************
сумата от 9,02 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Й. Й., ЕГН **********, да
заплати на „*************************“ ЕАД, ЕИК *******************
сумата от 4,51 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Й. Й., ЕГН **********, да
заплати на „*************************“ ЕАД, ЕИК *******************
сумата от 4,51 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на
„**************************” ЕООД като помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6