№ 8045
гр. С., 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110136268 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са от ищците С. И. П. и М. Б. П. осъдителни искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника К. Р. Д. да заплати в условие на
солидарност сумата от 3878,83 лв., от които 2698,27 лв. главница за спестени разходи
за топлоенергия за периодите от м. 10.2012 г. до м. 4 2014 г. и от 01.05.2014 г. до
30.04.2017 г., вкл. за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г.,
, и сумата от 1180,56 лв., от които 116,23 лв. мораторна лихва за периода от 30.11.2012
г. до 12.06.2015 г., 241,16 лв. законна лихва за периода от 24.06.2015 г. до 27.07.2017 г.,
385,37 лв. съдебни разноски по гр.д. № 68057/2015 г. по описа на СРС, 76 с-в, вкл. и
заповедно производство по ч.гр.д. № 35578/2015 г. по описа на СРС, 76 с-в, 328,24 лв.
мораторни лихви за периода от 16.09.2015 г. до 07.08.2018 г., 21,73 лв. за законна лихва
за периода от 15.08.2018 г. до 04.10.2018 г., 37,83 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 54493/2018 г. по описа на СРС, 59 с-в,
ведно със законна лихва върху сумата от 3878,83 лв. от датата на подаване на исковата
молба – 15.07.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищците твърдят, че е са собственици на имот с адрес гр. С., ж.к. „Г.М€в“, ул. „А.
ф. Х.т“ („А.М.“) №, бл, вх, ет, ап, по силата на нот. Акт № 16, том. I, рег. №3, н.д. №
15/2006 г. на нот. л., рег. №3 на НК, СРС, вписан А., т. III, д. № от 25.01.2006 г. – АВ
СВ-С.. Сочат, че по отношение на процесния имот е постановено Решение №0187 от
25.09.2020 г., постановено по гр.д. № 5607/2017 г. по описа на СГС, ГО 1-6 с-в, с което
са отхвърлени положителни установителни искове за собственост, предявени от К. Р.
Д. срещу ищците в настоящото производство, и са уважени съединените в същото
производство ревандикационни искове, предявени от ищците в настоящото
производство срещу К. Р. Д.. Решението на СГС било потвърдено от Софийски
апелативен съд с въззивно решение № 767 от 02.07.2021 г. по въз.гр.д. № 310/2021 г., а
с Определение № 304 от 30.06.2022 г. по гр.д. № 629 по описа на ВКС за 2022 г. не
било допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Твърдят, че ответникът
в настоящото производство се е обогатил неоснователно със сумите, подробно описани
в исковата молба, представляващи заплатена от ищците, но ползвана от ответника
топлинна енергия, както и законни лихви и съдебни разноски по платените суми.
1
Молят ответникът да бъде осъден да заплати на ищците процесните суми, като
претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва основателността на предявените
искове. Сочи, че като собственици ищците са и задължени лица по сумите, които са
платили. Евентуално прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:
В случая претенциите на ищците са с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
която е предопределена от техните твърдения, че целият имот, на който твърдят да са
изключителени собственици в режим на СИО, е ползван само от ответника, поради
което той е следвало да заплати стойността на потребената топлинна енергия и на
услугата дялово разпределение, лихвите и съдебните разноски, като с плащането от
ищците на тези негови задължения той се е обогатил за тяхна сметка без основание.
По предявените искове в доказателствена тежест на ищците е да установят
следните обстоятелства: обогатяване на ответника за тяхна сметка и неговия размер;
обедняването на ищците, свързано със съответното обогатяване. В тежест на ответника
е да докаже наличието на правно основание за имущественото разместване в
отношенията между субектите, респ. плащането на дълга. По възражението за изтекла
погасителна давност ищецът следва да докаже наличието на обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давностния срок.
Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се
изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в намаляване
на неговите пасиви, или в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе
е трябвало да понесе. При последната хипотеза спестяването на разходи води до
обогатяване, в случай че разходите са били необходими и ответникът по иска по чл. 59
ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество и то без да съществуват
изгледи за тяхното връщане. Необходимостта от извършване на разходи от посочения
вид е нормативно или договорно обусловена. В този смисъл са разясненията, дадени с
Решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ІV ГО.
Определените от законодателя граници на отговорността по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за
да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, са съизмерими с
обогатяването, но до размера на обедняването. От значение е не причинната връзка
между обедняването на ищеца и обогатяването на ответницата, а наличието на общ
факт или обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването – в
случая такъв факт е твърдяното фактическо ползване на имота през съответния период
от ответницата.
В настоящия случай по делото е установено, а това се подкрепя и от предствените
по делото писмени доказателства че е са собственици на имот с адрес гр. С., ж.к.
„Г.М€в“, ул. „А. ф. Х.т“ („А.М.“) №, бл, вх, ет, ап, по силата на нот. Акт № 16, том. I,
рег. №3, н.д. № 15/2006 г. на нот. л., рег. №3 на НК, СРС, вписан А., т. III, д. № от
25.01.2006 г. – АВ СВ-С.. Установи се по делото, че по отношение на процесния имот
е постановено Решение №0187 от 25.09.2020 г., постановено по гр.д. № 5607/2017 г. по
описа на СГС, ГО 1-6 с-в, с което са отхвърлени положителни установителни искове за
собственост, предявени от К. Р. Д. срещу ищците в настоящото производство, и са
уважени съединените в същото производство ревандикационни искове, предявени от
ищците срещу К. Р. Д.. Решението на СГС било потвърдено от Софийски апелативен
съд с въззивно решение № 767 от 02.07.2021 г. по въз.гр.д. № 310/2021 г., а с
Определение № 304 от 30.06.2022 г. по гр.д. № 629 по описа на ВКС за 2022 г. не било
допуснато касационно обжалване на въззивното решение. (л.108- 129).
От представения по делото протокол за въвод във владение (л. 131-133) се
установява, че на 12.09.2022 г. е отнето владението върху процесния апартамент № 7
от ответника и имотът е предаден на ищците.
С доклада по делото за отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства включени в предмета на спорното право: че ищците са
2
собственици в режим на СИО на процесния имот, както и че претендираната в
настоящото производство сумата в общ размер от 3878,83 лева е заплатена от тях в
полза на „Топлофикация С.“ ЕАД. Последното се потвърждава и от приложеното по
делото удостоверение, издадено от „Топлофикация С.“ ЕАД.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗЗД предвижда, че правото да се иска от обогатилия
се да върне това, с което се е обогатил без основание за сметка на другиго, възниква за
обеднелия само тогава, когато няма друг иск, с който същият може да се защити. Съдът
намира, че в случая ищците нямат друг иск, с който да се защитят, щом твърдят, че
през исковия период те изобщо не са ползвали имота и доставяните от „Топлофикация
С.“ ЕАД стоки и услуги в него, което твърдение се доказва от представените по делото
писмени доказателства.
От съществено значение за разрешаване на правния спор е обстоятелството кое
лице/кои лица е/са ползвало/ползвали имота през исковия период и доставяната в него
топлинна енергия и услугата дялово разпределение като по делото безспорно се
установи, че това лице е именно ответникът, факт който не се оспорва от последния.
Следователно ответникът К. Р. Д. е лицето, което дължи стойността на
доставяната през периода топлинна енергия и на услугата дялово разпределение и
акцесорните към тях задължения, респ. именно за него те представляват сигурен
разход.
Възражението на ответника, че ищците отговарят за задълженията в качеството си
на собственици, е неоснователно. Действително в отношенията с „Топлофикация С.“
ЕАД отговорността е за собственика, но не и в отношенията на последния с
фактическия ползвател на доставената топлинна енергия и услуга дялово
разпределение, какъвто се явява ответника, който е ползвал имота.
Не е спорно, а се установява и от приложените по делото писмени доказателства,
че с Решение № 3757/04.04.2015 г. по гр. д. № 68057/2015 г. по описа на СРС, 76
състав, е признато за установено, че ищецът дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД, сумата
от 1335,67 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
10.2012г. до 04.2014г., ведно със законна лихва за периода от 24.6.2015 г. до изплащане
на вземането, лихва в размер на 250,8 лв. за периода от 30.11.2012 г. до 12.6.2015 г. и
331,73 лв. разноски по делото, а именно: 31,73 лв. държавна такса и 300 лв.
възнаграждение на юрисконсулт и 412, 05 лева разноски в исковото производство. С
влязло в сила на 10.07.2017 г. решение на СГС, постановено по в.г.д. № 10200/2016 г. е
отменено решението на СРС от 04.04.2015 г., в частта за сумата над 1135,24 лева –
топлинна енергия и за сумата над 213,16 лева – лихва за забава и е потвърдено
решението в останалата част като е осъден С. Петров да заплати и сумата от 385,37
лева разноски.
С влязла в сила заповед за изпълнение от 06.09.2018 г. по чл. 410 ГПК, издадена
по ч.г.д. № 54493 по описа на СРС за 2018 г. е разпоредено ищците да заплатят на
„Топлофикация С.“ ЕАД следните суми: сумата от 1531,75 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2014 г. до 30.4.2017 г.
ведно със законна лихва от 15.8.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 321,16 лв. за периода от 16.9.2015 г. до 7.8.2018 г., сумата от 31,28 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.5.2014 г. до 30.4.2017 г. ведно със законна лихва от 15.8.2018 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 7,08 лв. за периода от 16.9.2015 г. до 7.8.2018 г.
и 87,83 лв. разноски по делото, а именно: 37,83 лв. държавна такса и 50 лв.
възнаграждение на юрисконсулт.
С доклада по делото за отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства включени в предмета на спорното право: че ищците са
собственици в режим на СИО на процесния имот, както и че претендираната в
настоящото производство сумата в общ размер от 3878,83 лева е заплатена от тях в
полза на „Топлофикация С.“ ЕАД. Последното се потвърждава и от приложеното по
делото удостоверение, издадено от „Топлофикация С.“ ЕАД, от което е видно, че
сумата е заплатена с фискални бонове от 27.07.217 г. фискален бон от 04.10.2018 г.
3
Ето защо съдът счита, че е налице намиращи се във връзка помежду си
обедняване на ищците и обогатяване на ответника със сума в общ размер на 3878,83
лева, включваща разходи за консумирана топлинна енергия и услуга дялово
разпределение в ползвания от ответника имот и произтичащи от несвоевременното им
плащане мораторни лихви и съдебни разноски, които ищците като собственици, на
чието име е открита партидата при дружеството – доставчик, са осъдени да заплатят
вместо фактическия ползвател.
Неоснователно е възражението в отговора за изтекла погасителна давност за
вземанията. В случая те се основават на извъндоговорно основание – неоснователно
обогатяване, поради което и с оглед установената съдебна практика те се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок. Той е започнал да тече в деня на
извършеното от ищеца плащане – на 27.07.2017 г., съответно на 04.10.2018 г. и не е
изтекъл към датата на подаване на исковата молба – 05.07.2022 г. Ето защо
предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците се дължат
сторените в настоящото производство разноски, а именно: 155,15 лв. – държавна такса,
5,00 лв за издадено съдебно удостоверение и 500 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Р. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Т.у № 1, ет. 1
да заплати солидарно на С. И. П., ЕГН ********** и М. Б. П., ЕГН ********** и
двамата със съдебен адрес: гр. С., жк. М. бл. вх, ап на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД
следните суми за топлоснабден имот, притежаван от ищците в режим на СИО,
представляващ апартамент № 7, находящ се в гр. С., ж.к. Г.М€в, ул. „А. ф. Х.т“
(„А.М.“), №, бл, вх.А, ет, с които ответника се е обогатил без основание за сметка на
ищците, а именно: сума в общ размер от 3878,83 лв., от които 2698,27 лв. главница за
спестени разходи за топлоенергия за периодите от м. 10.2012 г. до м. 4 2014 г. и от
01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., вкл. за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г.
до 30.04.2017 г., , и сумата от 1180,56 лв., от които 116,23 лв. мораторна лихва за
периода от 30.11.2012 г. до 12.06.2015 г., 241,16 лв. законна лихва за периода от
24.06.2015 г. до 27.07.2017 г., 385,37 лв. съдебни разноски по гр.д. № 68057/2015 г. по
описа на СРС, 76 с-в, вкл. и заповедно производство по ч.гр.д. № 35578/2015 г. по
описа на СРС, 76 с-в, 328,24 лв. мораторни лихви за периода от 16.09.2015 г. до
07.08.2018 г., 21,73 лв. за законна лихва за периода от 15.08.2018 г. до 04.10.2018 г.,
37,83 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №
54493/2018 г. по описа на СРС, 59 с-в, ведно със законна лихва върху сумата от 3878,83
лв. от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К. Р. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Т.у № 1, ет. 1
да заплати солидарно на С. И. П., ЕГН ********** и М. Б. П., ЕГН ********** и
двамата със съдебен адрес: гр. С., жк. М. бл. вх, ап. 6 разноски в настоящото
производство, както следва: 155,15 лв. – държавна такса, 5,00 лв за издадено съдебно
удостоверение и 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5