№ 785
гр. Варна, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110203278 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Джой такси“ ООД срещу Наказателно
постановление № 03-013631/14.04.2021г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лева, на
основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ.
Санкционираното лице моли съда да постанови решение, с което да
намали размера на наложената санкция до законоустановения минимум.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено,
не изпраща представител.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение,
като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното
юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично
1
основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Въззивното дружество стопанисвало
автомивка, находяща се в гр.Варна, „Гранд мол“, ул.“Андрей Сахаров“ №2.
През м.март 2021г. във връзка с дейността на автомивката дружеството
ангажирало по трудов договор работници, между които и лицето С.Й.П.. На
11.03.2021г. с последния бил сключен Трудов договор №18, по силата на
който Пеев приел да изпълнява за дружеството длъжността мияч превозни
средства, като се задължил да постъпи на работа на 12.03.2021г. или в 7-
дневен срок от предоставяне на екземпляр от сключения трудов договор и
уведомлението до НОИ. Въпреки посочената клауза и независимо от
обстоятелството, че не му било връчено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ,
заверено в ТД на НАП, още на 11.03.2021г. работникът започнал да изпълнява
задълженията, произтичащи от сключения трудов договор.
На същата дата от Д. Н. ДР. и М.И.М.- инспектори в Дирекция
“Инспекция по труда”-Варна била извършена проверка по спазването на
трудовото законодателство в автомивката. При проверката било установено,
че няколко работници, между които и Станимир Пеев, извършват външно и
вътрешно почистване и подсушаване на автомобили в обекта. Станимир Пеев
бил поканен да попълни декларация във връзка с извършваната проверка, в
която той посочил, че работи за санкционираното дружество на длъжност
мияч на МПС, както и че има сключен трудов договор. В декларацията бил
посочен час на попълването й -15,10ч. При извършената по-късно документна
проверка бил представен трудов договор от същата дата, както и справка за
регистриран трудов договор с лицето в ТД на НАП от 11.03.2021г., но с час
след проверката, а именно-19,03ч. Във връзка с тези констатации на
31.03.2021г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение
на въззивното дружество за това, че е допуснато до работа лицето Станимир
Пеев на длъжност мияч превозни средства, преди да му е предоставено
уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Актът бил съставен
в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен
и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Дружеството направило искане да сключи
споразумение по чл.415г от Кодекса на труда и изразило готовност да
2
заплати сумата, договорена в споразумението. Тъй като предложената сума в
проекта за споразумение била счетена за неприемлива от дружеството, на
14.04.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
на санкционираното дружество било наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000,00 лева за извършено нарушение на
чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на
свидетелката Д. Н. ДР., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на св.Д. следва да бъдат кредитирани
като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на
данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващата, поради
което твърденията й следва да бъдат приети за обективни и правдиви. В
показанията си същата е категорична, че Пеев е извършвал дейности по
почистване на автомобили, наред с останалите работници на дружеството.
Показанията на свидетелката се подкрепят и от приложените писмени
доказателства, сред които с особено съществено значение е попълнената и
подписана от Пеев декларация, в която същият е отразил, че работи за
въззивното дружество като мияч на МПС, с уговорено месечно
възнаграждение и с определено работно време, считано от 01.03.2021г.
Същият изрично декларирал, че има сключен трудов договор и няма
граждански такъв.
В жалбата не се оспорват фактическите твърдения в наказателното
постановление- санкционираното дружество не оспорва, че Пеев е полагал
труд в автомивката на посочената дата и че с него е бил сключен трудов
договор, но към момента на започване на работа не му е било връчено копие
от уведомлението до ТД на НАП. При това положение, предвид събраните по
делото доказателства и при липсата на данни в различна насока съдът счете
изложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
В чл. 1, ал. 2 КТ е регламентирано, че отношенията при
3
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
Според разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.63,
ал.2 от КТ изрично забранява допускането до работа на работника или
служителя, преди работодателят да му предостави документите по ал.1.
От коментираните по -горе доказателства съдът приема за
установено, че на процесните дата и място лицето Станимир Пеев е било
допуснато до работа като общ работник преди да му бъде предоставено
заверено копие от уведомлението за регистрация на трудовия договор в ТД на
НАП, който е бил регистриран след извършването на проверката и
установяването на нарушението.
При това положение нормативните изисквания несъмнено не са били
спазени, тъй като на лицето не е било предоставено копие от съответното
уведомление, но въпреки това същият е започнал да изпълнява трудовите си
задължения като мияч на превозни средства, произтичащи от сключения
трудов договор. Поради това съдът приема, че дружеството-жалбоподател
действително е осъществило неизпълнение на административно задължение,
установено с чл.63, ал.2 от КТ, за което правилно и законосъобразно е
санкционирано с обжалваното наказателно постановление. В тази насока е и
практиката на ВАдмС- в Решение № 604 от 10.05.2021 г. на АдмС - Варна по
к. а. н. д. № 640/2021 г. се приема изрично, че след като лицето е полагало
труд към момента на проверката и след като на същата дата е бил сключен
писмен трудов договор, който е регистриран след приключване на
проверката, се налага извод за възникнало трудово правоотношение. В
цитираното решение е счетен за осъществен състава на нарушение по чл.63,
ал.2 от КТ, тъй като работничката е престирала труд при проверка на
контролните органи, но не й е било връчено уведомление по чл. 62 от КТ и
екземпляр от писмен трудов договор, защото той е бил съставен след
приключване на проверката. Касационната инстанция приема изрично, че е
осъществен съставът на процесното нарушение и в случай, когато трудовият
договор е сключен след проверката, като посочва, че с противоправното си
поведение работодателят не е спазил не само нормативното предписание на
чл. 63, ал. 1 от КТ, но също така и задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ за
4
сключване на писмен трудов договор. Това се две от формите на
изпълнително деяние на нарушението по чл. 414, ал. 3 от КТ и подлежат на
самостоятелно санкциониране. Следователно нарушение по чл.62, ал.3 от КТ
би било налице и при липса на сключен трудов договор. В разглеждания
случай обаче са налице безспорни доказателства, че трудов договор с
работника е бил сключен преди проверката, а по аналогични случай ВАдмС
трайно приема, че е осъществен състава на процесното нарушение. В тази
насока са и Решение № 585 от 29.04.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
327/2021 г., Решение № 564 от 27.04.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
540/2021 г. и мн. др.
Съдът счита, че санкционната разпоредба е издирена надлежно, като
наказанието е наложено на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, предвиждащ
специална санкция за работодател, който наруши разпоредбата на чл.62, ал.3
от КТ, какъвто е и раздглежданият случай. Понятието „работодател“ е
дефинирано в § 1, т. 1 от КТ, според който това качество притежава всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
От събраните по делото доказателства е видно, че Пеев е бил ангажиран
именно от санкционираното дружество за изпълнение на определени трудови
функции и че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това
положение правилно е счетено, че „Джой такси“ ООД има качеството
работодател, чиято административнонаказателна отговорност следва да бъде
ангажирана за установеното нарушение.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си
по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед №
0280/03.08.2010г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“. Описанието на нарушението е достатъчно
пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира
адекватно защитата си.
По изложените съображения съдът приема, че наказващият орган
правилно е констатирал наличието на процесното неизпълнение на
административно задължение; надлежно е издирил приложимия закон и
5
относимата санкционна разпоредба.
Не следва да се обсъжда дали случаят представлява маловажен такъв по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като тази норма се явява обща и
приложението е изключено поради наличието на специалната норма на
чл.415в от КТ- становище, последователно застъпвано в практиката на
съдилищата. (Решение № 2314 от 29.11.2018 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д.
№ 1952/2018 г.). Втората алинея на посочения текст изрично изключва
възможността да бъдат квалифицирани като маловажни нарушенията на чл.
61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 и следователно тежестта на
нарушението в тази насока не следва да се обсъжда. Независимо от това
съдът намира за необходимо да посочи, че в случая не са налице конкретни
основания нарушението да бъде счетено за маловажно, тъй като то не се
отличава от обичайните нарушения от този вид, а и липсват някакви особени
извинителни обстоятелства, обусловили извършването му.
Предвид изложеното съдът приема, че липсват основания за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът намира, че
административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно
наложеното наказание. Санкцията е определена в размер над минималния,
предвиден в закона, но за определянето му не са изложени конкретни мотиви.
При това положение, като взе предвид липсата на настъпили конкретни
вредни последици и на данни за влезли в сила наказания за други нарушения
на трудовото законодателство, съдът намира за законосъобразно
имуществената санкция да е в минималния размер, предвиден в закона, а
именно 1500 лева. Аналогичен извод е формиран и в цитираното Решение №
604 от 10.05.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 640/2021 г., в което се
изтъква, че липсата на мотиви, обосноваващи справедливостта на конкретния
размер на санкцията, свидетелства за порочна практика по реализиране на
административнонаказателна деятелност, понеже не дава възможност не само
на адресата на НП да узнае мотивите за определяне на размера на
наказанието, но също така препятства и съда да провери обосноваността и
законосъобразността при определяне на размера на санкцията.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37,
ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
6
ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. Случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, като е
проведено едно съдебно заседание, при което съдът намира, че следва да се
присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум, а
именно-80,00 лева. Като съобрази размера на оставената без уважение част на
жалбата (1500 лв., доколкото това е размерът на потвърдената санкция), съдът
намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 60,00 лв., като посочената сума следва да бъде
заплатена от жалбоподателя в полза на Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна.
Независимо от изхода на делото на дружеството-жалбоподател не
следва да се присъждат разноски поради липса на съответно искане, а и на
данни такива да са били направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013631/14.04.2021г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, като намалява
наложеното на „Джой такси“ ЕООД, ЕИК:***, на основание чл.416, ал.5, вр. с
чл.414, ал.3 от КТ, административно наказание “имуществена санкция” от
2000,00 лева на 1500,00 лева.
ОСЪЖДА „Джой такси“ ЕООД, ЕИК:*** да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна сумата от 60,00 /шестдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7