№ 141
гр. Бургас, 14.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Даниел Н. Марков
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600143 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК вр. чл.306,
ал.1, т.4 НПК и е образувано по жалба на лишения от свобода ИВ. Г. П.
против определение № 26008/17.06.22г. по НОХД №234/2020г. на Ямболския
окръжен съд, с което на основание чл.189, ал.3 вр. чл.27 от ЗПП е осъден да
заплати направените разноски – възнаграждение на служебен защитник за
предоставена правна помощ по НОХД №234/20г. на ЯОС, ВНОХД №131/21г.
на БОС и ДП №59/19г. на ОСлО- ОП-Ямбол в размер на общо 6070 лева в
полза на Националното бюро за правна помощ.
В жалбата се твърди, че съдът неправилно е присъдил в тежест на П. да
заплати посочената сума за адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят
изтъква, че се намира в затвора и не работи, не получава помощ от никого,
няма доходи, с които да погаси разноските, същите са прекомерни по размер,
той не е искал да упълномощи този защитник, а му е бил определен служебно,
против желанието му. Моли за отмяна на атакуваното определение.
В становище на прокурор от Апелативна прокуратура жалбата е
оценена като неоснователна и се предлага да не бъде уважена. Посочено е, че
служебната защита е била допусната законосъобразно с оглед повдигнатото
обвинение. Намира за правилен и размера на определеното от Националното
бюро за правна помощ адвокатско възнаграждение, тъй като то съответства
на предвидените в Наредбата за заплащането на правна помощ рамки.
Постъпилата жалба е процесуално допустима за разглеждане, но
НЕОСНОВАТЕЛНА по същество, по следните съображения:
И.П. е осъден окончателно, след проверка на атакуваните присъда и
въззивно решение от Върховния касационен съд по н.д. 136/2022г., в сила от
02.06.2022г., за престъпление по чл.116, ал.2, вр. ал.1, т.6 вр. чл.115 от НК и
за престъпление по чл.339, ал.1 от НК на общо наказание 25 години лишаване
от свобода при строг режим. В хода на досъдебното производство, тъй като
1
защитата му е била задължителна по закон, е бил защитаван от назначен
служебен защитник адв. Д., а пред съда – от адв. К..
Със съответните решения на НБПП, за различните фази на процеса са
определени възнаграждения на защитниците – за ДП 370лв, за
първоинстанционното съдебно производство – 2450лв, а за въззивното – 3250
лв.
Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно ОС-Ямбол е
осъдил лишения от свобода П. да заплати определената сума за
възнаграждение на служебните защитници за предоставената правна помощ.
Правилно при постановяване на определението си първостепенният съд е
съобразил ТР № 4 от 19.02.2010 година по т.д.№ 4/2009 година на ВКС,
ОСНК, където изрично е посочено, че подсъдимият, който е признат за
виновен, на основание чл.189, ал.3 НПК следва да заплати адвокатско
възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи
на задължителна защита.
Определеният размер на адвокатското възнаграждение е в законовите
рамки, очертани в чл.20 вр. чл.9, ал.4 и 5 от Наредбата за заплащане на правна
помощ.
Предвид императивността на правната норма на чл.189, ал.3 от НПК,
възраженията на подсъдимия се явяват неоснователни. Принципният смисъл
на назначаването на адвокат за служебен защитник, е да се гарантира правото
на защита на всеки гражданин, срещу когото се води наказателно
производство, включително и на този, който няма финансова възможност да
наеме адвокат по пълномощие. В наказателното производство действа
презумпцията за невинност, т.е. всяко лице се смята за невинно докато не
бъде осъдено с влязла в сила присъда. Участието на служебен защитник в
производството, на когото обвиняемия не трябва да плати, за да се заеме със
случая, гарантира обективното провеждане на същото и спрямо лица без
финансови възможности за наемане на квалифициран правен съветник. След
като лицето е признато за виновно, действа нормата на чл.189, ал.3 НПК,
която гласи, че когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда
да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение
и другите разноски за служебно назначения защитник. В случая участието на
служебен защитник – адвокат е било задължително, на основание чл.94,
ал.1,т.3 и т.6 НПК, така че участието на адвоката по никакъв начин не е било
по желание на съда да отегчи положението на обвиняемия и с разноски.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че
следва да потвърди атакуваното определение, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 26008/17.06.22г. по НОХД
№234/2020г. на Ямболския окръжен съд.
2
Настоящото определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3