№ 270
гр. Габрово, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело №
20254200500387 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение №66/13.03.2025г. по гр.д.№399/2024г. на РС-
*****, с което е прогласен за нищожен сключеният между И. А. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, ул. „***** № 24 и „*****“ ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******“ № 52-52,
договор за потребителски кредит № ********** от 09.08.2022г. на основание
чл. 23 ЗПК; признато е за установено по отношение на „*****“ ЕАД, ЕИК
*****, че И. А. И., ЕГН **********, не дължи на ответното дружество сумата
в размер на 1601 лева по договор за потребителски кредит № ********** от
09.08.2022г., като предявеният иск е отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 3 671,49 лв.
Присъдени са и разноски.
Във въззивната жалба на „*****“ ЕАД, чрез юрисконсулт З., се излагат
възражения за неправилност на решението. Сключването на застраховка не
било задължително условие за получаване на кредита, поради което
застрахователната премия не представлявала разход, който да се включи при
калкулирането на ГПР. Съдът не отчел финансовата и правната
характеристика на застраховката като допълнителна услуга- услуга,
предоставена при сключване на отделно договорно отношение- Договор за
застраховка между застраховател (*****) и кредитополучателят като
застраховано лице, както и, че неизползванта част от застрахователната
премия се изплаща на кредитополучателя като застраховано лице. В
1
конкретният случай ищеца поискал прекратяването на застрахователното
покритие на 09.03.2023г. (при срок на застрахователно покритие до-
15.08.2025г.), като застрахователите му изплатили неизползваната част от
премията. Предвид гореизложеното, неправилно първоинстанционният съд
приел, че задължението на клиента по застраховката следва да бъде
причислено към ГПР по договора за потребителски кредит. Процесният
договор за потребителския кредит бил в унисон с разпоредбата на чл. 11 ал. 1
т. 10 ЗПК, а първоинстанционният съд неправилно приел, че е недействителен
на основание чл. 22 ЗПК.
Претендирано е обжалваното решение да бъде отменено изцяло, и
предявеният иск да се отхвърли. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е неоснователна.
Договорът за потребителски кредит се явява недействителен на
основание чл.22 ЗПК и с оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други
разходи по кредита. В разрез с императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10
ЗПК в процесният договор застрахователната премия не е включена при
изчисляването на ГПР, което изрично се признава от „*****“ ЕАД.
Независимо от факта, дали при включване на застрахователната премия в ГПР
размерът му надвишава определения в чл.19 ал.4 ЗПК максимален размер- а в
случая го надвишава значително /става 99, 39%/, след като този разход не е
включен при изчисляването му, е налице противоречие на императивната
разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което обуславя извода за недействителност
на процесния договор на основание чл.22 ЗПК /опр. №50685/ 30.09.2022г.по
гр.д. №578/2022г.,ІІІ ГО, ВКС и др./.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя"
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по- специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В конкретната хипотеза въззивният съд също счита, че
сключването на застрахователен договор представлява задължително условие
за сключване на договора за кредит, поради което съгласно §1 т.1 от ДР на
ЗПК застрахователната премия следва да е включена като разход в ГПР /чл.3,
буква “ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от
23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета/. Налице е противоречие на императивната
разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което обуславя извода за недействителност
на процесния договор на основание чл.22 ЗПК. Освен гореизложеното,
2
застрахователната услуга е резултат от надмощното положение на търговеца-
доставчик на услугата /т.43 от Решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 на
СЕС/.
От съществено значение е обстоятелството, че „*****“ ЕАД съвместява
и качеството на застрахователен посредник на застрахователното дружество
*****, като действа при предварително изготвена застрахователна програма,
включваща еднотипни условия, свързани с предварително заложени
застрахователни събития, като двата договора са сключени и едновременно,
поради което потребителят не е имал възможност да влияе върху договорните
клаузи на тази допълнителна потребителска сделка. Застраховка, уговорена от
застраховащ се кредитор, който предоставя на потребителя пакет от
предварително избрани от него покрити рискове, отговарящи конкретно на
неговия кредиторов интерес, предоставянето конкретни застрахователни
програми, предметният обхват на които не е ясно посочен, при предварително
определена цена, съставляват пречка пред средния потребител да осъзнае
икономическите последици от избирането на тази услуга. Затова и този разход
на потребителя, който изглежда безусловен към момента на встъпване в
договорното правоотношение, е следвало да бъде ясно обозначен в
договорната клауза на ГПР. В случая средствата за застрахователна премия,
които заемополучателят следва да заплати като главница, представлява разход
по кредита, който оскъпява последния и който разход би следвало да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита,
като липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
Застрахователната премия дори да се плаща на застраховател, несъмнено
представлява разход за кредитополучателя. В случая „*****“ ЕАД освен
кредитодател по договора за кредит е и застрахователен посредник съгласно
договор за застрахователно посредничество по който, както всеки посредник,
получава възнаграждение, платимо от кредитополучателя. Предвид
гореизложеното, на осн. чл. 23 ЗПК, потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита.
Във въззивната жалба не са изложени възражения срещу приетите от
първата инстанция размери на сумите /чиста стойност на главницата и
извършените плащания/, поради което същите не следва да се обсъждат от
въззивният съд, съгласно разп. на чл. 269 ГПК. Ирелевантно в случая, предвид
приетото нарушение на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, е
обстоятелството, че неизползванта част от застрахователната премия е
изплатена на кредитополучателя- застрахованото лице, като освен това тази
сума не е посочена и като размер.
Поради неоснователност на въззивната жалба, същата следва да се
остави без уважение, а обжалваното решение, което се претендира да бъде
изцяло отменено, следва да се потвърди.
Разноски: С оглед неоснователност на въззивната жалба следва да се
3
присъдят разноски на другата страна- за адвокатско възнаграждение по чл. 38
ЗА. Предвид фактическата и правна сложност на делото, провеждане на едно
с.з. без явяване по делото, като е представен отговор на въззивната жалба,
следва да се определи възнаграждение в размер на 300 лева за адв. М..
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №66/13.03.2025г. по гр.д.№399/2024г. на РС-
*****.
ОСЪЖДА „*****“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******“ № 52-52 да заплати на адв. В. В. М., АК -
****, на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 ЗА, сумата 300 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска
помощ за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4