№ 454
гр. гр.Несебър, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.И.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20222150100450
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „А.М.“
ООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. В., район П., ул.
„................“ № 5, представлявано от А.М.Т. против Т.В.П., гражданка на Руската
Федерация, родена на ......, БУЛСТАТ ......., с адрес: гр. С.В., местност „К.“, к-с „......“,
ет. 2. В исковата молба се сочи, че ответницата е собственик на апартамент № 32,
находящ се на втори етаж, със застроена площ от 50.42 кв.м., като площта му ведно с
прилежащите му общи части, възлиза на 59.44 кв.м., представляващ самостоятелен
обект в сграда: с идентификатор 11538.13.39.1.29, с адрес на имота: гр. С.В., п.к. 8256,
м. „К.”, апартаментен хотел „......”, ет. 2, ап. 32, с предназначение на самостоятелния
обект: „жилище, апартамент“ с брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - 11538.13.39.1.28 и 11538.13.39.1.30, под обекта-
11538.13.39.1.12, и над обекта- 11538.13.39.1.47, ведно с числящите се към него 1,806
%, равняващи се на 9.02 кв.м., идеални части от общите части на „Вила ......“,
представляваща самостоятелна сграда, с идентификатор 11538.13.39.1. На 06.02.2019г.,
между ответницата П., в качеството й на собственик на недвижимия имот, от една
страна като Възложител, и „З.Ф.” ЕООД, от друга страна като Изпълнител, бил
сключен Договор за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за
общо ползване, който бил вписан и в Службата по вписванията при Районен съд-
Несебър. По силата на сключения договор, ответницата възложила, а изпълнителят
приел и се задължил срещу заплащане да управлява, поддържа и обслужва
организационно, технически и административно съоръженията и обектите за общо
1
ползване, разположени в апартаментен хотел „Вила ......”. В чл. 2 от договора детайлно
били описани дейностите по поддръжка на комплекса, извършвани от страна на
изпълнителя. Съгласно чл. 4 от договора ответната страна се задължила да заплаща на
изпълнителя годишна такса за покрИ.е на разходите, свързани с поддръжката и
управлението на общите части на комплекса, в размер на 571 евро с ДДС, която
съгласно чл. 5 била дължима ежегодно до 30-ти април. Съгласно чл. 14, изречение
второ от договора, в случай, че ответната страна се забави с дължимата от нея годишна
такса след първи юни на годината, за която се дължи, било предвидено да заплати и
неустойка в размер на 0,5 % за всеки ден забава, но не повече от 30 % от размера на
съответната дължима такса. Твърди се, че съгласно Договор за възлагане
извършването на дейностите за поддръжка и управление на жилищен комплекс с
търговско наименование „......“ , сключен на 18.06.2018г. между „З.Ф.” ЕООД от една
страна, като Възложител, и „А.М.“ ООД от друга страна, като Изпълнител, “З.Ф.”
ЕООД възложило на „А.М.“ ООД извършването на всички необходими дейности по
поддръжка и управлението на посочения жилищен комплекс, както и събирането в
брой или по своя банкова сметка дължимите суми от собствениците в комплекса за
поддръжка и управление, съгласно подписани индивидуални договори между
съответния собственик, като Възложител, и „З.Ф.“ ЕООД, като Изпълнител, както и
събирането на всички други суми, дължими от собствениците във връзка с поправки,
ремонти, плащане на общи разходи в комплекса и други, неупоменати в договора. За
сключването на посочения договор всички собственици на самостоятелни обекти в
комплекса /включително и ответната страна/ били надлежно уведомени от „З.Ф.”
ЕООД, с писмено уведомление на предоставените от собствениците e-mail адреси за
връзка. В същото уведомление била указаната банкова сметка на която може да
заплащат дължимите такси. Твърди се, че ищцовото дружество било упълномощено от
„З.Ф.“ ЕООД с правото да уведоми собствениците за посочените по-горе
обстоятелства, както и да събира в брой или по своя банкова сметка дължимите за
2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. суми за поддръжка и управление в „......“, „.....“ и „......“,
находящи се в гр. С.В., м. К., съгласно подписани индивидуални договори между
съответния собственик като Възложител и „З.Ф.“ ЕООД като Изпълнител, както и да
събира всички други суми, дължими от собствениците и обитателите на съответния
комплекс във връзка с поправки, ремонти, плащане на общи разходи в комплекса,
комунални разходи и други за периода от 2018г. до 2021г. включително. Във връзка с
гореизложеното, ищцовата страна твърди, че ответницата П. им дължала следните
суми: незаплатена част от такса поддръжка за 2019г., равняваща се на сумата в размер
на 444 евро с ДДС, както и сумата в размер на 133,20 евро с ДДС, представляваща
съответстващата й договорна неустойка; такса поддръжка за 2020г., равняваща се на
сумата в размер на 571 евро с ДДС, както и сумата в размер на 171,30 евро с ДДС,
представляваща договорна неустойка; такса поддръжка за 2021г., равняваща се на
2
сумата в размер на 571 евро с ДДС, както и сумата в размер на 171,30 евро с ДДС,
представляваща договорна неустойка. На следващо място се навеждат твърдения от
страна на ищцовото дружество, че същото точно, добросъвестно и в срок, със
собствени сили или чрез наети лица, винаги било изпълнявало поетите с договора
задължения, подробно посочени в договора и подробно описани в исковата молба, като
излага подробно осъществяваните от него дейности по поддръжка. Гореизложеното е
обосновало правния интерес у ищцовата страна да поиска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответницата Т.В.П. да заплати на „А.М.“ ООД сумата в
размер на 1586 евро, представляваща сбор незаплатената част от такса поддръжка за
2019г., както и такса поддръжка за 2020г. и 2021г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на настоящия иск- 26.04.2022г. до окончателното
плащане, както и сумата от 475,80 евро, представляваща сбор от дължимата договорна
неустойка за незаплатената част от такса поддръжка за 2019г., както и тези за 2020г. и
2021г.
В срока по чл. 131 от ГПК, по делото постъпи писмен отговор от назначения на
ответницата особен представител, с който се сочи, че предявеният иск е недопустим, а
в условията на евентуалност- неоснователен. На първо място се сочи, че придобИ.ето
на имота за ответницата и сключването на договора за управление и обслужване на
общи части от 06.02.2019г. се осъществило чрез пълномощник, за който се оспорва
наличието на представителна власт за сключване на договора за обслужване. Наред с
това се твърди, че искът бил предявен от трето лице, а не от лицето, което се явява
насрещна на ответницата страна по материалното правоотношение- „З.Ф.” ЕООД“, и
че така конституираният ищец е нямал право на иск и липсата на тази процесуална
предпоставка обосновава недопустимост на предявените искове. На следващо място се
оспорват твърденията в исковата молба, съгласно които ищецът бил изпълнявал
задълженията си по договора, за което се излагат доводи. С оглед гореизложеното се
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
По повод доводите за недопустимост на исковете ищеца заявява, че за част от
процесния период е действал като пълномощник на “З.Ф.” ЕООД, а в останалата част
претендира сумите на собствено основание, като страна по спорното правоотношение
по силата на договора за възлагане извършването на действията по поддръжка и
управление от 18.06.2018г.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От страна на ответницата се навеждат твърдения за недопустимост на исковете,
което настоящата инстанция не споделя. Наведените основания касаят основателност
на претенциите, а не недопустимост на същите. Въпросът дали на ищецът следва да се
3
заплащат процесните суми е въпрос по съществото на спора и обосновава материално
правната легитимация на последния, а не процесуалната такава. В този смисъл липсата
й води до отхвърляне на иска, а не до прекратяването му.
По делото не се спори, че ответницата е собственик на апартамент № А32,
находящ се на втори етаж, със застроена площ от 50.42 кв.м., като площта му ведно с
прилежащите му общи части възлиза на 59.44 кв.м., представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 11538.13.39.1.29, с адрес на имота: гр. С.В., местност
„К.“, апартаментен хотел „......“, ет. 2, ап. 32.
Безспорно е и че на 06.02.2019г. бил сключен Договор за управление, поддръжка и
обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване в комплекс „Вила ......“, по
силата на който П. е възложила, а „З.Ф.“ ЕООД е приело и се е задължило срещу
заплащане да поддържа и обслужва организационното, техническото и
административното управление на съоръженията и обектите за общо ползване в
комплекса. В чл. 2 от договора е пояснено, че дейностите по поддръжка включват
техническа поддръжка на съоръженията на инженерната инфраструктура, в това число
поддръжка на техническите и комуникационни трасета, находящи се на територията на
жилищния комплекс (електрически, водопроводни и канализационни инсталации,
слаботокови инсталации за кабелна ТВ и телефони и други) и отстраняване на
евентуални повреди по тях, поддръжка на вътрешно комплексните тротоари и
пешеходни алеи и извършване на евентуални ремонти по тях, обслужване и техническа
поддръжка на главните линии на всички видове инсталации, находящи се в сградата и
централните им уредби, поддържане хигиената и чистотата в имота, общите
пространства за отдих около басейна, стълбищната клетка и коридорите в сградата,
управление, обслужване и техническа и хигиенна поддръжка на външните водни
съоръжения, находящи се в комплекса, поддържане на зелените площи и дървесната
растителност в имота, организиране и управление на външната и вътрешната охрана на
имота и сградата, осъществяване на реда по отношение ползването на съоръженията и
обектите за общо ползване в комплекса, организиране и управление на плащанията,
свързани с ползването на съоръженията и обектите за общо ползване в имота,
поддръжка и хигиенизиране на външните водни съоръжения, поддръжка и осветление,
вода за полИ.е на зелените площи и общите части на сградата (осветление за стълбища
и коридори). В чл. 11.7 от договора било предвидено задължение на възложителя да
заплаща пропорционално на притежаваните от него идеални части от общите части на
сградата непредвидените разходи, свързани с ремонти, аварии, повреди общи
инсталации, оборудване, уредби или други дейности по общите части на сградата. В
чл. 4 от договора било уговорено, че за извършване на дейностите по управление,
поддръжка, организационно, техническо и административно обслужване възложителят
се задължава да заплаща годишна такса в размер на 9,60 евро с вкл. ДДС за кв.м. обща
площ или 571 евро. Съгласно чл. 5 от договора таксата се заплащала ежегодно до 30-ти
4
април. За първата година от въвеждане във владение на възложителя в закупения за
него недвижим имот дължимата държавна такса се изчислявала пропорционално от
датата на придобИ.е на имота до края на годината. В чл. 14 от договора било уговорено
заплащане на неустойка в размер на 0,5 % за всеки ден забава, но не повече от 30 % от
размера на дължимата такса, в случай на заплащане на таксата след 01.06. на текущата
година. В чл. 16 от договора страните уговорили възможността на изпълнителя да
осъществява управлението, поддръжката и обслужването чрез трети лица.
От страна на процесуалният представител на ответника се оспорва
представителната власт на адв. М., подписал договора от името на ответницата. В тази
връзка по делото бяха представени два броя пълномощни, от които е видно, че е
налице валидна представителна власт както на Игорь Морозов /първоначално
упълномощен от ответницата/, така и не преупълномощения от него адвокат М..
Правото на собственост върху апартамент №31 ответниците е придобила на
07.02.2019г. по силата на договор за покупко- продажба, при сключването на който е
била представлявана от пълномощник. Последният е бил упълномощен да я
представлява и при сключването на договор за поддръжка на общите части и
съоръженията в комплекса, в който се намира жилището, и такъв договор е сключен на
06.02.2019г. Пълномощникът, в съответствие с предоставената му власт, е сключил от
нейно име и за нейна сметка и двата договора- за покупко- продажба и за поддръжка. В
подкрепа на извода, че е налице валидна облигационна връзка между страните е и
обстоятелството, че в хода на съдебното производство бе направено признание от
страна на ищеца за заплащане от ответницата на дължимите за 2020 г. и 2021 г. такси
по договора. В този смисъл, дори и да не се приеме, че пълномощника е действал с
валидна представителна власт, очевидно ответницата е приела договора за сключен и
обвързващ я.
По делото не се спори и че на 18.06.2018г. между „З.Ф.“ ЕООД и ищеца „А.М.“
ООД бил сключен Договор за възлагане извършването на дейностите за поддръжка и
управление на жилищен комплекс с търговско наименование „......“. С този договор
страните постигнали съгласие, че „А.М.“ ООД ще извършва възмездно (срещу
възнаграждение) всички необходими дейности за поддръжка и управление на жилищен
комплекс с търговско наименование „......“. По силата на чл. 3 от договора на ищеца
била дадена възможност да събира от собствениците всички дължими суми по
сключените индивидуални договори за поддръжка на комплекса. В чл. 4 от договора
било предвидено именно ищецът да събира сумите по договорите със собствениците,
като съобразно ал. 2 изпълнителят /ищеца/ ще получава възнаграждение в размер на
договорено процентно съотношение. Наред с договора от „З.Ф.“ ЕООД на ищеца било
дадено пълномощно, съгласно което „А.М.“ ООД било оправомощено да събира в брой
или по собствена банкова сметка от всички собственици дължимите за периода от
2018г. до 2021г. суми за поддръжка и управление. Ищецът бил упълномощен и да
5
изпрати уведомление до всички собственици.
В настоящият случай се претендират суми за 2020 г. и 2021 г. Настоящата
инстанция счита, че вземането на „З.Ф.“ ЕООД не попада в обхвата на Договора за
възлагане извършването на дейностите за поддръжка и управление на жилищен
комплекс с търговско наименование „......“. Това е така, тъй като същият е сключен на
18.06.2018г., а договора с ответницата- на 06.02.2019 г., т.е. впоследствие. В този
смисъл няма как да се приеме, че „З.Ф.“ ЕООД е прехвърлило на ищеца бъдещи
вземания по договора с П.. С представеното по делото и описано по- горе
пълномощно, обаче, съдът намира, че на ищеца е дадено правото да претендира от свое
име вземания на „З.Ф.“ ЕООД по договора с ответницата, който да иска да бъдат
присъдени по собствената му сметка.
С оглед на така описаните писмени доказателства се налага извода, че е учредена
надлежна представителна власт, съгласно която годен субект да получи
претендираните суми за процесните периоди е „А.М.“ ООД, като пълномощник на
„З.Ф.“ ЕООД. С посоченото пълномощно ищецът е получил материална легитимация
да събира сумите за упълномощителя си, като последващото отчитане на тези суми
зависи от вътрешните отношения между двете дружества.
Във връзка с наведените от особения представител на ответницата възражения за
неизпълнение на договора за поддръжка, съдът допусна по делото гласни доказателства
и съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което не е
оспорено от страните и е прието от съда, се установява, че в счетоводството на ищеца
„А.М.“ ООД се отчитат разходи за материали, за външни услуги, за амортизации, за
заплати и осигуровки. Вещото лице е отразило, че през 2019г. са извършени разходи за
материали, отнасящи се за вода, електрическа енергия, гориво, канцеларски, рекламни
и други материали в размер на 51 400,23 лева. За 2020г. разходите за материали са в
размер на 27 085,65 лева, а за 2021г. - 97 668,97 лева. Извършени са разходи за външни
услуги през 2019г., отнасящи се до абонаментно сервизно обслужване, домейн,
консултации, обслужване на асансьори, нотариални такси и др. в размер на 20 850,32
лева. Разходите за външни услуги за 2020г. са на стойност 17 947,06 лева. Извършените
разходи за външни услуги са 2021г. са в размер на 32 411,41 лева. Вещото лице е
констатирало, че разходите за амортизация на дълготрайни и нематериални активи за
2019г. са в размер на 397,52 лева, за 2020г. - 457,70 лева и за 2021г. - 921,88 лева. От
заключението се установява, че през 2019г. разходите за заплата за работещите по
трудов договор са размер на 62 050,53 лева и в размер на 11 978,12 лева за осигуровки.
През 2020г. начислената работна заплата е в размер на 42 114,99 лева, а извършените
разходи за осигуровки са в размер на 8214,07 лева. Извършените разходи за работна
заплата за 2021г. са в размер на 144 488,98 лева и за осигуровки - 21 210,37 лева.
6
Установено е, че през процесните години са сключени трудови договори с работници,
назначени на длъжност „градинар“, „работник поддръжка сгради“, „организатор
стопански дейности“, „чистач-хигиенист“, „домакин сграда“, „работник озеленяване“,
„портиер“, „офис мениджър“ и „общ работник“. Според вещото лице всички разходи,
извършени във връзка със сключени договори с доставчици и стоки на услуги са
отразени надлежно в счетоводството на ищеца. Ищцовото дружество е сключило
договори с външни изпълнители и трудови договори, с които осъществява дейности по
поддръжка на тревните площи, поддържане на дворни настилки, стълбища и общи
части на сгради, поддържане и експлоатация на плувен басейн, профилактика,
поддържане и ремонт на сградите, организиране на охрана и поддръжка на асансьори.
В съдебно заседание вещото лице заяви, че в счетоводството на ищеца има
доказателства, че тези разходи са направени.
Посочените счетоводни констатации се потвърждават от показанията на св.
А.П.Н., който в показанията си пред съда заявява, че комплекс „......“ се поддържа от
управляващата компания, която през 2019г. била „З.Ф.“, а след това „А.М.“. Заявява, че
комплексът е затворен, с ограда, с контрол на достъпа, басейн, зелени площи, както и
асансьор в сградата. Установява, че между собствениците и дружеството има договор
за поддръжка, въз основа на който комплексите се поддържат. Сочи, че комплексът
няма Акт 16 и собствениците нямат самостоятелни партиди в комплекса и „А.М.“
заплаща разходите за ток и вода. Заявява, че комплексът се поддържа целогодишно от
управляващата компания и че когато е ходил през зимата е виждал охранител и хора,
почистващи градинките.
Всичко изложено по-горе води до извода, че за ответницата е възникнало
задължение да заплати на ищеца задълженията си по договора. За всеки от периодите е
настъпил падеж за плащането, с оглед клаузата на чл. 5 от договора, която предвижда
плащането на таксата да бъде извършено до 30.04. на съответната година. От
разпоредбата на чл. 14 от договора се установява, че възложителят изпада в забава и му
се начислява неустойка ако не заплати таксата за текущата година до 01.06.
Претенцията е доказана и по размер, тъй като видно от чл. 4 от договора ежегодната
дължима сума е в размер на 571 евро, като за 2019г. се претендират 444 евро от тях, за
2020г. и за 2021г. по 571 евро. Предвид заплащането на сумите за 2020 г. и 2021 г.,
следва за тази му част претенцията да бъде отхвърлена, като погасена. Дължима, обаче,
остава сумата от 444 евро, за която иска следва да бъде уважен, ведно с акцесорната и
претенция за законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Основателна се явява и претенцията за законната лихва за
забава върху таксите за 2020 г. и 2021 г. за периода от подаване на исковата молба до
05.10.2022 г., когато се сочи, че същите са платени.
По отношение на претендираната неустойка съгласно чл. 14 от договора от
7
06.02.2019г., в който е уговорено, че ако дължимата такса е заплатена до 01.06. за
текущата година, неустойка не се дължи. Ако, обаче, сумата не бъде заплатена до тази
дата, се дължи неустойка в размер на 0.5% за всеки просрочен ден, но не повече от
30%. В случая е налице валидна неустоечна клауза. Същата не е прекомерна с оглед
установеният горен праг- не повече от 30 % от размера на дължимата такса.
Неустойката върху дължимите суми е в размер близък до законната лихва, която би
следвало да се начисли за периода за забава, поради което няма как да бъде приета за
прекомерна. Същата не надвишава съществено размера на законната лихва, като тук
следва да се обърне внимание на обстоятелството, че размерът на неустойката зависи
от свободата на договаряне между страните и не следва винаги да съвпада с размера на
законната лихва. От значение е дали неустойката е прекомерна, но съдът не констатира
претендираните неустойки да са в прекомерен размер, поради което това възражение
на особения представител на ответника следва да се приеме за неоснователно. Ето
защо искът за неустойка е основателен до предявените размери от 133.20 евро за
2019г., до 171.30 евро за 2020г. и до 171.30 евро за задължението за 2021г.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените съдебно- деловодни разноски. Видно от представеният
списък и приложените писмени доказателства, на ищецът следва да бъде присъдена
сумата от общо 2176.08 лв.- разноски. От страна на ответницата не са сторени
разноски.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т.В.П., гражданка на Руската Федерация, родена на ......, БУЛСТАТ
......., с адрес: гр. С.В., местност „К.“, к-с „......“, ет. 2, да заплати на „А.М.“ ООД, ЕИК
............, със седалище и адрес на управление: гр. В., район П., ул. „................“ № 5,
представлявано от А.М.Т. сумата от 444 евро, представляваща неплатена такса за
2019г. съобразно Договор за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения,
обекти за общо ползване на комплекс „Вила ......“- гр. С.В., сключен на 06.02.2019г.,
ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 26.04.2022г.- датата на подаване
на исковата молба, до окончателното й изплащане; законната лихва върху сумата от
571 евро, представляваща неплатена такса за 2020г. съобразно договор за управление,
поддръжка и обслужване на съоръжения, обекти за общо ползване на комплекс „Вила
......“- гр. С.В., сключен на 06.02.2019г., начиная от 26.04.2022г.- датата на подаване на
исковата молба, до 05.10.2022 г.; законната лихва върху сумата от 571 евро,
представляваща неплатена такса за 2021г. съобразно договор за управление,
поддръжка и обслужване на съоръжения, обекти за общо ползване на комплекс „Вила
......“- гр. С.В., сключен на 06.02.2019г., начиная от 26.04.2022г.- датата на подаване на
8
исковата молба, до 05.10.2022 г., както и сумата от 2176.08 лв., представляваща
разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска на „А.М.“ ООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр. В., район П., ул. „................“ № 5, представлявано от А.М.Т. за
осъждане на Т.В.П., гражданка на Руската Федерация, родена на ......, БУЛСТАТ ......., с
адрес: гр. С.В., местност „К.“, к-с „......“, ет. 2, да заплати на ищеца сумата от 571 евро,
представляваща неплатена такса за 2020г. съобразно договор за управление,
поддръжка и обслужване на съоръжения, обекти за общо ползване на комплекс „Вила
......“- гр. С.В., сключен на 06.02.2019г., както и сумата от 571 евро, представляваща
неплатена такса за 2021г. съобразно договор за управление, поддръжка и обслужване
на съоръжения, обекти за общо ползване на комплекс „Вила ......“- гр. С.В., сключен на
06.02.2019г.
ОСЪЖДА Т.В.П., гражданка на Руската Федерация, родена на ......, БУЛСТАТ
......., с адрес: гр. С.В., местност „К.“, к-с „......“, ет. 2, да заплати на „А.М.“ ООД, ЕИК
............, със седалище и адрес на управление: гр. В., район П., ул. „................“ № 5,
представлявано от А.М.Т. сумата от 133.20 евро, представляваща договорна неустойка
за 2019г., сумата от 171.30 евро, представляваща договорна неустойка за 2020г. и
сумата от 171.30 евро - договорна неустойка за 2021г., всички по договор за
управление, поддръжка и обслужване на съоръжения, обекти за общо ползване на
комплекс „Вила ......“- гр. С.В., сключен на 06.02.2019г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
9