№ 11688
гр. София, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20221110128456 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от А. Ф. Ц., ЕГН **********, срещу Ц. С. Ц., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод, обективно кумулативно съединен с искане
по чл. 53 СК за възстановяване на предбрачното фамилно име.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 21.12.1991 г., от
който нямат ненавършили пълнолетие деца /производството по делото е прекратено в
частта относно предявената претенция с правно основание чл. 59, ал. 2 СК относно
родителската отговорност спрямо детето Виктория/. Сочи се, че от 2007 година
съпрузите са във фактическа раздяла, между тях липсва всякакво чувство на семейна
общност, поради което ищецът счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен. В съдебно
заседание ищецът се явява лично и поддържа иска.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна не е подала отговор. В съдебно заседание
не се явява и не се представлява, не изразява становище по претенциите.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Относно прекратяването на брака: Видно от удостоверение за граждански брак /л. 2 от
делото/ страните са сключили брак на 21.12.1991 г. в гр. Монтана, Република България. Не е
спорно, че страните нямат родени от брака деца, които да не са навършили пълнолетие. От
1
събраните по делото доказателства съдът приема за установено обстоятелството, че страните
се намират в продължителна фактическа раздяла от поне 7-8 години и не поддържат
отношения помежду си /св. Николай Траянов Илиев, братовчед на ищцата, чиито показания
съдът кредитира като логични и непротиворечиви/. При така установените факти за
отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави
съдържание, поради което следва да бъде прекратена.
Относно вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал
това. Искане за това не е направила нито една от страните, поради което съдът не следва да
се произнася относно вината за разстройството на брака.
Относно ползването на семейното жилище: Съдът не следва да се произнася относно
ползването на семейното жилище, защото не е сезиран с такова искане. Предоставянето за
ползване на семейното жилище е последица от развода между страните, като съставлява
елемент от имуществените последици на прекратяването на брака, а в процесуално
отношение представлява отделна искова претенция, каквато не е предявена надлежно по
делото. Ето защо и доколкото страните нямат родени от брака деца, които да не са
навършили пълнолетие, за съда не съществува и задължението служебно да се произнесе по
този въпрос.
Относно фамилното име на съпругата: Ищцата е предявила искане по чл. 53 СК за
възстановяване след развода на предбрачното фамилно име, което следва да бъде уважено.
Установява се при сключването на брака същата да е носела името е., поради което следва
да бъде постановено след прекратяване на брака ищцата да носи фамилно име е..
Относно разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 329, ал. 1 ГПК
разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила. Държавната
такса при решаване на делото по иска за развод съдът определя на 50,00 лв. съобразно чл. 6,
т. 2 от ТДТКССГПК, като същата следва да се възложи на двете страни поравно предвид
изхода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА ,
сключен на 21.12.1991 г. в гр. Монтана, Република България, за което е съставен акт за
граждански брак №0424/21.12.1991 г. на Община монтана, между А. Ф. Ц., ЕГН **********,
и Ц. С. Ц., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК А. Ф. Ц., ЕГН **********, след прекратяване
на брака да носи фамилното име е..
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК Ц. С. Ц., ЕГН **********, да заплати по
2
сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК А. Ф. Ц., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3