№ 681
гр. Горна Оряховица, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20244120102477 по описа за 2024 година
Искове , предявени по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД. Осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ***********, седалище:
гр. Горна Оряховица, бул. България № 49, бл.53 Е, вх. В,чрез пълномощника си юрк. И. Т. Т.
против М. Й. Й. с ЕГН: ********** и адрес: п.к. ********* ГР.*******Ж.К.*********
ЧАСТ, УЛ.***** бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***. В исковата молба се твърди, че поради
неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД входира в
Районен съд - гр. Горна Оряховица Заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу М. Й. Й. с ЕГН: **********. По заявлението е
образувано ч.гр.дело № 2070/2024г. на Районен съд - гр. Горна Оряховица. Длъжникът е
подал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение по чл. 414 от ГПК и на
основание чл. 422, ал. 1, във вр. с.чл. 415, ал.1 от ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД е указано да подаде установителен иск за сумите по заповедта, получено от
дружеството на 01.11.2024г. В законоустановия срок и в изпълнение на Разпореждане на
Районен съд - гр. Горна Оряховица по ч.гр.д. № 2070/2024г., предявява установителен иск
относно вземанията на заявителя срещу длъжника по Договор за потребителски кредит
(ДПК) 40012522895 М. Й. Й. в общ размер на 4 461.95 лв./ четири хиляди четиристотин и
шестдесет и един лева и 0.95ст./, от които: Главница в размер на 2736.18 лева (две хиляди
Седемстотин тридесет и шест лева и 0.18 ст. ); Договорно възнаграждение в размер на
1065.23 лева /хиляда шестдесет и пет лева и 0.23ст./, дължимо за периода 01.04.2023г. до
03.04.2024г-дата на предсрочна изискуемост; Лихва за забава в размер на 363.95 лева /триста
шестдесет и три лева и .95ст./, за периода от 02.11.2022г. (датата на изпадане на длъжника в
забава) до 03.04.2024г.(датата на предсрочната изискуемост); Законна лихва в размер на
296.59лева /двеста деветдесет и шест лева и 0.59ст./, за периода от 03.04.2024г. до
29.07.2024г. Претендираме и законна лихва от датата на подаване на заявлението в Съда до
изплащане на вземането. С подаденото от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД заявление,
въз основа на което е било образувано ч.гр.д. 354/2024г. на Районен съд - гр. Горна
Оряховица, се претендира и заплащането на: Неплатено възнаграждение за закупена и
1
използвана услуга Фаст в размер на 1018,15 лв.; Неплатено възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 1808,35 лева;. Съдът е отхвърлил заявлението на дружеството в
частта, с която се претендират цитираните вземания. Поради това и на основание чл. 415, ал.
1 , т. 3 от ГПК подава осъдителен иск за дадените вземания в общ размер на 2826.50 . /две
хиляди осемстотин и двадесет и шест лева и 0.50ст./ Предевява осъдителна претенция в общ
размер : 2826.50 . /две хиляди осемстотин и двадесет и шест лева и 0.50ст./, от които:
Неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 1018.15 лева
(хиляда и осемнадесет лева и 0.15ст.),Неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси
в размер на 1808.35 лева (хиляда осемстотин и осем лева и 0.35 ст.) /; 1 Рег.№ 405 /
27.03.2025 .В настоящето производство „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се отказва да
търси неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземане в размер на ЗО.ОО
лева, начислени на 16.04.2023г.; сумата от 500.00лева неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземане при забава с повече от 90 календарни дни за заплащане
на вноска по кредит, начислени на 06.07.2023г., поради липса на материален интерес. На
05.10.2022 г. - М. Й. Й. подава до „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД попълнено и
подписано Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със
зададени параметри. Последният е получил разяснения, които са му дали възможност да
прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото
му състояние. Същият е декларирал, че е запознат и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, видно от Декларации. Получил е и преддоговорна информация под
формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация.
Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия по ДПК №
40012522895 клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към
договора. Изборът е на клиента, като закупуваното на същите не е задължително условие за
сключване на договора, а е опционално. За клиент избрал да се възползва от горепосочената
възможност, към датата на сключване на договора възниква задължение да заплати
дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за
плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска. С оглед на
принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да
сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст" и „Флекси". След
като „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД одобрява отпускането на заем съгласно исканите
параметри, на дата 07.10.2022 г. с ответника М. Й. Й. е сключен Договор за потребителски
кредит № 40012522895, по силата на който заявителят „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
изпълнява точно и в срок задължението си. Клиентът М. Й. Й. е получил одобрение да
закупи и поисканите от него услуги „Фаст" и „Флекси". М. Й. Й. поема задължения (чл.8 от
Общите условия) по Договора за потребителски кредит. Договорът за кредит е подписан при
Общи условия /по-нататък наричани за краткост „ОУ7. ОУ са неразделна част от договора,
предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със
съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква
„А" и „Б" от Декларации/, за което и ги е подписал. Договор № 40012522895 е сключен при
следните параметри: Сума на кредита; 3000.00 лв.; Срок на кредита: 36 месеца; Размер на
месечната вноска по кредита: 144,48 лева; Дата на погасяване на вноска по време на
изплащането на заема: 1-во число на месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %) 49.19;
Годишен лихвен процент: 41.00; Лихвен процент на ден: 0.11; Общо дължима сума по
кредита: 5201.12лв. Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както
следва: Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст": 1200.00 лева;
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „ Флекси": 2100.00 лева; Размер на
вноската по закупена допълнителна услуга: 91.66 лева; Предвид гореизложеното, общото
задължение по кредита и по и закупена допълнителна услуга е както следва: Общо
задължение: 8501,12 лева; Общ размер на месечна вноска по договора: 236.14 лева; Дата на
погасяване: 1-ви ден от месеца. Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни
незадължителни услуги става изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочва за срока на
ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. 2
.С част от сумата по договора е поискано да бъде извършено външно рефинансиране по друг
2
договор, които клиентът М. Й. Й. е сключил с „Кредисимо" АД (т. V на ДПК .Допълнителни
възможности за клиента"): Външно рефинансиране към „Кредисимо" АД: - сума за
рефинансиране: 3000.00лева; „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнява точно и в срок
задълженията си по договора, като извършва поисканото рефинансиране на дата
07.10.2022г. М. Й. Й. от своя страна поема задължение да погасява предоставения заем с
равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна
част от Договора за потребителски кредит. М. Й. Й. не е изпълнил задължението, което е
поел по договора. Преустановил е плащанията на погасителните вноски, изпаднал е в забава,
направил е следните плащания по заема: На дата 12.11.2022 г. са платени 260.00 лв На дата
13.12.2022 г. са платени 215.27 лв На дата 10.01.2023 г. са платени 238.00 лв На дата
13.02.2023 г. са платени 240.00 лв На дата 14.03.2023 г. са платени 250.00 лв Общо
заплатената сума е в размер на 1203.27 лв. С него е погасена сума в размер на 1195.90 лв.,
съгласно задължението по погасителен план (5 пълни вноски). Частично плащане в размер
на 15.20 лв има по шестата вноска. В общата сума на получените плащанията са включени и
постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план
- 7.37 лв. Поради неизпълнение на поетите договорни задължения клиентът е изпаднал в
забава, -Извлечение по сметка към ДПК No 40012522895. След изпадането му в забава и
съгласно уговореното и прието от в чл. 12.3 от Общите условия към ДПК, а именно:
,,..кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление при
настъпване на някое от следните обстоятелства: просрочи две или повече последователни
месечни вноски в пълен размер...", договорът е прекратен, а задълженията по него обявени
за предсрочно изискуеми на 03,04,2024 г. Договорът за кредит е прекратен автоматично от
страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, за което М. Й. Й. е уведомен чрез
Уведомително писмо на посочения от него адрес в договора, като го е получил Йордан Й.
След обявяването на предсрочна изискуемост 03,04,2024 г. е започнало начисляване на
обезщетение за забава. Същото е начислено съгласно уговореното в чл. 12 / 12.1 от ОУ, а
именно: Начислено е Обезщетение за забава ОЛП + 10% върху цялата вноска (включваща
задължение за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупени
допълнителни услуги). След прекратяването на договора размерът на задълженията става
предсрочно изискуем, като остава в сила задължението на клиента да заплати всички
дължими суми по процесния договор. Поради това, оставащото непогасено задължение по
погасителен план, с падеж след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е
обединено в една последна погасителна вноска /в случая 19-та/, чийто падеж е датата на
обявяване на предсрочната изискуемост - 03,04,2024 г. Горепосоченото е изложено за яснота
на съда и във връзка това, че страните са уговорили задължението да бъде изплатено на
равни месечни вноски - 36 на брой, а в приложените към исковата молба документи са
описани 19 вноски, като последната обединява непогасеното задължение по погасителен
план, поради настъпилата предсрочна изискуемост. Предвид направените от длъжника
плащания и обявената предсрочна изискуемост на вземането на дата 03,04,2024г.,
неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на
Договорно възнаграждение в размер на 1065.23 лева /хиляда шестдесет и пет лева и
0.23ст./, дължимо за периода 01.04.2023г. до 03.04.2024г-дата на предсрочна изискуемост.
Това е сумата за дължимата възнаградителната лихва /договорно възнаграждение до датата
на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Не се претндира договорно
възнаграждение за периода след 03.04.2024г. /датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем/. В условията на евентуалност, ако съдът прецени, че ответникът не е бил
уведомен редовно за прекратяването на договора, респективно за обявяване на предсрочната
изискуемост, да се приеме, че същият е редовно уведомен с получаването на препис от
исковата молба. По отношение на вноските с настъпил падеж по погасителния план към
датата на подаване на заявлението, предсрочна изискуемост не се твърди и съответно
тяхното присъждане в последващото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК не може да се
разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора основание. От представения по
делото Договор е видно, че същият е сключен в размер съгласно заявените от ответника
параметри, посочени от същия в Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ
3
КРЕДИТ Стандарт. Преди сключването на процесния договор, на ответника е предоставен
Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт и веднъж преди сключването на самия
договор. От него е видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило
преддоговорна информация във форма съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и
във формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит.
М. Й. Й. е посочил, че е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал.
Параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от
кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са посочени в договора за
потребителски кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора.
Изготвен е и връчен на ответника погасителния план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на
ответника, ведно с Договора за потребителски кредит. Клиентът е избрал ползването на
допълнителни услуги. Представителите на ищеца са извършили всички необходими
действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили са нужните
документи и са сключили договора в максимално кратки срокове, като услугата ..Фаст" е
използвана от длъжника. Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура
се осъществява по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена „Отлагане на
вноски", като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга
„Флекси", не се е възползвал от същата. Намаляване на определен брой погасителни вноски.
Така, ако доходът на длъжника намалее, той ще могже да поиска от кредитора да му намали
с до 75 % размера на определен брой погасителни вноски Процедурата е описана в т. 15.2.2
от ОУ „Намаляване на погасителни вноски", като длъжникът въпреки предоставената
възможност със закупената от него услуга „Флекси", не се е възползвал от същата. Смяна на
падежната дата на вноските. Тази уговорка дава на длъжника гаранцията, че ако сменят
датата на заплащане на месечните им възнаграждения, същият ще могат да променят и
падежната дата по кредита си, така че да е удобна за тях /т.15.2.3 от ОУ „Промяна на дата на
падеж"/, като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от тях услуга
„Флекси", не се е възползвал от същата. В процесния случай ответникът дължи
възнаграждение на кредитора за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета -
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и за възможността (опцията)
ответникът във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички останали
услуги. Към момента на подписване на процесния договор за потребителски кредит от
страна на ответника всички полетата са попълнени, в това число и параметрите на кредита и
данните на кредитополучателя. Видно от начина на сключване на договора, разписан в ОУ
към ДПК, е че още при подписване на искането за кредит, потребителят е бил информиран
за общо дължимата сума. Следователно налице е наличие на съгласие по отношение на
размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на периода сума, тъй като е изразена воля от
страна на потребителя за приемането им. Следва да се отбележи също, че ответникът в
настоящото производство е имал възможност да се откаже от договора при условие, че не го
удовлетворява, за който отказ да уведоми дружеството и да върне по сметка на същото
преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на
средствата по ДПК до датата на връщане на главницата, съобразно регламентираното в т. 7
от Общите условия и Закона за потребителския кредит. Ответникът е имал и възможност да
измени договора чрез предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е
възползвал и от това право. М. Й. Й. е усвоил предоставеният му в заем сума, поел е
изпълнение на уговореното в ДПК съгласно погасителния план към него, правил е
плащания. От тези обстоятелства може да се направи обоснован извод, че ответникът е
запознат с условията на сключения с ПРОФИ КРЕДИТ България Договор за потребителски
кредит и се е съгласил с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на
Стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения и Допълнителна
преддоговорна информация, така и със сключването на договора, към който момент е бил
наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се
откаже от сключения договор, така и с погасяването на вноски. Отправя се искане да се
4
постанови съдебно решение, с което да се установи със сила на присъдено нещо
съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу М. Й. Й. с
ЕГН: **********, възникало на основание неизпъление на Договор за потребителски кредит
№ 40012522895 в общ размер на 4 461.95 лв/ четири хиляди четиристотин и шестдесет и
един лева и 0.95ст./, от които: Главница в размер на 2736.18 лева (две хиляди Седемстотин
тридесет и шест лева и 0.18 ст.); Договорно възнаграждение в размер на 1065.23 лева
/хиляда шестдесет и пет лева и 0.23ст./, дължимо за периода 01.04.2023г. до 03.04.2024г-дата
на предсрочна изискуемост; Лихва за забава в размер на 363.95 лева /триста шестдесет и три
лева и .95ст./, за периода от 02.11.2022г. ( датата на изпадане на длъжника в забава) до
03.04.2024г. (датата на предсрочната изискуемост); Законна лихва в размер на 296.59лева
/двеста деветдесет и шест лева и 0.59ст./, за периода от 03.04.2024г. до 29.07.2024г.
Претендира и законна лихва от датата на подаване на заявлението в Съда до изплащане на
вземането. Да се осъди М. Й. Й. с ЕГН: **********, за вземане, възникало на основание
неизпъление на Договор за потребителски кредит № 40012522895 в общ раазмер : 2826.50 .
/две хиляди осемстотин и двадесет и шест лева и 0.50ст./, от които: Неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 1018.15 лева (хиляда и
осемнадесет лева и 0.15ст.)Неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер
на 1808.35 лева (хиляда осемстотин и осем лева и 0.35 ст.) /;
В срок е постъпил писмен отговор от М. Й. Й., ЕГН: ********** с постоянен адрес:
гр. *********, ул. „******" № ***, вх.***, чрез пълномощника си адв. П. И. П., вписан в АК
–Хасково,Съдебен адрес: гр. Хасково, ул. "Македония" Na 1, адв. П. П., ******. Оспорват се
исковете по основание и по размер. Твърди страните да са сключили на 07.10.2022 г. с
ответното дружество бланкетен и изначално изготвен договор за паричен заем №
40012522895 без да е имал възможността да влияе на неговото съдържание при наличието
на ОУ към него, по силата на който е получил в собственост сумата от 3000 лв., при годишен
лихвен процент от 41,00 % и ГПР в размер на 49,19 %. Страните са договорили, че
заемателят ще погаси кредита на 36 месечни вноски като общо дължимата сума по кредита е
5201,12 лв. В точка VI "По поискана и закупена допълнителна услуга" от Договора за
потребителски кредит Nb 40012522895 г-н Й. следва да заплати и Възнаграждение за
допълнителна услуга "Фаст" в размер на 1200 лв. и Възнаграждение за допълнителна услуга
"Флекси" в размер на 2100 лв., като по този начин общото задължение по договора с
включена главница, лихва и възнаграждение за допълнителни услуги е в размер на 8501,12
лв., а месечната погасителната вноска става в размер на 236,14 лв. Ответникът е потребител
по смисъла на пар. 13, т. I от ДР на ЗЗП, тъй като той е усвоил кредита за лични,
нетърговски нужди. Поради потребителското му качество, процесният договор попада в
приложното поле на ЗЗП и ЗПК. Ответникът изцяло е усвоил кредитния ресурс, но на
основание чл. 23 ЗПК той не дължи изпълнение на вземанията за договорна лихва, „услуга
Фаст", „услуга Флекси" и лихва за забава, тъй като те намират своето основание в
нищожната кредитна сделка. Счита, че процесният договор е нищожен поради изначалната
недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от
ЗПК договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на
нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/, на основание чл. 21
ЗПК във вр.с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което е
довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ищеца
с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не е изпълнил и изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане
на възнаградителната лихва. Договорът за потребителски кредит не е породил валидни права
и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като в
съдържанието на договора не е включен размерът на месечния лихвен процент и не са
разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК. Договорът се явява нищожен
освен като сключен в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при
неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, разписаният в договорът ГПР е неточен и
5
подвеждащ, тъй като в него не е включена скритата под формата на „услуга Фаст" и „услуга
Флекси" договорна лихва. Кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи
действителната обща сума за плащане. По силата на чл. 22 във вр. с чл. 21 ЗПК,
неизпълнението на изискванията в договорното съдържание да бъдат включени точни,
верни и действителни съществени елементи на договора за потребителски кредит води до
изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това последици по
чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния
заем, но не дължи лихва и други разходи по заема. Счита, че клаузата за възнаградителна
лихва е нищожна на три основания: 1. С договорения лихвен процент в размер на 41,00 % се
нарушават Добрите нрави, 2. Нарушават се и изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК
и 3. Внася се неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на
финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на
кредитополучателя. С договорения годишен лихвен процент в размер на 41,00 % се
нарушават добрите нрави, поради което е налице нищожност на уговореното
възнаграждение. Съдебната практика приема, че при формиране на размера на
възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит,
обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размерът на законната
лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Трайно се приема, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния
размер на законната лихва. В тази насока: Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г.
на ВКС, 2 г. о.; Решение №378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; Решение No
1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по
гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о. По аргумент от цитираните решения, при необезпечени
заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от три пъти законната лихва.
Към датата на сключване на договора за кредит и понастоящем размерът на законната лихва
се определя според ПМС N° 426 на МС от 8.12.2014 г. като сбор от основния лихвен процент
на БНБ за периода плюс пункта. След справка на страницата на БНБ се установява, че към
датата на сключване на процесния договор основният лихвен процент е 0,00 % т.е. размерът
на законната лихва с 10,00 %. Трикратният размер на законната лихва възлиза на 30,00 %, а
двукратният на 20,00 %. В настоящия случай договорената между страните лихва в размер
на 41,00 % годишно, към която следва да се добави скритата лихва уговорената по договора
„услуга Фаст" и „услуга Флекси", надхвърля повече от три пъти законната, което
представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение,
установени в обществото. Твърди, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в
размер на 41,00 % не отговаря на действително приложения в заемното правоотношение
лихвен процент, тъй като уговорената „услуга Фаст" и „услуга Флекси" представлява
добавък към договорната лихва - скрита лихва и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
кредиторът не е оповестил на потребителя действителната цена на кредитния ресурс-
Кредиторът ги е именувал „услуга Фаст" и „услуга Флекси", за да преодолее ограничението
по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Вземането е допълнителна и гарантирана за него икономическа облага,
поради което то съставлява печалба за търговеца - скрита под формата на „услуга Фаст" и
„услуга Флекси". С договорния лихвен процент в размер на 41,00 % , към който се кумулира
вземането за „услуга Фаст" и „услуга Флекси" представляващо скрита печалба, с която
кредиторът допълнително се обогатява, се нарушават правилата на чл.11, ал. 2, т. 9 ЗПК
понеже кредиторът не е изпълнил задължението си да посочи в потребителския контракт
действителния лихвен процент, прилаган в отношенията между страните. Аргументите ни,
че договореният размер на възнаградителната лихва противоречи на потребителската защита
и на добрите нрави, тъй като тя не отговаря на действителните параметри по договора, с
която следва да се увеличи и стойността на реално приложения годишен процент на
разходите, са следните: За да заобиколят материалноправните изисквания, регламентирани в
чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити регистрирани по
реда на чл.За ЗКИ въвеждат практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица
изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на
6
изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето
на банкови гаранции или предоставяне на „Услуги" др. След като кредитодателите създават
предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към
потребителите, които те не могат да удовлетворя или услуги, които реално не предоставят,
те включват в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или
пък предвиждат заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми,
които да обезпечат задълженията на потребителите или допълнителни оскъпявания за
услуги. Чрез предвиждането на различни услуги, небанковите финансови институции си
осигурщват допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената
възнаградителна лихва, като 7 същевременно преодоляват законовото изискване на чл. 19,
ал.4 от ЗПК за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.
Това вземане е допълнителна и гарантирана за него сигурна икономическа облага, поради
което то съставлява печалба за търговеца скрита под формата на „услуга Фаст" и „услуга
Флекси". В този смисъл е и съдебната практика, която приема, че когато търговецът създава
предпоставки да получи допълнителна парична облага от предоставения кредитен ресурс,
независимо, че променя наименованието й и я именува като „услуга Фаст" и „услуга
Флекси", тази облага съставлява печалба за него и като такава е следвало да бъде обявена на
потребителя като елемент на договорната лихва [така Решение № 1514 от 16.12.2019 г. по в.
гр. д. №2442 / 2019 г. на VI състав на Окръжен съд - Пловдив, Решение N«1510 от 13.12.2019
г. по в. гр. д. № 2373 / 2019 г. на VI състав на Окръжен съд - Пловдив, Решение №1167 от
17.10.2019 г. по в. гр, д. №1385 / 2019 г. на X състав на Окръжен съд - Пловдив, Решение
№398 от 13.05.2019 г. по в. т. д. № 159 / 2019 г. на III състав на Окръжен съд - Варна,
Решение № 214 от 14.03.2019 г. по в. т. д. № 1978 / 2018 г. на III състав на Окръжен съд -
Варна, Решение № 312 от 13.03.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2877/2018 г. и
Решение от 31.10.2017r.no в.т.д. № 835/17г. на ОС — Варна/. Поради това, че „услуга Фаст" и
„услуга Флекси", е скрита лихва, кредиторът не е изпълнил условията на чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК, тъй като не е разписал съдържанието на договора действително приложените в
правоотношението договорна лихва. Съгласно чл. 21 ЗПК, договорна клауза, която има за
цел или за резултат заобикаляне на изискванията на ЗПК, е нищожна. Поради прякото
противоречие на чл. 11, ал. 1 от процесния договор с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
клаузата за възнаградителна лихва не е породила правно действие. Възнаградителната лихва
е уговорена неравноправно по смисъла на чл. 143 ЗЗП. При сключване на процесния договор
потребителят не е могъл да прецени обхвата на поетото от него задължение, тъй като
същият е бил заблуден от търговеца, че ще дължи цена на кредита в размер на 49,19 %. В
нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, на заемателя не е било оповестено по обективен и
прозрачен начин, ясно и разбираемо какви са икономическите последици от поетото от него
задължение и какъв е действителния размер на възнаградителната лихва, а е бил заблуден,
че трябва да престира за „услуга Фаст" и „услуга Флекси" от процесния договор. Принципът
за обективност, прозрачност и равнопоставеност на уговорките по потребителските сделки,
регламентиран в чл. 5 от Директива 93/1 ЕИО, транспониран в чл. 147, ал. I от ЗЗП, съгласно
който договорните клаузи следва да се съставят на ясен и разбираем език, е тълкуван с
преюдициални заключения на Съда на ЕС и в практиката на ВКС. Според Съда на ЕС
яснотата и разбираемостта не се отнася само формално и граматически до разбираемостта
на уговорките, но и до свеждане до знанието на потребителите на икономическите
последици от поемането на задълженията им връзката на всяка уговорка с другите
договорни клаузи /Решение по дело С-18б/16г., съображения 60, 70, 71 и 72 от решението по
дело № С-26/13г., Решение от 23.04.2015а по дело С - 96/14; Решение от 26.02.2015г. по дело
С 143/13: Решение по дело С-472/10; Решение по съединени дела С-154/15, С-307/15 и С-
308/15 от 21.12.2016г./ и с оглед на задължителния им характер са съобразени с Решение №
98 от 25.07.2017 г. по т.д. № 535/16г. на ВКС, II т.о, с което съдебният състав е приел, че
„Тълкуването на СЕС поставя като изискване за яснота разбираемост, клаузата да е така
формулирана, че да е разбираема не само от граматическа гледна точка, така че
потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии
произтичащите за него икономически последици. При съмнение относно смисъла на
7
определено условие, то се тълкува по благоприятен за потребителя начин - чл. 147, ал. 2
ЗЗП. Кредиторът е нарушил изискванията на справедливостта и добросъвестността и
неравноправно не е разяснил на потребителя какъв е размерът на дължимата от него
възнаградителна лихва, на което основание разписаната в договора лихва от 41,00 % не е
породила валидни правни последици на основание чл. 146 ал, 1ЗЗП. Договорът за
потребителски кредит е нормативно уреден като възмезден - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и липсата
на задължителния реквизит от съдържанието му, а именно непораждането на валидно
задължение за заплащане на цена на кредитния ресурс, има съгласно чл. 22 ЗПК за
юридическа последица недействителност на заемното правоотношение. Неприложима е
нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй като договорът за потребителски кредит не би могло да
бъде сключен без недействителната му част, понеже той нормативно е уреден като
възмезден и кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия
кредит. Съгласно по-пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при
неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл.
1. 2. ал. 1, т. 7-12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, сред които са точното определяне на
възнаградителната лихва чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява
изцяло недействителен. От изложеното следва, че законът поставя важен акцент на
посочената уговорка относно цената на заемните средства - поради възмездния характер на
договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота
относно правата и задълженията на потребителите и за по-пълна защита на интересите им,
трябва да бъдат уговорени лихвения процент по кредита /чл.11. ал. 1, т. 9 ЗПК/.
Нищожността на клаузата, регламентираща част от реквизитите на договора за
потребителски кредит - лихвения процент - представляваща част от същественото
съдържание на договора, прави цялото заемно съглашение нищожно. Това разрешение
отговаря и на задължителното тълкуване на Директива 93/13 относно неравноправните
клаузи на Съда на Съюза, който приема, че Директивата допуска възможността, при
спазване на правото на Съюза, сключен между продавач или доставчик и потребител
договор, съдържащ една или няколко неравноправни клаузи, да бъде обявен за нищожен в
неговата цялост, когато се окаже, че това гарантира по-добра защита на потребителя (вж. в
този смисъл Решение по дело С-453/10 Perenicova и Perenic, точка 35 и С397/11, Erika Joros
точка 47). Неприложима е и втората хипотеза на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, съгласно която е
възможно договор да бъде само частично недействителен. Нищожността на отделни части от
договора може да доведе до нищожност на целия договор само ако частта не може да бъде
заместена по право от повелителни правила на закона или ако не може да се предположи, че
договорът би бил сключен без недействителната му част. Възнаградителната лихва не биха
могли да се заместят по право от повелителни норми на закона, тъй като законодателят не е
въвел императивни размери на цените на кредитите, а и с оглед на задължителното
тълкуване с редица преюдициални заключения на Съда на ЕС, с които е дадено
разрешението, че националните съдилища не са овластени да изменят съдържанието на
неравноправните договорни клаузи, че договорът трябва по принцип да продължи да
действа без друго изменение освен произтичащото от премахването на неравноправните
клаузи, доколкото съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност
така да се запази договорът, тъй като ако на националния съд бъде позволено да изменя
съдържанието на неравноправните клаузи в такива договори, подобно правомощие би могло
да застраши постигането на дългосрочната цел на член 7 от Директива 93/ 13 относно
неравноправнте клаузи понеже би способствало за премахването на възпиращия ефект,
който се упражнява върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане на
неравноправните клаузи спрямо потребителя (виж дело С-618/10. Banco Espanol de Credito
SA, дело C-488/11. Dirk Frederik Asbeek Brusse и Katarina de Man Garabito и C-397/11, Erika
Joros]. На още едно основание не са изпълнени изискванията на чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК, който
регламентира, че кредиторът следва да включи в договорното съдържание условията за
прилагането на лихвения процент. „Условия за прилагане" трябва да се има предвид
предварително разяснени на потребителя и съответно инкорпорирани в договора
предпоставки за прилагането на лихвения процент, според които да става ясно как се
8
начислява този, казано с други обяснителни думи - процент за възнаградителна лихва: дали
върху цялата сума по кредита, дали върху остатъка от главницата при отчитане на
извършените погасявания от длъжника в определен срок или по някакъв друг свободно
избран от страните начин, е уговорен фиксиран лихвен процент или референтен и
променлив. Налице е неяснота върху каква стойност се изчисляват тези 41,00 %, което е
необходимо, за да може потребителят да извърши самостоятелна преценка за правилността
на този указан размер. Тази информация е от съществено значение за защита интересите на
потребителя, тъй като от нея зависи каква ще бъде реалната цена, която той ще заплати за
предоставения му заем. Чл. 5 от ЗПК и ЗЗП регулиращ потребителската защита издигат като
основно право на потребителя правото на информация за характеристиките и цената на
услугите /чл.1 ал 2. т. 1 и т. 3 от ЗЗП/. респ. като задължение на добросъвестния търговец да
даде на потребителя информацията, позволяваща му да направи своя информиран избор
/чл.4, т. 1 и т. 4 ЗЗП/. Специалните основания за недействителност на договора по смисъла
на чл. 22 от ЗПК са въведени с оглед засилена защита на потребителя по договора за
предоставяне на финансови услуги, при който същият е в неравностойно положение,
предвид характера на договора като едностранен търговски и специфичната специализирана
и сложно организирана финансова материя. Обстоятелствата по чл. 22 ЗПК създават висок
риск за средния потребител да претърпи вреди от недобросъвестно, непълно или
подвеждащо предоставяне на информация от търговеца или поради липсата на достатъчна
финансова грамотност на потребителя да осмисли предоставената му информация ако тя не е
предоставена на разбираем език и подходящ аналитичен вид. Непредоставянето на
релевантната за потребителя информация относно основен елемент, а именно стойността на
финансовата услуга, е увреждащо за потребителя, поради което законодателят е предвидил
тежката правна последица по чл. 22 ЗПК - нищожност на договора за потребителски кредит
на основание неизпълнение на изискването по чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Приложеният в
кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в Договора, че кредиторът
вписвайки с контракта ГПР от 49,19 % е заблудил потребителя, като използваната
заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и е
заобиколил изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради неравноправността на
уговорката на ГПР и съгласно чл. 21 ЗПК клаузата за ГПР е нищожна с произтичащите
правни последици по чл. 22 ЗПК- нищожност на цялата кредитната сделка поради липса на
задължителен реквизит от съдържанието на Договора за потребителски кредит по чл. 11,
ал.1, т. 10 оЗПК. По силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР се формира по нормативно установен
алгоритъм и изразява всички разходи по кредита като процент от общия размер на
предоставения кредит. Вземато за услугите „услуга Фаст" и „услуга Флекси", по правната си
природа е печалба за кредитора, т.е. договорна лихва. Договорната лихва е вид разход по
кредита и като такъв, съобразно повелителните изисквания на чл. 19, ал. 1 ЗПК, следва да
бъде включена в размера на ГПР. Невярното посочване на лихвения процент по договора в
размер на 41,00 %, без в него да е включена скритите „услуга Фаст" и „услуга Флекси", от
договора има за резултат и невярно разписване на ГПР в размер на 49,19 %. Съдът приема,
че съгласно разпоредбата на ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В случая
т.нар. „допълнителни услуги", за които е уговорено възнаграждение надвишаващо размера
на предоставения заем, не попадат в приложното поле на цитираната норма. Срещу тези
такси (възнаграждения) не се дължи никакво поведение от страна на кредитора - сумите се
дължат за предоставени възможности на потребителя да управлява кредита, като би могъл
да променя условията на погасителния си план, както и за ускорено разглеждане на искането
му. В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради
извършени разходи, нито заради определени действия, предприети от кредитора (арг.чл.Юа,
ал.2 и ал.4 ЗПК). Наименованието на допълнителния пакет услуги прикрива истинската цел
на клаузата - увеличение възнаграждението на кредитора за предоставения заем, което от
своя страна води до нарушение императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, според която
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
9
Министерския съвет на Република България. Добавено към уговореното възнаграждение по
договора (а и само по себе си), възнаграждението за допълнителните услуги несъмнено води
до многократно превишаване тавана на ГПР, което обуславя нищожността на уговорката за
плащане на това възнаграждение {чл.19, ал.5 ЗПК} и липса на основание за дължимост на
това вземане. В разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК законодателят е приел за нищожни
клаузи от договор за потребителски кредит, имащи за цел или резултат заобикаляне
изискванията на закона. Правото на ЕС, гарантиращо високо ниво на защита на
потребителите поставя важен акцент върху ГПР. Съгласно Чл. 3 от Директивата, буква ж)
„общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва,
комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати
във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-
специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това
сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или
получаването му при предлаганите условия; Размерът на ГПР е решаващ за потребителя,
защото по замисъл на Директивата той има за цел да информира потребителя за стойността
на кредита и да може по тази стойност да сравнява кредитните продукти с оглед правото си
на информиран избор. В договора е посочен ГПР в размер на 49,19%, като това е неточно и
подвеждащо, тъй като в този размер не е включена скритата под формата на „услуга Фаст" и
„услуга Флекси", договорна лихва. Следователно в договора се придвижва ГПР в по-нисък
размер от реалния размер на ГПР. Чрез занижаване на размера на ГПР и лихвения процент
кредиторът цели да заблуди потребителя за реалните параметри на договора за кредит, което
представлява недобросъвестна търговска практика. Съдът на ЕС обаче вече е постановявал
във връзка с Директива 87/102 [отменена и заменена с Директива 2008/48], че предвид целта
за защита на потребителите от несправедливи условия в договора за кредит, преследвана с
тази директива, и за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по бъдещото
изпълнение на подписания договор при сключването му, член 4 от посочената директива
изисква кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение
върху обхвата на задължението му (решение от 9 юли 2015г., Bucura, С-348/14,
непубликувано, EU:C:2015:447, т. 57 и цитираната съдебна практика). Съгласно член 4,
параграфи 1 и 2 от Директива 87/102 договорът за кредит трябва да се изготви в писмена
форма и в него трябва да се посочи ГПР, както и условията, при които последният може да
бъде променян. В член 1а от тази директива се определят условията за изчисляване на ГПР,
а в член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли „в момента, в който
кредитният договор е сключен". Така това информиране на потребителите относно общия
разход по кредита под Формата на процент, изчислен съгласно единна математическа
формула, има съществено значение /вж. в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г, ,
Pohotovost', С-76/10, EU:C:2010:685 т. 69/. В този смисъл Решение от 15 март 2012 г. по дело
С-453/10 на СЕС: В т. 40 и 41 от цитираното решение, СЕС е приел, че от член 6, параграф 1
от Директива 2005/29 следва, че заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа
невярна информация и следователно е измамна или по някакъв начин, включително
посредством цялостното представяне, заблуждава или е възможно да заблуди средния
потребител по отношение на един или няколко от посочените в член 6, точка 1 аспекти и във
всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за
сделка, което в противен случай не би взел. Между посочените в тази разпоредба аспекти са
именно цената или начинът на изчисляване на цената. СЕС е извел разрешението, че
търговска практика изразяваща се в посочването в договор за кредит на no-нисък от
действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита
и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква г) от Директива
2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния
потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. В процесния
договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране
на годишния процент на разходите по кредита [кои компоненти точно са включени в него и
10
как се формира посочения в договора ГПР от 49,19 %, което от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал.1 ЗПК].
Във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В този смисъл е и
задължителното тълкуване на СЕС, който с Решение от 20 септември 2018 г. по дело С-
448/17 е извел разрешението, че „на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се
приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само
математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя
необходимите за това изчисляване данни. В конкретния случай, в процесния договор за
кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 липсват. Посочен е лихвен процент
по заема - 41,00 %, [който е годишен], но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към
ГПР по договора. Съгласно чл. 10, ал. 2 и чл.10, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е
плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. Освен уговорената
възнаградителна лихва в кредитния контракт страните не са уговорили други разходи,
следователно кредиторът няма право да включва в обхвата на ГПР други разходи освен
договорната лихва. От друга страна, за да се изчисли правилно действително прилагания в
правоотношението размер на ГПР, кредиторът е следвало да включи в обхвата му и
допълнителната печалба скритата под формата на услуга "Фаст" и услуга "Флекси", лихва.
Съгласно чл. 21 ЗПК, уговорката, която има за цел или за резултат заобикаляне на
изискванията на закона, има за юридическа последица нищожност на клаузата. Поради
заобикаляне на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК в договора да се впишат
действително прилаганите в правоотношението цена на кредита и ГПР, разписаните вт. VI.
лихва и ГПР са недействителни уговорки. Съгласно чл. 22 ЗПК, уговорките за лихвата и за
ГПР са задължителни реквизити на кредитния контракт и неуговарянето в съдържанието му
на тези съществени елементи води до отричане на правния ефект на цялата кредитна сделка.
Договорът за потребителски кредит не е породил валидни права и задължения поради
неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не
е включен размерът на лихвения процент на месец. Разпоредбата на чл. 11, ал.1 ЗПК поставя
изискване потребителят да бъде информиран не по какъвто и да е начин, а правото му на
отказ от договора и условията, при които то може да се случи, да бъдат задължителна част от
договорното съдържание. Законодателят е подчертал важността на тази защита посредством
уреждането на тежки последици, които кредиторът ще понесе при нарушаването й - съгласно
чл. 22 ЗПК, нарушаване изисквания на чл. 11, ал. 1 ЗПК води до недействителност на
договора. Ако не приемете този ни довод за основателен, то дори в Общите условия към
договора не се съдържа формула за изчислението на дневния лихвен процент.
Същевременно записването на този алгоритъм за изчислението на по дневната лихва не е
равнозначно на изпълнение на императивното изискване на закона дължимата лихва на ден
да бъде включена в съдържанието на договора като абсолютна стойност. Законодателят е
извел изрично правило по какъв начин следва да се посочи в договора таза стойност, за да
гарантира, че всеки потребител дори и този, който няма математическите си познания, ще
може да упражни правото си по чл.29 ЗПК. На второ място, уговорка съдържаща алгоритъм
за изчисляване на лихвения процент на ден е и неравноправна, тъй като тя не отговаря на
изискването за яснота и прозрачност по чл. 147 от ЗЗП при съставянето й и потребителят не
може въз основа на нея да прецени обхвата на правото си на отказ от договора.
Информацията относно абсолютната дневна стойност на лихвата е от съществено значение
за потребителя, тъй като той следва да има нужните данни каква лихва на ден следва да
заплати, за да упражни правото си на отказ. При липса на тази информация, той е изправен
пред опасността да не изпълни точно задълженията си при направен отказ от договора,
което да има за него тежки негативни последици - поради неизпълнение да се погаси правото
му на отказ. Поради значимостта на тази информация за защита на интересите на
потребителя, законодателят е предвидил за неспазването на изискването по чл. 11, ал. 1 т. 20
11
ЗПК тежките правни последици по чл. 22 ЗПК нищожност на цялата кредитна сделка. С
оглед изложеното и на основание чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. Уредбата на
националното право е в съответствие с правото на ЕС такава санкция е пропорционална и
възпираща с оглед на изискванията, поставени от Съда с решение от 9 ноември 2016 г. Home
Credit Slovakia {С-42/15, EU:C:2016:842 т. 65 и 69). Според СЕС, член 10, параграф 2 от
Директива 2008/48 /съдържащ реквизитите по чл. 11, ал. 1 от ЗПК/ трябва да се тълкува в
смисъл, че изисква националният съд, сезиран със спор относно вземания, възникнали в
резултат на договор за кредит по смисъла на тази директива, да проверява служебно дали е
изпълнено предвиденото в посочената разпоредба задължение за предоставяне на
информация и да вземе мерките, предвидени в националното право в случай на
неизпълнение на това задължение, стига санкциите да отговарят на изискванията по член 23
от посочената директива [така т. 74 и диспозитива на решение от 21 април 2016г. по дело С-
377/14, Radlinger на СЕС]. Твърди, че следва да се приложи и императивната норма на чл. 33
от ЗПК, тъй като при забава на потребителя той дължи на кредитора само чистата стойност
по кредита без да дължи другите предвидени в договора оскъпявания. И поради, което
следва М. Й. Й., ЕГН: ********** да не дължи на „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК:
******* претендираната в такъв размер главница, договорна лихва, лихва за забава,
възнаграждение за „услуга Фаст" и „услуга Флекси" тъй като е извършил плащания по 13
процесния договор за потребителски кредит. Моли да не се уважават исковите претенции и
да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.Претендира разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
В откритото съдебно заседание по делото страните не се явяват и не изпращат
представител. По делото е представен Договор за потребителски кредит с №
40012522895/07.10.2022г.,между„ Профи кредит Бълагария“ ЕООД и ответника сума на
кредита 3000 лева за 36 месеца, с месечна вноска 144.48 лева, дължима на първо число на
месеца, с годишен процент на разходите/ ГПР/ 49.19 % , годишен лихвен процент/ ГЛП/
41.00 %, общо дължима сума по кредита 5201.12 лева/ които обстоятелства са безспорни/.
Закупена е допълнителна услуга, както следва ; услуга „Фаст“1200 лева, услуга „ Флекси“
2100 лева , размер на вноската по закупена допълнителна услуга 91.66 лева. Общото
задължение п кредита и по закупените допълнителни услуги е общо 8501.12 лева, общ
размер на месечната вноска по договора 236.14 лева , дължими до първо число на месеца. С
част от сумата по Договора е поискано да бъде извършено рефенансиране по друг договор,
които клиентът е склюили с „ Кредисимо“.Безспорно е, че плащането е преустановено след
14.03.2023г. Общо заплатената сума е 1203.27 лева.Клиентът е изпаднал в забава, договорът
е прекратен , а задълженията са обявени за предсрочно изискуеми на 03.04.2024г., което е
безспорно/, за което се представя уведомително писмо и обратна разписка/. След тази дата
ищецът е начислил обезщетение за забава, съгласно чл. 12.1 от Общите условия по договора.
Представя се платежно нареждане за наредена сума от „Профи кредит Бълагария“
ЕООД сума от 3000 лева.
Не се оспорва, че ответникът е усвоил отпуснатата сума, но се оспорва
дължимостта на вземането за договорна лихва, услуга „Фаст“, услуга“ Флекси“ и лихва за
забава , тъй като тези вземания се основават на нищожна кредитна сделка.Твърди се да е
налицер противоречие с добрите нрави и неравноправност, което е довело до
нееквивалентност в насрещните престации, в съдържанието на договора не е включен
размерът на месечния лихвен процент. ГПР е нищожен и подвеждащ. С договорен лихвен
процент от 41.00 % се нарушават добрите нрави.Наръшение на чл. 11,ал.1, т.9 ит.10 ЗПК
Страните не спорят, че между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за
потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № 40019243734/ 08.08.2023г. Уговорената
заемна сума била в размер на 1500.00лева при ГЛП от 41% и 48.11% ГПР. Сумата следвало
12
да се върне за срок от 18месеца, като общата дължима сума била в размер на 2032.94лева.
Предявена е осъдителна претенция за сума от общо 2826.50 лева, от които закупена
услуга „ Фаст“ в размер на 1018.15 лева и закупена услуга „ Флекси“ в размер на 1808.35
лева.Претендира се като осъдителна искова претенция, доколкото тази сума е отхвърлена в
заповедното производство.
Не се спори също, че със сключване на договора ищецът е поел задължение и
заплащане на услугите „Фаст“ и „Флекси“. В т.15.1. допълнителна услуга, получава
приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит.В
т.15.2 допълнителна услуга“ Флекси“ , получава правото да променя едностранно
погасителния си план.Относно тези услуги същите определения са дадени и в приложимите
ОУ към договора за потребителски кредит.
В договора се сочи, че за услугата „Фаст“ се дължи възнаграждение в размер на
1200.00лева, а за услугата „Флекси“ - възнаграждение в размер на 2100.00лева. Начинът на
заплащане на тези две услуги е заедно с дължимата месечна вноска, като размерът на
вноската за тези две услуги е на стойност 91.66лева месечно.
С включване на тези суми общата дължима сума по договора става 8501.12лева.
Ответникът М. Й. „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според който
текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не
са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, а в случая като
физическо лице му е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на
ЗЗП.
На първо място, възлагането в тежест на потребителя на посочените възнаграждения
противоречи и на разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. В договора тези действия са наименовани „услуги“, но са свързани именно с
управлението и усвояването на кредита. Наред с това на потребителя се вменява
заплащането на допълнителна такса за евентуалното им реализиране, а не и за действително
получени от кредитора услуги. Ето защо клаузите противоречат на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Следва да се отбележи и това, че общата сума от 3300 лева е в размер над заемната сума,
което сочи за явна прекомерност в стойността на т. нар. услуги, което е и несъизмеримо с
целта на договора за кредит.
Посочените услуги в двата пакета, по същността си не представляват каквато и да
било услуга.
Потребителят не е получил нищо срещу заплатеното възнаграждение, т.е. заобиколна
на разпоредбата на закона, което е довело до оскъпяване на кредита, без да има насрещна
престация от страна на кредитора.
Това може да се установи и по представения погасителен план, в който е посочено, че
месечно се дължат конкретни суми за главница и лихва по заема, а също така и вноска за
заплащане на тези допълнителни пакети.
Записването в отделни графи на плана не води до друг извод, доколкото от длъжника
се иска една обща сума за погасяване на задължението. Възнаграждението за тези услуги по
пакети „Флекси“ и „Фаст“ са възнаграждения по потребителския кредит, които съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК е следвало да се включат в ГПР, но това не е сторено в нарушение на закона.
Законът за потребителския кредит има за цел да осигури защита на потребителите
чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит. Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК изрично указва, че всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна.
Основателно е твърдението за накърняване на принципна на „добрите нрави“ по
смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
13
Ответникът е нарушил добрите нрави при сключване на договора с ищцата. Ищецът
е ангажирал от ответника и изплащане на възнаграждение за услугата „Фаст“ и
възнаграждение в за услугата „Флекси“. Не става ясно как са определени търсените суми, а
съвкупно, както се посочи, са и в размер над отпусната заемна сума и се явяват средство за
допълнителна печалба за кредитора, което води до явна несправедливост в отношенията
между ищцата и дружеството. Дружеството се е възползвало от позицията си на
икономически по – силна страна, като е сключило договор с ответника , но при явно
утежнени за него условия, довели до поемане на допълнителни задължения от страна на
кредитоплучателя.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части или
съответно по чл. 146, ал. 5 от ЗЗП - наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен
с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези
клаузи. В случая е налице именно такава възможност, а и ответникът не претендира да бъде
обявен за изцяло нищожен договора, а само посочените клаузи.
Възражението за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на договорна
лихва и ГПР поради противоречие с добрите нрави, основано на прекомерния й характер, е
неоснователно.
Ответникът черпи аргументите си, разглеждайки размерът на лихвата като сбор с
таксите за допълнителните услуги, които поради пороците си, обсъдени по-горе си са
недължими като нищожни.
Съгласно чл.19, ал.5 ГПК нищожността се простира само върху клаузите по
превишението, но разпоредбата не дава основание за пълно освобождаване от заплащането
на възнаградителна лихва и ГПР, както претендира ищеца.
Самостоятелно размерът на уговорената възнаградителна лихва и ГПР не превишава
ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото е фиксиран на 41 % / ГЛП/ и 49.19% /ГПР/.
Налице е и неизгодното признание , че ответникът заплатил сумата от 1203.27 лева.
В тази връзка липсват данни за писмено заявление от ответника кои задължения погасява с
плащането, поради което следва да приложи уговорения между страните ред, аналогичен на
уредения в чл.76 ЗЗД. Доколкото възнагражденията за двете услуги са недължими, на първо
място плащането е погасило мораторното обезщетение по чл.12.1. от общите условия, но
към датата на плащането такова се дължало само за периода до дата на обявяване на
предсрочна изискуемост. Договорното възнаграждение се претендира в размер на 1065.23
лева/ 01.04.2023г.-02.04.2024/г., дължимо до датата на обявяване на предсрочната
изискуемост/03.04.2024г./, след която дата ищецът не претендира такова вземане.Като
същото се доказва по размер, въз основа на представените писмени доказателства-
погасителен план.
На основание чл.162 ГПК, при съобразяване на погасителния план и размерът на
всяка вноска, уговореният в договора начин за изчисляване на обезщетението за всеки ден
забава и Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения, съдът изчисли размера на доказаното по
основание вземане за посочения период на 196 лв.
По изложените до тук съображения, предявеният иск се явява основателен и следва
да бъде уважен за сумите 363.95 лева за периода 02.11.2022г. / до датата на изпадане в
забава,която не се оспорва от ответника/ до 03.04.2024г. датата на предсрочна изискуемост,
лихва за забава в размер на 296.59 лева за периода 03.04.2024г.- 29.07.2024г.
Остатъкът от дължимата главница в размер на 2736.18 лева, не се оспорват от
ответника. Дължима се явява и законната лихва върху главницата от 30.07.2024г. до
окончателно изплащане на вземането.
Изложените искови претенции за главница, възнаградителна лихва, лихва за забава следва да
бъдат уважени в цялост , за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 904/7.09.2024г.
14
по ч.гр.дело № 2070/2024г. по описа на ГОРС.
В останалата част, за възнагражденията за двете такси „ Фаст‘ и „Флекси“ , да бъде
отхвърлен изцяло.
По присъждане на направените разноски
Доколкото ищецът е представляван от юрисконсулт, дължи се съгласно чл.78, ал.8 ГПК и се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Неговият размер, съгласно
посочената норма, следва да бъде определен от съда, но не повече от максималния размер
съгласно чл.37 ЗПП вр. Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съобразявайки правната сложност на спора и цената на иска, както и осъществената защита
– изготвяне на искова молба, поддържане на иска и изразяване на становище чрез молба, без
явяване в отрито съдебно заседание, съдът определи дължимото юрисконсултско
възнаграждение на 100 лв.
Така общият размер на разноските, направени от ищеца в исковото производство
пред настоящата инстанция е 359.44 лева , които съобразно уважената част от исковете
следва да се дължат от ответника като размер от 219.52лева.
За заповедното производство се дължат в пълен размер на 104.38 лева.
За ответник.
С оглед изхода на делото уважените установителни искови претенции , разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото не се дължат.
Относно изхода на делото по осъдителна искова претенция се претендират разноски в
размер на 570 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, под минималния размер ,
предвиден в Наредба № 1/09.07.2004г. за адвокатските възнаграждения и се явява дължимо.
Разноски за заповедното производство не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Й. Й., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. ******, ул. *******, № ***, вх. *** дължи на «ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ» ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх.
В, със законeн представител – С. Н. Н., Н. Л. и Я. Ч. – управители и пълномощник:
юрисконсулт И. Т. Т., парично вземане в размер на 2736.18лева (две хиляди седемстотин
тридесет и шест лева и осемнадесет стотинки) неплатена главница по Договор за
потребителски кредит № 40012522895/ 07.10.2022г.; законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 30.07.2024г. до окончателното изплащане на дължимата сума;
сумата от 1065.23лева (хиляда шестдесет и пет лева и двадесет и три стотинки) неплатено
договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.04.2023г. до 03.04.2024г.; сумата от
363.95лева (триста шестдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки) непогасена лихва за
забава от 02.11.2022г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 03.04.2024г.( датата на
предсрочната изискуемост); сумата от 296.59лева (двеста деветдесет и шест лева и петдесет
и девет стотинки) законна лихва от 03.04.2024г. до 29.07.2024г. , за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 904/27.09.2024г. по ч.гр.дело № 2070/2024г.
ОСЪЖДА М. Й. Й., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ******, ул.
*******, № ***, вх. *** ДА ЗАПЛАТИ на «ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ» ЕООД, с ЕИК:
*******, с адрес: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, със законeн представител
– С. Н. Н., Н. Л. и Я. Ч. – управители сумата от общо 219.52лева, дължими разноски по
гр.дело № 2477/2024г. и сумата от 104.38 лева, разноски , сторени в ч.гр.дело № 2070/2024г.
по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА«ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ» ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, със законeн представител – С. Н. Н., Н. Л. и Я.
15
Ч. – управители ДА ЗАПЛАТИ на М. Й. Й., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр. ******, ул. *******, № ***, вх. *** сумата от 570 лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
16