Р Е Ш
Е Н И Е №234
гр.
Бургас , 15.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. Бургас, четвърти състав, в
съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА РАДИКОВА
като разгледа, докладваното от съдия
Радикова административно дело № 2541 по описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172,
ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба, подадена от
„Кейч“ ЕООД, гр. Бургас, ЕИК *********, със законен представител Т.П.С., против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0769-002707/30.11.2020г., издадена от Р.Т.П.– началник група към ОДМВР
Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, с която на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от
ЗДвП, на „Кейч“ ЕООД, гр. Бургас е наложена
принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС
Опел „Корса“, рег.№ А9479НС за
срок от 6 месеца.".
Жалбоподателят иска отмяна на
заповедта. Твърди, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила- липса на фактически и правни основания за издаването й;
непосочен срок за обжалване, непосочване на по- горестоящия орган, пред който
акта може да бъде обжалван. Счита за неправилно приложен и материалния закон,
поради неправилно определяне на адресата на принудителната мярка.
В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител адв. А., поддържа жалбата по изложените в нея,
съображения.
Ответникът – началник група в сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР Бургас, не се явява и не изпраща представител.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е от лице, с доказан правен интерес от оспорване- адресат на акта, в
предвидения от закона срок.
І.ФАКТИТЕ:
На 28.11.2020г. мл. автоконтрольор при ОДМВР
Бургас, Х.Х., в присъствието на свидетелите И.Б.и Г.Я., съставил АУАН сер. АA № 948267, който на
същата дата връчил на нарушителя Г.Р.С..
Според този документ, „на 28.11.2020г., около
21,40ч., в гр. Бургас, жк „Изгрев“ по ул. „Г. Калоянчев“ до бл. 44, в посока
ул. „Димитър Аврамов“ Г.Р.С. управлява л.а. Опел „Корса“, рег.№ А9479НС, собственост на „Кейч“ ЕООД, гр. Бургас, ЕИК *********, като СУ на МПС на водача е
отнето по административен ред“.
Деянието било квалифицирано като нарушение на
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП“.
С акта били иззети регистрационните табели на
автомобила и свидетелството за регистрация на същия.
На 30.11.2020г., на осн. чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, била издадена оспорената заповед въз основа на фактите, установени с АУАН,
като принудителната мярка била наложена на собственика, чието моторно превозно
средство е било управлявано от Г.Р.С..
Заповедта била връчена на законния представител
на „Кейч“ ЕООД, гр. Бургас – Т.П.С. на 01.12.2020г.
С административната преписка по делото са
представени и приети като доказателства Наказателно постановление №
20-0769-001393/18.05.2020г. от Началник група към ОДМВР Бургас, влязло в сила
на 9.06.2020г., с което на Г.Р.С. е наложено и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12месеца; заповед за прилагане на ПАМ №
20-0769-000694/13.04.2020г., влязла в сила на 27.05.2020г., по отношение на Г.Р.С.,
с която на същия е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца, справка за нарушител на Г.Р.С., заповед № 251з-209/
18.01.2017г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, с която е определен кръга
от лица, оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП. В този кръг с т.1.4. са включени началниците на
група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас.
Жалбоподателят не оспорва факта на управление на
автомобила от Г.Р.С..
Твърди обаче, че същият не е уведомил
работодателят си, че свидетелството за управление на МПС е отнето от служители
на КАТ.
ІІ. ПРАВОТО:
Съдът намира, че оспорения акт е издаден от
компетентен орган по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП.
Р.Т.П.заема длъжността началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас и по силата на
заповед № 251з-209/ 18.01.2017г., издадена от директора на ОДМВР Бургас,
е оправомощена да издава заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки.
Оспореният акт е издаден в предвидена от закона писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити /по арг. от чл. 172, ал.1 ЗДвП и чл. 59, ал.2 АПК/.
В него са изложени всички факти, които според
административния орган предпоставят приложението на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.
Непосочването на конкретния по- горестоящия
орган, пред който акта може да бъде обжалван не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила.
От една страна, защото няма съмнение, кой е този
орган- директор на ОДМВР гр.Бургас. От друга, този пропуск предпоставя
единствено възможност за удължаване на срока за упражняване на правото на жалба
(чл.140, ал.1 от АПК). И на следващо място, защото това право е упражнено с
подаване на жалба пред Административен съд гр. Бургас, в 14 дневен срок от
съобщаване на акта така, както изрично е указано в последния.
Поради това, възраженията за процесуална незаконосъобразност са
неоснователни.
Съдът намира, че Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0769-002707/30.11.2020г., е издадена
при правилно приложение на материалния закон.
Според разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.
"а" ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движение
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик за срок от шест месеца до една година",
като са предвидени няколко отделни фактически състава.
Един от тях
е прилагане на мярката по отношение на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което е налице някое от следните обстоятелства - без да е правоспособен водач,
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс.
В случая, няма спор по отношение на факта, че
водачът на автомобила, собственост на жалбоподателя, е лишен от право да
управлява моторно превозно средство. Този факт е доказан и с представените по
делото Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0769-000694/13.04.2020г., влязла в сила
на 27.05.2020г. и Наказателно постановление № 20-0769-001393/18.05.2020г.
издадено от Началник група към ОДМВР Бургас. Последното, с което Г.С.е лишен от
право да управлява МПС за 12 месеца дори е било връчено на 30.05.2020 г. на Т.П.С., майка на Г.С..
В тази връзка
е абсолютно неоснователно твърдението на законния представител на дружеството,
че не бил наясно, че водачът Г.С.е
лишен от право да управлява МПС.
Дори
наказателното постановление да бе връчено лично на нарушителя Г.С., подобен
факт не би освободил от отговорност собственика на автомобила, тъй като за него
е задължението да предоставя вещта си на правоспособно лице. Т.е. не
санкционираното лице е длъжно да уведоми работодателя си, че е лишено от право
да управлява МПС, а работодателят е длъжен да установи дали водачът е
правоспособен преди да му предостави автомобила.
Неоснователно
е и възражението за неправилно определен адресат на акта. Мярката е наложена на
собственика на автомобила- „Кейч“ ЕООД, в съответствие с разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.“а“, пр. последно от ЗДвП, като
дружеството е индивидуализирано и с посочване на законния му представител Т.С.,
на която е извършено и връчването на заповедта.
Заповедта е
съобразена и с целта на закона, да се гарантира изпълнение на задълженията на собственика на автомобила да
се грижи за собствеността си така, че да не застрашава живота и здравето на
другите участници в движението, предоставяйки възможност или допускайки лице,
което е лишено от правоуправление на МПС да участва в движението по пътищата.
По изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед не
страда от пороците, регламентирани с нормата на чл. 146 АПК, които да
предпоставят отмяна.
Затова и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и
чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Кейч“ ЕООД, гр. Бургас, ЕИК
*********, със законен представител Т.П.С. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0769-002707/30.11.2020г., издадена от Р.Т.П.–
началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, с която на
основание чл.171, т.2а,
б. „а“ от ЗДвП, на „Кейч“ ЕООД, гр. Бургас е наложена принудителна административна мярка
"прекратяване на регистрацията на ППС Опел „Корса“, рег.№ А9479НС за срок от 6 месеца.".
Решението не подлежи на обжалване и протест.
СЪДИЯ: