Решение по КНАХД №338/2025 на Административен съд - Добрич

Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Х. С. Б. [ЕГН], чрез адвокат Н. Т. срещу Решение № 69/24.03.2025г. по АНД №963/2024г., по описа на Районен съд-Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 28-0000169 от 07.06.2024г., издадено от Началник ОО „АА" [населено място], с което на Х. С. Б. [ЕГН] за нарушение по чл. 43 ал. 2 т. 1 предл. 1 от Наредба № 40/14.01.2004г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари на основание чл. 103 ал. 2 т. 2 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 5 000 лева.

В касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Касаторът поддържа, че в нарушение на процесуалния закон административнонаказващия орган (АНО) не е изследвал обстоятелството дали превозното средство е било действително натоварено с опасен товар. В тази връзка налага твърдения, че опасен товар към момента на проверката е липсвал и НП било издадено без да се установи възможността да се приложи разпоредбата на чл. 1.1.3.6 ADR, Глава 1.1 „Обхват и приложения", в която е посочено, че при превоз на опасен товар в количество под 1000 килограма, не е необходимо водачът да отговаря на изискванията. В допълнение релевира и неяснота в описанието на фактическата обстановка в АУАН и НП, тъй като била посочена единствено и само нормата на чл. 43, ал. 2, т. 1, предл. 1 от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари и липсва правна квалификация на твърдяното нарушение. АНО не бил извършил преценка по чл. 28 ЗАНН, с което било нарушено правото на защита на касатора. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него НП.

Ответникът, в депозиран пред съда писмен отговор по жалбата изразява становище за неоснователност на същата и моли НП да бъде потвърдено.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Добрич (ДРС) е потвърдил Наказателно постановление № 28-0000169 от 07.06.2024г., издадено от Началник ОО „АА“ [населено място], с което на Х. С. Б. [ЕГН] за нарушение по чл. 43 ал. 2 т. 1 предл. 1 от Наредба № 40/14.01.2004г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари на основание чл. 103 ал. 2 т. 2 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 5 000 лева.

За да постанови решението си, ДРС е приел за установено от фактическа страна, че на 14.05.2024г. около 12.02 часа в област Добрич по РП II-29 на входа на [населено място] срещу бензиностанция „Лукойл“ в посока [населено място] жалбоподателят е управлявал товарен автомобил [Марка] Г 410, с per. № СВ 69 81 НК от кат. N 3, обозначен с кемлерова табела с UN 1971 (отпред и отзад) като извършва превоз на опасни товари (ADR) - компресиран природен газ за собствена сметка/за сметка на „КПГ Инвест“ ООД по маршрут Варна - Тополи - Добрич - Славеево. Последното е прието за установено от Заповед /14.05.2024г./. При извършената проверка Х. Б. в качеството си на водач, извършващ превоз на опасни товари не предоставя валидно „Удостоверение за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари“ за МПС, с рег. № СВ 69 81 НК, с което извършва превоза. Представил е „Удостоверение за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари“ с номер 19014028Б валидно до 06.02.2024г. След направена справка в информационната система на ИААА проверяващите установили, че срокът на валидност не е удължен.

От проведения непосредствен разпит на актосъставителя и свидетеля по АУАН, ДРС не е констатирал противоречия с установените в АУАН фактически положения. Показанията на свидетелите са приети като подробни, задълбочени и непротиворечиви, поради което са кредитирани изцяло, като се има предвид и, че се подкрепят по еднопосочен начин от приобщените по надлежния ред писмени доказателства и доказателствени средства. От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен материал, ДРС е приел, че не съществува съмнение относно факта на извършеното административно нарушение, времето, мястото, неговия механизъм и авторство.

От правна страна ДРС е приел, че АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото заповеди за назначаване, съответно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган. Приети са за спазени императивните процесуални правила при издаването АУАН и НП - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58 ал. 1 от ЗАНН. Констатирано е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност, с което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно [възраст] срок от извършване на твърдяното нарушение. Обжалваното наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 - месечен срок.Въз основа на това за спазени са приети всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. По тези съображения възраженията на жалбоподателя в тази насока са приети за несъстоятелни.

Въззивния съд е приел за установено по делото, че жалбоподателят има качеството водач на пътно превозно средство, превозващо опасни товари, като при проверката не е представил издадено, валидно към момента на проверката и изискуемо по чл. 38, ал. 1 от Наредбата удостоверение, което е бил длъжен, в съответствие с чл. 43, ал. 2, т. 1, пр. 1 от Наредба № 40 да съхранява в транспортната единица и при поискване от контролните органи да представи, с което е осъществил състава на процесното административно нарушение. ДРС е приел също, че по отношение на извършеното деяние не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като описаното нарушение е свързано пряко и непосредствено с осигуряването на безопасни условия за движение на водачите на останалите участници в движението и по отношение на опасни товари. При това извършеното нарушение, с оглед вида и характера на превозвания опасен товар, по съществен начин засяга и застрашава обществените отношения, като среща широк, отрицателен, административен и обществен отзвук, с оглед на създаваните опасност и възможни щети.

Настоящата инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно. Оспореният съдебен акт е постановен при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗАвт П, превоз на опасни товари на територията на Република България се извършва при спазване изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) (обн., ДВ, бр. 73 от 1995 г. ; попр., бр. 63 от 2005 г. ) и на наредба за условията и реда за извършване на превоз на опасни товари, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите.

Според § 1, т. 16 от ДР на ЗАвт П, "опасни товари" са вещества и изделия, чието транспортиране по пътищата е забранено или се разрешава само при определени обстоятелства, съгласно Приложение А и Приложение Б към Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR).

Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. предвижда, че Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" издава на превозвача, ползвателя или собственика на ППС "Удостоверение за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари" по образец, съгласно приложение № 7, със срок на валидност една година при съответствие с изискванията на ADR.

Съгласно чл. 43, ал. 2, т. 1, предл. първо от Наредба № 40 от 14.01.2004 г., освен документите по, ал. 1, когато това се изисква по силата на ADR, при превозите на опасни товари в транспортната единица трябва да се намират и при поискване от контролните органи да се предостави удостоверение по чл. 38, ал. 1.

В чл. 103, ал. 2, т. 2 от ЗАвт П е регламентирано, че се наказва с глоба 5000 лв. водач, който извършва превоз на опасни товари с пътно превозно средство с регистрация в Република България, за което няма издадено от Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" удостоверение за одобрение на пътни превозни средства, превозващи определени опасни товари.

По силата на цитираните нормативни текстове, за превозването на опасни товари е необходимо за съответното п.п.с. (с регистрация в България), да е било издадено удостоверение за одобрение и това удостоверение следва да се намира в транспортната единица, като при поискване от контролните органи да се представи. При извършването на превоз на опасни товари при липса на такова удостоверение се налага предвидената за това глоба, като по смисъла на чл. 103, ал. 2, т. 2 ЗАвтП административнонаказателно отговорното лице е именно водачът на превозното средство.

В случая от доказателствата по делото, вкл. от показанията на свидетелите по делото пред ДРС, се установява, че с товарен автомобил „СКАНИЯ“ Г 410, с рег. № СВ 69 81 НК е бил превозван опасен товар – компресиран природен газ, като е ясно и че в автомобила не се е намирало удостоверение за одобрение за превозвания опасния товар по реда на чл. 38, ал. 1 от Наредба № 40, тъй като такова валидно издадено към датата на превоза не е имало. Настоящата инстанция не споделя възраженията на касатора, че фактът по осъществяване на превоз на опасни товари не е бил установен от АНО по безсъмнен и безпротиворечив начин. В тази връзка следва да се посочи, че това обстоятелство се установява, както от приложената към административната преписка заповед за извършване на опасни товари от 14.05.2024г. по маршрут Варна - Тополи - Добрич – Славеево, така и от разпита на свидетелите Й. и Т., чиито безпротиворечиви показания сочат, че отпред и отзад на превозващия автомобил са били поставени оранжеви кемплерови табели с означение UN 1971 отговарящи на ADR.

Установява се и че този автомобил е бил управляван от касатора Х. Б. и при тези фактически обстоятелства, съобразно нормативната уредба правилно е била ангажирана отговорността на това физическото лице.

За реализиране на коментираното административно нарушение е релевантен фактът на управление пътно превозно средство без за него да е налице издадено коментираното удостоверение. Доколкото в случая, няма съмнение кой е бил водач на товарния автомобил в деня на извършване на процесното деяние, съображенията във възражението срещу АУАН относно качеството на водача, като субект на административнонаказателната отговорност и несъставомерност на нарушението са неоснователни. Разпоредбата на чл. 103, ал. 2 ЗАвтП е достатъчно конкретна, като постановява, че се наказва с глоба именно водачът на превозно средство превозващо опасен товар. Наказуемо е изпълнително деяние управление на пътно превозно средство - в случая без за това превозно средство да е издадено удостоверение по чл. 38, ал. 1 от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. Наказанието на касационния жалбоподател е наложено за управлението на превозното средство.

Неоснователни са оплакванията за неяснота относно нарушената разпоредба. Мотивите на въззивния съд в тази насока са конкретни, ясни и обосновани, поради което настоящият състав не счита за нужно да ги преповтаря, а на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях.

Неоснователни са оплакванията и невярно се твърди, че в обстоятелствената част на НП липсват мотиви относно приложението на чл. 28 ЗАНН. Такива са налице, както в обжалваното НП, така и в оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение. Според предвидената санкция [рег. номер], законът не допуска да се постави на обсъждане въпроса за прекомерност на наказанието по принцип и в конкретния случай. Нарушението е за неизпълнение на задължение при извършване на дейност, свързана с висока степен на риск, каквато е превозът на опасни товари и е със завишена степен на обществена опасност. С нея се свързва високият размер на предвиденото административното наказание. Касационният съд счита, че не са налице основания за маловажност по смисъла на закона, при която съгласно чл. 28 от ЗАНН на водача не се налага наказание. Административнонаказващият орган не е нарушил материалния закон, като е наложил предвиденото в закона наказание.

По изложените съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69/24.03.2025г. постановено по АНД №963/2024г., по описа на Районен съд-Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.