Решение по дело №694/2025 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.

Образувано е по жалба от С. С. А. [ЕГН], чрез адв. Г. Г. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1569/21.03.2025 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – [населено място], в частта на т.2, с която по на основание чл. 106а, ал.1, т.4 б. “б“, вр. ал.2, т.3 ЗАвтП, временно е отнето свидетелството за управление на МПС № ********* на С. С. А. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 година на водача, извършващ превоз с МПС, което не включено в Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Жалбоподателят с молба № 9374/05.06.2025 г. е уточнил, че оспорва заповедта само в частта на т.2. Намира, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. В нея не са посочени факти и доказателства, които да обосноват извод за материална и териториална компетентност на административния орган. Посочено е, че заповедта се издава въз основа на АУАН и обясненията на пътниците, но не е посочено какво са изложили пътниците и какви нарушения са установени. От обясненията на шестте пътника, които са пътували с него в деня на проверката не е установено да има договорка за плащане на превоза. Пътниците са предоставили средства единствено за закупуване на гориво за изминаване на маршрута, но не и възнаграждение за транспортната услуга. Пътниците и жалбоподателят живеят в малко населено място – [населено място], въпреки, че адресните им регистрации са в други населени места, поради което са узнали за намерението му да купи автомобил от Германия. Счита, че липсва извършено нарушение, което да е предпоставка за налагане на ПАМ. Наложената ПАМ е до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Отстраняване на твърдяното от административния орган нарушение би следвало да означава извършване на правни действия по лицензиране на превозвача. В хипотезата, когато лицето извършило превоза няма намерение да извършва дейност по превоз на пътници по занятие, се получава така, че лицензирането няма да се използва от жалбоподателя. В този случай ПАМ ще е за 12 месеца, с което е нарушен принципа на чл.6, ал.2 АПК. Отправено е искане за отмяната на оспорената заповед. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез адв. Г. Г..

Ответник – началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – [населено място] в становища №6649/17.04.2025 г., № 8104/15.05.2025 г. и № 10019/16.06.2025 г. оспорва жалбата като неоснователна, изложени са подробни съображения за неоснователност на доводите на жалбоподателя. Моли за отхвърляне на жалбата.

Административен съд – гр. Варна намира за установено следното от фактическа страна:

Издаден е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 01095/21.03.2025 г. съставен от Х. А. М. на длъжност старши инспектор при ОО "Автомобилна администрация" [населено място], в присъствието на свидетеля Г. Д. М., в който е посочено, че С. С. А. на 21.03.2025 г. около 13,10 часа в обл. Разград, общ. Цар Калоян, ПП І-2, км 47+200 пред бистро „Дервента“ в посока от [населено място] към [населено място], управлявал лек автомобил „Фолксваген транспортер“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Феникс лизинг – 1“ и ползвател С. А. С., като извършвал нерегламентиран превоз на 6 /шестима/ пътника по маршрут от населени места в РБългария до ФРГергамия и договорени цени на пътуването посочени в снетите обяснения от пътниците от служители на ОД МВР Разград, сектор „ПИП“, автомобила е спрян за проверка от служители на РУ МВР Разград, като при проверката е установено, че водача С. С. А. на МПС извършва обществен превоз на пътници срещу заплащане с МПС с рег. № [рег. номер] без удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. От извършената справка е установено, че МПС не е включено в списък към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, с което е нарушил чл. 24, ал.1, вр. чл.6, ал.1на ЗАвтП. Посочено е в АУАН, че са иззети като доказателства обяснения от Н. Е. М., М. Н. Т., С. Р. И., Д. С. Р., Ю. А. С., А. А. А., СРМПС част ІІ с № *********, СУМПС [номер], регистрационна табела № [рег. номер] и снимков материал. АУАН е подписан от С. С. А. на 21.03.2025 г. с възражение, „неизвършвам такси, възразявам с констатации“.

Снети са обяснения на 21.03.2025 г. от Н. Е. М., М. Н. Т., С. Р. И., Д. С. Р., Ю. А. С. и А. А. А.. От обясненията на А. А. А. се установява, че С., който наричат С., посочил е и телефонния му номер е управлявал буса. Останалите лица посочват водача на буса с името С., но с оглед обясненията от А. А. съдът приема, че жалбоподателят е известен с името С.. Всички лица, които са дали обяснения посочват, че С. /С. С. А./ е управлявал буса, всяко от тях е взето с буса от селото, в което живее или от удобно за него място. Н. М., е обяснила, че за транспорта е следвало да заплати при пристигане в Германия 100 евро, съответно Ю. С. и С. Р. И. посочват, че са имали уговорка да заплатят за транспорта по 50 евро. М. Т. е обяснил, че е щял да попита С. при пристигане в Германия какво му дължи за превоза. А. А. е обяснил, че е щял да върне услугата от С. /С./ по друг начин. Д. С. Р. е обяснил, че не е заплащал нищо за пътуването, защото С. и баща му се познават и ако имало договорка тя е между тях двамата.

От свидетелство за регистрация на МПС с рег. № [рег. номер] се установява, че е собственост а „Феникс лизинг – 1“ ЕООД и за ползвател е вписан С. А. С., относно данни S1 /брой места за сядане + място за водача/ е посочено „М1 8+1“.

В съдебното производство в качеството на свидетел е разпитан Д. С. Р., който е заявил, че познава С.. На 24-25.03.2025 г. не помни точната дата, са тръгнали за Германия, но не са успели да стигнат. С. е имал намерение да си закупи автомобил от Германия, а Д. Р. е имал уговорка да пътува с него. С. е управлявал бус „Фолксваген“, черен на цвят, автомобила е на баща му. В буса освен него и водача е имало още пет лица, които назовава с лично име, защото не знае бащиното и фамилното им име, това са С., Антон, И., Инзюле /името е записано, така както е произнесено/ и Н.. Посочва, че всички са се познавали. Уточнява, че Инзюле има сестра, която е [семейно положение] за брата на С.. Твърди, че не е заплащал за превоза. С. по принцип е работел като строителен работник.

С т.1 от процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1569/21.03.2025 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – [населено място] е наложена ПАМ по чл. 106а, т.1, б. “б“ и ал.2, т.1 и ал.7 ЗАвтП - временно спирано от движението на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с рег. № [рег. номер] и отнемане на Свидетелство за регистрация част ІІ № ********* на л. а. „Фолксваген транспортер“. Заповедта в частта на т.1 е била оспорена от С. А. С. – ползвател на МПС. С Решение № 6334/11.06.2025 г. по адм. дело № 759/2025 г. на Адм. съд – Варна е отхвърлена жалбата. В тази част заповедта не е предмет на настоящия спор.

Предвид установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 21.03.2025 г. Жалбата е депозирана на 01.04.2025 г., в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна в частта на т.2 от заповедта, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП.

По силата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. По делото е представена Заповед № РД-01-67 от 29.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“, издадена на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП и чл.7, т. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която по т. 4 началниците на областните отдели "Автомобилна администрация" в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ са оправомощени да прилага принудителни административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП. На основание чл. 2, ал.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта и съобщенията със седалище София и с областни отдели във всички областни градове. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Налагането на ПАМ по ЗАвтП не е обусловено от налагане на административно наказание, поради което съставения АУАН не е предпоставка за издаване на процесната заповед и в случая може да служи само за потвърждаване на установените факти. В оспорената заповед е посочено, че са взети предвид, съдържащите се констатации в АУАН № 1095/21.03.2025 г. В заповедта не е посочено мястото на извършване нарушението на превоза на пътници, но в посочения АУАН, към който препраща оспорената заповед е посочено, че мястото на нарушението е обл. Разград, общ. Цар Калоян, ПП І-2 км 47+200, пред бистро „Дервента“ в посока от [населено място] към [населено място]. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от [интернет адрес] г., ОСГК е допустимо мотивите на административния акт, да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на оспорената заповед, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт. В оспорената заповед има препращане към АУАН, поради което мястото на нарушението е безспорно установено. След като то е в обл. Разград началника на ОО „АА“ – [населено място] е имал компетентност да издаде оспорената заповед. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.106а от ЗАвтП.

В оспорената заповед са изложени фактически и правни основания за издаването й, които са достатъчно пълни и дават възможност да се установи поради какви факти и обстоятелства е издадена. Непосочване на лицата, от които са снети обяснения не е съществено процесуално нарушение, защото в заповедта е посочено, че се издава и съобразно констатациите в АУАН № 1095/21.03.2025 г., а в него са посочени лицата, от които са снети обяснения. Дори и тези лица да не са били посочени, процесуалното нарушение нямаше да е съществено, защото заповедта за ПАМ се издава не с оглед личността на лицата дали обяснения, а предвид установените факти. В този смисъл Решение № 13723/17.12.2024 г. на ВАС по адм. дело № 9765/2024 г. Посочване съдържанието на обясненията също не е необходимо да се съдържа в заповедта за ПАМ, защото в АУАН е посочено, от които лица са снети обяснения и последните са приложени в административната преписка. Следва, че има яснота относно фактите и обстоятелствата, които са послужили за издаване на административния акт в частта на т.2. Няма нормативно изискване в оспорената заповед да се съдържат указания какви действия да се предприемат, за да се счита нарушението отстранено, поради което липсата на такива не опорочава административния акт. Заповедта е издадена в писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването, както и разпоредителна част, поради което липсват нарушения на чл. 59, ал.1 и ал.2 АПК. Налагането на две принудителни административни мерки на различни лица не е процесуално нарушение, защото не е препятствано правото на защита както на жалбоподателя, така и на собственика или ползвателя на МПС.

Не са допуснати процесуални нарушения, които да са основание за отмяната на заповедта в оспорената част - т.2 от същата.

Съгласно чл. 6, ал.1 от ЗАвтП, Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността.

Съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗАвтП "Обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. обществен е превозът, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с МПС.

Съгласно § 1, т.2 ДР ЗАвтП "Превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага.

Съгласно §1, т.4, б. „б“ ДР ЗАвтП "Превоз за собствена сметка" е превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него.

Съгласно чл. 2 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, Таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут и/или крайна точка на превоза.

Съгласно §1, т.26 ДР ЗАвтП "Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел.

Съгласно на чл. 7б, ал. 1, изречение първо, предложение първо от ЗАвтП, лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни средства от категории М2, М3, N2 и N3.

Съгласно разпоредбата на чл. 12 от ЗАвтП, единственият регламентиран превоз на пътници срещу заплащане с лек автомобил, е таксиметровият превоз. Режимът за таксиметров превоз на пътници е уреден в разпоредбите на чл. 24 и чл. 24а от ЗАвтП и Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, §2 от Регламент (ЕО) 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета, „професия автомобилен превозвач на пътници“ означава дейността, осъществявана от всяко предприятие посредством моторни превозни средства, конструирани и оборудвани по такъв начин, че да са подходящи за превоз на повече от девет лица, включително водача. В тази връзка в регистъра на лиценз за обществен превоз на пътници на територията на Република България или лиценз на Общността за международен автобусен превоз на пътници могат да бъдат вписани единствено моторни превозни средства, посочени в разпоредбата на §6, т. 12, буква „в“ от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, т. е. автобуси - за превозване на пътници с повече от 8 места за сядане без мястото на водача.

Няма спор, че МПС с рег. № [рег. номер], с регистрация „М1 8+1“ е лек автомобил съобразно §12, б. “а“ ДР ЗДвП, тъй като лек автомобил според предназначението си е за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8.

От посочената нормативна уредба се установява, че за лек автомобил „М1 8+1“ с осем места за пътници без мястото на водача, съобразно §1, т.26 ДР ЗАвтП и чл.2 от Наредба №39/1999 г. е недопустимо той да бъде регистриран за таксиметров превоз, защото таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места включително мястото на водача, а в случая автомобила е с осем места и едно за водача. Също така на основание чл.2, §2 от Регламент (ЕО) 1071/2009 и §6, т.12, б. “в“ от ДР ЗДвП, поради това, че автомобила не е автобус защото не е с повече от 8 места за сядане без мястото за водача, същия не може да получи лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България и/или лиценз за извършване на международен превоз на пътници – лиценз на Общността.

Предвидено е с чл.149, т.2, б. „а“ ЗДвП, кои моторни превозни средства са категория М1 – превозни средства от категория М /моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на пътници и техния багаж/ с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача; в превозните средства от категория М1 няма място за стоящи пътници; броят на местата за сядане може да бъде ограничен до едно (мястото за сядане на водача). Налице е законодателна празнота относно тази категория автомобили „М1 8+1“, защото те не могат да бъдат регистрирани както за таксиметров превоз, така и за друг „обществен превоз“, поради което не е следвало ответника за посочва в заповедта, че нарушението се изразява в управление на лек автомобил, който не е включен в списък на МПС към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Следвало е ответника да отбележи само, че с посочения автомобил не може да се извършва както таксиметров превоз, така и всякакъв вид „обществен превоз“. В случая допуснатото нарушение не е съществено, защото законодателната празнина не бива да се тълкува, че се предоставя възможност с посочения автомобил да се извършва „обществен превоз“ на пътници по см. на §1, т.1 ДР ЗАвтП, тъй като безспорно жалбоподателят не е представил нито един от трите възможни документа, предоставящи му право да извършва „обществен превоз“ на пътници, предвидени с чл.106а, ал.1, т.4 б. “б“ ЗАвтП. В случай, че се приеме обратното ще означава, че притежаването на лек автомобил категория М1 с 8+1 места би дало възможност с него да се осъществява „обществен превоз“ на пътници без съответните регистрации, каквато безспорно не е волята на законодателя, защото се цели защита здравето и живота на пътниците, чрез въвеждане на съответните регистрационни режими.

Разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.4 б. “б“ ЗАвтП предвижда, че за преустановяване на административните нарушения се прилагат следната принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

В настоящия случай ответникът е приел, че на 21.03.2025 г. водачът С. С. А. с МПС с рег. № [рег. номер] от кат. М 8+1 места, е извършил „обществен превоз“ срещу заплащане по заявен от пътниците маршрут от България до Германия без автомобила да е включен в списъка на МПС към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, което е установено след направена проверка в информационните масиви на ИА „Автомобилна администрация“ и регистъра на Удостовереният за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници по чл. 12, ал.4 от ЗАвтП.

Жалбоподателят не оспорва, че е управлявал на 21.03.2025 г. автомобила и в него са пътували шест пътника по маршрут от България до Германия. Също така не оспорва, че за лек автомобил с рег. № [рег. номер] няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници, не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници и няма заверено копие към лиценз на Общността. Счита, че заплащане на услугата за превоз е различно от плащането само на част от разхода на гориво при така нареченото „споделено пътуване“ или при превоз на лица, които са в приятелски отношения, тоест той не оспорва че е получил заплащане, което уточнява че е за гориво. Жалбоподателят оспорва, че извършения превоз е обществен по см. на §1, т.1 от ДР ЗАвтП.

От АУАН № 01095/21.03.2025 г. издаден от ст. инспектор ОО “АА“ – Разград се установява, че от посочените шест лица са снети обяснения. Писмените обяснения от Н. М. и М. Т. са подписани от инсп. А. А., поради което отговарят на изискването на чл.44, ал.2 АПК /Сведенията се дават писмено. Те се подписват от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител/. Обясненията от Ю. С., С. И., Д. Р. и А. А. не са подписани от административния орган или определен от него служител, но са приети към доказателствата по делото с протоколно определение от 08.07.2025 г. Обясненията на тези четири лица, поради това, че не са подписани от длъжностното лице, което е снело обясненията са частни документи. Не е оспорена истинността на тези частни документи по реда на чл.193, ал.1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, което е било допустимо най-късно в проведеното съдебно заседание с участието на процесуалния представител на жалбоподателя и те са приети към доказателствата. В този смисъл съдът приема, че всички обяснения са годни доказателства, чиято истинност не е оспорена, поради което следва да се преценяват съвкупно с всички останали доказателства и няма основание да бъдат изключени като такива.

От обясненията на Н. М. се установява, че е следвало да заплати 100 евро при пристигане на автомобила в Германия. Ю. С. и С. И. посочват, че са имали уговорка с водача да заплатят по 50 евро за превоза до Германия. Действително не е установено конкретно предаване на парични суми във връзка с превоза, но от обясненията на посочените лица категорично се установява, че превоза се е извършвал срещу заплащане. От обясненията на А. А. се установява, че той не е заплащал за пътуването до Германия, но е посочил „щях да му върна услугата по друг начин“, тоест и относно този пътник превоза е с икономическа облага.

Свид. Д. Р. е заявил, че е братовчед на С. А.. Твърди, че шестте лица в автомобила, които посочва с имена, са се познавали и превоза е бил безплатен. Тези негови твърдения се опровергават от горепосочените обяснения на четирите лица, поради което съдът приема, че чрез показанията му не се установява, превоза за Н. М., Ю. С., С. И. и А. А. да е бил безплатен, дори и да са били близки или роднини. Възможно е сумите, които е договорено да се заплатят от превозените лица, да се употребят само за гориво на превозното средство, но това в случая е без значение за установяване превоза обществен ли е.

Налице е извършен „обществен превоз“, тъй като е било налице договорено заплащане от Н. М., Ю. С., С. И. и А. А., което обосновава икономическа облага за собственика на автомобила и/или водача. Тези факти са установени от обясненията на посочените лица. Останалите двама пътника – Д. Р. и М. Т. не посочват превоза да е бил срещу заплащане и по отношение на тях е възможно да не се е изисквало такава, но това не опровергава установеното, че по отношение на посочените четири лица е било договорено заплащане.

С оглед изложеното съдът приема, че са били налице предпоставките за издаване на оспорената заповед на чл.106а, ал.1, т.4 б. “б“ ЗАвтП, защото на 21.03.2025 г. е извършен „обществен превоз“. Законосъобразно на основание чл.196а, ал.2, т.3 ЗАвтП е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя.

Поради установеното не може да се приеме, че установения превоз е "Превоз за собствена сметка" на пътници по смисъла на §1, т.4, б. „б“ ДР ЗАвтП, защото не е установено превоза да е извършен във връзка със собствена дейност на водача или собственика, респективно ползвателя на автомобила, за да е налице възможност превоза на пътници да се осъществява без лиценз или удостоверение, съгласно чл.6, ал.3, т. 9 ЗАвтП. Това уточнение съдът прави за пълнота на изложението, тъй като вече беше отбелязано, че за лек автомобил М1 8+1 не може да се издаде лиценз или удостоверение по чл.6, ал.1 ЗАвтП.

Предвид законодателната празнина и липсата на възможност процесния лек автомобил да се регистрира като таксиметров превоз или да получи удостоверение за обществен превоз на пътници, както и лиценз на Общността за превоз на пътници се получава на практика така, че ПАМ не е до отстраняване на нарушението, а е за срок от една година. В случая не е нарушен принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 АПК, защото е нямало пречка жалбоподателя в качеството на водач на автомобила да установи действащата нормативна уредба и да я съобрази, като единствената му възможност е била да не бъде водач на процесния лек автомобил, с който се е осъществил „обществен превоз“. В случая административният орган действа в условията на обвързана компетентност и няма право да налага ПАМ със санкция различна от предвидената в чл.106а, ал.1, т.4 б. “б“ ЗАвтП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Срокът на ПАМ е фиксиран от закона, поради което няма възможност за индивидуализиране на размера му, поради което липсва нарушение от ответника в тази насока. Съдебната практика, която посочва жалбоподателят е в обратния смисъл, но към момента актуалната съдебна практика на ВАС приема, че административния орган не може да променя определения размер на ПАМ – решения по адм. дела на ВАС №№769/2025, 9765/2024 г., 2899/2024 г. и други. Това че автомобила не е на жалбоподателя и той няма намерение да извършва „обществен превоз“ същото не е основание за неналагане на ПАМ, защото мярката е предвидена за водача с чл.106а, ал.1, т.4 б. “б“ ЗАвтП и целта на закона е да се препятства превоз на пътници с превозни средства, които не са преминали съответните регистрации, които гарантират сигурността и техническата им изправност.

Заповедта в оспорената част на т.2 е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на процесуалните правила, материалните разпоредби и целта на закона, следва че липсва основание по чл. 146, т.1-5 за отмяната й, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

Страните не са претендирали за разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд - Варна,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от С. С. А. [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1569/21.03.2025 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – [населено място], в частта на т.2, с която на основание чл. 106а, ал.1, т.4 б. “б“, вр. ал.2, т.3 ЗАвтП, временно е отнето свидетелството за управление на МПС № ********* на С. С. А. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 година, на водача, извършващ превоз с МПС, което не включено в Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.