РЕШЕНИЕ
№ 331
гр. Враца, 11.10.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
административно-наказателен състав, в публично заседание на 26.09.2023г.
/двадесет и шести септември, две хиляди
двадесет и трета година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Даниела МОНОВА и в
присъствието на прокурора Веселин ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВ КАН дело № 390 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК
/Административно-процесуален кодекс/ във вр. с чл. 63в ЗАНН /Закон за административните нарушения и
наказания/.
Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/, Национално ТОЛ Управление /НТУ/ – София, чрез пълномощник – *И.Й., против Решение № 29/
15.03.2023г.на Районен съд – Мездра, постановено по АНД № 381 по описа на съда
за 2022г., с което е отменено НП /Наказателно Постановление/ № BG11042022/4000/Р8-398
от 10.10.2022г. издадено от Директор на НТУ към АПИ. Допълнително с ЧАСТНА
ЖАЛБА се обжалва и Определение № 28/13.04.2023г. по същото дело, с което е изменено решението в частта за разноските.
В
касационната жалба са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното съдебно решение.
Иска се отмяна на оспореното решение, като
незаконосъобразно и потвърждаване на НП. Претендират се разноски. В
частната жалба се твърди, че оспореното определение с което е изменено
решението в частта за разноските е неправилно и се иска цялостната му отмяна. Пред съда, чрез процесуалния представител * И.Й., се
поддържат жалбите на основанията посочени в тях.
Ответникът М.К.М.
***, е взел становище по касационната жалба в Отговор, чрез пълномощник – * В.И.
***. Изложени са в отговора съображения за неоснователност, необоснованост и
недоказаност на касационната жалба, и правилност на решението на РС. Иска се
отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на решението на РС. Претендират се
разноски. В Отговор на частната касационна жалба се иска оставянето й без
уважение. В Молба до настоящия съд от процесуалния представител се претендират разноски и се прилага списък на разноските.
Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава
мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, а
решението на РС намира за неправилно и
моли за уважаване на жалбата.
Административен
съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и становища на страните, като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК,
приема следното:
Касационната
жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок, от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, при което същата е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в нея съображения.
С Решение
№ 29/15.03.2023г. на Районен съд – Мездра е отменено НП № BG11042022/4000/Р8-398
от 10.10.2022г. издадено от Директор на НТУ към АПИ с което на ответника по
касация М.М. е наложена „глоба“ в размер на 1800 лв. за нарушение и на основание
чл.179 ал.3а от ЗДвП /Закон за движение
по пътищата/ - затова, че при проверка на 11.04.2022г. в 22:42 ч. е установено,
че на 21.03.2022г. в 18:33 ч. пътно превозно средство /ППС/ с рег. № **, вид:
влекач, марка и модел „Мерцедес Актрос“, с обща техническа допустима маса – над
12т., управляван от М., попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не
е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата /ЗП/. Цитираното
превозно средство е засечено на 21.03.2022г. в 18:33 ч., по път I-1, км. 160+506 включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10
ал.1 т.2 от ЗП. С решението на РС-Мездра са оставени са без уважение исканията
на страните за присъждане на разноски.
С Определение № 28/13.04.2023г. по същото дело е
изменено решението в частта за разноските,
като е осъдена НТУ към АПИ-София да заплати на * В.И. *** сумата от 500 лв.
разноски.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 218, ал. 2 от АПК,
касационният съдебен състав е длъжен да вземе предвид служебно всички порочни
действия на съда, които са основание за нищожност или недопустимост на
решението или представляват нарушение на материалния закон.
При извършената служебна
проверка по реда на цитираната норма, настоящият състав установи, че оспореното
съдебно решение е валидно постановено, но е НЕДОПУСТИМО, поради което подлежи
на ОБЕЗСИЛВАНЕ, по следните съображения:
В хода на производството пред районния съд е допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила при конституирането на страните,
обуславящо недопустимост на съдебното решение. Процесуално задължение на съда е
служебното конституиране на страните по делото. Същото е процесуална
предпоставка за допустимост на съдебното производство и решението, постановено
при липсата на задължителна страна и участие на ненадлежна такава, подлежи на
обезсилване.
В разпореждане № 646/28.11.2022г., с което районният съд е насрочил делото за разглеждане
в съдебно заседание на 30.12.2022г. от 11.00 часа е отразено, че за датата на заседанието
следва да се призоват страните, в т.ч. и НТУ към АПИ-София /на л. 3-5 от дело
РС-Мездра/. От приложения списък на призованите лица /л. 6 гръб/ и
призовка за страна /л.8/, като административно-наказващ орган /АНО/ по делото е призован – АПИ НАЦИОНАЛНО ТОЛ
УПРАВЛЕНИЕ – гр. София.
В проведеното с.з. на 30.12.2022г. не е посочен
изрично ответник и АНО, а само, че за ответната страна се явява * И.Й. с
пълномощно. /л.35/. В списък /л.45 гръб/
и призовка /л.47 отново за АНД е посочен: АПИ Национално ТОЛ управление – гр.
София. В с.з. на 02.03.2023г. отново изрично не е посочен АНО, а че за наказващ
орган се явява * Й. /л.97/. За решението е уведомен за АНО: АПИ Национално ТОЛ
управление – гр. София /л.115/, както и за Определението от 13.04.2023г.
/л.129/.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН (доп. ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 109 от 2020
г., в сила от 23.12.2021 г.), която е приложима в случая, доколкото делото пред
районния съд е образувано след 23.12.2021г., при разглеждане на делото пред
районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително
този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите,
с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е
нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто
орган е издал акта по чл.58д,т.4, както и допуснатите от съда свидетели.
Видно
е, че правната норма разграничава хипотезите според вида на обжалвания акт –
учреждението или организацията се призовават като страна само когато предмет на
оспорване е акт по чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, т.е. електронен фиш /ЕФ/, а във
всички останали случаи /фактически при НП/ се призовава наказващият орган
– длъжностното лице издало акта. В този смисъл е и приетото от Върховен административен съд /ВАС/ - ОСС
от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС в Тълкувателно постановление
/ТП/ № 3 от 28.04.2023 г. по т.д. №
5/2022 г., т.1 – „Надлежната
въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1-3
от ЗАНН е наказващият орган“.
Обжалваното
пред въззивната инстанция наказателно постановление е издадено от Директор на НТУ към АПИ, като неправилно, като административно-наказващ орган /АНО/
е конституиран и призован за с.з. АПИ Национално ТОЛ управление, като същия е вписан като АНО в списъците и призовките,
както и е уведомен за решението и определението на съда.
Следователно
производството пред районния съд е проведено без да е конституирана и призована
надлежната страна съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗАНН в приложимата му
редакция. Налице е нарушение на визираната правна норма, която е процесуална и
императивна, поради което съдът е бил задължен да я приложи като конституира и
призове наказващия орган, който в случая е: Директор на НТУ към АПИ - издател
на НП. Проведеното съдебно производство, в което е призована да участва
ненадлежна страна, а именно АНО е процесуално недопустимо, респ. постановено е
недопустимо решение и определение.
Същото
обуславя извод, че въззивното решение, както и определението за изменение на
решението в частта за разноските, следва да се обезсилят на основание чл. 221, ал. 3 АПК, по аргумент от ТП № 3 от
28.04.2023 г. по тълк. дело № 5/2022 г. по описа на ВАС, разпоредбата на чл. 221,
ал. 3 АПК е приложима в производствата по чл.63в ЗАНН.
Делото следва да се върне на Районен съд – Мездра за
ново разглеждане от друг състав, който след като конституира надлежните страни
и проведе съдебното производство с тяхно участие да се произнесе по подадената жалба.
Предвид резултата от касационната проверка и по арг.
от разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът не се произнася по претенцията
за разноски на страните.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3, вр. чл. 218 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 29/15.03.2023г. на Районен съд – Мездра и Определение №
28/13.04.2023г. на Районен съд – Мездра, постановени по АНД № 381 по описа на
съда за 2022г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд – Мездра.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.