№ 450
гр. Ловеч, 28.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАН ИВАНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Т. Н. П.
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело №
20234300200383 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от А. М. А., с която моли да бъде условно
предсрочно освободен.
Упълномощеният от Началника на Затвора - Ловеч, ИРД Г.Д. изразява
становище, че с оглед изложените доводи в становището, представено от
началника на Затвора – Ловеч, не следва да бъде уважена молбата на
осъдения А. М. А..
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч, прокурор Т. П. счита,
че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения
от свобода, поради което приема, че молбата на А. не следва да бъде уважена,
като сочи подробни съображения в тази насока.
Служебно назначеният защитник адв. Д. С. моли съда да уважи
молбата на подзащитния, като се позовава на това, че той е изтърпял повече
от половината от наложеното му наказание както и че по време на престоя си
не е наказван за извършени дисциплинарни нарушения.
Осъденият А. М. А. в съдебно заседание моли да бъде уважена молбата
му за условно предсрочно освобождаване /УПО/.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба от осъдения
А. М. А., становището на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В момента осъденият А. М. А. изтърпява наказание лишаване от
свобода, наложено с Присъда № 99 от 04.08.2020 г. по НОХД № 2251/2019 г.
1
по описа на СГС, отменена с Присъда № 17/15.09.2021 г. по ВНОХД №
128/21 г на Софийски апелативен съд, 8-ми въззивен състав, оставена в сила с
Решение № 53/04.10.2022 г. по КНД № 1072/2021 г. на ВКС, второ
наказателно отделение, в размер на 6 /шест/ години лишаване от свобода с
начало на наказанието 21.03.2022 година.
Към датата на заседанието 28.09.2023 г. е изтърпял 1 /една/ година, 6
/шест/ месеца и 7 /седем/ дни; от предварителен и домашен арест 2 /две/
години, 5 /пет/ месеца и 28 /двадесет и осем/, а именно: 1. Предварителен
арест от 13.12.2018 г. до 20.12.2018 г. – 7 дни; 2. С МНО „Домашен арест“ от
20.12.2018 г. до 24.10.2019 г. – 10 м. 4 д.:2 =5 м. 2 д.; 3. С МНО „Задържане
под стража“ от 24.10.2019 г. до 05.07.2021 г. – 1 г. 8 м. 11 д.; 4. С МНО
„Домашен арест“ от 05.07.2021 г. до 21.03.2022 г. – 8 м. 16 д.:2= 4 м. 8 д.;
фактически изтърпял 4 /четири/ години и 5 /пет/ дни; от работа 1 /един/ месец
и 19 /деветнадесет/ дни или всичко: 4 /четири/ години, 1 /един/ месец и 24
/двадесет и четири/ дни и към днешна дата има остатък от 1 /една/ година, 10
/десет/ месеца и 6 /шест/ дни. Следователно същият към настоящият момент е
изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание, съгласно изискването на
чл. 70 от НК.
От приложеното становище на Началника на Затвора-Ловеч е видно, че
лишеният от свобода А. М. А. е постъпил в затвора при първоначално
определен „Строг“ режим. Първоначалната оценка на риска от рецидив е
отчетен среден от 64 т. като основните дефицитни зони са отношение към
правоотношението: смята присъдата си за несправедлива и не приема вината
и мотивите за криминалното си поведение; взаимоотношения: споделя за
лоши взаимоотношения с жена си, че има 10 деца, за които жена му се грижи.
Брат му Б. А. също е в затвора.; образование и обучение: завършил 2 клас,
поради което има проблеми с писането и известни проблеми с усвояването;
междуличностни проблеми: подозрителен и неспособен да вярва на другите.
Агресивно поведение предвид правонарушението и неадекватно реагиране по
отношение на гнева.; умение за мислене - не умее да решава проблемите си по
законосъобразен начин, насочва вниманието си само към положителните
резултати и невинаги мисли за последиците от действията си.
Рискът от вреди за деца е висок и като цяло рискът от вреди може да
бъде определен като висок, на база отношение към правонарушението.
С лишения от свобода е работено индивидуално по плана на присъдата
без да са постигнати трайни промени. Бил е ученик в затвора в Ловеч, но се е
отказал по собствено желание. От няколко дни работи във фирма „Еврокварт“
в затвора в гр. Троян. Основните акценти в работата с него са насочени към
осъзнаване на вредите и последствията от престъпното деяние, повишаване
2
на образованието, повишаване на самоконтрола и придобиване на умения за
асертивно поведение и осъзнаване на последствията от действията,
придобиване на умения за дългосрочно целеполагане. Няма допуснати
дисциплинарни нарушения или получени наказания.
Към настоящия момент лишеният от свобода не показва желание за
промяна в личностно поведенчески план. Мотивацията му за промяна е ниска.
Не е участвал в специализирани програма. Не полага усилия да диференцира
проблемите си и да намира приемливи алтернативи за тяхното решаване.
Рискът от вреди е висок по отношение на деца в обществото и среден в
затвора по отношение на лишените от свобода. Рискът ще е най-голям в
условията на свобода.
Това становище се повтаря и в доклада за осъдения А., в който Главен
инспектор С.С. посочва, че същият не умее да решава проблемите си по
законосъобразен начин, не осъзнава мотивите за криминалното си поведение,
смята присъдата си за несправедлива, както и че начинът му на мислене
допринася за риск от сериозни вреди/.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Настоящата инстанция като взе предвид приложените към делото
доказателства приема, че молбата за УПО е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение. Видно и от становището на началника на затвора, а и
от социалния доклад, оценката на риска от рецидив е среден, като зоните
влизащи в риск са отношение към правонарушението, взаимоотношения,
образование и обучение, междуличностни проблеми и умения за мислене,
като в мотивираното си становище ВПД началникът на затвора е посочил е,
че към настоящия момент лишеният от свобода А. не е дал достатъчно
основания да се приеме, че са настъпили някакви устойчиви и необратими
позитивни промени и остава рисков фактор за обществото. Планираните
форми за корекционно въздействие на А. не дават очакваните положителни
резултати относно целите, заложени в плана на присъдата. Не осмисля в
дълбочина постъпките си и последиците от тях. Не осъзнава обществената
вреда от извършеното престъпление. Не е успял да подчини поведението си
на една позитивна линия, показваща неговото необходимо поправяне относно
ползване на прогресивната система.
Колкото до направеното възражение от страна на служебния защитник
адв. С., че подзащитният й не е наказван за дисциплинарни нарушения,
3
същото кореспондира на доказателствата по делото, но не дава основание на
настоящата съдебна инстанция да приеме, че са изпълнени целите на
специалната и генералната превенция посочени в чл. 36 от НК, тъй като
осъденият А. А. по начало е длъжен да спазва правилата за поведение при
изтърпяване на наказанието съгласно разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. За
да се приеме за позитивно настъпили промени при осъдения А., следва да са
налице положителни характеристични данни в тази насока, респективно да е
посочено от страна на социалните работници, че е изпълнен корекционният
план по присъдата, както и че не са налице рискове за обществото при
евентуално УПО. В конкретния казус не са налице такива характеристични
данни, тъкмо напротив, видно от социалния доклад т.2.7, налице е частично
осъзнаване на грешките, непризнаване на вината за извършване на
престъплението и ресурс за промяна на мисленето и поведението в позитивен
аспект /л. 9 от делото/. Все в тази връзка т. 4 от доклада е посочено, че и към
настоящия момент осъденият А. не умее да решава да проблемите си по
законосъборазен начин и не осъзнава мотивите за криминалното си поведение
/л. 10 по делото/. Нещо повече, посочено е също така, че рискът от вреди за
деца е висок и към настоящия момент /л. 11 от делото/.
Предвид на посочените съображения настоящата инстанция приема, че
при осъденият А. М. А. не е настъпил изцяло поправителен ефект от
изтърпяната част на наложеното наказание, поради което и не са налице
основания за УПО.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на осъдения А. М. А., за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка към днешна дата от 1 /една/
година, 10 /десет/ месеца и 6 /шест/ дни, от наложеното му наказание с
Присъда № 99 от 04.08.2020 г. по НОХД № 2251/2019 г. по описа на СГС,
отменена с Присъда № 17/15.09.2021 г. по ВНОХД № 128/2021 г на Софийски
апелативен съд, 8-ми въззивен състав, оставена в сила с Решение №
53/04.10.2022 г. по КНД № 1072/2021 г. на ВКС, второ наказателно отделение,
в размер на 6 /шест/ години лишаване от свобода с начало на наказанието
21.03.2022 година, като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А. М. А., роден на
**.**.**** г., в гр. Л., с постоянен и настоящ адрес: ***, български
4
гражданин, осъждан, ЕГН **********, за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка към днешна дата от 1 /една/
година, 10 /десет/ месеца и 6 /шест/ дни, от наложеното му наказание с
Присъда № 99 от 04.08.2020 г. по НОХД № 2251/2019 г. по описа на СГС,
отменена с Присъда № 17/15.09.2021 г. по ВНОХД № 128/21 г на Софийски
апелативен съд, 8-ми въззивен състав, оставена в сила с Решение №
53/04.10.2022 г. по КНД № 1072/2021 г. на ВКС, второ наказателно отделение,
в размер на 6 /шест/ години лишаване от свобода с начало на наказанието
21.03.2022 г., като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора – Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред
Апелативен съд – гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на осъдения, на Окръжна
прокуратура – Ловеч и на Затвора – гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
5