РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. Сандански, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20231250100385 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Т. Я. Я. с ЕГН-********** от
гр.С., ул.“С.Х.“, № **, чрез пълномощника й адвокат Б. З. от САК, срещу „Файненшъл
България“-ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Джавахарлал Неру”, № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П. Б. Д., с която са
предявени два обективно съединени иска, а именно: за прогласяване нищожността на
договор за предоставяне на поръчителство № **********, сключен между страните на
30.12.2020г., поради липса на основание, противоречие със закона-ЗЗД, и накърняване на
добрите нрави, и за заплащане на сумата от 50лв.-частичен иск от 400лв., представляваща
недължимо платена сума по договор за предоставяне на поръчителство № ********* от
30.12.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с 26, ал.2, пр.4 от
ЗЗД, във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, във вр. с чл.138 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД.
В исковата молба ищцата твърди, че във връзка със сключен от нея с „Изи Асет
Мениджмънт“-АД договор за паричен заем № ******** от 30.12.2020г., с размер на
отпуснатия заем от 800лв., по който договор е предвидено заемателят да осигури едно от
следните обезпечения-двама поръчители, които да отговарят на посочени в договора
изисквания, или банкова гаранция в размер на сумата по договора, или одобрено от
заемодателя дружество-гарант, тя е сключила същият ден с ответното дружество договор за
1
предоставяне на поръчителство № 401936, с предмет-„Файненшъл България“-ЕООД да
обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“-АД задължението на ищцата по договор за паричен
заем № *********г. Твърди се, че по този договор ищцата се е задължила да изплаща на
ответното дружество възнаграждение в размер на 400лв. Твърди се, че съгласно договор за
предоставяне на поръчителство ищцата е следвало да предоставя дължимите парични
средства на „Изи Асет Мениджмънт“-АД, което е упълномощено от „Файненшъл България“-
ЕООД да събира в негова полза сумите по договора. Твърди се, че „Изи Асет Мениджмънт“-
АД и „Файненшъл България“-ЕООД са свързани лица, тъй като „Изи Асет Мениджмънт“-
АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“-ЕООД. Твърди се, че
договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорен на договора за паричен заем и че
наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното
дружество е обусловено от валидността на договора за заем или отделни негови клаузи,
поради което двете правоотношения следва да се разглеждат заедно. Твърди се, че клаузата в
договора за паричен заем относно предоставянето на поръчителство, както и самият договор
за паричен заем са нищожни, тъй като с въведените в договора за паричен заем изисквания,
на които да отговарят посочените в него видове обезпечения, кредиторът е целял да насочи
потребителя към обезпечение от одобрено от заемодателя дружество, каквото е „Файненшъл
България“- ЕООД, както и да заобиколи нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, невключвайки
възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР. Твърди се също, че договорът за
предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като е лишен от основание, защото в полза
на потребителя не се предоставя услуга. Твърди се, че договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен, тъй като не съответства на законовата уредба /чл.138-148 от ЗЗД/
на договора за поръчителство, защото е сключен между поръчителя и длъжника, а не между
кредитора и поръчителя. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен и поради накърняване на добрите нрави, защото уговорената като възнаграждение
сума е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем, а и тази сума се
разпределя като печалба в полза на едноличния собственик на капитала. Твърди се, че
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е изплатено изцяло от
ищцата. По изложените съображения ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от
предявяване на настоящите обективно съединени искове, в подкрепа на които сочи писмени
доказателства.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като
неоснователни. Същият оспорва твърдяната нищожност на договора за предоставяне на
поръчителство, включително и ако се установи, че договорът за заем е нищожен, чиято
нищожност също оспорва. Ответникът твърди, че правоотношението между страните по
делото е самостоятелно и влиза в действие под условие, че заемателят не предостави
обещаните обезпечения на заемодателя. Твърди още, че е самостоятелно юридическо лице,
финансова институция, с основен предмет на дейност-предоставяне на гаранционни сделки
по занятие, и като такава е вписан в регистъра на БНБ по чл.3а от ЗКИ, както и че има
сключен от него с „Изи Асет Мениджмънт“-АД писмен договор, който урежда отношенията
между тях като поръчител и кредитор и изпълнявайки задължението си по договора за
2
предоставяне на поръчителство му се дължи възнаграждение в пълен размер. Твърди, че
престациите по договора за предоставяне на поръчителство са еквивалентни.
С протоколно определение от 05.10.2023г. съдът е допуснал изменение размера на
осъдителния иск чрез неговото увеличаване, а именно за заплащане на сумата от 476,68
лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.12.2020г. между „Изи Асет Мениджмънт“-АД, в качеството на заемодател, и Т. Я.
Я. с ЕГН-**********, в качеството на заемател, е сключен договор за паричен заем №
********, по силата на който заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от
800лв., а заемателят се задължава да върне същата на заемодателя в срок от „17
четиринадесетдневки“ чрез двуседмични погасителни вноски в размер на52,96 лева,
посочени в погасителен план, при уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема -
35,00%, и годишен процент на разходите на заема- 40,50%, при което общата сума дължима
от заемателя е 900,32лева. В чл.3 от договора, страните са се съгласили със заемната сума да
се погаси задължението на заемополучателя по договор за паричен заем № ******* в размер
на 190лв. и да й бъде изплатен остатъка от заемната сума, като договорът има силата на
разписка. Съгласно чл.4 от договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията
му по договора, а именно-две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на
посочени в договора изисквания или банкова гаранция в размер на цялото задължение на
заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем, или одобрено от заемодателя дружество-поръчител,
което предоставя гаранционни сделки.
На същата дата (30.12.2020г.) Т. Я. Я., в качеството си на потребител, е сключила с
„Файненшъл България“-ЕООД (финансова институция с основен предмет на дейност-
предоставяне на гаранционни сделки), в качеството му на поръчител, договор за
предоставяне на поръчителство № ******, по силата на който поръчителят се е задължил да
сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“-АД, по силата на който да
отговаря солидарно с потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт“-АД за изпълнението на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и
за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
паричен заем, срещу платимо от потребителя на поръчителя възнаграждение в размер на
476,68лв. В договора е предвидено, че възнаграждението на поръчителя е платимо
разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 28,04лв., на падежа на плащане на
погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“-АД.
В договора е посочено, че „Изи Асет Мениджмънт“-АД е овластено да приема вместо
поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението
по този договор. Съгласно чл.5 от договора за предоставяне на поръчителство, в случай, че
поръчителят изпълни задължения на потребителя по договора за потребителски кредит,
3
поръчителят има право да поиска от потребителя възстановяване на сумата на платените от
поръчителя задължения на потребителя по договора за паричен заем, ведно със законната
лихва върху платената сума, както и направените разноски.
И двата гореописани договора са подписани от Ю.Р. Д., действаща като представител на
„Изи Асет Мениджмънт“-АД и на „Файненшъл България“-ЕООД. Едноличен собственик на
капитала на „Файненшъл България“-ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“-АД, като двете
търговски дружества имат и един и същ адрес на управление (справка в търговския
регистър).
Т. Я. Я. е заплатила по договора за предоставяне на поръчителство сумата от 476,68лева
(представената справка за извършени плащания).
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените от ищцата искове са допустими-налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба,
че ищцата и ответника са страни по договор за предоставяне на поръчителство, който
договор е нищожен, поради което не дължи възнаграждение него. Възражението на
ответника за недопустимост на предявения установителен иск е неоснователно по
съображенията изложени от съда в определението му по чл.140 от ГПК.
По основателността на предявените от ищцата искове:
По отношение на първия иск:
Ищцата твърди няколко основания за нищожност на процесния договор- липса на
основание, противоречие със закона(ЗЗД) и накърняване на добрите нрави. Съдът е длъжен
да разгледа основанията за нищожност на договора не в поредността заявена от ищцата, а
според тежестта на сочения от ищцата порок в последователност от най-тежкия към по-
леките, както и според това дали наведените основания са специални /предвидени в
специален закон/ или общи /предвидените в чл.26 от ЗЗД/.
Съдът намира, че не е налице твърдяната от ищцата нищожност на договора поради
противоречие със закона, а именно със ЗЗД по следните съображения: Сключеният между
страните договор за предоставяне на поръчителство по своята същност не е договор за
поръчителство, за да е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.138-148 от ЗЗД.
Сключеният между страните договор е ненаименован договор (без изрична правна уредба,
съществуващ по силата на свободата на договаряне-чл.9 от ЗЗД), по силата на който
ответникът (финансова институция с основен предмет на дейност-предоставяне на
гаранционни сделки) се задължава да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет
Мениджмънт“-АД, по силата на който да отговаря солидарно с ищцата пред „Изи Асет
Мениджмънт“-АД за изпълнението на всички нейни задължения, възникнали съгласно
договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията
й по договора за паричен заем. Законът не забранява сключването на такъв договор между
длъжник и поръчител, който договор предшества сключването на договор за
поръчителство между поръчителя и кредитора (ответникът, в изпълнение на поетото към
ищцата задължение по процесния договор, следва да сключи с нейния кредитор договор за
поръчителство, който договор следва да отговаря на изискванията на чл.138 от ЗЗД), нито
изисква специална форма за сключването му, както и за неговото съдържание.
По отношение на втория по тежест твърдян от ищцата порок на процесния договор-
нищожност поради липса на основание, съдът излага следното:
Установи се, че на 30.12.2020г. между Т. Я. Я. и „Изи Асет Мениджмънт“-АД е сключен
договор за паричен заем № ********, а между Т. Я. Я. и „Файненшъл България“-ЕООД е
сключен договор за предоставяне на поръчителство № ****** относно изпълнение на
паричните задължения на Т. Я. към „Изи Асет Мениджмънт“-АД по договора за паричен
4
заем. Макар отношенията между заемателя и заемодателя и между заемателя и поръчителя
да са регламентирани в отделни договори /съответно в договор за заем и в договор за
предоставяне на поръчителство/ съдът намира, че се касае за обусловени отношения, които
не могат да съществуват самостоятелно, поради което следва да се разглеждат като едно
цяло. Още повече, че се установи, че заемодателят и поръчителят са свързани лица, както и
че едно и също лице е действало като представител на „Изи Асет Мениджмънт“-АД и на
„Файненшъл България“-ЕООД, а също и че възнаграждението на поръчителя се заплаща на
вноски по договора за заем.
Сключеният от ищцата договор за паричен заем по своята същност представлява
договор за потребителски кредит, поради което за него важат разпоредбите на специалния
закон за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, договорът се изготвя на
разбираем език и трябва да съдържа определени реквизити, един от които е годишния
процент на разходите по кредита (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към
закона начин. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, а съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит. Установи се, че в договора за заем е посочен ГПР в размер на 40,50%, както и че при
изчислението му не е взето предвид възнаграждението, което заемателят заплаща към
поръчителя. Съдът счита, че последното е следвало да бъде взето предвид от заемодателя,
тъй като представлява сигурен разход, пряко свързан с договора за заем, който разход е
известен на заемодателя. В тази насока съдът взе предвид, че в чл.4 на договора
задължително е предвидено заемателят да осигури обезпечение, като изхождайки от
краткия срок за осигуряването му, както и поставените условия към другите два възможни
вида обезпечения, заемодателят е целял насочване на потребителя именно към „Файненшъл
България“-ЕООД, което е свързано лице с него. Освен това, предвид факта, че двата
договора са сключени в един и същи ден и от едно и също лице на страната на заемодателя
и на дружеството-поръчител, както и предвид отразеното в договора за предоставяне на
поръчителство, че заемодателят е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждение на поръчителя, както и
уговорения начин на това плащане, то е естествено този разход за заемателя да бил известен
на заемодателя. Последният като не е взел предвид този разход е въвел в заблуждение
потребителя относно реалните разходи по заема, които ще направи, а с разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да защити правата на потребителите като им
гарантира, че те ще имат информация за максималната цена, която биха заплатили за
предоставената им услуга за периода на погасяване на кредита. Като не е взел предвид този
разход при определяне на посочения в договора размер на ГПР, заемодателят е нарушил
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а това води до недействителност на договора за паричен заем по
силата на чл.22 от ЗПК. След като договорът за паричен заем е нищожен, то е нищожен и
договорът за предоставяне на поръчителство, поради липса на основание, тъй като
договорът за предоставяне на поръчителство е сключен за да обезпечи договора за паричен
заем, т.е. обусловен е от него (явява се акцесорен на договора за паричен заем). Може да се
обезпечава само действително задължение и затова договора за предоставяне на
поръчителство може да съществува само ако съществува действително задължение по
договора за заем.
Предвид изложените съображения съдът намира, че следва да уважи предявения иск за
прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство № *******,
сключен между страните на 30.12.2020г., поради липса на основание.
Съдът не следва да разглежда третото по тежест посочено основание за нищожност на
договора за предоставяне на поръчителство -накърняване на добрите нрави, тъй като никоя
5
сделка не може да е нищожна на повече от едно основание, като заявените основания съдът
разглежда като предявени при условията на евентуалност.
По отношение на втория иск:
Установи се, че в договора за предоставяне на поръчителство страните са уговорили
заплащане на възнаграждение от страна на Т. Я. в полза на „Файненшъл България“-ЕООД в
размер на 476,68 лева, както и че тази сума е заплатена от ищцата (представената от
ответника справка за извършените плащания).
След като договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен (по изложените
съображения относно първия предявен от ищцата иск), то същият не е породил правно
действие, поради което извършването на плащания по него е при начална липса на
основание и платената сума подлежи на връщане, съгласно чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Относно разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата направените по делото разноски. По делото ищцата е направила
разноски за платена държавна такса в размер на 101,10лв. Ищцата е представлявана по
делото от двама адвокати-адвокат Б. З. и Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
представлявано от Д. М. М., като съобразно разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК има право на
разноски за възнаграждение на един адвокат. Ищцата е сключила с Едноличното адвокатско
дружество „Д. М.“ договор за правна защита и съдействие, като правната помощ е
предоставена безплатно по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА (стр.2 от лист 50 по делото). В
молбата от 05.10.2023г. процесуалният представител на ищцата- Едноличното адвокатско
дружество „Д. М.“ , претендира разноски. Предвид посоченото и на основание чл.38, ал.2 от
ЗА ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата по
делото – Едноличното адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М.,
адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.2 от Наредбата по чл.36, ал.2 от
ЗА и възлизащо на 480лв. с ДДС.
Водим от горното и на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с 26, ал.2, пр.4 от ЗЗД и
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за предоставяне на поръчителство №
****** от 30.12.2020г., сключен между Т. Я. Я. с ЕГН-********** и „Файненшъл
България“-ЕООД, с ЕИК:*********, поради липса на основание.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“-ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Джавахарлал Неру”, № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П.
Б. Д., ДА ЗАПЛАТИ на Т. Я. Я. с ЕГН-********** от гр.С., ул.“С.Х.“, № ** сумата от
476,68 лева (четиристотин седемдесет и шест лв. и 68 ст.), съставляваща недължимо платена
сума за възнаграждение на поръчителя по договор за предоставяне на поръчителство №
***** от 30.12.2020г., ведно със законната лихва от 11.04.2023г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“-ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Джавахарлал Неру”, № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П.
Б. Д., ДА ЗАПЛАТИ на Т. Я. Я. с ЕГН-********** от гр.С., ул.“С.Х.“, № ** сумата от
101,10 лева (сто и един лв. и 10 ст.) за направени по делото разноски- платена държавна
такса.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“-ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Джавахарлал Неру”, № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П.
Б. Д., ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър
6
БУЛСТАТ под № *********, с адрес на упражняване на дейността-гр.София,
ж.к.“Манастирски ливади“, бл.112, вх.А, ет.2, офис 11, представлявано от Д. М. М.-
управител, сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лв.), съставляваща
възнаграждение за предоставена правна защита и съдействие на ищцата по делото Т. Я. Я..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7