№ 223
гр. Враца, 20.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Л. Маринов
като разгледа докладваното от Иван Л. Маринов Частно наказателно дело №
20211400200509 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на
молба от С. С. Ж., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с
искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му
наказание „лишаване от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника
на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание Ж. поддържа молбата си с изложените в нея доводи и
прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.
Старши юрисконсулт Г. Х., упълномощена от Началника на Затвора гр. Враца
изразява становище за неоснователност на молбата, като излага съображения, че
осъденият с поведението си не е дал доказателства за своето поправяне. Представя
актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на
неизтърпения остатък от това наказание.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставяне на същата без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С протоколно Определение от 06.04.2021 г., постановено по НОХД № 189/21 г.
по описа на PC Видин и имащо значение на влязла в сила присъда, Ж. е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.чл. 195, ал. 1, т. 3,
вр.чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" НК , за което му е било наложено наказание "лишаване
от свобода" за срок от 1 година.
1
Осъденият е започнал да търпи наказанието на 12.04.2021 год., като до момента
е изтърпял фактически 6 месеца и 8 дни. От предварителен арест му се зачитат 3
месеца, а от работа – 28 дни или общо 10 месеца и 6 дни.
Неизтърпяната част от определеното му наказание е в размер на 1 месец и 24
дни.
При това положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от
наложеното му общо наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 НК.
От приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата е видно, че първоначалната обща
оценка на риска от рецидив е среден - 59 т.
Дефицитни стойности е имало в зоните Отношение към правонарушението - с
трайно формирани криминални нагласи; липсва мотивация за позитивна промяна;
Взаимоотношения - израснал в условията на неефективен родителски контрол,
настаняван в пансион; Умения за мислене - не разпознава всичките си проблеми,
решава ги по неадекватен начин, не се замисля за последиците, целите му са
краткосрочни.
Посочено е, че рискът от вреди към обществото е със средни стойности и е
продиктуван от криминалното му минало.
Рискът от вреди за служителите по време на изтърпяване на присъдата и за
останалите лишените от свобода е оценен като нисък.
В изготвения план за осмисляне на свободното време като цели са били
заложени осъзнаване на причините, довели до правонарушението; да приеме
отговорността за собственото си поведение; поддържане на добри взаимоотношения с
близките; съхраняване на позитивните социални контакти; разпознаване на
проблемите; формиране на ясни и реалистични цели в живота.
В условията на контролирана среда, по време на изтърпяване на наказанието е
констатирано, че числовите стойности на риска от рецидив и вреди за обществото се
запазват.
От доклада на социалният работник е видно, че в резултат на интензивно
провежданото корекционно въздействие, в Ж. се наблюдава положителна промяна, но
зоните с дефицити остават същите. Осъденият има добро поведение. Показва
толерантно отношение към останалите лишени от свобода и служителите на затвора.
Избягва конфликтните ситуации. Спазва разпорежданията на надзорно охранителния
състав и ограниченията, предвидени в ЗИНЗС. Няма извършени дисциплинарни
нарушения и наложени наказания. До момента не е награждаван, поради липсата на
системни положителни прояви.
Наред с горното, Ж. демонстрира положително отношение към плана на
присъдата. С цел оползотворяване на престоя в затвора от 19.05.2021г. е трудово
ангажиран като чистач на крилото на групата, в която е настанен. Справя се добре с
възложените му задължения и няма постъпили оплаквания във връзка със свършената
2
работа. Посещава религиозен курс „Християнски ценности“.
ИСДВР обаче е категоричен, че осъдения е съгласен със заложените цели и
задачи в плана на присъдата, но ги изпълнява твърде формално. По отношение на
настоящото престъпление, както и към цялостното си криминално поведение, Ж. в
определена степен и твърде формално признава вината си, но омаловажава
сериозността на деянията, като оправдава противозаконните си действия с външни
фактори. Липсва устойчива мотивация за промяна на досегашния начин на живот, а
като аргумент в тази насока ИСДВР посочва факта, че при последните му осъждания,
л.св. Ж. е освобождаван условно предсрочно и въпреки гласуваното му доверие от
страна администрацията на затвора и на съда, той отново е извършвал престъпления.
Липсата на трайно формирани трудови навици и желанието му за бързо набавяне на
финансови средства, създава предпоставка да се смята, че при освобождаването му
лесно може да се върне към стария си начин на живот.
Според ИСДВР, индивидуално - корекционната работа с Ж. следва да
продължи основно в посока за промяна в нагласите, формиране на критично
отношение към досегашното криминално поведение, което би довело не само до
външно съобразяване с правилата и ограниченията в затвора, а и до вътрешни
убеждения - осъзнаване на причините довели до престъплението, намиране на
алтернативни и адекватни начини за решаване на проблемите.
Изготвената и приложена по делото оценка не сочи на настъпили съществени
положителни промени у лишения от свобода. Налични са дефицитни зони, които са
включени в плана на присъдата и все още не са изпълнени.
Законът в нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва
да се приемат като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно -
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за
осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за
поведението на затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно
освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с
поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване
от свобода“, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на
определената част от наказанието. Доброто поведение в затвора и липсата на
нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не
изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване. Освен
това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на
затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил. Риска от рецидив и от вреди за
обществото са запазили първоначалните си стойности. Отношението към плана на
присъдата е отчасти положително, като планираните цели и задачи се изпълняват с
3
минимален успех.
Приложените мерки за корекция не са дали очакваните резултати за ефективна
промяна на мисленето и действията му в контролирана среда. Корекционната работа с
него не е осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени
допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо
противоправно поведение. Методите и средствата на използваната спрямо осъденото
лице наказателна репресия до момента не са дали нужния поправителен и
превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на условно предсрочно
освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за
преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода, за да се
завърне отново към обичайния си противоправен начин на живот.
Фактът, че е лицето е осъждано многократно и за различни престъпления,
включително и с наложени наказания "лишаване от свобода", с ефективно изтърпяване
показва, че липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения.
Налице са дефицитни зони, свързани с начина му на мислене и отношението му
към настоящото правонарушение в които не са постигнати нужните промени. Именно
в тази връзка, трябва да се отчете обстоятелството, че социалната дейност и
възпитателна работа, която се води по отношение на осъдените на „лишаване от
свобода“ за постигане целите на специалната превенция обхваща целия период от
време, през който те са в затвора.
Така, в плана към присъдата е предвидено до края на престоя с лишения от
свобода да се работи в насока към преоценка на минало поведение и повишаване на
мотивацията за откъсване от миналото и съхраняване на позитивните социални
контакти, анализ на причините, довели до правонарушението, приучване към социално
приемливи модели на поведение. Трудностите, свързани с идентифициране и
дефиниране на проблемите, респективно с адекватния избор на вариантите за
решаването им, както и фактът, че стойността на риска от рецидив е запазил
стойностите си почти непроменени от началото на изпълнение на наказанието,
навеждат на извода, че не е постигната трайна положителна промяна в отношението му
към поемане на отговорност и във формирането на стереотип на мислене, резониращ
със социално приемливи модели на поведение. В тази насока, съдебният състав
намира, че е необходим един по-продължителен период, съобразен с размера на
наказанието, в който осъденото лице да преосмисли отношението си към
правонарушението.
При това положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от
двете законови предпоставки за УПО, а именно, че Ж. е изтърпял фактически повече от
2/3 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с
поведението си същият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо молителя, за
пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл. 36 от НК,
поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова
4
молба за УПО преди изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето
определение.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. С. Ж., роден на *** в гр.
Видин, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен
условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване от
свобода, определено му с протоколно Определение от 06.04.2021 г., постановено по
НОХД № 189/21 г. по описа на PC Видин и имащо значение на влязла в сила присъда, в
размер на 1 година, с остатък от 1 месец и 24 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението да се изпрати на Ж., а след влизането му в сила да се
изпрати и на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5