РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _25.10._ 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и шести септември_ 2019 г. в състав:

 

 

                     Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                             Съдебни заседатели:

                                                   Членове:

 

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_215_ по описа  за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422  от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД .

В исковата молба се твърди, че между страните съществуват договорни отношения по силата на които ищцовото дружество е предоставило на ответника мобилни услуги и мобилно устройство на изплащане. Твърди се, че ответникът е ползвал предоставяните от дружеството услуги, но не е заплатил дължимите се за тях на дружеството услуги, в резултат на което договорите между страните са предсрочно прекратени, в резултат на което  ответникът дължи на ищцовото дружество суми за ползвани и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 10.04.2017 г. до 09.09.2017 г. в общ размер на 126,84 лв, както и сумата от 109,13 лв. представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 04.04.2016 г. за периода след м. 09.2017 г. до м. 03.2018 г.

Твърди се, че ищецът е  депозирал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на ответника чрез залепване на уведомление, поради което е предявен настоящия иск.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено,  че  ответникът  дължи  на  ищцовото  дружество  сумата от 126,84 лв. представляваща доставени но незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № *** за периода от 10.04.2017 г. до 09.09.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 109,13 лв. представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 04.04.2016 г. за мобилен номер *** за периода след м. 09.2017 г. до м. 03.2018 г. с абонатен номер ***.

Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК процесуалният представител на ответника е представил отговор на исковата молба и е изразил становище, че искът е допустим, но относно основателността, счита че същите следва да бъдат доказани от ищцовото дружество.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 42/2019 г. на РС Левски е, че в РС Левски е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение против ответника.

Съобщението за издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което е дадена възможност на ищцовата страна да предяви настоящия иск и същия е предявен в дадения от съда срок.

Видно от представените по делото писмени доказателства е, че между страните по делото действително са съществували твърдените в исковата молба договорни отношения. Към доказателствата по делото са представени посочените в исковата молба фактури, издадени на ответника за доставените му услуги за посочените периоди, както и за дължимите суми по договора за лизинг.

В тежест на ответника е да докаже плащането на дължимите суми за доставените му услуги и по договора за лизинг. Същият, обаче не е представил доказателства в тази насока.

При това положение, съдът приема, че предявените искове са основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени.  

При този изход на делото следва да бъде осъден ответникът да заплати направените деловодни разноски от ищцовото дружество в   настоящото производство общо в размер на  555лв., включваща 75 лв. д.т., 180 лв. заплатени като възнаграждение за един адвокат, 300 лв. внесени като депозит и заплатени като възнаграждение за особен представител на ответника, както и направените деловодни разноски в заповедното производство, а именно сумата от 205 лв., от които 25 лв. заплатени като  д.т. и сумата от 180 лв. заплатени като възнаграждение за един адвокат.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** и  Е.Г.Г., с ЕГН **********,***, че Е.Г.Г. дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, /със сочени по-горе данни/ сумата от 126,84 лв. представляваща доставени но незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода от 10.04.2017 г. до 09.09.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.01.2019 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 109,13 лв. представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 04.04.2016 г. за мобилен номер ***за периода след м. 09.2017 г. до м. 03.2018 г. с абонатен номер *** – за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 23/23.01.2019 г. по ч.гр.д. № 42/2019 г. на РС Левски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК Е.Г.Г. със сочени по-горе данни да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 555 лв., както и направените деловодни разноски по ч.гр.д. 42/2019 г. на РС Левски в размер на 205 лв.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: