РЕШЕНИЕ
№ 23199
гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря Диана Г. Д.
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110144131 по описа за 2025 година
Предявен е от ищеца А. Д. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ......., чрез
адв. Г. С., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК срещу ответника „....“ ЕАД, с предишно фирмено наименование ............“
ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. .......... представлявано от
изпълнителните директори ........, за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника, чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност,
следните вземания: 2011,33 лв. главница, 581,39 лв. неолихвяема възнаградителна
лихва, 753,10 лв. неолихвяема мораторна лихва, 166,92 лв. държавни такси и 150 лв.
юрисконсултстко възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от
09.03.2012 г. по ч.гр.д. № 42656/2011 г. по описа на СРС, 61-ви състав, а за
принудителното им събиране е образувано изп. дело № ...... по описа на ЧСИ ...........,
рег. № .......... на КЧСИ.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
срещу него на 09.03.2012 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 42656/2011 г. по
описа на СРС, 61-ви състав в полза на „..............“ ЕАД за следните суми: 2011,33 лв.
главница, 581,39 лв. неолихвяема възнаградителна лихва, 753,10 лв. неолихвяема
мораторна лихва, 166,92 лв. държавни такси и 150 лв. юрисконсултстко
възнаграждение. Сочи, че за събиране на посочените суми първоначално през 2012 г.
било образувано изп. № 345/2012 г. по описа на ЧСИ ..........., рег. № .......... на КЧСИ.
Поддържа, че като взискател по същото бил конституиран ответникът, който се
легитимира като кредитор въз основа на сключен договор за цесия от дата 15.05.2015
г. с първоначалния кредитор, за което ищецът не бил уведомен. Сочи, че последното
изпълнителното действие по посоченото изпълнително дело било предприето на
20.04.2012 г. чрез налагане на запори върху банкови сметки на ищеца в различни
банки, след което не са извършани никакви действия, взискателят бездействал и на
дата 20.04.2014 г. и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело било
1
прекратено по силата на закона. Излага твърдения, че от прекратяване на
изпълнителното дело на посочената дата е започнала да тече 5 – годишна давност за
вземането, която е изтекла на 20.04.2019 г. Сочи, че впоследствие въз основа на същия
изпълнителен лист ответникът образувал ново изп. дело № ......... по описа на ЧСИ
..........., рег. № .......... на КЧСИ, след като вземането е било погасено по давност, и в
рамките на същото са наложени запори върху трудово възнаграждение и банкови
сметки на ищеца. По отношение на сключения договор за цесия между първоначалния
кредитор и ответното дружество излага твърдения, че ищецът не е давал съгласие за
прехвърляне на вземанията по договора на трети лица и същевременно същата не е
уведомена за прехвърлянето. При тези твърдения моли съда да уважи предявения
отрицателен установителен иск поради погасяване на вземанията по давност.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че срещу
ищеца е издаден на 09.03.2012 г. издаден изпълнителен лист по ч.гр. д. № 42656/2011 г.
по описа на 61 с-в на СРС в полза на „..............“ ЕАД за посочените в исковата молба
суми. Уточнява, че сумите се дължат въз основа на сключен с „..............“ ЕАД Договор
за кредит № ............. Не оспорва и обстоятелство, че по молба на първоначалния
кредитор от дата 28.03.2012 г. било образувано изп. дело № 345/2012 г. по описа на
ЧСИ ............ Сочи, че с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят
възложил на съдебния изпълнител правата по чл. 18 от ЧСИ. Оспорва вземанията да са
погасени по давност. В тази връзка поддържа, че в рамките на изпълнителното дело на
02.05.2012 г. и на 09.05.2012 г. бил наложен запор върху банкови сметки на длъжника.
Поддържа, че по време на изпълнителното дело до постановяване на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС приложение е намирало
ППВС № 3/18.11.1980 г. и погасителна давност не е текла до 26.06.2015 г. След като е
започнала да тече давността на посочената дата същата прекъсвана многократно с
предприети изпълнителни действия, съответно на 23.07.2015 г. с молбата на ответника
за конституирането му като взискател, след това на 23.10.2017 г. с молбата на
взискателя за предприемане на изпълнителни действия, чрез запор върху банкови
сметки, 11.09.2019 г. с молбата на взискателя за предприемане на изпълнителни
действия, чрез запор върху банкови сметки, на 09.02.2021 г. с насрочен опис на
движими вещи, през август 2021 г. с молбата на взискателя за предприемане на
изпълнителни действия, чрез запор върху банкови сметки, през април 2023 г. с молбата
на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, чрез запор върху банкови
сметки и насрочване на описа на движими вещи и през м. октомври 2024 г. с молбата
на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, чрез запор върху банкови
сметки и насрочване на опис на движими вещи. Сочи, че на 27.01.2025 г. изп. дело №
345/2012 г. по описа на ЧСИ ........... било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8
ГПК, поради което ответникът – взискател изискал изпълнителния лист и на
18.07.2025 г. подал нова молба за образуване на изпълнително дело, въз основа на
която било образувано изп.д.№ 585/2025 г. по описа на ЧСИ ..........., с рег. № .......... на
КЧСИ, с която молба са възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, поради което счита,
че с подаване на молбата давността е прекъсната. Във връзка с кредиторовото си
качество потвърждава сключен с първоначалния кредитор Договор за цесия от дата
15.05.2015 г., като сочи, че ако съдът приеме, че ищецът не е уведомен за цесията
преди настоящата искова молба, то да се приеме, че уведомяването е извършено в хода
на делото с връчване на уведомлението, като приложение към отговора на исковата
молба. При тези възражения моли съда да отхвърли предявения иск.Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
2
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а това се установява и от приложените по делото
преписи на изп. дело № ............... и ...... по описа на ЧСИ ..........., рег. № .......... на
КЧСИ, с район на действие СГС, че на 09.03.2012 г. срещу ищеца е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 42656/2011 г. по описа на СРС, 61-ви състав в полза на
първоначалния кредитор „..............“ ЕАД за следните суми: 2011,33 лв. главница,
581,39 лв. неолихвяема възнаградителна лихва, 753,10 лв. неолихвяема мораторна
лихва, 166,92 лв. държавни такси и 150 лв. юрисконсултстко възнаграждение, и за
принудителното събиране на които суми на 28.03.2012 г. по молба на първоначалния
кредитор е образувано изп. дело № 345/2012 г. по описа на ЧСИ ........... и район на
действие Софийски градски съд.
Между страните не е спорно и обстоятелство, че на 15.05.2015 г. „..............“ ЕАД
е цедирала вземането по посочения изпълнителен лист на ответното дружество, а това
обстоятелство се установява и от приложения по изп. дело № ............... по описа на
ЧСИ ..........., рег. № .......... на КЧСИ, с район на действие СГС препис на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания, Приложение № 1 към договора, потвърждение
за извършената цесия и пълномощно за уведомяването на длъжника.
Видно от приетия препис от изп. дело № ............... по описа на ЧСИ ..........., рег.
№ .......... на КЧСИ, с район на действие СГС в рамките на същото са извършвани
следните действия:
На 28.03.2012 г. първоначалният кредитор “..............“ ЕАД е подал молба за
образуване на изпълнително дело за принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист, с която молба взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ без да е посочил изпълнителен способ.
На 20.04.2012 г. са изпратени запорни съобщение до различни банки за налагане
на запор върху банкови сметки на ищеца.
Въз основа на молба с вх. № 10147/23.07.2015 г. ответникът, в качеството си на
цесионер е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, в
която молба на съдебния изпълнител са възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ без да е
посочен изпълнителен способ.
На 02.02.2016 г. е изготвена призовка за принудително изпълнение до ищеца за
насрочване на опис на движими вещи за дата 17.03.2016 г., която е връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ГПК и няма данни да е извършен описът.
На 11.09.2017 г. е изготвена призовка за принудително изпълнение до ищеца за
насрочване на опис на движими вещи за дата 25.09.2017 г., която не е връчена на
длъжника с отбелязване на обратната разписка, че лицето живее в чужбина и няма
данни да е извършен описът.
На 29.10.2018 г. са изпратени запорни съобщения до различни банки за налагане
на запор върху банкови сметки на ищеца, и е насрочен опис на движими вещи за
04.12.2018 г.
На 10.09.2020 г. ответникът, в качеството си на взискател, е подал молба по
изпълнителното дело с искане за извършване на действия по принудително
изпълнение, чрез насрочване и извършване на опис на движими вещи, находящи се на
адреса на длъжника, въз основа на която съдебният изпълнител е изготвил на дата
24.11.2020 г. призовка за принудително изпълнение във връзка с насрочен опис на
движими вещи за 09.02.2021 г., която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК.
На 20.07.2021 г. ответникът, в качеството си на взискател, е подал молба по
изпълнителното дело с искане за извършване на действия по принудително
3
изпълнение, чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.
На 04.04.2023 г. ответникът, в качеството си на взискател, е подал молба по
изпълнителното дело с искане за извършване на действия по принудително
изпълнение, чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, както и чрез
насрочване и извършване на опис на движими вещи, находящи се на адреса на
длъжника, въз основа на която съдебният изпълнител на 18.05.2023 г. е изпратил
запорно съобщение до „.......“ АД.
На 22.10.2024 г. ответникът, в качеството си на взискател, е подал молба по
изпълнителното дело с искане за извършване на действия по принудително
изпълнение, чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, във връзка с
която молба е наложен запор върху банкова сметка на длъжника със запорно
съобщение от дата 21.11.2024 г.
На 18.07.2025 г. ответникът, в качеството си на взискател по изпълнителното
дело е поискал прекратяване на настоящото дело и образуване на ново изпълнително
дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на основание която молба съдебният
изпълнител с Постановление от 16.01.2025 г. е прекратил производството по изп. дело
№ ................
Въз основа на молба на ответника от дата 22.07.2025 г. е образувано ново изп.
дело № ...... по описа на ЧСИ ..........., рег. № .......... на КЧСИ. С молбата взискателят е
посочил конкретен изпълнителен способ.
В рамките на това изпълнително дело на дата 30.07.2025 г. е наложен запор
върху банкови сметки на длъжника – ищец в „.......“ АД.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира предявеният иск за допустим, доколкото ищецът се позовава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, респективно след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, а именно настъпила погасителна давност за
вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
За да извърши преценка относно дали едно вземане е погасено по давност, съдът
на първо място следва да обсъди срока на погасителната давност в хипотезата на
развило се заповедно производство, в което срещу издадената заповед за изпълнение
не е постъпило възражение и същата и влязла в сила, какъвто е и настоящият случай.
По отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение
като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по
реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия
исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок,
какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице
изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този
случай е установено със сила на пресъдено нещо, но следва да се съобрази
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на
чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се
получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.
424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този
смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение
№ 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО.
Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова
4
защита, с която да оспорва самото вземане. Следователно с изтичането на
преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и поради това заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по чл. 415,
ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на
възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно,
поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК. По изложените
съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери
приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, влязла в сила поради неподаването на възражение от
страна на длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В конкретния случай няма категорични данни за датата на влизане в сила на
заповедта за изпълнение, но доколкото същата е издадена на 19.10.2011 г., а
изпълнителният лист на 09.03.2012 г., то следва да се приеме, че е влязла в сила не по-
рано от 03.11.2012 г. (двуседмичен срок за подаване на възражение) и не по-късно от
09.03.2012 г., когато е издаден изпълнителният лист.
Същевременно с подаване на молба за образуване на изпълнително дел на дата
28.03.2012 г. давността за вземането е прекъсната и по време на висящността на
изпълнителното дело до 26.06.2015 г., когато е постановено ТР № 2/26.06.2015 година
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС давност за вземането не е текла. Това е
така, защото за този период е било приложимо ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което
по време на изпълнителното дело давност не тече. С постановяването на ТР №
2/26.06.2015 година по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което се обявява
за изгубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г. е започнала да тече нова давност за
вземането, доколкото постановките на т. 10 от тълкувателното решение пораждат
действие от датата на обявяването на ТР и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това
- в този смисъл Тълк. реш. № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС.
Следователно на 26.06.2015 г. е започнала да тече за първи път давността за
процесното вземане. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а съществува само
доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни способи.
Прекъсва давността предприемането, на което и да е изпълнително действия в рамките
на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело (когато молбата
не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия), изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на
длъжника, извършването на справки.
В случая след 26.06.2015 г. давността за вземането е прекъсната на 02.02.2016 г.,
когато съдебният изпълнител е предприел изпълнителни действия, чрез насрочване на
5
опис на движими вещи, намиращи се в имота на ищеца – длъжник (л. 149 от делото),
като съдът съобразява, че с молбата на ответното дружество за конституирането му
като взискател, същият изрично е възложил правата по чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния
изпълнител. След това последователно давността е била прекъсвана, съответно на
11.09.2017 г., когато е бил насрочен опис на движими вещи, на 29.10.2018 г. с
налагането на запор върху банкови сметки на ищеца и насрочен опис на движими
вещи, на 10.09.2020 г. с подадената от ответника молба по изпълнителното дело с
искане за извършване на действия, на 20.07.2021 г. с подаването на молба от страна на
ответника с искане за извършване на действия по принудително изпълнение, чрез
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, на 04.04.2023 г. с подадената от
ответника молба по изпълнителното дело с искане за извършване на действия по
принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника,
както и чрез насрочване и извършване на опис на движими вещи, находящи се на
адреса на длъжника и на 22.10.2024 г. с подадена от ответника молба по
изпълнителното дело с искане за извършване на действия по принудително
изпълнение. Следващото прекъсване на давността е на дата 22.07.2025 г., когато
ответникът е подал молба за образуване на ново изпълнително дело с изрично посочен
изпълнителен способ, който е изпълнен от съдебния изпълнител.
С оглед доводите на ищеца относно настъпилата перемпция по отношение на
първото изпълнително дело, следва да се посочи, че макар да са били налице
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за прекратяване на изпълнителното дело,
тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, не може да се пренебрегнат извършените действия по
принудително изпълнение, предприети от съдебния изпълнител въз основа на
изричното упълномощаване от страна на взискателя с правата по чл. 18 ЗЧСИ, както и
направените от визскателя искания за извършване на изпълнителни действия. Това е
така, тъй като погасителната давност е институт, различен от перемпцията и с
различни прави последици по отношение на вземането. Давността изключва
възможността за насочване на принудителното изпълнение (но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може
да я зачете), а перемпцията не изключва принудителното изпълнение изключва, тъкмо
обратното тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но
въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ–той дължи подчинение
на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново–отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново
дело, но във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ (В
този смисъл са Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. 1747/2020 г. на ВСК, ІV ГО). С
постановяването на ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК, ВКС се
затвърди застъпеното становище в практиката на ВКС, че погасителната давност се
прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция.
Следователно и доколкото по делото беше доказано, че периодично са
извършвани изпълнителни действия насочени срещу имущество на длъжника и
съответно взискателят е подавал молби за извършване на изпълнителни действия, то
следва да се приеме, че давността за вземането не е изтекла.
Доводите на ищеца, свързани с липсата на дадено от нейна страна съгласие за
6
предоставяне на личните данни на трети лица при сключването на договора за кредит с
първоначалния кредитор са неотносими към дължимостта на вземането, а може да се
ангажира административната отговорност на цедента. Същевременно възражението на
ищеца за липсата на дадено съгласие за прехвърлянето е твърде общо, необосновано,
не са посочени конкретни доводи за порок на договора, а не е подкрепено с
доказателства. От друга страна и доколкото към отговора на исковата молба е
приложен договора за цесия заедно с уведомление, които са надлежно връчени на
ищцата, то следва да се приеме, че същата е надлежно уведомена за извършеното
прехвърляне.
Въз основа на изложеното предявеният иск се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лева, определени от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца А. Д. А., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. ......., чрез адв. Г. С., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответника „....“ ЕАД, с предишно фирмено
наименование ............“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.
.......... представлявано от изпълнителните директори ........, за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника, чрез принудително изпълнение, поради
погасяването им по давност, следните вземания: 2011,33 лв. главница, 581,39 лв.
неолихвяема възнаградителна лихва, 753,10 лв. неолихвяема мораторна лихва, 166,92
лв. държавни такси и 150 лв. юрисконсултстко възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 09.03.2012 г. по ч.гр.д. № 42656/2011 г. по описа на СРС,
61-ви състав, а за принудителното им събиране е образувано изп. дело № ...... по описа
на ЧСИ ..........., рег. № .......... на КЧСИ.
ОСЪЖДА А. Д. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ......., чрез адв. Г. С.
ДА ЗАПЛАТИ НА ответника „....“ ЕАД, с предишно фирмено наименование ............“
ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. .......... представлявано от
изпълнителните директори ........, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 200 лв. –
разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7