№ 4271
гр. София, 31.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110116409 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК ********* срещу П. М. П., ЕГН **********, за признаване
установено съществуването на вземания по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.08.2021 г., връчена на ответника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Искането по чл. 238, ал. 1 от ГПК е неоснователно. Не са налице предпоставките по чл. 238,
ал. 1 от ГПК – подаден е отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ********* за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу ответника П. М.
П., ЕГН **********, тъй като по делото е подаден отговор по чл. 131 от ГПК.
Производството по делото продължава по общия исков ред.
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца във връзка с направеното от страна на ответника оспорване на
автентичността на Договор за потребителски кредит № 600786, в срок до първото съдебно
заседание да заяви дали ще се ползва от него, на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК.
ПО ИСКАНЕТО на ответника за допускане на съдебно-графична експертиза за
съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание след изслушване на
становището на ищеца.
1
ПО ИСКАНЕТО на ответника за задължаване на ищеца да представи в оригинал
оспорените в отговора на исковата молба документи, съдът ще се произнесе в първото по
делото съдебно заседание след изслушване на становището на ищеца.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ, при депозит в размер на 500 лв., вносими от ищеца
по сметка на Софийски районен съд за депозити, в едноседмичен срок от получаване на
препис на настоящото определение, която след запознаване с материалите по делото и
счетоводните записвания по кредита, да отговори освен на поставените в исковата молба
и отговора на исковата молба въпроси и на следните въпроси:
1. Редовно ли са водени счетоводните записи на „КРЕДИСИМО“ АД във връзка с
процесния кредит?
2. Отпуснат ли е кредита и ако да, на която дата?
3. Какъв е размерът на чистата главница след приспадане на извършените плащания
ако се приеме, че други разходи и възнаграждения по кредита не се дължат.
УКАЗВА на страната, че ако остане задължена за разноски, съдът, на основание чл.
77 от ГПК, може да постанови определение за тяхното принудително събиране.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Б. Б., с адрес в гр. София, тел. 0888 681 407, който да
бъде уведомен по телефона за поставените задачи, с указания да работи след внасяне на
определения депозит.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 49257/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178
състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 10.04.2023 г. в
10,30 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове с правно основание
чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 850,00 лева, представляваща главница
по Договор за потребителски кредит № 600786/25.01.2016 г., 85,76 лева, представляваща
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 10.02.2016 г. до 10.11.2016 г. , 443,83
лева, представляваща лихва за забава за периода от 10.02.2016 г. до 23.02.2021 г. , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 27.08.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.08.2021 г. по ч.гр.д. №
49257/2021 г. по описа на СРС, 178-ми състав.
Ищецът твърди, че на 25.02.2016 г. ответникът е сключил Договор за потребителски
кредит 600786 с „Кредисимо“ АД, ЕИК *********, по силата на който е получил сумата от
850 лева, като се е задължил да върне същата на 10 броя вноски всяка в размер на 95,55 лева
в срок до 10.11.2016 г. при фиксиран лихвен процент в размер на 26,24 %, както и ГПР в
размер на 50 %. Развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен
2
при спазване на действащата нормативна уредба. Сочи, че вземането, произтичащо от
процесния договор за кредит му е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.03.2021 г. от „Кредисимо“ АД, за което ответникът бил уведомен на
посочения от самия него електронен адрес в договора за кредит на 02.04.2021 г. Твърди, че
ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит. Аргументира, че
ответникът дължи лихва за забава в размер на законната лихва по силата на чл. 2, раздел
„Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от договора за кредит, както и че
такава не е претендира за периода на обявеното извънредно положение от 13 март 2020 г. до
13 юли 2020 г. При тези твърдения, моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения
от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Ответникът оспорва наличието на облигационни отношения между страните и твърди, че
подписът в договора за кредит не е положен от него. Оспорва „Кредисимо“ ЕАД да е
предоставило процесната сума. Оспорва се ответникът да е уведомен за извършеното
прехвърляне на вземания и в тази връзка се сочи, че никъде в договора за кредит
електронната поща не е посочена като адрес за кореспонденция. Оспорва да е усвоена
процесната сума. Оспорва и клаузите от договора за кредит, уреждащи лихвата и
неустойките, като нищожни. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли
за отхвърляне на предявените искове.
На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.
422 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че между
цедента „Кредисимо“ ЕАД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за
заем, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е
задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер;
че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; както и че
вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключени договори за цесия, за
което длъжникът е бил надлежно уведомен.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже възраженията
си, в това число да установи погасяване на паричното си задължение.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на погасителната
давност, ако твърди такива.
УКАЗВА на страните, че с оглед възраженията за неравноправност на клаузите от
договора, тъй като не са уговорени индивидуално и противоречат на закона, имат
възможност в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение, с писмена
молба с препис за насрещната страна, да вземат становище по сочените възражения и да
ангажират доказателства в тази връзка.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 от ГПК факти няма.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
3
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4