РЕШЕНИЕ
№ 6581
гр. София, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:........................
при участието на секретаря ...........................
като разгледа докладваното от ........................ Гражданско дело №
20211110153347 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ...................... е предявил срещу наследниците на В. И. М. – И. В.
М. и Г. В. М., осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за разделно заплащане при равни квоти
по ....... на сумите, както следва: сумата 2223, 34 лева, представляваща
главница за цена на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес:
гр. ....................., ..................., за периода от ...................... г., ведно със
законната лихва от ................ до изплащане на вземането, сумата 431,25 лева,
представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за
периода от .............. г., сумата 29,04 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от ................ г., ведно
със законната лихва от 14.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 5,48
лева, представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово
разпределение за периода от ............................... г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответниците, а след неговата смърт – ........................, с
ответниците по делото, въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира
наследодателят на ответниците, а след неговата смърт ответниците по делото,
да са клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството
им на собственици на топлоснабдения имот, а за периода до смъртта му – в
качеството на наследници на дълга на наследодателя им-собственик на
1
топлоснабдения имот. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението
на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на
процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира
топлоснабденият имот, се е извършвало от ....................... Поддържа, че
съгласно общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на
ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за
която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на
задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за
битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена
услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника – И. В. М., чрез назначения му от съда по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. М. В., с който предявените искове
се оспорват като неоснователни. Оспорва ответникът да е потребител на
топлинна енергия през процесния период. Счита, че не е налице валидно
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия и услуга
дялово разпределение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва и акцесорните претенции, тъй като счита, че ответникът не е бил
поставен в забава. Моли за отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника – Г. В. М., чрез адв. С. Д., преупълномощена от
назначения му от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв.
Д. М., с който предявените искове се оспорват като недопустими и
неоснователни. Оспорва ответникът или неговият наследодател да е
собственик на процесния имот поради отдалечеността във времето на
нотариалния акт и удостоверението за въвеждане в експлоатация от процесния
период, като счита че „може имотът да е разпореден“. Счита, че ответникът
„може да е направил изричен отказ от наследство“. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорва и акцесорните претенции, тъй като
счита, че ответникът не е бил поставен в забава. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца ................ не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с наследодателя на ответниците респ. с ответниците,
съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, за които
2
задължения ответниците отговарят при посочените в исковата молба
квоти.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. От приетите по делото: Нотариален акт за покупко-
продажба на право на строеж № ............... за въвеждане в експлоатация на
строеж, се установява, че процесният имот – апартамент ..........................,
находящ се в гр. ....................., е придобит от В. И. М.. Видно от приетото по
делото удостоверение за наследници с изх. № ........................., В. И. М. е
починал на ........................ и е оставил наследници по закон ................. М.а –
съпруга, И. В. М. – син и Г. В. М. – син. Доколкото по делото липсват
доказателства към датата на придобиване на процесния имот В. И. М. да е бил
в граждански брак, то съдът приема, че същият е бил еднолична негова
собственост, която съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН след неговата
смърт е преминала към наследниците му по закон ................. М.а – съпруга, И.
В. М. – син и Г. В. М. – син, като всеки от тях е придобил по ................ от него.
Видно от приетото по делото удостоверение за наследници с изх. №
........................., ................. М.а – съпруга на наследодателя на ответниците, е
починала на .................... (т.е. след процесния период). Доколкото по делото
липсват твърдения, а и доказателства ответниците да са наследници на
................. М.а (обстоятелството, че последната е съпруга на бащата на
ответниците, не е достатъчно, за да обоснове извод, че същата е тяхна майка,
както и че няма други наследници по закон), както и предвид обстоятелството,
че исковете срещу тях са предявени в качеството им на наследници на дълга
на наследодателя им В. И. М. – собственик на топлоснабдения имот, до
неговата смърт – ........................, а след тази дата – в качеството им на
собственици на топлоснабдения имот, то и при липса на други данни, съдът
приема, че за процесния период всеки от ответниците отговаря за 1/3 част от
задълженията на наследодателя им до неговата смърт, а след тази дата за ......
част от задълженията, тъй като всеки от тях е придобил по 1/3 ид. ч. от
процесния имот. Ето защо и съдът приема, че през процесния период,
съгласно гореизложените мотиви, ответниците са отговаряли за по 1/3 част от
начислените суми за топлинна енергия. По делото няма данни върху имота да
е учредено вещно право на ползване в полза на друго лице, да е отдаден под
наем или да е прехвърлена собствеността преди или по време на процесния
период. Предвид изложеното и с оглед елемента на административно
регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между ищеца и наследодателя
на ответниците, а след неговата смърт – с ответниците, са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите
3
условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява наследодателят на ответниците респ.
ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При
кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че
монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на
изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна
енергия. Начислените при ищеца количества потребена топлинна енергия са
съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при
спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото
разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-
334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи
по делото и да са правени рекламации от наследодателя на ответниците респ.
ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на
топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно
показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които са начислени сметките за процесния
период.
Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като са
заявили възражения за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този
смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на исковата молба – ......................., като в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на
последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ,
бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г.,
като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Доколкото исковата молба е депозирана на
....................... и като се вземе предвид, че в периода ..................... давност не е
текла, то следва да се приеме, че вземанията на ищеца до месец 04.2018 г.
включително са погасени по давност, поради което съдът приема, че ищецът
се легитимира като кредитор на главно вземане само за останалата част от
исковия период – от ......................... При кредитиране заключението на СТЕ се
установява, че за непогасения по давност период размерът на реално
потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с изравнителните
сметки е за сумата от 612,47 лв., от която сума по гореизложените мотиви
относно квотите в съсобствеността всеки от ответниците дължи 204,15 лв., до
която сума предявените срещу тях искове са основателни и следва да се
уважат и да се отхвърлят до горницата до пълните предявени размери от
1111,67 лв. и за периода от ...................... г.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат уважени и исковете
за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото
са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период. Срок за плащане на сумите за дялово разпределение не е предвиден в
приложимите ОУ от 2016 г., поради което давността тече от възникване на
вземанията. Доколкото исковата молба е депозирана на ....................... и като се
вземе предвид, че в периода ..................... давност не е текла, то следва да се
приеме, че вземанията на ищеца до месец 06.2018 г. включително са погасени
по давност, поради което съдът приема, че ищецът се легитимира като
кредитор на главно вземане само за останалата част от исковия период – от
......................... По делото се установява, че за непогасения по давност период
начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна
енергия е в размер на 13,90 лв., от която всеки от ответниците дължи
съобразно квотите в съсобствеността сума в размер 4,63 лв., до която сума
предявените срещу тях искове са основателни и следва да се уважат и да се
отхвърлят до горницата до пълните предявени размери от 14,52 лв. и за
периода от ......................
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
5
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на ищеца,
одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответниците е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е
чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ обаче
разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на
ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура
за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок
за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответниците изпадат
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете, в размер на
317,20 лв., представляващи заплатена държавна такса, такса за издаване на
съдебно удостоверение, депозити за особени представители, депозит за вещо
лице по СТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78,
ал. 8 ГПК, от която сума всеки от ответниците дължи сума в размер 158,60 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски имат ответниците, съобразно отхвърлената част от исковете, но
6
такива не са сторени от тях.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. М., ЕГН ********** да заплати на ......................, ЕИК
...................... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата от
204,15 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент .........................., находящ се в гр.
....................., абонатен № ................... за периода от ........................., ведно със
законната лихва от ....................... до погасяването, сумата от 4,63 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода
от ........................., ведно със законната лихва от ....................... до
погасяването, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 158,60 лв.
разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......................, ЕИК ...................... срещу И. В.
М., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен
размер от 1111,67 лв. и за периода от ...................... г. и за заплащане на цената
на извършена услуга дялово разпределение до пълния предявен размер от
14,52 лв. и за периода от ......................, както и искове с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 215,62 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от ....................... –
лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода
от .....................
ОСЪЖДА Г. В. М., ЕГН ********** да заплати на ......................, ЕИК
...................... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата от
204,15 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент .........................., находящ се в гр.
....................., абонатен № .................... за периода от ........................., ведно със
законната лихва от ....................... до погасяването, сумата от 4,63 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода
от ........................., ведно със законната лихва от ....................... до
погасяването, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 158,60 лв.
разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......................, ЕИК ...................... срещу Г. В.
М., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен
размер от 1111,67 лв. и за периода от ...................... г. и за заплащане на цената
на извършена услуга дялово разпределение до пълния предявен размер от
14,52 лв. и за периода от ......................, както и искове с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 215,62 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от .........................
лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода
от .....................
7
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ..................... като помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8