Р Е Ш Е Н И Е
№……….../30.12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно
заседание проведено на шести декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретаря Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1719/2018 г.,
по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на "В Г-5" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, представлявано от управителя К.К.Д., чрез адв. Р.М. от
АК - Видин, срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, с която са предявени осъдителни искове правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сума в размер 129650.41 лева, дължима от "Енерго-Про Продажби" АД
като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за
месец октомври 2015 г., ведно с законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното заплащане на задължението, сумата от
38003.57 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.11.2015 г. до 26.10.2018 г.,
както и направените по делото разноски.
Сочи
се в исковата молба и допълнителната искова молба, че ищецът е производител на
електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, присъединен към
електроразпределителната мрежа на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД на
основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия № ДУА-1097/14.09.2007-3074/28.09.2007-4019-ВГ-27.05.2008
от 04.08.2008 г. и Договор за присъединяване на обект на независим производител
на електрическа енергия № 1022/02.10.2008-3095-ВГ-23.10.2008-4065-ВГ-12.11.2009
от 15.02.2010 г., сключени между ищеца и „Е.ОН България Мрежи“ АД (от
10.09.2012 г. преименувано на „Енерго-Про Мрежи" АД, а от 29.01.2018 г. на
"Електроразпределение Север" АД).
Между
ищеца и ответника бил сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия №
87 от 17.02.2010 г., по силата на който „ВГ-5“ ЕООД, в качеството си на
производител, продава електрическа енергия, като „Енерго-Про Продажби“ АД
изкупува ежемесечно произведената електрическа енергия при условията на
Договора, на Закона за енергията от възобновяеми източници ("ЗЕВИ") и
Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия
по преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г.
Ищецът
твърди, че за месец октомври 2015 г. е произвел
и доставил на ответника електрическа енергия в размер на 627,260 MWh, за
която е издал Фактура № 84/31.10.2015 г. на стойност 138046.55 лева с ДДС, като
продажната цена за количеството от 427,260 MWh е 188,29 лв./MWh (а именно,
съответно приложимата цена за електрическа енергия, произведена преди достигане
на 2 250 часа работа и преди достигане на 2 300 MWh/инсталиран 1 kW мощност), а
за количеството от 200 MWh е 172,95 лв./MWh (съответно приложимата цена за
електрическа енергия, произведена след достигане на 2 250 часа работа и преди
достигане на 2 300 MWh/инсталиран 1 kW мощност). Производителят е издал фактура
по тези цени, тъй като съответните количества електрическа енергия са
произведени докато централата, в рамките на същия месец, е работила под 2 250
часа при надхвърлен праг от 2 000 MWh/инсталиран 1 kW мощност, след което е
надминала 2 250 часа работа, без да е достигнат прагът от 2 300 MWh/инсталиран
1 kW мощност. Така общата фактурирана продажна стойност/сума за електрическата
енергия, доставена през месец октомври 2015 г. възлиза на 138046.55 лева с ДДС.
Сочи, че към настоящия момент ответникът му е заплатил единствено сумата в
размер на 8 396.14 лева по Фактура № 84/31.10.2015 г., като сумата в
размер на 129 650.41 лева е останала дължима и неплатена.
По
отношение на формиране на претендираната цена, ищецът излага твърдения, че към
момента на сключване на договора за изкупуване се прилагала преференциалната цена, определена в
Решение Ц-010/30.03.2010 г. на ДКЕВР, която се прилага за период от 15 години,
т.е. от 09.12.2009 г. до 08.12.2024 г. за единия генератор и от 15.04.2010 г.
до 14.04.2025 г. за другия. С влизане в сила на Закона за енергията от
възобновяеми източници /ДВ, бр.35/03.05.2011г./, на основание пар.7 от ПЗР на
същия, договорът за изкупуване, сключен между страните, запазва действието си,
като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в
сила на закона, т.е. тази по решение Ц-10.
С
посоченото решение бил въведен специален критерий за заплащане на цената на
произведената ел.енергия от вятърни електрически централи, като са определени
две преференциални цени за изкупуване на енергията, които се прилагат в
зависимост от това колко работни часа е достигнала централата. В т.8 на Решение
Ц-10 е определена цена от 188,29лв./MWh за централи работили до 2500 часа, а в
т.9 е определена цена от 172,95лв./MWh за централи работили над 2500 часа.
С
последващо изменение на ЗЕВИ в ДВ бр.56/2015 г. са ограничени количествата
енергия, подлежащи на изкупуване по преференциална цена, без същата да се
променя, като е предвидено, че се заплащат по преференциалната цена
количествата енергия до размера на „нетното специфично производство на
ел.енергия”, а количествата енергия, надхвърлящи нетното специфично
производство, следва да се изкупуват по цена за излишък на балансирания пазар.
Понятието „нетно специфично производство” е определено в пар.1, т.29 от ЗЕВИ.
Въз
основа на така приетите изменения е постановено Решение СП-1/31.07.2015 г., с
което са определени преференциални цени за изкупуване на енергията, като
съгласно т.1.7 нетното специфично производство на вятърни ел.централи при
определена цена от 188,29 лв., без ДДС /т.е. по т. 8 от Решение Ц-10/ е 2000kwh
за вятърни ел.централи, работещи до 2 250 часа, а съгласно т. 1.8 от Решение
СП-1 нетното специфично производство на вятърни централи при определена цена от
172,95 лв., без ДДС /т.е по т. 9 от Решение Ц-10/ е 2300 kwh за вятърни
ел.централи, работещи над 2 250часа.
С
оглед на така определените стойности на нетно специфично производство
ел.енергия, за които се прилага преференциалната цена по т.8 и т.9 от Решение
Ц-10 в зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на единица
инсталирана мощност на вятърна ел.централа, то ответникът следва да изкупува
количествата ел.енергия, произведени от централата на ищеца, по преференциална
цена, до достигане на максималното количество от 2000 kwh при условие, че
централата не достигне 2250 ефективни годишни часове работа. В случай, че
вятърната централа достигне тези часове работа, то ответникът следва да
изкупува произведената от нея енергия по преференциалната цена по т.9 от
Решение Ц-10.
Ищецът
твърди още, че в изпълнение на задължението си по чл. 21, ал. 1 от Договора за
изкупуване е издал Фактура № 84/31.10.2015 г. на стойност 138 046.55 лева
с ДДС като продажна цена за електрическа енергия за количеството електрическа
енергия доставена на ответника през месец октомври 2015 г. в размер на 627,260
MWh. Продажната цена за количеството от 427,260 MWh е 188,29 лв./MWh (а именно,
съответно приложимата цена за електрическа енергия, произведена преди достигане
на 2 250 часа работа и преди достигане на 2 300 MWh/инсталиран 1 kW мощност), а
за количеството от 200 MWh е 172,95 лв./MWh (съответно приложимата цена за
електрическа енергия, произведена след достигане на 2 250 часа работа и преди
достигане на нетно специфично производство от 2 300 MWh/инсталиран 1 kW
мощност). Цената е формирана по този начин, тъй като в началото на месеца
вятърната електрическа централа на Ищеца не е била достигнала 2 250 ефективни
часа работа. В рамките на месеца обаче, централата е надминала 2 250 ефективни
часа работа и затова при фактурирането за месеца, страните са започнали да
отчитат и прилагат ограничението при нетно специфично производство (като
максимално количество подлежащо на задължително изкупуване по преференциална
цена) от 2 300 kWh съгласно т. 1.8 от Решение СП-1 за цялото произведено
количество електрическа енергия през месеца.
Обобщава, че за количеството електрическа енергия, произведено през
месец октомври 2015 г. преди централата да е достигнала 2 250 ефективна часа
работа и нетното специфично производство от 2 300 kWh се е прилагала цената по
т. 8 от Решение Ц-10, а след достигането на 2 250 ефективна часа работа и преди
централата да е достигнала нетното специфично производство от 2 300 kWh се е
прилагала цената по т. 9 от Решение Ц-10. В допълнителната искова молба твърди,
че наведените с отговора тълкувания на ЗЕ и решение СП-1 на КЕВР не
съответстват на действителното им съдържание.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени, ведно с присъждане на направените по делото
разноски, съобразно представен списък. В представените писмени бележки вх. №
37458/16.12.2019 г. по същество се излагат доводи за основателност на исковете.
Ответникът
„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД с писмени отговори, изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва факта, че
ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник чрез
енергиен обект – ВяЕЦ „ВГ 12” и „ВГ 13” с обща инсталирана мощност от 4.000 kW,
находящи се в поземлен имот с номер № 018036 по плана за земеразделяне на гр.
Каварна, присъединени към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север“ АД /с предишно наименование „Е.ОН България Мрежи“
АД/ на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител
на електрическа енергия №
91-ДУА-1097/14.09.2007-3074/28.09.2007-4019-ВГ-27.05.2008 г.
Ответникът
„Енерго - Про Продажби“ АД е титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване
с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. от ДКЕВР (допълнена с
последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013 г. на ДКЕВР). Като краен снабдител по
силата на чл. 31 от ЗЕВИ ответникът е задължен да купува електрическата
енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на същата норма,
като част от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени,
определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък.
„Национална
електрическа компания“ ЕАД е титуляр на лицензия за извършване на дейността
обществен доставчик на електрическа енергия № Л-147-13/17.12.2004 г., издадена
от ДЕКВР. Като обществен доставчик по силата на чл. 94 от ЗЕ „НЕК” ЕАД е
задължено да купува от „Енерго - Про Продажби" АД, в качеството му на
краен снабдител, количествата електрическа енергия, която „Енерго - Про
Продажби" АД е закупило по силата на чл. 31 от ЗЕВИ по цената, по която е
закупена от производителя.
Между
„Енерго - Про Продажби“ АД /с предишно наименование „Е.ОН България Продажби"
АД/ и „ВГ-5" ЕООД е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник № 87 от 17.02.2010 г. По силата на
този договор „ВГ-5" ЕООД произвежда, доставя и продава електрическа
енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект - вятърни електроцентрали
„ВГ 12" и „ВГ 13" на „Енерго- Про Продажби" АД в качеството му
на купувач. Съгласно чл.18 от Договора цената за продажба на електрическа
енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР. Процесните количества електрическа
енергия са продадени от ищеца на ответника по силата на сключения договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник № 87 от 17.02.2010 г.
По
същество оспорва начина на определяне на дължимата цена на произведената
електроенергия, като твърди, че приложима към договора е тази, определена с
Решение Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, като тя се дължи за количествата
електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР, а за количества надхвърлящи нетното специфично
производство по цена за излишък на балансиращия пазар.
Със
Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми
източници, обнародван в ДВ бр. 56 от дата 24.07.2015 г. и влязъл в сила на
24.07.2015 г., била въведена промяна в чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, с която
общественият доставчик, съответно крайните снабдители са задължени да изкупуват
произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална
цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количества надхвърлящи
нетното специфично производство - по цена за излишък на балансиращия пазар.
Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 29 от Допълнителните
разпоредби на ЗЕВИ, „нетно специфично производство" е средногодишното производство
на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР
за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. С
Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР били определени различните стойности на
нетно специфично производство, съгласно които се прилагат и определените
преференциални цени в съответните решения на КЕВР, в настоящия случай,
определените в Решение Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР цени, като се прилага същият
критерий на диференциация - до и над 2 250 годишни часове работа на ветровите
генератори. Произведената и продадена електрическа енергия над така
определените в Решение СП-1/ 31.07.2015 г. нетни количества се изкупува по цена
на излишък.
Въз
основа на гореизложеното твърди, че през процесния период преференциалната
цена, приложима към договора, е тази, определена с Решение Ц-10/30.03.2011г. на
ДКЕВР, като тази цена се дължи за количествата електрическа енергия до размера
на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което
са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за
количества надхвърлящи нетното специфично производство - по цена за излишък на
балансиращия пазар.
През
септември 2015 г. електроцентралата е достигнала нетно специфичното производство
от 2 000 кВтч. при работа на електроцентралата до 2 250 часа. Произведеното
количество ел.енергия за м. октомври 2015 г., за което е издадена фактура №
84/31.10.2015 г. е своевременно заплатена от ответното дружество по съответната
цена за излишък, като ищецът е получил плащане в размер на 8 396.14 лева. Ответникът
уведомил надлежно и своевременно ищеца, че производителите, попадащи в
приложното поле на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., следва да съобразят
приложимите цени със съответния текст на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., както
и със становището на „НЕК” ЕАД, дадено в качеството му на краен купувач на
процесната електрическа енергия, като фактурират количествата електрическа
енергия, надвишаващи годишното нетно специфично производство по цена за излишък
на балансиращия пазар. По изложените фактически и правни съображения в отговора
моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва предявените
искове и моли да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на направените по делото
разноски, съобразно представен списък. В представената писмена защита вх. №
37326/13.12.2019 г. по същество се излагат доводи за неоснователност на
исковете.
Третото
лице - помагач "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********,
оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва се, че неоснователно
се претендира заплащане на произведената електроенергия по преференциална цена.
Тази цена се дължи до размера на нетното специфично производство, а за
количествата произведена електрическа енергия, нахвърлящи нетното специфично
производство, се прилага цена за излишък на балансиращия пазар. Изложени са
правни съображения по приложението на Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР и
чл.31, ал.5 от ЗЕВИ. В с.з. не изпраща представител.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и
в съвкупност, становищата на страните и приложимите материални и
процесуалноправни норми, приема за установено от фактическа страна, следното:
На основание чл.146, т. 3
и 4 от ГПК, съдът прие за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти
и обстоятелствата:
- Ищецът
е производител на електрическа енергия от възобновяем източник - вятърна
електрическа централа;
- Ответникът
е краен снабдител на електрическа енергия и титуляр на лицензия за дейността
крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. издадена от
ДКЕВР (допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР);
- Като
краен снабдител по силата на чл.31 от ЗЕВИ ответникът е задължен да купува
електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на
същата норма;
- „Национална
електрическа компания“ ЕАД е обществен доставчик и титуляр на лицензия за извършване
на дейността обществен доставчик на електрическа енергия № Л-147-13/17.12.2004
г., издадена от ДЕКВР;
- Като
обществен доставчик, по силата на чл. 94 от ЗЕ, „НЕК“ ЕАД е задължено да купува
от ответника, в качеството на последния на краен снабдител, количествата
електрическа енергия от възобновяеми източници, която крайният снабдител е
закупил от производителите на лицензионната му територия;
- Процесните
количества електрическа енергия са произведени и продадени от ищеца на
ответника в изпълнение на Договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник № 87 от 17.02.2010 г., сключен
между „Енерго- Про Продажби" АД и „ВГ-5“ ЕООД;
- Произведената
през м.октомври 2015 г. електрическа енергия в размер на 627,260 МВтЧ е платена
от ответното дружество по съответната цена за излишък на балансиращия пазар,
определена от „ЕСО" ЕАД. Ищецът е получил плащане от ответника в размер на
8 396.14 лева;
- Изкупените
количества ответникът е продал на „Национална Електрическа Компания" ЕАД,
в изпълнение на нормата на чл. 94 ЗЕ;
- Процесните
количества произведена електрическа енергия са получени от обществения
доставчик „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, в изпълнение на нормата на
чл.94 ЗЕ;
- Получаването
на Фактура № 84/31.10.2015 г. на стойност 138 046.55 лева с ДДС от
ответника.
Не се спори между
страните, че ищецът е собственик на енергиен обект – ВяЕЦ „ВГ 12“ и ВяЕЦ „ВГ 13“,
с обща инсталирана мощност 4000 kW, находящи се в ПИ
№018036 по плана за земеразделяне на гр. Каварна.
Представен по делото
е и Договор за изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник № 87/17.02.2010 г.
Видно от
представената фактура № 84/31.10.2015 г. е, че произведената през м. октомври
2015 г. ел. енергия е остойностена по следния начин: до достигане на НСП 2300
kWh и до 2250 часа - 427.260 MWh, по ед. цена 188.29 лева без ДДС, до достигане
на НСП 2300 kWh и над 2250 часа – 200 MWh, по ед. цена 172.95 лева без ДДС.
Общата стойност на фактурата възлиза на 138 046.55 лева с ДДС.
Не се спори между
страните, че по процесната фактура ответникът е заплатил сумата 8 396.14 лева,
представляваща стойност на произведената през м. октомври енергия, по цени на
излишък.
По делото е прието
заключението на вещото лице Д.Д. по СТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено.
При така приетата
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или да иска
обезщетение за неизпълнение. Безспорно е, че неизпълнението следва да се дължи
на причина за която длъжникът отговаря. Безспорно се установява от приетата за
установена фактическа обстановка, а и не е спорно между страните, че обектът
собственост на ищцовото дружество е въведен в експлоатация и присъединен към
електропреносната мрежа като независим производител на ел. енергия. Именно в
качеството на такъв е сключил договор, по силата на който ответникът се
задължил да изкупува произвежданата от ищеца енергия.
Видно от чл. 18 от
Договора е, че към момента на сключването му, цената за продажба на ел. енергия
е регулирана и се определя от ДКЕВР, като в случай, че с решение на
компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на електрическата
енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на
решението в сила, без да е необходимо допълнително договаряне.
Не
е спорно, че за процесния период преференциалните цени за ВяЕЦ са определени от
КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. като е взет предвид и специален критерий –
наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни
часове на работа на ветровите генератори – до 2250 часа включително – 188.29
лв./МВтч (т. 8) и над 2 250 часа – 172.95 лв./МВтч (т. 9).
Както бе посочено във
възприетата фактическата установеност, не се спори между страните и че по
издадената за м. октомври 2015 г. фактура № 84/31.10.2015 г. на стойност 138
046.55 лева с ДДС, ищецът е получил плащане на посоченото количество енергия,
по цени за излишък на балансиращия пазар, но не е получил плащане на разликата
възлизаща на 129650.41 лева.
По
същество спорът между страните се заключава в това дали ответникът е задължен
да изкупува по преференциални цени цялото количество произведена от ищеца ел.
енергия.
В
конкретния случай се прилага принцип различен от принципа за свобода на
договарянето между страните. Договорната свобода е ограничена от наличието на
административен елемент, въведен с норми от императивен характер, тъй като
цените на които производителите продават ел. енергия на обществен доставчик
и/или обществен снабдител, не подлежат на свободно договаряне, а са предмет на
регулиране от компетентния държавен орган, в случая – КЕВР.
С
оглед спецификата на договорното правоотношение между страните, към момента на
сключване на Договора за изкупуване – 17.02.2010 г., приложима се е явявала
нормативната база, уредена в Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни
източници и биогоривата (отм.), а впоследствие нормите на Закона за енергията
от възобновяеми източници (Обн., ДВ, бр. 35/03.05.2011 г., в
сила от 03.05.2011 г.), в първоначалната му
редакция. Съобразно тази нормативна база цялата произвеждана от производителя
енергия от възобновяеми източници се е изкупувала по преференциални цени като
изплащането й по тези цени е било обвързано от издаването на гаранция за
произход (чл.16 ЗВАЕИБ /отм./ и чл.31, ал.5 ЗЕВИ, в редакцията му
към обнародването).
Регламентираното
в ЗВАЕИБ задължение за изкупуване на произвежданата от възобновяеми и
алтернативни източници енергия е в резултат на въвеждане на разпоредбите на Директива
2001/77/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно насърчаване на
производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни
източници на вътрешния електроенергиен пазар и на Директива
2003/30/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно насърчаването на
използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт (пар.
2 ДРЗВАЕИБ).
Регламентираното
в ЗЕВИ задължение за изкупуване на произвежданата от възобновяеми източници
енергия, пък е основано на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използването на този тип източници на
енергия, и за изменение и впоследствие за отмяна на Директиви 2001/77/ЕО и
2003/30/ЕО (ОВ, L 140/16/5 юни 2009 г.), както е посочено в пар. 2 ДР на ЗЕВИ.
С
въведените изменения в разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ (ДВ,
бр. 109/2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
е наложена промяна във възприетата до този момента държавна политика, цялата
енергия от възобновяеми източници, да се изкупува по преференциални цени. С
коментираното изменение е редуциран размера на изкупуваното количество ел.
енергия, като същото е обвързано със средногодишната продължителност на работа,
съгласно решението на КЕВР, въз основа на което тя е определена. Това изменение
се прилага към Договора между страните по делото.
Относимо
към процесния период е последващо изменение на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ (ДВ,
бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.),
съгласно което е изменен въведения с предходното изменение, ограничителен
критерий при изкупуването на количествата енергия и разпоредбата е придобила
следната редакция: Общественият доставчик, съответно крайните снабдители
изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при
следните условия: 1. по
преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, за обектите по
чл. 24, т. 3 определеното нетно специфично производство на електрическа енергия
не се прилага и 2. по цена за
излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т.
1. Следователно Законът разпорежда по преференциална цена да се изкупуват само
количествата енергия до достигане на размера на нетното специфично
производство, според вида на съответната централата.
Безспорно
е, че въведения с цитираното изменение на ЗЕВИ, критерий за определяне на
количеството енергия, подлежащо на изкупуване по преференциални цени, не е нов
и е служил като база за определяне размера вече действалите през предходния
период 2011 – 2015 г. преференциални цени, определени с Решение №
Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР. Този извод следва и от разпоредбата на пар. 17 от
ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката, от която е видно, че на КЕВР е даден срок
за приемане на решение, с което да се установи нетното специфично производство
на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този
закон.
В
съответствие с коментираното изменение на ЗЕВИ е издадено Решение №
СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, в т. 1, от което е определено нетното специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в Решение № Ц-10/30.03.2011 г. (което, както бе
посочено по-горе е приложимо в отношенията между страните),
а именно: т. 1.7. – в размер на 2000 кВтч, при определената цена – 188.29
лв./МВтч, без ДДС, за вятърни централи, работещи до 2250 часа и т. 1.8. – в
размер на 2300 кВтч, при определената цена 172.95 лв./МВтч, без ДДС, за вятърни
централи работещи над 2250 часа.
С
Решение № 1177/23.02.2018 г., по адм.д. № 8522/2015 г. на Административен съд
София-град, потвърдено с Решение № 1115/28.01.2019 г. по адм. дело № 5284/2018
г. на ВАС, е отменена т. 1. 7 на Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.
След
това решение е постановено Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, с което е
установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на
електрическа енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена
преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до 2250 часа по
т. 8 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с Решение №
Ц-013/28.06.2006 г. На 29.10.2019 г. е постановено Решение № 6355 по адм. дело №
4422/2019 г., по описа на Административен съд – София-град, 55 състав, с което
Решение № СП-5 е прогласено за нищожно. Това решение не е влязло в сила.
Общо
правило в административния процес е, че оспорването има суспензивен ефект и
спира изпълнението на акта. Изключение от общия принцип е допускането на
предварително изпълнение на акта със закон. Такъв е и настоящият случай. Съгласно
разпоредбата на чл.13, ал.9 ЗЕ, обжалването на решенията на КЕВР не спира
тяхното изпълнение, а искането за спиране на изпълнението на оспорено по
съдебен ред решение е недопустимо, освен по отношение на решения, с които се
налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за
отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи.
Следователно, със специалния закон изрично е дерогирано суспензивното действие
на жалбата, с която се оспорва законността на обжалвания индивидуален
административен акт, уредено в общия закон – чл.166, ал.1 АПК. По този начин
Законодателят е допуснал предварително изпълнение на невлезлите в сила решения,
издавани от КЕВР, ръководейки се и отчитайки
значимостта на регулираните обществени отношения.
Изложеното
води до извода, че Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР към момента на настоящото произнасяне подлежи на
изпълнение и намира приложение в отношенията между страните по настоящият спор
и предвид коментираната по-горе разпоредба на чл.18 от Договора за изкупуване,
сключен между страните.
Собствената
на ищеца централа попада в групата на тези работещи до 2250 часа (видно
е от и от клаузите на Договора за изкупуване).
След като това е така, съобразно последните изменения в ЗЕВИ и издаденото Решение
№ СП-5/28.03.2019 г., за тази група централи е определено нетно специфично
производство, което подлежи на изкупуване по преференциални цени в размер на
2000 кВтч. Не се спори между страните, че произведеното през м. октомври 2015
г., количество ел. енергия е след надхвърляне на НСП от 2000 КВтч, което е
видно и от начина, по който ищецът е остойностил произведеното количество в
издадената фактура. След като това е така, то подлежи на заплащане по цени на
излишък на балансирания пазар. Не се спори, че ответникът е заплатил
фактурираната стойност 8396.14 лева, а ищецът е приел така извършеното плащане.
Необоснована
и в противоречие на Закона е поддържаната от ищеца теза за допустимо
последователно преминаване на една и съща централа от една преференциална
ценова категория в друга. Допускането на подобно преминаване би означавало едва
в края на всяка календарна година да се определя към коя точно категория е
принадлежала в конкретната година, централата на ищеца, което пък от своя
страна би имало за последица преизчисляване на дължимите суми и би довело в
течение на годината да бъдат заплащани недължимо суми по по-високата
преференциална цена. Не такива са духа и принципите на Закона.
По
изложените съображения, съдът намира, че главната претенция на ищеца се явява
неоснователна и не следва да бъде уважавана.
Предвид
неоснователността на главната претенция, неоснователна се явява и акцесорната
такава, за заплащане на обезщетение за забава по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД и
също следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода от спора и в съответствие с направеното искане, на ответника се следват
разноски по реда на чл.78, ал.3 ГПК, съобразно представените доказателства и
списък по чл.80 ГПК. На обсъждане подлежи релевираното възражение за
прекомерност на претендираното пред първата инстанция адвокатско възнаграждение
в размер на 5868 с ДДС. Изчисления минимален размер въз основа на чл.7, ал.2,
т. 5 от Наредба № 1/2004 г., възлиза на 4883.08 или 5859.70 лева с ДДС, поради
което и претендирания размер от 5868 с ДДС, не се явява прекомерен. При това
положение сумата подлежаща на присъждане
възлиза на 6480.10 лева, съобразно представения списък и доказателства.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от "В
Г-5" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
р-н Триадица, бул. "България" №51Б, ет.4, представлявано от
управителя К.К.Д., за осъждане на основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г, да
заплати на ищеца по Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена
от възобновяем енергиен източник № 87/17.02.2010 г., сума в размер 129650.41 лева, представляваща
незаплатената част от цената за произведена и доставена електрическа енергия за
м. октомври 2015г., обективирана във фактура № 84/31.10.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 38003.57 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 30.11.2015 г.
до 26.10.2018 г.
ОСЪЖДА "В Г-5" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.
"България" №51Б, ет.4, представлявано от управителя К.К.Д., да
заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна
Тауърс-Г, сумата 6480.10 лева (шест
хиляди четиристотин и осемдесет лева и 10 стотинки), представляваща разноски по
делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Триадица“, № 8 като
трето лице – помагач на ответника "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: