№ 348
гр. Пазарджик, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20245220201049 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Ц. Ц., ЕГН **********, чрез адв. К.У. против
наказателно постановление № 23-0340-000291/31.03.2023г. на началник РУ
Септември в ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени на
основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева и лишаване
от правоуправление за срок от 6 месеца
С жалбата се заявява незаконосъобразност, претендирана за НП с
доводите за материално-правна неизправност на двата административни акта.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, настоява
да се отмени НП по изложените в жалбата съображения, вкл. и по ангажирани
гласни доказателствени средства.
Въззиваемата страна не изпраща законов или процесуален представител.
депозира писмено становище по хода, по същество и с претенции за разноски.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
Товарен автомобил м. ЗИЛ с номер на рама 607906 е собственост на
1
свидетеля И. Ц.. Той притежава още дин такъв автомобил от същия вид и
модел , а от три такива притежава неговия брат.
Преди септември 2022г. братята Ц.и договорили с неустановено по делото
лице да боядисва всички пет камиона. Закарали ги в търговски обект и ги
оставили за посоченото време, като след като услугата била извършена,
заплатили и откарали товарните си автомобили. Същите още следващия ден
започнали да управляват във връзка с дейността си.
На 26.09.22г. св. Ц. предоставил за управление процесния автомобил с
посочената горе рама на своя братовчед и жалбоподател по делото Н. Ц..
Последният поел управлението на автомобила, като в гр. Белово, на бул.
Освобождение“ 40 бил спрян за проверка от полицейските служители. Същите
по номера на рамата направили служебна справка и установили, че
поставената на автомобила регистрационна табела съответства на друг
автомобил, макар и от същата марка и модел.
Затова на жалбоподателя бил съставен процесния акт,предявен и
подписан, с връчен препис. Впоследствие с мотивирана резолюция от
27.09.22г. образуваното въз основа на акта административно-наказателно
производство било прекратено.
Въз основа на този акт било издадено обжалваното НП.
Издаването на настоящото НП е на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН и за
нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Не се претендира конкретна процесуална неизправност на последното и
констативния акт въз основа на който е издадено, а и в хода на служебната
проверка такава не се установи. Спазени са изискванията за пълно, ясно и
точно отразяване на обстоятелствата по извършване на нарушението е
изпълнено, и е гарантирано правото на защита по изложените релевантни за
възприетото нарушение факти.
При служебната проверка досежно редовността в процедурите, касаещи
акта и НП и тяхното съдържание не се откриха нарушения на
съдопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за
отмяна на тези актове, издадени от компетентни, предвид представената
заповед, лица. Издадена е била мотивираната резолюция , с която
административно-наказващият орган да е прекратил образуваното по
2
процесния АУАН поради наличие на данни за извършено престъпление. Така
това административно- наказателно производство , водено по същото
обвинение, с оглед идентичността на фактите ТР 3/2015 е било прекратено на
основание чл. 54, ал.1 т.9 от ЗАНН( в която хипотеза не се предвижда и
връчване на резолюцията).
Преписката била изпратена на прокурора, който постановил прекратяване
на наказателно производство, отчитайки липса на съставомерност на
разследваното престъпление и връщайки материалите на наказващия орган в
РУ Септември за преценка относно извършено административно нарушение
по процесния текст. Издадено било НП, в което се сочи основанието за това
решение на автора му – чл. 36, ал.2 от ЗАНН, с оглед постановения отказ на
прокурора да образува наказателно производство за престъпление по чл.345,
ал.1 от НК.
В настоящата процесуална ситуация не е нарушен класическият принцип
на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне
повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила
акт- ne bis in idem, на който е посветено Тълкувателно решение 3 / 2015 г. на
ОС НК, ВКС. Дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо,
когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е
приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не
забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу
едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е
постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от
момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото
преследване, когато деецът вече е „съществено засегнат” от дейността на
властите , възниква състояние на нарушение на правилото. Принципът nе bis
in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с
окончателно решение.“ ( ТР, б.“Г“, Общи положения)
При тези изводи в ТР , основен е въпросът кога един акт е окончателен и
отговорът е също в ТР. Изясняването му е от същество значение в настоящия
случай, тъй като постановената резолюцията – прекратява административно-
наказателното производство, но !- не и окончателно; прекратяването слага
формален край на производството пред администрацията, който не е
окончателен, тъй като въпросът в каква степен деянието защитава
3
обществения интерес ( дали е нарушение или престъпление) се отнася да
решаване от компетентния според националното законодателство орган –
прокурора ( чл. 211ал.1 и чл. 212, ал.1 НПК) . Тоест, производството
продължава своето развитие, тъй като тази преценка е суверенно право само
на прокурора, а за нея е необходимо процесуалното разрешение на чл. 33, ал.2
от ЗАНН, каквото правилно е взето от постановилия резолюцията наказващ
орган.
Процесуалното развитие на настоящото административно-наказателно
производство,образувано със съставяне на акта, изпратено на прокурора,
постановил отказ за образуване на наказателно производство за престъпление
по чл. 345, ал.1 от НК, послужил в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН за
издаване на обжалваното НП , е законосъобразно. Този извод следва директно
от Тълкувателно решение 3 / 2015г. ОС НК ВКС : „Принципът nе bis in idem
препятства повторението на наказателно производство, приключило с
окончателно решение. Правилото въвежда изискване постановеният първи по
време съдебен акт да има окончателен характер. В противен случай би
възникнало вътрешно противоречие между чл. 2 „Право на обжалване в
наказателното производство” и чл. 4 от Протокол № 7. Връзката между двете
гаранции дефинира понятието за окончателен акт – когато в националното
законодателство не са предвидени или са изчерпани, или са пропуснати
възможностите за редовен контрол“. Постановена резолюция за прекратяване
формално не подлежи на обжалване ( както и актовете,с които се прекратява
съдебното производство поради друга подсъдност) и е така, тъй като не се
слага окончателен край на производството, а то продължава развитието си
пред друг орган, чиято преценка продължава да решава процесуалната съдба
на обвинението. Влязъл в законна сила акт, окончателен по смисъла на
Конвенцията, е този, с който е окончателно разрешен правен спор относно
конкретно деяние (административно нарушение или престъпление) – ТР 3/15 :
само при един такъв акт са недопустими всички последващи действия по
обвинението за същото деяние.
Горното обуславя законосъобразната процесуална природа на НП и
предпоставя обсъждане на нарушението по същество.
За разлика от доводите против процесуалната законосъобразност,
възраженията за материално-правната неизправност на НП са основателни.
4
От убедителните показания на св. Ц. ( собственик на процесния
автомобил), възприети предвид и непосредствените впечатления при разпита
му и предвид тяхната неубедителност, че дори той като собственик не е знаел
за размяната на регистрационните табели. Съвсем добросъвестно свидетелят
сподели как към неустановен период от време (който той , логично не може да
си спомни поради изтеклите повече от две години оттогава) той и брат му
предоставили по договор за услуга с автобояджия притежаваните от тях общо
пет камиона марка ЗИЛ за боядисване. Същите били откарани и предоставени
с регистрационните табели върху тях и задължение на бояджията била да ги
върне боядисани и с поставени табели. Това задължение той изпълнил и
братята взели камионите.
Една от настоящия случай св. Ц. узнал, че на притежавания от него и
предмет на проверката автомобил били поставени регистрационни табли,
издадени за МПС, притежавано от брат му ( същата малка и модел ) и се
досетил, че това е станало при боядисването.
Така фактът, че регистрационните табели върху процесното МПС не са
били издадените за него не е бил известен дори на собственика, а по делото
липсват доказателства да е бил известен на водача или дори същият да е имал
възможност въобще да го узнае по някакъв начин ( въпреки ,че последното ще
обоснове само възможността за узнаване, но не и факта на знанието , който
следва да е безспорен).
Вярно е, че житейската логика предпоставя собственика на едно МПС да
знае регистрационния му номер, но в случая св. Ц. притежава и използва в
дейността си два камиона, които, при това, са от една и съща марка и модел,
което пречи да бъдат персонифицирани. Доказателства за това е и подхода на
контролните органи ( виж показанията на св. Т.), които са проверили номера
на рамата на двигателя като единствена възможност да разграничат МПС от
една и съща марка и модел .
Вмененото с акта и НП нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, който състав
наистина е осъществен, е при управление на нерегистрирано МПС. Няма
спор по делото, че управляваното в процесния случай МПС е било
регистрирано, но върху него са били поставени регистрационни табели,
издадени за друго МПС.
Няма обаче доказателства, че този факт е било известен на жалбоподателя
5
към момента на проверката в процесната дата и дори , че е била налице
обективна възможност за неговото узнаване, което да е било неизменно.
Вярно е, че водачът , който поема управлението на несобствено МПС следва
да се осведоми предварително за изпълнение на определени задължения на
собственика ( ГТП, договор за ЗЗГО, регистрация и т.н.) и неуведомяването не
може да е основание по чл. 14 НК. В случая обаче фактът на прекратяване на
размяната на регистрационните табели въобще не е довеждан до знанието
дори на собственика, а е настъпил като нецелен резултат при изпълнението на
една услуга по отношение на автомобила.
Така е налице т.нар. извинителна грешка по чл. 14, ал.1 от НК ( вр. чл. 11
ЗАНН), тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, тъй като на
жалбоподателя не е бил известен ( липсва изцяло обективна възможност да му
стане известен) факт, който принадлежи към състава на нарушението (
дерегистрацията).
Неправилното решение на наказващия орган в обратния смисъл е
погрешно и следва да се коригира с отмяна на издадения незаконосъобразно
санкционен акт .
Това влече и основателност на претенцията на жалбоподателя за
сторените от него разноски за адвокат ( 500 лева -л.4) , против размера на
които обосновано се прави възражение за прекомерност. Така е, тъй като,
предвид проведените заседания за събиране на доказателства, респ. предвид
последните и фактическата и правна сложност на делото, следва да се уважи
претенцията до минималния размер на предвиденото в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7,
ал.2, т.1 НМАВ размер за процесното представителство – 450 лева.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0340-000291/31.03.2023г. на
началник РУ Септември в ОДМВР Пазарджик, с което на Н. Ц. Ц., ЕГН
**********, са наложени на основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП - глоба в
размер на 200 лева и лишаване от правоуправление за срок от 6
месеца
6
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати на Н. Ц. Ц., ЕГН **********
сума в размер на 450 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7