РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Бургас, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Я. Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Я. Н. Новаков Въззивно гражданско дело №
20232000500110 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Предмет на гражданско дело № 20222100100387/2022 г. на Окръжен
съд – Бургас е искът на А.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „Л.“, ул. „С.“ № 16 против ответника Я. С. Б., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ж.к. И.“, бл. *** вх. *, със съдебен адрес:
гр. Ц., ул. „Т.“ № * - адв. М. Б., за установяване на следните вземания на
ищеца по договор за потребителски кредит от 22.07.2019 г., за които на
основание чл. 417 от ГПК е била издадена Заповед № *** от 14.09.2021 г. по
ч.гр.д. № 6364/2021 г. на Бургаския районен съд: (1) главница в размер на
28827,90 лева ведно със законната лихва, считано от 23.07.2021г. до
окончателно изплащане; (2) сумата от 3634,82 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 11.02.2020 г. до 20.07.2021 г. вкл.; (3)
сумата от 464,01 лева, представляваща наказателна лихва върху
главницата, начислена за периода от 11.02.2020 г. до 22.07.2021 г. вкл.; (4)
сумата от 260,13 лева, представляваща неустойка за неплатена в срок
възнаградителна лихва, начислена за периода от 11.02.2020г. до 22.07.2021г.;
(5) сумата от 24 лева, представляваща разходи за връчване на уведомление за
предсрочна изискуемост на кредита.
Заповедта по чл. 417 от ГПК е била връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК с разпореждане
1
от 12.01.2022 г., връчено на 08.02.2022 г., заповедният съд е указал на ищеца
да предяви иск за вземанията си в едномесечен срок.
Исковата молба е била подадена на 16.02.2022 г. по приложеното гр.
дело № 924/2022 г. на РС – Бургас, което е било прекратено и изпратено по
подсъдност на окръжния съд.
При проведената размяна на съдебни книжа по реда на чл. 131 от
ГПК ответникът не е бил намерен на постоянния му и настоящ адрес. Затова
на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК са му били назначени особени
представители - адв. М. Б. и адв. Т. Т. от АК – Бургас.
С Решение № 80 от 24.01.2023 г. по цитираното гражданско дело
Бургаският окръжен съд е уважил предявените искове и е присъдил в полза на
ищеца разноските за заповедното и исковото производство, възлизащи
съответно на 924,22 лева и 4120,78 лева. Наред горното ответникът е осъден
да заплати по сметка на съда и 50 лева разноски за експертиза.
Ответникът Я. Б., чрез особените си представители, е атакувал
решението с въззивна жалба, в която е изложил доводи за неговата
неправилност. Те се свеждат до следното:
Съдът не бил обсъдил възраженията, че няма подписан от ответника
погасителен план към договора, както и че кредитът не бил надлежно обявен
за предсрочно изискуем. Представеното в тази връзка уведомление, оформено
чрез съдебен изпълнител, не било връчено надлежно по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК. Не била спазена процедурата по издирване на ответника. Не били
потърсени други лица от домакинството или близки роднини. Фингирано
връчване не можело да има, тъй като в договора липсвала такава клауза.
Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена в срока по чл. 259 от
ГПК от легитимирана страна и е насочена против подлежащ на обжалване
акт.
Ищецът А.“ АД е оспорил въззивната жалба с нарочен писмен
отговор. Посочил е, че липсата на подписан от ответника погасителен план не
е пречка за уважаването на иска. В началото кредитополучателят сам бил
съобразявал графика на плащанията.
Уведомлението за предсрочна изискуемост било връчено надлежно
по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК чрез съдебен изпълнител.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема следното:
На 22.07.2019 г. въззиваемият - ищец А.“ АД е сключил с въззивника
- ответник Я. С. Б. договор потребителски кредит за сумата от 30000 лева (л.
15-22 от приложеното гр. дело № 424/2022 г. на РС – Бургас).
Видно от заключението по изслушаната съдебносчетоводна
експертиза кредитът е бил усвоен.
Главницата е следвало да бъде върната в срок от 120 месеца
2
съгласно погасителен план – чл. 4.1 и 4.2 от договора.
Уговорена е била възнаградителна лихва в първоначален размер от
6,05% (на годишна база). Методиката за изменението й е описана в чл. 3.1.1 -
3.1.7.
Освен препращащата към погасителен план клауза на чл. 4.2,
липсват други договорни разпоредби, от които да става ясно какви са
погасителните вноски, включващи главница и възнаградителна лихва - дали
те са равни месечни анюитети (с нарастващ във времето дял на падежиралата
главница) или пък са намаляващи вноски (с еднакви квоти от главницата). И
двете възможности са коментирани в чл. 6.3 от общите условия, като изборът
на едната от тях е предоставен на кредитополучателя.
От чл. 3.1.4 от договора се вижда, че промяната на лихвата влиза в
сила по различно време в зависимост от избрания начин на погасяване (чрез
равни анюитети или не).
Договорът не посочва и конкретната падежна дата на месечните
вноски.
Към исковата молба е приложен погасителен план с равни анюитети,
дължими на 22-ро число от съответния месец (л. 23 -25), който обаче не е
подписан от ответника Б. и дори не е обозначен като приложение към
договора (съгл. предвиденото в чл. 4.2). Възражение в тази насока се съдържа
още в отговора на исковата молба, подаден чрез адв. М. Б. (л. 33-35 от делото
на ОС – Бургас).
В отговор на нарочни указания на въззивния съд, дадени с
определението по чл. 267 от ГПК, въззиваемият ищец е представил същия
неподписан документ.
Договорът за кредит е бил нотариално заверен, но без погасителен
план.
Не може да се приеме тезата, че кредитополучателят е бил запознат
с начина на погасяване, понеже сам бил започнал да извършва плащания.
Удръжките по кредита в общ размер от 2033,49 лева (съгласно изслушаната
съдебносчетоводна експертиза) са извършвани служебно от банката на базата
на декларираното съгласие по чл. 6.3 от договора. Отделен е въпросът, че
това е ставало на 10-то число от месеца – в разрез с коментирания неподписан
план.
От изложеното става ясно, че липсата на погасителен план не може
да бъде преодоляна чрез извеждане на данни от съдържанието на договора и
общите условия. Не е осъществен избор на вида на погасителните вноски
съгласно чл. 6.3 от общите условия и няма яснота за начина на връщане на
главницата, а следователно и на начислените върху нея лихви.
Затова на основание чл. 22 вр. чл. 11, т.11 от Закона за
потребителския кредит съдът приема, че договорът за кредит е
3
недействителен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК въззивникът – ответник дължи връщане
само на „чистата стойност на кредита“ без възнаградителна и наказателна
лихва и другите разходи по кредита. В този случай всички извършени от
банката удръжки на обща стойност 2033,49 лева следва да бъдат считани за
погасяване на главницата от 30000 лева. Остатъкът от 27966,51 лева подлежи
на връщане.
Специалната норма на чл. 23 от ЗПК се прилага и в производствата
по искове по чл. 79 от ЗЗД според практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК (виж
Решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III гр.
отд.).
Сезирането на заповедния съд следва да се приравни на покана за
плащане, поради което от този момент върху главницата се дължи законната
лихва.
Изложеното обосновава потвърждаването на първоинстанционното
решение в частта, с която е признато вземането на банката за главница в
размер на 27966,51 лева ведно със законната лихва, считано от 23.07.2021г. до
окончателно изплащане
В останалата част – за главницата над размера от 27966,51 лева до
горницата от 28827,90 лева, за възнаградителна лихва от 3634,82 лева,
наказателна лихва от 464,01 лева, неустойката от 260,13 лева и разходите за
връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост от 24 лева –
решението следва да бъде отменено, а искът – отхвърлен.
Поради това присъдените в полза на ищеца А.“ АД разноски от
924,22 лева - за заповедното производство и от 4120,78 лева - за
първоинстанционното разглеждане на делото следва да бъдат редуцирани
съответно до 778,28 лева и 3470,06 лева.
За въззивното производство ищцовата страна е направила разноски в
размер на 5434,23 лева. От тях следва да й бъдат присъдени 4576,11 лева.
Въззиваемият дължи държавна такса за въззивното производство за
уважената част от жалбата в размер на 104,89 лева.
Въззивникът Я. Б. дължи присъдената сума от 50 лева за
изслушаната пред първоинстанционния съд експертиза, както и държавна
такса за въззивното производство в размер на 559,33 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 80 от 24.01.2023 г. по гражданско дело №
20222100100387/2022 г. на Окръжен съд – Бургас В ЧАСТТА, с която е
прието за установено, че А.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
4
управление: гр. С., район „Л.“, ул. „С.“ № * има против ответника Я. С. Б.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ж.к. И.“, бл. *** вх. *,
със съдебен адрес: гр. Ц., ул. „Т.“ № * - адв. М. Б. следните вземания по
договор за потребителски кредит от 22.07.2019 г., за които на основание чл.
417 от ГПК е била издадена Заповед № *** от 14.09.2021 г. по ч.гр.д. №
6364/2021 г. на Бургаския районен съд: главница над размера от 27966,51
лева до горницата от 28827,90 лева; сумата от 3634,82 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 11.02.2020 г. до 20.07.2021 г. вкл.;
сумата от 464,01 лева, представляваща наказателна лихва върху
главницата, начислена за периода от 11.02.2020 г. до 22.07.2021 г. вкл.; сумата
от 260,13 лева, представляваща неустойка за неплатена в срок
възнаградителна лихва, начислена за периода от 11.02.2020г. до 22.07.2021г.;
сумата от 24 лева, представляваща разходи за връчване на уведомление за
предсрочна изискуемост на кредита.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на А.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „Л.“, ул. „С.“ № 16 против ответника Я. С. Б., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ж.к. И.“, бл. *** вх. *, със
съдебен адрес: гр. Ц., ул. „Т.“ № * - адв. М. Б. В ЧАСТТА за установяване на
следните вземания на ищеца по договор за потребителски кредит от
22.07.2019 г., за които на основание чл. 417 от ГПК е била издадена Заповед
№ *** от 14.09.2021 г. по ч.гр.д. № 6364/2021 г. на Бургаския районен съд:
главница над размера от 27966,51 лева (двадесет и седем хиляди
деветстотин шестдесет и шест лева и петдесет и една стотинки) до горницата
от 28827,90 лева; сумата от 3634,82 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 11.02.2020 г. до 20.07.2021 г. вкл.; сумата от 464,01 лева,
представляваща наказателна лихва върху главницата, начислена за периода
от 11.02.2020 г. до 22.07.2021 г. вкл.; сумата от 260,13 лева, представляваща
неустойка за неплатена в срок възнаградителна лихва, начислена за периода
от 11.02.2020г. до 22.07.2021г.; сумата от 24 лева, представляваща разходи за
връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на кредита.
ОТМЕНЯ Решение № 80 от 24.01.2023 г. по гражданско дело №
20222100100387/2022 г. на Окръжен съд – Бургас В ЧАСТТА, с която
ответникът Я. С. Б. е осъден да заплати на ищеца А.“ АД съдебни разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. № 6364/2021 г. на Бургаския районен съд
над размера от 778,28 лева до горницата от 924,22 лева, както и съдебни
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото над размера от
3470,06 лева до горницата от 4120,78 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 80 от 24.01.2023 г. по гражданско
дело № 20222100100387/2022 г. на Окръжен съд – Бургас В ОСТАНАЛАТА
ЧАСТ.
ОСЪЖДА Я. С. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр. Б., ж.к. И.“, бл. *** вх. *, със съдебен адрес: гр. Ц., ул. „Т.“ № * - адв. М.
5
Б. да заплати на А.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „Л.“, ул. „С.“ № * съдебни разноски пред въззивната инстанция в
размер на 4576,11 (четири хиляди петстотин седемдесет и шест лева и
единадесет стотинки).
ОСЪЖДА Я. С. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр. Б., ж.к. И.“, бл. *** вх. *, със съдебен адрес: гр. Ц., ул. „Т.“ № * - адв. М.
Б. да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по транзитната сметка
на Апелативен съд – Бургас държавна такса за въззивното разглеждане на
делото в размер на 559,33 лева (петстотин петдесет и девет лева и тридесет и
три стотинки).
ОСЪЖДА А.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.
С., район „Л.“, ул. „С.“ № * да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт
по транзитната сметка на Апелативен съд – Бургас държавна такса за
въззивното разглеждане на делото в размер на 104,89 лева (сто и четири лева
и осемдесет и девет стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6