№ 21066
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110112092 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
21.11.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 12092/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу И. М. Б., в която се твърди, че
ответницата била потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
*********************, аб. № 11828, като била доставена топлинна енергия, по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия на стойност 2515,80 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но
ответника не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за
забава върху главница за топлинна енергия в размер на 247,40 лева за периода от 16.10.2020
г. до 24.03.2023 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение,
поради което ответникът му дължал сумата от 63,49 лева, представляващи припадаща се
част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
1
както и сумата от 11,57 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2020 г. до 24.03.2023 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал
правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато
за установено, че ответника му дължи претендираните вземания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба чрез особения
представител, като претенциите се оспорват. Твърди, че между страните не е налице
облигационна връзка, като нямало доказателства, че ответницата е собственик на процесния
имот. Поддържа, че няма качеството на потребител по смисъла на ЗЕ, както и че за
процесния период не е потребявала топлинна енергия. Навежда доводи, че за периода са
извършвани плащания с които дължимите суми са погасявани. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на основание чл. 111, б. „В“ ЗЗД, което обосновава. Излага
съображения, че претендираните вземания за мораторни лихви са неоснователни, което
аргументира с общите условия, като твърди, че не е изпадала в забава. Иска отхвърляне на
предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като не е изразило становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
2
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.нето на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представена е молба-декларация (л. 15-16 в кориците на делото) от ЛЙХ до „ТС“
ЕАД, с която е поискано открИ.нето на партида и доставка на топлинна енергия до имот в
гр. *********************.
Молбата-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за сключване
на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това
заявлението и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния апартамент,
ищцовото дружество е приело предложението на Луиза Питерс за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 9, том XXXXVI, нот.
дело № 9714/1992 г. се установява, че ЛЙХ-Б. е станала собственик на следния недвижим
имот, находящ се в гр. *********************.
В случая с оглед ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че не може да
приеме, че е доказано пълно и главно, че между страните е налице облигационно отношение.
Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването
или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква
при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното
доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в
съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване може да бъде
осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства
пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт.
Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено – т. нар. индиции
или доказателствени факти. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в
съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените
3
доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени
доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените
средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като
гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени,
писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или
категорични в сравнени с други. Тоест, българският граждански процес не предвижда
предустановени или формални доказателства. Те се преценяват поотделно, но и в
съвкупност на чл. 235 и чл. 12 от ГПК. Пълно доказване може да се осъществи и само при
косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени,
достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без
съмнение главният факт. Доказването е процес по установяване на истината относно
фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. Когато
доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е
главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно убеждение у
съда в истинността или неистинността на съответното твърдение. Доказването се
осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се доказват
релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за
осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са такИ. факти от обективната
действителност, от доказването на които може да се заключи, че определен факт, предвиден
в хипотезиса на приложимата правна норма, се е осъществил. За да се постигне чрез косвени
доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени
факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните
доказателствени факти, наистина се е осъществил.
В процесният случай, ищецът е ангажирал доказателства, че трето лице за процесния
имот е собственик, което е и подало молба-декларация за открИ.не на партида. Нещо повече
в о. с. з. от 18.11.2024 г., ищецът изрично сочи, че няма данни ЛП да е починала, както и че
няма да прави изменение на иска чрез добавяне на основание – твърдения за наличието на
наследствена сукцесия между ЛП и ответницата, респ. приемане на наследството – a proprio
(направо или директно) или чрез конклудентни действия. След като подобни обстоятелства
не се твърдят в исковата молба или не се прави изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1
ГПК, чрез добавянето на основание, то съдът намира, че не следва да се уважават
доказателствени искания (в случая по чл. 186 ГПК) за установяване на факти, касаещи трети
лица, за които липсват твърдения в какво качество и за какво се цели да се докаже, след като
определен факт или група от обстоятелства изобщо не се твърдят от ищеца.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че претенцията за главницата за топлинната
енергия е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен в цялост.
Исковата за дялово разпределение и за мораторни лихви са обусловени от
претенциите за мораторни лихви върху главницата са акцесорни и обусловени от
претенциите за главниците, поради което след като обуславящите искове са неоснователни,
то такИ. са и обусловените. Ето защо, акцесорните претенции следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота трябва да се отбележи, че неоснователен е и следва да бъде отхвърлен
иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. В новелата на чл.
36, ал. 2 от Общите условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово
разпределение“ се определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата
дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
4
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно, искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни
разноски разполага само ответника. Последният не е поискал присъждането на деловодни
разноски и не е доказал, че действително е сторил такИ., поради което и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК не следва да му се присъждат деловодни разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр. *************** срещу И. М. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.
*********************, за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че И. М. Б., ЕГН: ********** дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК:*********, сумата от 2515,80
лева – цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна
енергия при общи условия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за недвижим имот,
находящ се в гр. *********************, аб. № 11828, както и сумата от 247,40 лева –
мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия за периода от 16.10.2020 г. до
24.03.2023 г., както и сумата от 63,49 лева – цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., както и сумата от 11,57 лева – мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 24.03.2023 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.04.2023 г. по ч. гр. д.
№ 19019/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ДЛ“ ООД (с
предишна търговска фирма „БН“) на страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5