№ 1195
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. П.а
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507566 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20066957/15.03.2021 г. по гр. д. № 3751/2019 г. по описа
на СРС, 66 състав е признато за установено по предявените от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД
обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, че Н. П. Ч. дължи на
„Т.Б.А.Б.“ ЕАД сумата от 383,52 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № **********/25.06.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 19.01.2017 г. до окончателното й плащане, сумата от 22,84
лева, възнаградителна лихва по договора за периода от 25.10.2016 г. до
25.12.2016 г. и сумата от 21,10 лева, обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 25.10.2016 г. до 09.01.2017 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
24.01.2017 г. по ч.гр.д. № 3393/2017 г. по описа на СРС, 66 състав.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №
25060017/05.04.2021 г., подадена от Н. П. Ч.. Поддържа, че решението
противоречи на закона и е необосновано, като е постановено при съществени
1
нарушения на съдопроизводствените правила. Не било установено по делото,
че ответникът е получил сумата и не я е възстановил. Моли обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените разноски.
С Определение от 05.05.2022 г. на основание чл. 227 от ГПК като
въззивник е конституиран Б. Н. Ч. вместо починалия в хода на процеса Н. П.
Ч..
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е представен отговор на въззивната
жалба вх. № 25095723/04.06.2021 г. от въззиваемия „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, в който е
изложено становище по основателността на предявения иск и за правилност
на постановеното решение. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира
направените по делото разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството по гр.д. № 3751/2019 г. по описа на СРС, 66 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД против Н. П. Ч., с
която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 430
от Търговския закон, във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и
договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. Ищецът твърди,
че на 25.06.2016 г. „Т.Б.А.Б.“ ЕАД сключва Договор за потребителски кредит
№ ********** с ответника Н. П. Ч., по силата на който му е предоставен
кредит в размер на 383,52 лева. Твърди, че съгласно чл. 7, ал. 2 от Договора
средствата са преведени по сметка на продавач на стока, избрана от
потребителя за заплащане на продажната й цена. Потребителят бил пожелал и
сключване на застраховка за защита на уреда в размер на 4,52 лева, за което
бил дал изричното си съгласие. Страните били уговорили, че общото крайно
задължение възлизало на 406,36 лева, която сума била разсрочена на 3
месечни погасителни вноски, 2 от които възлизали 135,45 лева, ведно с една
последна изравнителна вноска в размер на 135,46 лева. Посочва, че
уговореният лихвен процент е в размер на 35,37 %. Твърди, че ответникът не
е изпълнил задължението си да заплати нито една от дължимите вноски, като
крайният срок за изпълнение настъпил на 25.12.2016 г. Поддържа, че
2
обезщетението за забава било в размер на 21,10 лева за периода от 25.10.2016
г. до 09.01.2017 г. Моли да бъде признато за установено, че ответникът Н. П.
Ч. дължи да заплати сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
гр.д. № 3393/2017 г. по описа на СРС, 66 състав. Претендира направените в
исковото и заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба,
подаден от Н. П. Ч., с която заявява, че оспорва предявени иск като не излага
конкретни твърдения. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
както и е приложено гр.д. № 3393/2017 г. по описа на СРС, 66 състав. По
заявление от 19.01.2017 г., подадено от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 24.01.2017 г., с която е разпоредено на
Н. П. Ч. да заплати на заявителя сумата от 383,52 лева, главница по договор за
потребителски кредит от 25.09.2016 г., ведно със законната лихва за периода
от 19.01.2017 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
22,84 лева за периода от 25.10.2016 г. до25.12.2016 г., обезщетение в размер
на 21,10 лева за периода от 25.10.2016 г. до 09.01.2017 г. и 325 лева –
разноски в заповедното производство. На основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК
на заявителя е указано да предяви иск за установяване на съществуване на
вземането си. В изпълнение на указанията заявителят е предявил иск в
законоустановения срок.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства
и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за
потребителски кредит, по силата на който на ответника е предоставена сумата
от 379 лева – цена на закупена от него стока и 4,52 лева – застрахователна
премия, която сума не била върната в уговорения срок ведно с
възнаградителна лихва.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
3
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите му.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Положителният установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител,
имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на
вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от
ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за
предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която
по гр. д. № 3393/2017 г. по описа на СРС, 66 състав, е била издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Основателността на предявения иск
е поставена в зависимост от това въз основа на събраните по делото
доказателства да се установи, че е сключен договор за кредит, по силата на
който за ответника е възникнало задължение да върне предоставената сума
ведно с възнаградителна лихва, че е настъпила изискуемост на
претендираното вземане. С оглед направеното общо оспорване от длъжника,
ищецът е следвало да установи, че сумата е усвоена по уговорения начин.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест задължение
на ищеца е било да установи посочените обстоятелства. В тежест на
ответника е било да установи, че са изпълнили задълженията си точно и в
срок.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 25.09.2016 г.
между „Т.Б.А.Б.“ ЕАД и Н. П. Ч. е сключен договор за потребителски кредит
№ **********, по силата на който страните са уговорили, че банката
предоставя на ответника сумата от 379 лева за закупуване на стока –
готварска печка. Уговорено е, че лихвеният процент по кредита, с който се
олихвява предоставената сума, изразен като годишен лихвен процент е 35,37
%, както и е уговорена застрахователна премия по застраховка защита на
уреда в размер на 4,52 лева. В т. 11.2 е определен и начинът на плащане на
дължимите суми, а именно на три вноски, от които първите две в размер на
135,45 лева и една вноска в размер на 135,46 лева, като падежът на последната
4
вноска е 25.12.2016 г.
Установява се, че сумата от 379 лева е преведена по банков път на „З. –
М.М.С“ ООД в деня на сключване на договора за кредит – 25.09.2016 г. От
приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че освен тази сума е платена и застрахователна премия в размер
на 4,52 лева.
Следователно неоснователен се явява доводът на въззивника, че сумата
по договора за потребителски кредит не била усвоена. Не са ангажирани
доказателства, а не са и въведени твърдения, че ответникът е изпълнил
задължението си да плати исковите суми. Следователно и предявените искове
се явяват основателни.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд обжалваното решение следва
да бъде потвърдено изцяло.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20066957/15.03.2021 г. по гр. д.
№ 3751/2019 г. по описа на СРС, 66 състав.
Решението е окончетално.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5