№ 184
гр. Плевен, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и пети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
в присъствието на прокурора С. М. Г.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно
дело № 20244400200567 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 – ал. 8 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИАКОРНФС/.
Образувано е по молба за признаване на решение от 11.10.2023 г. на
несъдебен орган във Федерална Република Германия, влязло в сила на
07.11.2023 г., с което на българския гражданин С. Х. С. е наложена финансова
санкция в размер на 88,50 евро.
Прокурорът изразява становище, че искането е основателно.
Засегнатото лице С. Х. С. изразява становище, че искането е
основателно.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид молбата и представеното
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
намира за установено следното:
С решение № 09.2533669.6 от 11.10.2023 г. на несъдебен орган във
Федерална Република Германия, влязло в сила на 07.11.2023 г., на засегнатото
лице С. Х. С. е наложена финансова санкция в размер на 88,50 евро,
представляваща парична санкция за извършено административно нарушение
и парична сума за разходите по административната процедура, довела до
постановяването на решението.
Решението е постановено затова, че на 22.08.2023 г., в 16:42 часа, в
1
Neustadt/Wied, BAB 3, km 48,050, Fahrtrichtung Koln, засегнатото лице, като
водач на МПС с рег. № ** **** **, е превишило допустимата максимална
скорост за движение на лек автомобил извън населени места със 17 км/ч, като
се е движило със скорост от 117 км/ч.
Деянието представлява административно нарушение по чл. 41, ал. 1, в
съвкупност с Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движение по пътищата,
чл. 24 от Закона за движение по пътищата и 11.3.3 от Федералния каталог за
финансови санкции във Федерална Република Германия.
Плевенският окръжен съд намира, че решението, представено за
признаване и изпълнение, представлява решение за налагане на финансова
санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като е влязъл в
сила в държава-членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение за
плащане на парична санкция, наложена с акт на несъдебен орган за извършено
административно нарушение.
В съответствие с чл. 4, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС заверено копие от
решението е придружено от удостоверението по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и №
2 от същия закон. Удостоверението е издадено, подписано, неговото
съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава
Федерална Република Германия на 13.05.2024 г. и е преведено на български
език.
Плевенският окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае и
да постанови изпълнение на решение за налагане на финансова санкция,
издадено в друга държава-членка на Европейския съюз по смисъла на член 6,
ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като е окръжен съд по
местоживеенето и обичайното местопребиваване на засегнатото лице.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова
санкция на българския гражданин С. С. следва да бъде признато и изпълнено
на територията на Република България, тъй като са налице условията за
признаване и изпълнение по чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС и
същевременно не са налице условията по чл. 35 от същия закон за отказ за
признаване и допускане на изпълнението:
1. Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е пълно и очевидно отговаря на решението
на несъдебния орган от 11.10.2023 г.;
2. Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава-членка, различна от издаващата или
изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансова санкция;
3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство и решението не се отнася до деяние, подсъдно на български
съд;
4. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;
5. Решението не се отнася за деяния, които:
а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или
отчасти на територията на Република България, или
2
б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния;
6. Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро;
7. Решението се отнася до деяние, което представлява административно
нарушение и според българското законодателство;
8. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по силата на
българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна
отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянието, което
обосновава решението;
9. Видно от представеното удостоверение производството по делото е
било писмено, но засегнатото лице е било уведомено съгласно
законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалването.
На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 8 от
ЗПИИАКОРНФС, тъй като решението за налагане на финансова санкция се
отнася до парична сума – 88,50 евро, съдът следва да определи
равностойността на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на
постановяване на решението в издаващата държава. От направената справка в
сайта на БНБ за 11.10.2023 г. е видно, че равностойността на 88,50 евро е
173,09 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл.
16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение № 09.2533669.6 от 11.10.2023 г. на несъдебен
орган във Федерална Република Германия, влязло в сила на 07.11.2023 г., с
което на българския гражданин С. Х. С., роден на ********** г. в град
***********, Плевенска област, ЕГН – **********, с постоянен адрес в с.
***, Плевенска област, ул. „***“ № ***, е наложена финансова санкция в
размер на 88,50 евро, равностойни на 173,09 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-гр. Велико
Търново в 7-дневен срок от узнаване за постановяването му, но обжалването
не спира изпълнението на решението.
На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС,
решението на несъдебния орган от 11.04.2022 г. да се изпрати заедно с препис
от настоящото решение на ТД на НАП-Велико Търново, офис град Плевен за
изпълнение по реда на Закона за Национална агенция за приходите и ДОПК.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да се
уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването и
изпращането на решението за налагане на финансова санкция на ТД на НАП-
Велико Търново, офис гр. Плевен, както и за приключването изпълнението на
решението.
Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава
да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4