РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Варна, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500234 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 ГПК. Образувано е по
подадени срещу постановеното по гр. д. № 710/2023г. по описа на ОС-Варна
решение № 627/10.06.2024г., въззивни жалби от двете страни по спора, както
следва:
1.Въззивна жалба от С. С. К., чрез адв. Е. Е. срещу решението, в частта,
с която съдът се е произнесъл по незаявено в производството от ответника Г.
П. Г. възражение за задържане на имот с идентификатор 10135.2564.733 по
КККР на гр. Варна, ведно с находящата се в имота вилна сграда с
идентификатор 10135.2564.733.1, със застроена площ от 108 кв.м. на два етажа
и сграда с идентификатор 10135.2564.733.2 с площ от 57 кв.м. и е осъдил
ответника на основание чл.108 ЗС, да предаде на въззивницата владението
върху същите, при условие, че същата заплати на Г. П. Г. сумата от
37 781,54лв., присъдена с решение № 1668/08.11.2021г., постановено по гр. д.
№ 3303/2020г. на ВОС, представляваща увеличена стойност на имота в
следствие сторените в него подобрения.
В жалбата, са изложени оплаквания за недопустимост, евентуално
неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, основани
на доводи за допуснати процесуални нарушения и направата на изводи в
противоречие с установеното от доказателствата и на материалния закон.
Посочва се, че с отговора на исковата молба ответникът не е посочил като
правно основание за осъществяваното от него владение на имота признатото
му с влязло в сила решение право на задържане до заплащане на извършените
1
в имота подобрения, поради което и такова възражение не е било предмет на
разглеждане в производството. Излага също, че ответникът не е направил
искане съдът да се произнесе с решението по делото за вече присъдено му
право на задържане и да постанови издаване на изпълнителен лист за
предаване на владението под условие за заплащане на присъдените с друго
решене по друго дело суми за подобрения. Оспорват се като неправилни
изводите на съда, че след като е представен изпълнителен лист за право на
задържане с решение, постановено по друго дело, което се ползва със сила на
присъдено нещо, същата следва да се зачете за страната, в чиято полза е
допуснато това право, тъй като въпросите относно подобренията и правото на
задържане не са били разглеждани в настоящото производство по предявен
иск с правно основание чл.108 ЗС. Издаването на изпълнителен лист,
недопустимо е поставено под условие – заплащане на присъдена по друго
дело сума. По подробно изложени в жалбата доводи и съображения е
отправено искане за обезсилване на решението в обжалваната част,
евентуално за отмяна на същото като неправилно и незаконосъобразно.
Претендират се разноските по делото.
2.Въззивна жалба от Г. П. Г., чрез адв. С. З., срещу постановеното по
делото решение, с което е уважен предявения от С. С. К. иск с правно
основание Чл.108 ЗС. Изложените оплаквания във въззивната жалба, са за
недопустимост, неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение. Твърди се, че постановеното предаване на имота под условие е
недопустимо. Излагат се твърдения, че Г. Г. владее имота на правно основание
– „право на задържане“, поради което и производството по предявения иск по
чл.108 ЗС е недопустимо, като постановяване на условен диспозитив би било
допустимо, единствено при заявено в настоящото производство от ответника
възражение за задържане на имота, каквото в случая той не е заявил. Оспорват
се като неправилни изводите на съда, че ищцата е установила правото си на
собственост върху имота и намиращите се в него сгради, като твърди, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ответникът е
изключителен собственик на сградата с площ от 57кв. с идентификатор
10135.2564.733.2., на основание давностно владение. Твърди, че сам със свои
сили и средства е изградил сградата и владее имота и изградените в него
сгради явно спокойно и необезпокоявано повече от 20 години и към
настоящия момент. Твърди също, че е закупил имотите със свои средства, като
ги е превел в състояние, годно да се използват по предназначение. Иска се от
настоящата инстанция да обезсили решението като недопустимо, евентуално
да го отмени като неправилно и незаконосъобразно и да отхвърли предявения
иск.
В срока по чл.263 ГПК С. К. е подала отговор, с който въззивната жалба
на Г. П. Г. се оспорва като неоснователна.
В ходана порведените по делото съдебни заседания, страните поддържат
изразените позиции по спора, доразвиват подробно доводите си, излагат
пространни становища по същество на спора, като всяка претендира
присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съобразно нормата на чл.269, пр.1 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи
до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси за да се
2
произнесе, съдът съобрази следното:
Доводите, наведени във въззивните жалби за допуснати съществени
процесуални нарушения при първоинстанционното разглеждане на спора,
настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Видно от изложените в
решението мотиви, съдът не е разгледал възражение за признаване на право на
задържане. С постановеното решение не е признато такова право, като макар
непрецизно формулирано в диспозитива на решението е посочено, че
изпълнението на същото следва да бъде осъществено при условията на
зачитане на силата на присъдено нещо на влязло в сила решение, постановено
в предходно производство, в което е бил предявен иск за заплащане на
извършени в процесния имот подобрения и с което на ответника е признато
право на задържане върху имота до заплащане на подобренията. Наведените
доводи и възражения за недопустимост на това решение са ирелевантни, тъй
като същото е влязло в сила и силата на пресъдено нещо следва да бъде
зачетена.
Ето защо обжалваното решение е процесуално допустимо, а спора
следва да се разгледа по същество.
Производството пред ВОС е образувано по предявен от С. С. К. срещу Г.
П. Г. иск с правно основание чл.108 ЗС за приемане за установено, че ищцата е
собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2564.733 по КККР на гр.
Варна, район „Приморски“, ул.“18-та“, №*** с площ от 370 кв.м., ведно с
разположената в имота сграда с идентификатор 10135.2564.733.1 със
застроена площ от 108 кв.м., на два етажа, представляваща вилна сграда-
еднофамилна и сграда с идентификатор 10135.25674.733.2 на един етаж с
площ 57 кв.м. и осъждане на ответника да предаде на ищцата владението
върху дворното място и намиращите се в него сгради.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл:
ищцата е собственик на посочения имот, като собствеността върху дворното
място и вилната сграда е придобила чрез договор за покупко-продажба,
обективиран в НА № 58, т. ХХХVІІ, д.№11216/1995г. на нотариус при ВРС. В
периода от 1997г. -2002г. ищцата е живяла на семейни начала с ответника в
имота; през м. април 2002г. тя заминала да работи в чужбина, а ответникът
останал да живее в имота; През 2015г. страните се разделили; 2-3 години след
раздялата им, ищцата разбрала, че ответника продължава да живее в имота и
поискала да го освободи. Ответникът отказал и предявил установителен иск за
собственост, по който било образувано гр. д. № 2433/2018г. по описа на ВОС.
Производството по това дело приключила с отхвърляне на предявеният от
ответника иск за собственост върху процесния имот. Твърди също че
предявеният от ответника през 2014г. иск за собственост по отношение на ½
ид. части от дворното място и изградените в него сгради е отхвърлен с
постановеното по гр. д. № 7461/2014г. по описа на ВРС решение. Ищцата е
придобила собствеността върху намиращата се в собствения й имот сграда с
идентификатор 10135.25674.733.2 по приращение. Излага, че тази сграда
фактически изпълнява функциите на гараж с помощни помещения. Твърди, че
дворното място и находящите се в него сгради се владеят без правно
основание от ответника. Отправя искане, ответникът да бъде осъден да
предаде на ищцата владението върху същите.
В отговор на исковата молба, ответникът е оспорил предявеният иск
3
като недопустим и неоснователен. Излага твърдения, че е придобил
собствеността върху имотите въз основа на изтекла в негова полза придобивна
давност, тъй като е осъществявал владение върху същите от 1995г. до
настоящия момент. В имота ответникът е изградил сграда с идентификатор
10135.25674.733.2 с площ от 57 кв., въз основа на придобито на оригинерно
основание право на строеж за същата и е установил фактическа власт върху
нея от момента на построяването през 1997г. и каквато осъществява и към
момента. Твърди, че е осъществявал необезпокоявано, явно и непрекъснато
владение върху имотите в период от 28 години, считано от 1995г., поради
което е придобил собствеността върху същите. Твърди също, че владее имота
и на основание право на задържане на имота, признато с решение,
постановено по гр.д. №3303/2020г. по описа на ВОС, въз основа на което е
издаден изпълнителен лист № 22/18.10.2022г. Отправеното искане е за
отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон,
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения договор за покупко-продажба от 26.10.1995г.,
обективиран в НА № 58/1995г. ищцата С. К. е придобила правото на
собственост върху вилно място с площ от 374 кв.м., представляващо парцел
ХХІІ-2526, кв.40 по плана на вилна зона на гр. Варна, ведно с построената в
имота двуетажна вилна сграда със застроена площ от 60,20 кв.м.
По делото са приети като доказателства подадени от ищцата жалби с вх.
№ 2244/16.02.2021г. и вх.№ 11249/18.08.2021г., с която същата е сезирала
Районна прокуратура Варна за предприемане на мерки по компетентност във
връзка осъществявани от ответника Г. Г. действия в собствения й имот,
находящ се в гр. Варна, местност Евксиноград, ул.“18-та“, №**. Съгласно
представеното удостоверение, издадено то ВРП, въз основа на подадена от
ищцата срещу ответника жалба е образувана прокурорска преписка №
2244/2021г., по която с постановление на прокурор от ВРП е отказано
образуване на наказателно производство, поради липса на липса на данни за
осъществен състав на престъпление от общ характер.
Ищцата е отправила покана до ответника Г. Г. за освобождаване на
имота, находящ се в гр. Варна, местност „Евксиноград“, ул.“18-та“, №**.
Същата съгласно констативен протокол от 08.11.2021г. на ЧСИ Л.С., рег.№
895, е връчена на Г. Г. по реда на чл.47, ал.5 ГПК, на 08.10.2021г.
От представените по делото заверени преписи от решения,
изпълнителен лист и след извършени от съда служебни справки се установява,
че в периода след 2016г. между страните в настоящото производство са
водени съдебни дела с предмет правото на собственост върху процесните
имоти и за заплащане на обезщетение за извършени в имотите подобрения.
С решение № 1180/21.03.2018г., постановено по гр.д. № 7461/2017г.по
описа на ВРС, предявеният от Г. Г. срещу С. К. установителен иск за приемане
за установено, че Г. Г. е собственик на ½ ид.ч. от имот с идентификатор
10135.2564.733 и имот с идентификатор 10135.2564.733.2 на основание –
парична вноска в размер на 5000лв. при закупуване на имота на 26.10.1995г. и
осъществявано давностно владение върху имотите за периода 1995г. – 2005г. и
4
до предявяване на иска /06.06.2017г./ е отхвърлен като неоснователен.
Решението е влязло в сила на 11.06.2019г./ потвърдено с решение №
1709/19.10.2018г., постановено по в.гр.д. № 1683/2018г. по описа на ВОС,
което с определение № 290/11.06.2019г. по гр.д. № 177/2019г. на ВКС, не е
допуснато до касационно обжалване/;
С влязло в сила на 30.04.2018г. решение № 646/30.05.2019г., постановено
по гр.д. № 2433/2018г. по описа на ВОС е отхвърлен предявеният от Г. Г.
срещу С. К. установителен иск за собственост върху имот с идентификатор
10135.2564.733.1, основан на твърдения за придобиване на правото на
собственост въз основа на давност за периода 2002г- 26.10.2018г.;
С решение № 1668/08.11.2021г., постановено по гр.д.№ 3303/2020г.по
описа на ВОС е уважен предявен от Г. Г. срещу С. К. иск за заплащане на
обезщетение в размер на увеличената стойност от 37 781,54лв. на имот с
идентификатор 10135.2564.733 и намиращите се в него сгради с
идентификатори 10135.2564.733.1 и 10135.2564.733.2, като е признато право
на задържане на имотите на Г. Г. до заплащане на посочената сума, на
основани ечл.74, ал.2, вр. чл.72 ЗС. Решението е влязло в сила и въз основа на
същото е издаден изпълнителен лист № 22/18.01.2022г.
От показанията на разпитаните пред ВОС свидетели на ответната страна
М.М. и Д.П. /без родство със страните/ се установява, че ответникът живее в
процесния имот, като свидетелят М. познава ответника и има впечатления за
имота от 2000г. Свидетелят П. заявява в показанията си, че е посетил за пръв
път имота през 1995г. и знае, че от тогава Г. живее там. През 1995г. в имота
имало сграда на два етажа, без дограма, нямало ограда. Гаража бил построен
през 1995-1996г., като свидетелят помагал на ответника при строителството
му и за изграждането на ограда на имота. Свидетелят П. не е посещавал
имота в периода 2002-2015г. , известно му е , че ответникът е бил на работа в
Испания и Австрия, но не знае в кои периоди е заминал и се е връщал в
България. В момента имотът е ограден от всякъде и в него има сграда на два
етажа и пристройка с лятна кухня и тоалет.
Ангажираните от ищцата свидетели Д.С. и Х.Х. / брат на ищцата/, са
заявили в показанията си, че през 1995г. ищцата е изтеглила пари от сметката
си в „Балканбанк“, в която свидетелката С. била служител за да закупи
процесния имот, в м. „Евксиноград“. Свидетелите излагат данни за
местонахождението на имота и границите му. Към момента на закупуване в
имота в него е имало изградена двуетажна къща с гараж, който бил долепен до
къщата с изградена топла връзка. След закупуването на имота в къщата и
гаража са правени довършителни и ремонтни работи. Ищцата и ответникът
живеели на семейни начала заедно от 1995г. до 2015г., когато се разделили.
Двамата свидетели са посещавали редовно имота до 2000г., когато страните по
делото са заминали за Испания. Свидетелят Х. е помагал като е участвал с
труд при извършването на ремонтните дейности. След раздялата на страните
през 2015г., ответникът се върнал в България и заживял в имота. Свидетелят
Х. имал предоставен от ищцата ключ за имота и при посещение в него заВ.л
ответника, който отказвал да напусне имота. Свидетелите посочват, че след
като разбрала, че ответникът се е настанил да живее в имота, се
противопоставила на това негово действие и през 2019г. – 2020г. се обърнала
за съдействие към полицията.
5
Съдът, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави
следните правни изводи:
Предмет на разглеждане е предявен иск с правно основание чл.108 ЗС за
установяване правото на собственост на ищцата върху процесните недвижими
имоти и осъждане на ответника да предаде владението на същите.
За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е
необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона
предпоставки, а именно: че ищцът е собственик на процесните недвижими
имоти на твърдяното в исковата молба придобивно основание и, че същите се
владеят от ответника без основание. В тежест на ищеца е да установи
придобиването на собствеността върху имотите и, че същите се владеят от
ответника без правно основание. В тежест на ответника е да установи, че
владее имотите на правно основание, в случая, в качеството му на собственик.
При оспорване на твърдените от страните права, е необходимо всяка
една от тях да установи наличието на определените в закона предпоставки за
придобиване на правото на собственост.
В настоящия случай, ищцата се легитимира като собственик на ПИ с
идентификатор 10135.2564.733 по КККР на гр. Варна, район „Приморски“,
ул.“18-та“, №*** с площ от 370 кв.м., ведно с намиращите се в него сгради с
идентификатори 10135.2564.733.1 и 10135.25674.733.2 въз основа на
деривативно правно основание – договор за покупко-продажба от 26.10.1995г.,
обективиран в НА № 58/1995г. Не се спори между страните, че посочения
имот е идентичен с описания в НА № 58/1995г. имот - дворно място с площ от
374 кв.м., представляващо имот ХХІІ-2526, кв.40 по плана на гр. Варна,
местност „Евксиноград“, ведно с двуетажна вилна сграда с площ от 60,20
кв.м.
От представените по делото доказателства, не се установяват
твърденията на ответника за придобиване на правото на собственост върху
имота и изградената в него двуетажна вилна сграда въз основа на
осъществявано явно, спокойно и непрекъснато владение в периода от 1995г. до
депозирането на исковата молба – 22.12.2022г., а по отношение на сградата с
идентификатор 10135.25674.733.2 – чрез придобиване на правото на строеж за
същата и давностно владение в периода 1997г.- 2007г., евентуално след
изграждането й в периода от 2000г.-до 22.12.2022г. В тази връзка съдът
съобразява, че с решение № 1180/21.03.2018г., постановено по гр.д. №
7461/20217г. по описа на ВРС е отхвърлен предявеният от ответника в
настоящото производство срещу ищцата установителен иск за собственост по
отношение на ½ ид.ч. от процесното дворно място и ½ ид. част от изградената
в него сграда с идентификатор 10135.2564.733.2 на основание давностно
владение върху посочените ид. части от имотите в периода 1995г. –
06.06.2017г. Посоченото решение е формирало сила на пресъдено нещо по
отношение страните, предмета на делото и наведените основания. С оглед
съобразяването на силата на присъдено нещо на това решение, следва да бъде
отречена възможността ответникът да е придобил на основание давностно
владение в периода 1995г. – м. 06.2017г. ½ ид. части от имота и ½ ид.ч. от
сграда с идентификатор 10135.2564.733.2. По отношение на вилната сграда с
идентификатор 10135.2564.733.1 е налице влязло в сила решение №
646/30.05.2019г., постановено по гр.д. № 2433/2018г., с което е бил отхвърлен
6
предявеният от ответника в настоящото производство срещу С. К.
положителен установителен иск за собственост, на основание – давностно
владение в периода 2002г.-26.10.2018г, поради което и следва да бъде отречена
възможността ответникът да е придобил собствеността върху сградата на
заявеното в настоящото производство основание – давностно владение в
периода 2002г-26.10.2018г.
От ангажираните по делото доказателства не се установяват и
наведените от ответника твърдения за осъществявано от него владение върху
останалите ½ ид. ч. от имота и сградата с идентификатор 10135.2564.733.2,
както и сградата с идентификатор 10135.2564.733.1 за периода от 1995г. до
2001г., както и за периода, който е извън обхвата на решението по гр. д. №
2433/2018г. на ВОС – от 2019г. до датата на подаване на исковата молба –
2022г. От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява,
че в периода от 1995г. до 2015г. страните са живели във фактически
съпружеско съжителство и са живели в имота от момента на придобиването
му от ищцата през 1995г. до заминаването им да работят в чужбина през 2000г.
След раздялата на страните през 2015г. Въз основа на установеното от
гласните доказателства следва да се приеме, че в периода от придобиването
на имота от ищцата през 1995г. до раздялата на страните през 2015г.,
ответника е бил допуснат да живее в имота. От доказателствата не се
установява, че Г. Г. е демонстрирал ясно, категорично и несъмнено пред
собственика на имота – ищцата К., промяна в намерението си да държи имота
за собственика, а да осъществява владение на същия. Не са ангажирани
доказателства, че през този период Г. е ограничил достъпа на К. до имота или
да е предприел други действия, сочещи еднозначно за промяна на
намерението му и, че е започнал да владее имота за себе си и го счита са своя
собственост.
В периода след 2015г., когато страните са се разделили и ответникът се е
върнал в България, той се е настанил в имота, като е ограничил достъпа до
същия. Заключването на имота и отказването на достъп до него на лица, на
които ищцата е дала ключ и е натоВ.ла да се грижат за него, обективира
промяна в намерението на Г. от такова да държи имота за собственика, във
владение лично за себе си. Промяната в намерението е станало известно на
ищцата, която е узнала за това чрез свид. Х. – брат на ищцата през 2015г.
Установеното през 2015г. владение върху имотите е продължило до края на
2022г. Същото е било смутено с предявяването на 22.12.2022г. на искът с
правно основание чл. 108 ЗС, предмет на настоящото производство, като от
този момент същото се е превърнало в държане на имотите. Предвид това и
при зачитане на установеното с решения, постановени по гр.д. № 7461/2017г.
на ВРС и гр.д. № 2433/2018г. по описа на ВОС, не се установява
осъществяване на владение в предвиденият в разпоредбата на чл.79 ЗС десет
годишен давностен срок, необходим за придобиване на собствеността върху
имотите.
Неоснователни са и наведените възражения за придобиване от ответника
на право на строеж на сграда с идентификатор 10135.2564.733.2. Правото на
строеж може да бъде придобито по давност при осъществяване на владение на
това право в продължение на посочения в закона срок, като владението се
реализира чрез действия по построяване на сградата, извършени с намерение
7
за реализирането на право на строеж. Ответникът не е ангажирал
доказателства за установяване на тези обстоятелства. Не са представени
писмени доказателства за учредяване на право на строеж, издаване на
разрешение за такъв, като от гласните доказателства се установява че сградата
с идентификатор 10135.2564.733.2 по предназначение представлява гараж,
който към момента на придобиване на собствеността върху имота от ищцата
вече е бил изграден. Извършените в последствие строително монтажни работи
и довършителни работи от страна на ответника не представляват действия по
изграждане и строителство на нов самостоятелен обект на собственост.
Изводи за осъществена строителна дейност, която да представлява
упражняване на владение върху право на строеж не могат да се направят и от
постановеното по гр.д. № 3303/2020г. на ВОС решение № 1668/08.11.2021г., с
което е уважен предявен от Г. Г. срещу С. К. осъдителен иск за заплащане на
сторените в имота подобрения и с което е признато право на задържане върху
имота до заплащане на подобренията.
Признатото с посоченото решение право на задържане на имота не
представлява годно правно основание за владение върху имотите. Правото на
задържане е субективно право на добросъвестния владелец, признато по
съдебен ред да държи една вещ, за която са направени разноски – необходими
и полезни, до заплащането им от собственика. Лицето, на което е признато
право на задържане упражнява държане върху имота, а не осъществява
владение. В случая със влязло в сила решение на ответника е признато право
на задържане на процесните имоти до заплащане на извършените от него
подобрения от собственика на имотите – С. К.. Признатото в полза на
ответника право на задържане върху имотите, не представлява основание за
отхвърляне на иска по чл.108 ЗС в частта за предаване на владението върху
имота, тъй като правото на задържане не е с вещен характер, поради което и с
признаването му за подобрителя в чужд имот не възниква годно правно
основание, обосноваващо владението върху имота. Това право единствено
допуска задържане на имота, в който са направени подобренията до
заплащане на тяхната стойност.
Соглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.108 от ЗС е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Следва да бъде зачетена и силата на пресъдено нещо на влязлото в сила
решение №1668/08.11.2021г., постановено по гр.д. № 3303/2020г. по описа на
ВОС, с което на ответника Г. Г. е признато право на задържане на имотите до
изплащане на призната сума за извършените от него подобрения. Независимо
дали посоченото решение е допустимо, същото е влязло в сила относно
присъдената сума за извършените подобрения и възражението за право на
задържане и силата на присъдено нещо по отношение на признатото право на
задържане в полза на ответника следва да се зачете, при уважаване на
искането за предаване на владението на имотите. Налице е произнасяне по
отправено възражение за признаване на право на задържане, поради което и
релевирането на такова в настоящото производство би било недопустимо.
Право на задържане на имотите до заплащане на извършените в тях
подобрения, макар и признато в друго производство следва да бъде зачетено
като средство, чрез което се отлага връщането на вещата, за което ответника е
осъден с решението по настоящото производство, до заплащането от
8
собственика на извършените подобрения. Същото следва да се съобрази при
издаването на изпълнителен лист за осъдителната част от настоящото
решение.
Предвид съвпадане на правните изводи, до които е стигнал настоящият
въззивен съд, с установеното от ВОС по спора от правна страна, решението на
първата инстанция следва да бъде потвърдено, като се признае за установено
по отношение на Г. П. Г., че С. С. К. е собственик на имот с идентификатор
10135.2564.733 по КККР на гр. Варна, ведно с находящата се в имота вилна
сграда с идентификатор 10135.2564.733.1, със застроена площ от 108 кв.м. на
два етажа и сграда с идентификатор 10135.2564.733.2 с площ от 57 кв.м. и Г.
П. Г. бъде осъден да предаде на С. К. владението върху същите, при условията
на признато с решение № 1668/08.11.2021г., постановено по гр.д. №
3303/2020г. на ВОС право на задържане.
Соглед изхода от спора, разноските за настоящото въззивно
производство, следва да останат за страните, така както са направени.
ВОДИМ от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 627/10.06.2024г. на ВОС, постановено по
гр. д. № 710/2023г., с което се
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. П. Г., ЕГН
********** от гр. Варна, местност «Евксиноград», вилна зона, ул.»18-та»,
№13а, че С. С. К., ЕГН ********** е собственик на поземлен имот с
идентификатор 10135.2564.733 по КККР на гр. Варна, с адрес гр. Варна, р-н
„Приморски“, ул.“18-та“, №**, с площ от 370 кв.м., ведно с разположената в
имота сграда с идентификатор 10135.2564.733.1 по КККР на гр. Варна, със
застроена площ от 108 кв.м. на два етажа, предназначение – вилна сграда,
еднофамилна, както и разположената в имота сграда с идентификатор
10135.2564.733.2 с площ от 57 кв.м., брой етажи-един, предназначение – друг
вид сграда за обитаване, въз основа на договор за покупко-продажба от
26.10.1995г., оформен в НА № 58/1995г. по описа на нотариус Диана
Стоянова, с район на действие – Варненски районен съд.
ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН ********** от гр. Варна, местност
«Евксиноград», вилна зона, ул.»18-та» да предаде владението на С. С. К., ЕГН
********** върху поземлен имот с идентификатор 10135.2564.733 по КККР
на гр. Варна, с адрес гр.Варна, р-н „Приморски“, ул.“18-та“, №**, с площ от
370 кв.м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори 10135.2564.711,
10135.2564.734, 10135.2564.732, 10135.2564.729, ведно с разположената в
имота сграда с идентификатор 10135.2564.733.1 по КККР на гр.Варна, със
застроена площ от 108 кв.м. на два етажа, предназначение – вилна сграда,
еднофамилна, както и разположената в имота сграда с идентификатор
10135.2564.733.2 с площ от 57 кв.м., брой етажи-един, предназначение – друг
вид сграда за обитаване, при условията на признато с решение №
1668/08.11.2021г., постановено по гр.д. № 3303/2020г. право на задържане на
имотите на Г. П. Г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ
9
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните по
реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10