Определение по дело №246/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 282
Дата: 3 ноември 2021 г.
Съдия: Стоян Атанасов Германов
Дело: 20215000500246
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 282
гр. Пловдив, 03.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20215000500246 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК.
С Решение № 34 от 20.09.2021 г. по в.гр.д. 20215000500246 по описа за
2021 г. Пловдивски апелативен съд се е произнесъл по делото в частта за
разноските, като е:
осъдил КР. К. Т. с ЕГН ********** с адрес: **** да заплати по
съразмерност на К "В.К.К.Ч.З.С. с ЕИК ********* със седалище гр. П. и адрес
на управление **** разноски в размер на 1088.71 лева за производството пред
Окръжен съд – Пловдив и 600 лева за въззивното производство;
осъдил К. КР. К. с ЕГН - **********, с адрес: ****, да заплати по
съразмерност на К "В.К.К.Ч.З.С., ЕИК *********, със седалище гр. П. и адрес
на управление **** разноски в размер на 721.16 лева за производството пред
Окръжен съд – Пловдив и 397.44 лева за въззивното производство;
осъдил ГР. П. К. с ЕГН ********** с адрес: ****, да заплати по
съразмерност на К "В.К.К.Ч.З.С., ЕИК *********, със седалище гр. П. и адрес
на управление **** разноски в размер на 721.16 лева за производството пред
Окръжен съд – Пловдив и 397.44 лева за въззивното производство;
1
осъдил ИВ. АТ. Б. с ЕГН - ********** с настоящ адрес - **** да
заплати по съразмерност на К "В.К.К.Ч.З.С. с ЕИК ********* със седалище
гр. П. и адрес на управление **** разноски в размер на 721.16 лева за
производството пред Окръжен съд – Пловдив и 397.44 лева за въззивното
производство;
осъдил "В.к.к.ч.з.с.М." с ЕИК ********* със седалище гр. П. и адрес на
управление **** да заплати по съразмерност на К. КР. К. с ЕГН - **********,
с адрес: **** разноски в размер на 135 лева за производството пред Окръжен
съд – Пловдив.
осъдил "В.к.к.ч.з.с.М." с ЕИК ********* със седалище гр. П. и адрес на
управление **** да заплати по съразмерност на ГР. П. К. с ЕГН ********** с
адрес: **** разноски в размер на 135 лева за производството пред Окръжен
съд – Пловдив и
осъдил "В.к.к.ч.з.с.М." с ЕИК ********* със седалище гр. П. и адрес на
управление **** да заплати на адвокат П.С. Т. вписан в А.К.-П., адрес: ****,
общо сумата от 1147.50 лева за адвокатско възнаграждение в производството
пред настоящата инстанция, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
Недоволен от така постановеното решение в тази му част е останал
процесуалният представител на ГР. П. К. и К. КР. К. – адвокат П.С. Т., който е
внесъл молба вх.№ 3712/29.09.2021 г. за изменение и допълнение на
решението в частта за разноските, като счита, че присъденото му адвокатско
възнаграждение пред въззивна инстанция по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата следва да бъде 1167,68 лева, а не 1147.50 лева. Иска
присъждане на същото възнаграждение и за първоинстанционното
производство или алтернативно – 897.68 лева за тази инстанция, като сочи
същото законово основание.
Постъпил е отговор с вх.№ 3991/07.10.2021 г. от "В.к.к.ч.з.с.М." с ЕИК
********* със седалище гр. П. и адрес на управление **** чрез адвокат Н.П.
Р. с която се изразяват доводи за неоснователността на молбата по чл. 248 от
ГПК внесена от адв. Т. – следвало е да има искане за присъждане на
разноските, да са с определен размер и да са действително направени. Моли
2
молбата да бъде оставена без уважение.
Постъпила е молба с вх.№ 3992/07.10.2021 г. от "В.к.к.ч.з.с.М." с ЕИК
********* със седалище гр. П. и адрес на управление **** чрез адвокат Н.П.
Р., с която се иска на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК промяна на
постановеното по делото решение в частта за разноските, като счита, че и
пред първа и пред въззивна инстанции следва с оглед изхода на делото
спрямо първоначалната ответница К.Т., а именно уважаване на иска изцяло и
потвърждването му, същата да бъде осъдена да поеме разноските на
кооперацията до пълния им размер. При дължими разноски пред окръжен съд
в общ размер 4356.87 лева, К.Т. да бъде осъдена да заплати вместо 1088.71
лева – общо 2163.48 лева или да доплати още 1104.68 лева. При дължими
разноски пред настоящата инстанция счита, че К.Т. дължи общо 1207.68 лева,
а не присъдената в полза на кооперацията сума от 600 лева, или следва да
бъде осъдена за още 607.68 лева.
В законовия едноседмичен срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил
отговор на молбата на кооперацията от К.Т..
Молбите са подадени в срок от легитимирани лица с правен интерес и
са допустими. Настоящият състав намира, че молбата на адвокат П.С. Т. е
частично основателна, а молбата на "В.к.к.ч.з.с.М." е неоснователна по
следните съображения:
По молбата на адвокат П.С. Т.:
Действително съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал. 2, т. 4 дължимото
възнаграждение пред въззивна инстанция при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата за оказаното процесуално представителство и
правна помощ на първоначалните ответници ГР. П. К. и К. КР. К. следва да се
определи 1729.90 лева, което с оглед съразмерността на потвърдената и
отхвърлената части от претенцията следва да бъде с 20.18 лева в повече, или
вместо 1147.50 лева да е 1167.68 лева.
Не е основателна молбата в частта относно искане за присъждане на
разноски през окръжния съд. „По правило отговорността за разноски се
3
изразява в правото на едната страна да иска и задължението на другата
страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е
решил делото. Следователно отговорността за разноски представлява
санкция за неоснователно предизвикан правен спор и след като се определя
от изхода на спора, то не зависи от качеството на страната, която ще ги
понесе – дали е ищец или ответник, а в чия полза е решен спорът.
Нормативната уредба на института на отговорността за разноски се
основава на закрепеният в чл. 9 от ГПК принцип на гражданския процес за
равенство на страните: „Съдът осигурява на страните равна възможност
да упражняват предоставените им права. Той прилага закона еднакво
спрямо всички”.“ С нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е уредено правило за
редуциране на възнаграждението за един адвокат, което спечелилата спора
страна има право да й бъде заплатено от насрещната страна.“ –
Определение 194/01.10.2019 г. по т.д. 2887/2018 г. на ВКС, I т.о. Тълкуването
на чл. 78 от ГПК и константната съдебна практика приемат, че дължимото
възнаграждение и в хипотезата на чл. 78, ал. 3 от ГПК е дължимо за един
адвокат.
От материалите на първоинстанционното гражданско дело № 1586/2017
г. на Окръжен съд – Пловдив, л. 117 е видно, че ответниците ГР. П. К. и К.
КР. К. са упълномощили адвокат А. К. И. от град П. за да ги представлява по
делото, като с оглед процесуалното му представителство са заплатили сумата
от 800 лева. Не следва да се присъждат разноски в тази инстанция за втори
адвокат в полза на посочените двама ответника съразмерно с оглед изхода на
спора.
По отношение на възражението на "В.к.к.ч.з.с.М." съдът намира, че
същото е неоснователно. По делото е приложено Определение 20/15.01.2021
г. по ч.гр.д. 3445/2020 г., съгласно което ГР. П. К. и К. КР. К. поради липсата
на достатъчно доходи са освободени от държавни такси при въззивното
обжалване. Фактът на липса на достатъчно доходи обяснява сключването на
договори за правна помощ от посочените две страна при условията на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата – л. 220 и 223 от делото пред окръжен
съд. Налице е хипотезата на чл. 38, ал. 2 от същия закон и съдът е длъжен да я
спази, като определи възнаграждението с оглед правилата на цитираната
Наредба № 1 от 2004 г. Налице е и искане за присъждането на разноските.
4
Това дава отговор на възраженията на кооперацията досежно липсата на
реално плащане на определен размер на адвокатското възнаграждение, което
обуславя неоснователността им.
По молбата на "В.к.к.ч.з.с.М.":
Приложени по делото са два договора за правна помощ между
кооперацията и адв. Н.Р. – л. 13 от делото пред ПОС и л. 141 от делото пред
ПАпС. И в двата случая липсва посочено разграничение каква част от тази
разноски се отнасят за всеки от съединените искове и за всеки от
ответниците. „С решението си в частта за разноските съдът не може да
предполага или да формира волята на страната при договаряне на
адвокатското възнаграждение по всеки от исковете, ако то е определено
като цяло като договаряне и плащане на една сума.“. „доколкото не може
да се разграничи каква част от разноските се отнасят за всеки от
исковете, то разпределението им следва да се извърши поравно за всеки
иск.“ – Определение 14/28.01.2021 г. по ч.гр.д. 4132/2020 г. на ВКС, I г.о. Така
е процедирал и настоящия състав, изхождайки от позицията на равно
разпределение на дължимите разноски между ответниците, като няма
основание да приеме, че дължимото от К.Т. е различно по размер от това на
другите трима ответници по делото. Ето защо молбата по чл. 248 от ГПК на
"В.к.к.ч.з.с.М." следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 34 от 20.09.2021 г. по в.гр.д. 20215000500246 по
описа за 2021 г. Пловдивски апелативен съд в частта му за разноските, с
която е осъдена "В.к.к.ч.з.с.М." с ЕИК ********* със седалище гр. П. и адрес
на управление **** да заплати на адвокат П.С. Т. вписан в А.К.-П., адрес:
****, общо сумата от 1147.50 лева за адвокатско възнаграждение в
производството пред настоящата инстанция на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, КАКТО СЛЕДВА:
ОСЪЖДА "В.к.к.ч.з.с.М." с ЕИК ********* със седалище гр. П. и адрес
на управление **** да заплати на адвокат П.С. Т. вписан в А.К.-П., адрес:
5
****, общо сумата от 1167.68 лева за адвокатско възнаграждение в
производството пред настоящата инстанция на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адвокат П.С. Т. за изменение на
решение № 34 от 20.09.2021 г. по в.гр.д. 20215000500246 по описа за 2021 г.
Пловдивски апелативен съд в частта му за разноските чрез присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и за
първоинстанционното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на "В.к.к.ч.з.с.М." с ЕИК
********* със седалище гр. П. и адрес на управление **** за изменение на
решение № 34 от 20.09.2021 г. по в.гр.д. 20215000500246 по описа за 2021 г.
Пловдивски апелативен съд в частта му за разноските чрез възлагане на
пълния размер на разноските за първоинстанционното и за въззивното
производство в тежест на КР. К. Т. с ЕГН ********** с адрес: ****.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд
на Република България в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6