Р
Е Ш Е Н И Е
№ …….. 21.12.2020
г. Гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 15 декември 2020
г.
В публично
заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Д. С.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 5807 по описа за 2016 година.
Искът е за делба на недвижими имоти с правно основание чл. 341 и
сл. ГПК, като производството е във фаза след допускане на
делбата.
Ищцата Н.С.К. чрез процесуалния си
представител адв. С. моли съда, тъй като процесният имот е неподеляем и тъй
като никой от съделителите не е направил искане за възлагане, същият да бъде
изнесен на публична продан. Моли съда да осъди ответницата да заплати
обезщетение за лишаване от правото за ползване на имота от момента на получаване
на исковата молба до 30.11.2020 г. в размер на месечния наем посочен в
заключението на вещото лице.
Ответницата Г.Т.П., чрез процесуалния
си представител адв. Н. взема становище, че имота не следва да бъде изнасян на
публична продан, както и не следва да заплаща обезщетение за това, че ищцата е
била лишена от ползването на собствената й ½ ид.ч. от имота, като излага
подробни съображения за това в писмено становище и в пледоарията си по съществото на спора.
Съдът като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
С влязло в сила решение № 300 от
26.03.2018 г. съдът е допуснал съдебна делба между Н.С.К.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. С. – СтАК, и Г.Т.П., ЕГН **********
***. Патриарх Евтимий № 155, вх. А, ет.2, ап.40, по отношение на следния недвижим имот: апартамент № 40, разположен на втори
етаж, вх.А от жилищната сграда, находяща
се в **, състоящ се от: две спални, дневна, столова, кухненски бокс, мокро
помещение, баня, тоалетна и антре, със застроена площ от 93.66 кв.м., при
граници по документ за собственост: от север - стълбищна клетка, от изток -
двор, от юг - апартамент № Д-10 на ет.2, и от запад - апартамент № Ж - 41 на ет.2,
заедно с прилежащото му избено помещение № 6, със застроена площ от 13.99
кв.м., при граници на същото по документ за собственост: от север - коридор
ПРУ, от изток - двор, от юг - мазе № 1 на aп. № А -1, и от запад - мазе № 7 на апартамент № Ж - 41, заедно с
0.742% ид.части от общите части на
сградата, както и заедно с прилежащото на апартамента и избеното помещение
право на строеж върху дворното място, който недвижим имот съгласно схема по
кадастрална карта на СГКК - Стара Загора представлява самостоятелен обект в
сграда, и е с идентификатор ..., с адрес
на имота: гр.Стара Загора, бул. **, намиращ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68850.514.98, с предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ:
93.66 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 6, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 68850.514.98.1.41, 68850.514.98.1.9,
68850.514.98.1.10, под обекта: 68850.514.98.1.35, над обекта :
68850.514.98.1.45., при квоти: ½ ид.ч. за Н.С. К., и ½ ид.ч. за Г.Т.П..
По делото е назначена съдебно техническа експертиза,
която не е оспорена от страните и съдът възприема като добросъвестно изготвена.
Вещото лице сочи, че допуснатия до делба недвижим имот не може да бъде поделен
реално, съобразно квотите на страните, с оглед разпоредбите на чл. 40, ал.1 и
чл. 203, ал.1 от ЗУТ. Вещото лице дава пазарна стойност на допуснатия до делба
имот, която е в размер на 112000 лв., както и пазарна наемна стойност на
½ ид.ч. от същия в размер на 227.50 лв. месечно.
При така описаната фактическа обстановка, съдът счита, че не е възможно
извършването на делба, като в дял на всеки от съделителите да се постави реален
дял от допуснатия до делба недвижим имот. Съдът намира, че в случая делба не би
могла да бъде извършена нито по реда на
чл. 352 ГПК чрез теглене на жребий, нито по реда на чл. 353 ГПК чрез разпределение
на имота от съда, а в случая е налице единствено хипотезата на чл. 348 от ГПК.
Не са налице съпружески правоотношения между страните, за да е налице
хипотезата на чл. 349 ал.1 от ГПК, поради което имотът следва да бъде изнесен
на публична продан, при което максимално биха се удовлетворили интересите на
съделителите.
По отношение на претенциите по сметки, съдът намира
за установено следното:
Ищцата Н.С.К. е направила искане
ответницата Г.П. да бъде осъдена да й заплати на основание чл.31 ал.2 от ЗС
обезщетение за това,че е била лишена от ползването на собствената й ½ идеална част от имота. Съдът не възприема възражението на процесуалния
представител на ответницата, че не е изпратена нотариална покана до ответницата
за заплащане на обезщетението. Съдът намира, че писмената покана за това е
инкорпорирана в исковата молба,връчена на ответницата на 20.02.2017г. Съдът
счита, че искането по чл.346 от ГПК е направено в писмена форма в първото
заседание след допускане на делбата, т.е. в законоустановения срок и е приета
за съвместно разглеждане претенцията по сметки в първото съдебно заседание след
допускане на делбата на 7.10.2019 г. за 7 750 лева за периода от 22.02.2017г.
до 22.09.2019г. по 250 лв. месечно. С протоколно определение от 15.12.2020 г.,
съдът е допуснал увеличение на претенцията по сметки, като същата да се счита
предявена за сумата от 10928 лв. до 30.11.2020 г. В съдебно заседание от
15.12.2020 г. по реда на чл. 176 от ГПК ответницата Г.П. е дала обяснение, че
живее в процесния апартамент с двете си деца и майка си, като заявява, че е
придобила ½ ид.ч. от имота през 2015 г., чрез дарение от майка си, като
последната е запазила правото си на ползване на имота.
В същото съдебно заседание,
процесуалния представител на ответницата сочи, че правото на ползване е
предоставено на майката на ответницата със съдебно решение по бракоразводното
дело. Съдът намира, че следва да бъде разграничено вещното право на
ползване,което се учредява и прекратява по реда на ЗС и облигационното
право
на ползване. В съдебната практика е прието, че бракоразводното решение е
източник на облигационното право на ползване, то не формира сила на присъдено
нещо относно вещните права, в т. ч. и притежаваните от другия съпруг, който на
общо основание разполага с всички способи за защитата им. Правото на ползване,
възникнало с бракоразводното решение има правно значение в отношенията между
бившите съпрузи и докато то съществува е противопоставимо на другия съпруг
относно осъществяване на фактическата власт. Мерките относно ползването на
семейното жилище, като акт на съдебна администрация, показват сходство с
разпределението на ползването на съсобствен имот - те не са акт на правораздаване,
тъй като не признават, нито отричат материални субективни права със сила на
пресъдено нещо, но се определя начин на упражняване на субективни права, като
това е свързано с различни предпоставки./ Определение № 20 от 15.01.2016 г. по
гр. д. № 5939 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/.
В разпоредбата на чл.57 ал.1 от СК е
посочено: „По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на
семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение.
Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има
действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.“
В настоящия случай майката на
ответницата няма вещно право на ползване за целия имот по силата на
бракоразводното решение,а облигационно такова,което има действие единствено по
отношение на бившия й съпруг,но не и по отношение на ищцата. Майката на
ответницата, обаче притежава вещно право на ползване за ½ идеална част от имота,което си е запазила при
дарението на собствената си идеална част
от него на ответницата с нот.акт № 162,т.5,рег.№ 10158,дело № 771/15г. на
Нотариус Д.Недялков. Ползването на частта на ищцата се осъществава от
ответницата, която на основание чл.31 ал.2 от ЗС дължи обезщетение на ищцата,
че я ползва.
Съдът намира твърденията на ответната
страна,че ищцата не е поискала реално да й бъде предоставено ползването,поради
което не дължала обезщетението, съдът намира за неоснователно, тъй като фактическият
състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС не изисква ищецът да е заявил
намерение за реално ползване на общата вещ,а достатъчно е той да е отправил
надлежна писмена покана за обезщетение. В случая ищцата е направила това с
поканата в исковата молба.
Ето
защо съдът намира, че следва да присъди на ищцата обезщетение за лишаването й
от правото на ползване на процесния недвижим имот за периода от 22.02.2017 г. –
датата на получаване на поканата, чрез исковата молба до 30.11.2019 г., в
размер на 10237.50 лв. /45 месеца по 227.50 лв. месечно/, като следва да
отхвърли претенцията до предявения размер на 10928 лв. като недоказана.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е
Ш И:
ИЗНАСЯ на публична продан следните
НЕДВИЖИМИ ИМОТИ:
АПАРТАМЕНТ № 40, разположен на втори етаж, вх.А от жилищната сграда, находяща се в **, състоящ се от: две спални, дневна,
столова, кухненски бокс, мокро помещение, баня, тоалетна и антре, със застроена
площ от 93.66 кв.м., при граници по документ за собственост: от север -
стълбищна клетка, от изток - двор, от юг - апартамент № Д-10 на ет.2, и от
запад - апартамент № Ж - 41 на ет.2, заедно с прилежащото му избено помещение № 6, със
застроена площ от 13.99 кв.м., при граници на същото по документ за
собственост: от север - коридор ПРУ, от изток - двор, от юг - мазе № 1 на aп. № А -1, и от запад - мазе № 7 на апартамент № Ж - 41, заедно с
0.742% ид.части от общите части на
сградата, както и заедно с прилежащото на апартамента и избеното помещение
право на строеж върху дворното място, който недвижим имот съгласно схема по
кадастрална карта на СГКК - Стара Загора представлява самостоятелен обект в
сграда, и е с идентификатор ..., с адрес на имота: гр.Стара Загора, бул. **,
намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68850.514.98, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 93.66 кв.м., прилежащи
части: избено помещение № 6, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 68850.514.98.1.41, 68850.514.98.1.9, 68850.514.98.1.10, под обекта:
68850.514.98.1.35, над обекта : 68850.514.98.1.45., при квоти: ½ ид.ч. за Н.С. К., и ½ ид.ч. за Г.Т.П..
ОСЪЖДА Г.Т.П., ЕГН ********** *** да заплати на Н.С.К., ЕГН **********
***, чрез пълномощника си адв. А.С. *** сумата в размер на 10237.50 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на собствената й ½ идеална част
от имота,за периода 22.02.2017г.
до 30.11.2020г., ведно със
законната лихва от 07.10.2019г., до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до размера на предявените
10 928 лв., като недоказана.
ОСЪЖДА Г.Т.П., ЕГН ********** *** да заплати в
полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт ДТ в размер на 2240 лв. върху ½ ид.ч. от
недвижимия имот и сумата от 409.50 лв. върху присъденото
обезщетение.
ОСЪЖДА Н.С.К., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си
адв. А.С. *** да заплати в полза на Държавата по Бюджета на
съдебната власт ДТ в размер на 2240 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: