Определение по дело №6731/2015 на Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

18.05.2016г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

като разгледа докладваното гр. д. № 6731  по описа на съда за 2015 г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.64, ал.2 от ГПК.

По гр.д.№6731/2015г. по описа на ПлРС, е постановено решение №393/16.03.2016г. Против така постановеното решение, е депозирана въззивна жалба, от страна на ищеца Е. Х., чрез адв.  Н.Н., върната от съда, с разпореждане № 4894/05.04.2016г, на основание чл.262, ал.2, т.1 от ГПК, като депозирана след законоустановеният срок. Разпореждането е влязло в законна сила.

По делото, от страна на ищеца Е.х., чрез адв. ***, е депозирана молба, за възобновяване срока за въззивна жалба против съдебното решение, като се посочва, че същият е пропуснат поради  особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да бъдат преодолени. В ос.з. на  18.05.2016г,  адв. Н. поддържа депозираната молба, като посочва,  че  внезапното му заболяване, е станало причина за пропускането на срока.

В срока за отговор, отв. „***”ООД, чрез адв. М. К., изразява становище за неоснователност на молбата. В проведеното о.с.з., адв. К. посочва, че заболяването на адв. Н., не съставлява такова непредвидено и непреодолимо препятствие, за подаване на въззивна жалба, тъй като в първа инстанция, ищецът е бил надлежно представляван от адв. В. П..

Съдът като обсъди становищата на страните, и на основание събраните доказателства, намира за установено следното:

Производството по настоящето гр.дело, се разглежда по реда на чл.310 и сл. от ГПК.”Бързо производство”, което съдът е обявил на страните с разпореждане № 1813/11.02.2016г. С оглед на нормата на чл.316 ал.2 от ГПК, съдът, в съдебно заседание, в което изслушани устните  състезания- 02.03.2016г, е обявил на страните, че ще се произнесе с решение на 16.03.2016г, от която дата тече срокът за обжалване на решението, пред ПлОС. В с.з. на дата 02.03.2016г, присъства лично ищецът Е. Х., заедно с процесуалният си представител – адв. В.П. от ПлАК. Видно от приложеното по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие-л. 5, се установява, че същата е упълномощена за първа инстанция. По делото, на дата 04.04.2016г, е депозирана въззивна жалба, от ищеца Х., ведно с пълномощно на адв. Н., от което се установява, че същият е упълномощен да подаде въззивна жалба и да представлява ищеца във възвивното производство; същото  е от дата 24.03.2016г. По делото, с молбата по чл.64, ал.2 от ГПК, е представено медицинско направление, от дата 30.03.2016г, в което е посочено, че адв. Н.Н. страда от вирусна инфекция, с диспептичен синдром, и се нуждае от домашно лечение, в продължение на  три дни.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира,че не са  налице условията, по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК и от представеното доказателство- медицинско направление на името на пълномощника на страната, не може да се обоснове съществуването на  особени, непредвидени обстоятелства, които страната –в случая ищеца Е. Х., не е могла да преодолее. Както бе посочено по- горе, страната- ищецът Х. присъства лично в с.з. на 02.03.2016г, на което е уведомен за датата, на която ще бъде постановен съдебният акт, и съответно на това- двуседмичният срок за обжалване. Същият е имал възможността да депозира своята жалба против решението, в даденият от съда срок, считано от дата 16.03.2016г. до дата 30.03.2016г. С молбата за възстановяване на срока, няма представени никакви доказателства, за наличието на непреодолима и непредвидима пречка за ищеца Х., която да го препятствала да упражни своите процесуални права. Цитираната норма на чл.64, ал.2 от ГПК, визира единствено препятствия спрямо страната по делото, но не и спрямо нейният процесуален представител. Съдът счита, дори и ирелевантно, че и за адв. Н. не съществува такава пречка, с оглед на датата на  издаване на медицинското направление-30.03.2016г- или  последният ден на срока за жалба, с оглед на датата на неговото упълномощаване-24.03.2016г.

На основание изложеното, съдът намира, че молбата за възстановяване на  срока за  подаване на въззивна жалба против  решение №393/16.03.2016г., постановено по настоящето дело, е неоснователна и следва да бъде оставена бъде уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, молба с правно основание  чл. 64,ал.2 от ГПК, от Е.Х.С., чрез адв. Н. Н., за възстановяване на срока за подаване на  въззивна жалба, против решение  №393/16.03.2016г. по гр.д.№6731/2015г. по описа на ПлРС, като  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението, пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: