Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 210 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „В.ф.” ЕООД, твърди, че по силата на Ревизионен
акт № Р-2222**********-091-001/ 14.01.2019 г., издаден от ТД на НАП – София,
който е влязъл в сила, в негова тежест са възникнали изискуеми публично правни
задължения за заплащане на сума в размер от 102
893, 03 лв. – начислена главница и 6 374, 81 лв. – начислена лихва. Посочва,
че не разполага с парични средства и с други бързо ликвидни активи, с които да
изплати тези свои парични задължения. Счита, че с оглед на това е в състояние
на неплатежоспособност. Твърди, че е в състояние и на
свръхзадълженост. Предвид изложеното моли съдът да обяви неплатежоспособността
му или свръхзадължеността му, в зависимост от това кое от двете състояния е
настъпило на по-ранна дата, както и да открие производство по несъстоятелност
по отношение на него.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
От представените в производството писмени доказателства се установява, че в тежест на молителя „В.ф.” ЕООД са възникнали следните задължения: задължение за заплащане на данък върху добавената стойност, дължим за периода от 01.01.2018 г. до 31.07.2018 г., в размер на 102 893, 03 лв., както и задължение за заплащане на лихва върху неплатения в срок данък върху добавената стойност, което е в размер на 6 374, 81 лв. Това е видно от Ревизионен акт № Р-22221418004909-091-001/ 14.01.2019 г., издаден от началник сектор „Ревизии” в ТД на НАП – София и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, с който тези задължения на молителя са установени в хода на проведено ревизионно производство. Ревизионният акт е връчен на задълженото лице на 24.01.2019 г., като няма данни същият да е обжалван пред по горестоящия административен орган или пред съда, поради което следва да се приеме, че е влязъл в сила.
Вземанията на държавата за получаване на данък върху добавената стойност представляват по своя характер публични държавни вземания, доколкото са определени като такива с изричната законова разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. На основание чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК такъв характер имат и вземанията на държавата за получаване на лихви върху неплатените в срок данъци. Тези публичноправни задължения на молителя трябва да се приеме, че са пряко свързани с търговската му дейност, тъй като данъкът, чийто размер е установен с ревизионния акт, е начислен за облагане на извършени за ревизирания период възмездни доставки на стоки, които с оглед вида им трябва да се приеме, че имат за цел да обслужват дейността, която този търговец извършва по занятие.
Предвид изложеното, следва да се заключи, че в производството се доказа, че в тежест на „В.ф.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата за заплащане на данъци в общ размер на 102 893, 03 лв. и за заплащане на лихви за забава върху тях, както и че тези задължения са свързани с търговската дейност на дружеството-длъжник, поради което те са от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ и възможността за тяхното изпълнение от търговеца е релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.
Съдът приема и това, че посочените задължения са изискуеми, тъй като е настъпил техният падеж, който в случая е определен в закона с нормата на чл. 127, ал. 1 ДОПК, в която е предвидено, че установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта. По делото се доказа, че ревизионен акт № Р-22221418004909-091-001/ 14.01.2019 г., с който са начислени задълженията за заплащане на данък върху добавената стойност, е връчен на „В.ф.” ЕООД на 24.01.2019 г., от която дата тече срокът за доброволното им изпълнение. Този срок изтича на 07.02.2019 г. и считано от 08.02.2019 г. задълженията за заплащане на данъци са изискуеми, тъй като след настъпване на падежа държавата, като кредитор, вече може да претендира изпълнението им, включително чрез предприемане на действия по принудително им събиране.
След като в производството се доказа, че в тежест на „В.ф.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, които са изискуеми, то се налага изводът, че е налице първата от посочените предпоставки, при която е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали „В.ф.” ЕООД притежава активи, с които да заплати както тези свои публични задължения, а така също и всички краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото годишни-финасови отчети, както и заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, което съдържа пълен анализ на проверената счетоводна документация.
Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е размерът на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че към 31.12.2017 г. балансовата стойност на всички притежавани от „В.ф.” ЕООД краткотрайни активи е 56 000 лв. Вещото лице е констатирало, че към тази дата молителят е имал краткосрочни задължения, които са в размер на 24 000 лв. По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че към 31.12.2017 г. молителят е притежавал и други краткотрайни активи, които не са надлежно осчетоводени, или че в негова тежест са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е установено и от вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на дружество. Ето защо и при изследване на способността на молителя да погасява своите задължения трябва да се вземат предвид балансовите стойности, на които възлизат активите и пасивите му.
При съпоставяне на стойностите на краткосрочните задължения на „В.ф.” ЕООД към 31.12.2017 г. със стойностите на краткотрайните му активи към същия момент е видно, че вторите са в по-голям размер от първите. Това означава, че към края на отчетната 2017 г. молителят е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойността на показателя за обща за ликвидност, който е над референтната стойност от 1. Следователно към 31.12.2017 г. търговецът „В.ф.” ЕООД не е бил в състояние на неплатежоспособност.
В заключението на изготвената СИЕ е направен извод, че към края на следващия отчетен период, за който има съставен финасов отчет, който е 30.11.2018 г. балансовата стойност на всички краткотрайни активи, които молителят притежава възлиза на 169 000 лв. По делото не са представени доказателства, от които да може да се заключи, че този търговец е придобил и други краткотрайни активи към посочената дата, както и такива, от които да се установи, че някаква част от осчетоводените като краткотрайни активи не са реално реализуеми, т.е. че краткосрочните вземания и материалните запаси не могат да бъдат преобразувани в парични средства чрез събиране на вземанията от длъжниците и чрез продажба на стоките и продукцията на трети лица. В производството не се доказва и това, че към 30.11.2018 г. молителят е разходвал притежаваните от него парични средства, които са осчетоводени като налични на каса, поради което и няма основание да се приеме, че тези активи трябва да се извадят от общия размер на краткосрочните такива, въз основа на които ще се направи извод за способността му да погасява изискуемите задължения към всички кредитори. С оглед на изложеното, съдът намира, че при изследването на финансовото състояние на молителя към 30.11.2018 г. трябва да се вземе балансовата стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава съгласно записванията във финансовия му отчет, без да се извършва корекция на тази стойност.
Вещото лице, изготвило СИЕ, е констатирало, че съгласно записванията във финансовия отчет на „В.ф.” ЕООД към 30.11.2018 г., това дружество е имало възникнали в негова тежест краткосрочни задължения в размер на 104 000 лв. По делото не са представени доказателства, че към този момент в негова тежест са възникнали и са станали изискуеми и други задължения към кредитори, които да не са осчетоводени. В производството са събрани доказателства за възникване в тежест на молителя само на публичноправни задължения за заплащане на ДДС и лихва върху неплатените в срок данъци, но както се посочи те са установи с данъчно-ревизионен акт, който е издаден след 30.11.2018 г. и са станали изискуеми след тази дата, поради което не трябва да се прибавят към стойността на краткосрочните задължения на дружеството за отчетния период, завършващ на 30.11.2018 г.
При съпоставяне на балансовата стойност на краткосрочните задължение на „В.ф.” ЕООД към 30.11.2018 г. от 104 000 лв. със стойността на краткотрайните активи, притежавани от този търговец към същия момент, която е 169 000 лв., се установява, че последната е по-голяма. Следователно към 30.11.2018 г. молителят е притежавал достатъчно ликвидно имущество, с което да покрие възникналите в негова тежест краткосрочни съответно текущи задължения към всички свои кредитори. Това се е отразило и в стойността на показателя за обща ликвидност, който е над референтната такава, а именно възлиза на 1, 6250. Това означава, че и към този момент „В.ф.” ЕООД не е в състояние на неплатежоспособност.
В производството не са представени счетоводни документи, от които да е видно каква е стойността на притежаваните от молителя краткотрайни активи и краткосрочни задължения за времето след 30.11.2018 г. до края на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция. Събрани са обаче доказателства, от които се установява, че към 08.02.2019 г. в тежест на това юридическо лице са възникнали и са станали изискуеми нови задължения, които са публично-правните задължения, установени с Ревизионния акт № Р-22221418004909-091-001/ 14.01.2019 г., за заплащане на ДДС в размер на 102 893, 09 лв. и за заплащане на лихва за забава в размер на 6 374, 81 лв. Те са в общ размер на 109 267, 84 лв. и считано от датата, от която са станали изискуем, която е 08.02.2019 г. имат характера на краткосрочни задължения. С оглед на така установените факти съдът трябва да даде отговор на въпроса какво е финансово-икоомическото състояние на „В.ф.” ЕООД към 08.02.2019 г., когато в негова тежест вече са съществували краткосрочни задължения към държавата в значителен размер. Стойността на краткосрочните задължения към този момент следва да се определи като се вземе предвид балансова стойност на краткосрочните задължения, които са осчетоводени във финансовия отчет към 30.11.2018 г. и за които няма представени доказателства да са погасени към 08.02.2019 г., която възлиза на сумата от 104 000 лв., към която трябва да се прибави сумата от 109 267, 84 лв. – стойността на задълженията за главница и лихва, установени с Ревизионния акт № Р-22221418004909-091-001/ 14.01.2019 г. Следователно общият размер на краткосрочните задължения на молителя към 08.02.2019 г. възлиза на сумата от 213 267, 84 лв.
Съдът приема, че стойността на краткотрайните активи, които „В.ф.” ЕООД притежава към 08.02.2019 г. е в размер най-много равна на балансовата стойност на тези активи, отразена в счетоводния баланс към 30.11.2018 г., т.е. на 169 000 лв. Няма основание да се направи извод, че за времето от 30.11.2018 г. до 08.02.2019 г. това дружество е придобило някакви други активи, които да имат характер на бързо ликвидни, особено и при съобразяване на направеното в производството изявление, че към момента то вече не извършва търговска дейност. При съпоставяне на тази стойност със стойността на притежаваните от молителя към тази дата краткосрочни задължения, която е 213 267, 84 лв., е видно, че последната е в по-висок размер, което означава, че към 08.02.2019 г. „В.ф.” ЕООД вече не е притежавало достатъчно ликвидни активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения към всички кредитори и следователно е във влошено финансово - икономическо състояние. Това намира отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, която е под референтната такава от 1 – стойността на този показател е 0, 7924.
След като към 08.02.2019 г. молителят не е притежавал достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че именно това е причината дружеството да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към държавата, тъй като е очевидно, че дори и да е имало воля да ги погаси, обективно не е притежавало средства да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на „В.ф.” ЕООД да изпълнява своите изискуеми задължения е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.
В производството не са представени доказателства, че след 08.02.2019 г. до края на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция, дружеството-молител е придобило някакви бързо ликвидни активи или че е намалило своите краткосрочни задължения, с което да е подобрило финансовото си състояние. С оглед на това и на факта, че то е спряло да извършва стопанска дейност след момента на издаване на данъчно ревизионния акт, с който са установени публично-правни задължения в значителен размер, то трябва да се приеме, че липсват основания да се счита, че съществува каквато и да е вероятност търговецът „В.ф.” ЕООД да преодолее състоянието на неспособност да изпълни своите краткосрочни задължения и през настоящата финансова година. Това означава, че посоченото състояние има характеристиките на трайно. Следователно, по делото се доказа, че са налице всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на „В.ф.” ЕООД трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на молителя, съдът следва да определи и началната й дата.
В тази връзка на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „В.ф.” ЕООД, следва да се определи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
Както беше посочено, по делото се установи, че към 08.02.2019 г. молителят е имал изискуеми публичноправни задължения към държавата за заплащане на данъци и лихви, които са в общ размер на 109 267, 84 лв. Тези изискуеми задължения са на значителна стойност, поради което и възможността на търговеца да ги погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да посреща всички свои краткосрочни задължения.
Същевременно, в производството се доказа, че към 08.02.2019 г. „В.ф.” ЕООД вече не е притежавало достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои текущи и краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност, който към тази дата е на стойност под референтната такава, като липсват данни, от които да се направи извод, че през следващи отчетни периоди този показател би отбелязал някаква тенденция към завишаване и достигане на необходимите за ликвидността на предприятието препоръчителни стойности. Ето защо и 08.02.2019 г. следва да се приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че ответникът има както изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във влошено финансово състояние, поради което и тази дата следва да бъде определена като начална на неплатежоспособността на това дружество.
Съдът следва да разгледа и дали по делото се доказва да са налице предвидените в закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на второто кумулативно заявено от молителя основание за това, а именно наличие на състояние на свръхзадълженост на „В.ф.” ЕООД по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Свръхзадължеността е специално основание за откриване на производство по несъстоятелност, което се прилага само за капиталовите търговски дружества, каквото е и ответното. То е налице тогава, когато паричните задължения в пасива на дружеството, включително и неизискуемите такива, надхвърлят имуществото в актива му, определено при съобразяване на стойностите както на краткотрайните, така и на дълготрайните активи. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 152/ 13.07.2018 г., постановено по т.д. № 2205/ 2017 г. по описа на ВКС, I т.о.
От заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че общо притежаваните от молителя активи, които са само краткотрайни такива, към 31.12.2017 г. са с балансова стойност от 56 000 лв., а към 30.11.2018 г. те са с балансова стойност 169 000 лв. Към тези дати балансовата стойност на всички парични задължения, които са възникнали в тежест на търговеца, които са само краткосрочни по своя характер, възлизат на 24 000 лв. към 31.12.2017 г. и на 104 000 лв. към 30.11.2018 г. При съпоставяне на тези две стойности е видно, че както към 31.12.2017 г., така и към 30.11.2018 г. „В.ф.” ЕООД е притежавало достатъчно активи, с които да покрива всички възникнали в негова тежест задължения и следователно не е било в състояние на свръхзадълженост.
Стойността на притежаваните от дружеството активи към 08.02.2019 г., които отново са само краткотрайни, съдът приема, че възлиза на сумата от 169 000 лв. по същите мотиви, които са изложени при изследване на въпроса дали молителят е неплатежоспособен търговец към този момент. Към тази дата стойността на възникналите в тежест на този търговец задължения, които по своя характер са само краткосрочни, е 213 267, 84 лв., която е определена като към балансова стойност на краткосрочните задължения към 30.11.2018 г. от 104 000 лв. е прибавена сумата от 109 267, 84 лв. – стойността на задълженията за главница и лихва, установени с Ревизионния акт № Р-22221418004909-091-001/ 14.01.2019 г. При съпоставяне на тези стойности е видно, че към 08.02.2019 г. стойността на притежаваните от „В.ф.” ЕООД краткотрайни и дълготрайни активи е много по-ниска от тази на възникналите в негова тежест задължения. Това означава, че към тази дата молителят не е притежавал достатъчно имущество за удовлетворяване на своите кредитори, както с изискуеми, така и с неизискуеми вземания. Ето защо към 08.02.2019 г. това дружество е било в състояние на свръхзадълженост. Това състояние е налице и във времето след този момент до края на устните състезания пред настоящата инстанция.
За начална дата на свръхзадължеността следва да бъде определена 08.02.2019 г., която е първата, към която по делото се установява със сигурност, че активът на дружеството е на стойност, която не е достатъчна, за да бъдат погасени всички възникнали в негова тежест парични задължения с настъпил и с ненастъпил падеж.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че ответникът е както неплатежоспособен, така и свръхзадължен търговец, като началната дата на двете състояния е една и съща – всяко от тях се доказа, че е настъпило най-рано на 08.02.2019 г. Следователно и доколкото двете основания за откриване на производство по несъстоятелност са предявени кумулативно, по отношение на „В.ф.” ЕООД следва да бъде открито производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност и свръхзадълженост, които са настъпили едновременно.
Решението, което съдът ще постанови трябва
да има съдържанието, определено в чл. 630, ал. 1 ТЗ, а именно да бъде обявена
неплатежоспособността и свръхзадъжеността на дружеството-молител, да се
определи началната им дата, да се открие производство по несъстоятелност по
отношение на това дружество, да се назначи временен синдик, както и да се
определи датата на първото събрание на кредиторите.
С оглед на това, че производството е образувано по молба на длъжник, то на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса за откриване на производството по несъстоятелност в размер на 250 лв. не е събрана предварително. Ето защо и съдът с настоящото решение следва да осъди „В.ф.” ЕООД да я заплати по сметка на СГС, като съгласно чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ тя ще следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „В.ф.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, борса „Б.”, склад ***.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността и свръхзадължеността 08.02.2019 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „В.ф.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***, борса „Б.”, склад ***.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „В.ф.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, борса „Б.”, склад ***, Е.Г.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, като определя месечно възнаграждение в размер на 500 лева.
ОПРЕДЕЛЯ дата за встъпване на синдика в длъжност – в едноседмичен срок от получаване на съобщението, в който срок синдикът следва да представи и писмена декларация с нотариална заверка на подписа по чл. 656, ал. 2 вр. чл. 655 ТЗ и писмено съгласие съгласно чл. 666 ТЗ.
СВИКВА първо събрание на кредиторите на „В.ф.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, борса „Б.”, склад ***, което ще се проведе на 12.06.2019 г. от 09:30 часа в сградата на Съдебната палата, находяща се на адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на СГС, Търговско отделение, VІ- 17 състав, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ, а именно: 1. Изслушване на доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и предлагане на съда назначаването му; 3. Избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА „В.ф.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, борса „Б.”, склад ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща държавна такса по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението
да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по
реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: