№ 167
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Бранимира В. И.а Пенова
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100606443 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
В Софийски градски съд е депозирана жалба от упълномощения
защитник на подсъдимата О. В. Г. срещу присъда на Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 132 състав ,от 27.06.2024г., по НОХД 15523/2023г., с
която подсъдимата О. Г. е призната за виновна в това,че: На 10.04.2023г. в
гр.София, летище София, Терминал-2, трасе „пристигане“,гише № 43,
съзнателно се ползвала от неистински официален чуждестранен документ за
самоличност- паспорт на Украйна с посочен № FP*******, като го
представила пред осъществяващия гранична проверка Д.Б. Й.- старши
полицай при ГКПП-Аерогара София,като предмет на деянието е
чуждестранен документ за самоличност и от Г. не може да се търси
наказателна отговорност за самото му съставяне, поради което и на
основание чл.316;вр.чл.308,ал.2;вр.ал.1 НК и чл.54 НК й е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, чието изтърпяване, на
основание чл.66,ал.1 НК, било отложено за срок от три години.
1
С въззивната жалба и допълнението към нея упълномощеният защитник
на подсъдимата Г. атакува първоинстанционния съдебен акт с искане за
неговата отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да
бъде оправдана по това й обвинение.
В съдебно заседание по настоящото въззивно производство, проведено
на 10.02.2025г. ,по време на съдебните прения пред въззивния съд ,
защитникът на подсъдимата Г. поддържа изнесените от него в жалбата
твърдения за необоснованост на атакуваната присъда , с посочване на
съображения ,в които се изразява,според него, неправилната оценка на
доказателствената съвкупност като коментира показанията на свидетелите Й.,
Г.ев и У.. Навеждат се доводи за неяснота и липса на категоричност в
показанията на посочените свидетели за деятелността на подсъдимата, които
дефицити били попълнени от районния съд по логически път. Изразява се
становище,че в резултат на тези нарушения, допуснати от
първоинстанционният съд при анализа на доказателствената съвкупност, била
приета за установена некоректна фактическа обстановка, което довело и до
неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се искането за
отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата
Г. да бъде призната за невиновна и оправдана по обвинението по
чл.316;вр.чл.308,ал.2;вр.ал.1 НК.
Подсъдимата О. Г. подкрепя изказаните от нейния защитник доводи и
искане, като при упражняване на правото си на последна дума заявява,че
желае да получи справедливо решение.
Прокурорът в производството пред Софийски градски съд изразява
становище, че инкриминираното деяние и авторството на подсъдимата Г. са
доказани по безспорен и категоричен начин от събраната доказателствена
съвкупност и с оглед на това обжалваната присъда на районния съд се явява
правилна, законосъобразна и обоснована и като такава следва да бъде
потвърдена.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства намери, че жалбата на упълномощения защитник на
подсъдимата е допустима ,тъй като е депозирана своевременно и от
легитимирана страна в наказателния процес.
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания
2
съдебен акт, настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционната
присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която
се обосновава от събраните по делото доказателства, коректно анализирани в
мотивите към присъдата.
Извършвайки самостоятелен анализ на събраните в хода на
първоинстанционното съдебно производство доказателства, настоящият
въззивен съдебен състав приема за установено от фактическа страна
следното:
На 10.04.2023г. подсъдимата О. Г., която била рускиня и руски
гражданин, пристигнала в гр.София с полет № W 64412 от гр.Малага,
Испания, в която страна живеела. След като самолетът, с който подсъдима
пътувала се приземил на Аерогара-София, О. Г. слязла от него и отишла в
сградата на Летище-София, Терминал-2, където на трасе „Пристигане“ били
разположени гишета, в които били служителите на ГКПП-Аерогара София,
осъществяващи гранична паспортна проверка на лицата, пристигнали със
самолет в Република България. Проверката се извършвала като пристигналото
лице представяло пред полицейския служител документ, удостоверяващ
неговата самоличност,в която самоличност граничния полицай се уверявал
въз основа на този документ и на евентуално извършвана от него компютърна
проверка на данните на лицето. След като изчакала реда си за преминаване на
такава задължителна проверка, подсъдимата Г. се приближила до гише с № 43,
в което работел свидетеля Д. Й.- старши полицай при ГКПП-Аерогара София.
Подсъдимата Г., за да удостовери самоличността си, представила/предала/ за
проверка на св.Й. носения от нея паспорт с № FP*******, който бил с
поставена снимка на О. Г. и изписани в него действителните нейни имена и
дата на раждане, с посочен издател на паспорта Република Украйна и дата на
валидност до 04.06.2031г. След като получил този паспорт от подсъдимата Г.,
свидетеля Й. му извършил визуална проверка, при която в него възникнали
съмнения дали документа действително е бил издаден от компетентните
власти на Украйна. Следвайки установената процедура, св.Й. уведомил своя
колега-свидетеля С.Г., за необходимостта от извършване на по-задълбочена
проверка на представения от подсъдимата паспорт и на нейната самоличност.
При извършеното техническо изследване на този паспорт било установено,че
същия не отговаря на оригиналните документи от този вид,издавани от
властите в Република Украйна, като в него няма извършени преправки , но
3
същия не бил истински, тъй като не съответствува изцяло/по никой от
характерните белези/ на издаваните от украинските власти паспорти. Наред с
това било установено и обстоятелството, че лицето на снимката, поставена в
този изцяло неоригинален украински паспорт, е идентично с подсъдимата О.
Г..
При постановяване на атакувания съдебен акт първостепенният съд е
обсъдил коректно/заедно и поотделно/ събраните пред него и на досъдебно
производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства и способи за доказване: показанията на свидетелите Й., Г.ев, У. и К.,
писмени и веществени доказателства – справка за съдимост, копие на бордна
карта,справка от ДМОС, паспорт с № FP*******, способи за доказване –
извършените КТДЕ и ЛИЕ.
Въззивният съд преценява, че вътрешното убеждение на
първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано
въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен
материал , като споделя доводите и съображенията му, отразени в мотивите
към оспорваната негова присъда.
Показанията на свидетеля Д. Й., в качеството му на очевидец на
поведението на подсъдимата Г., са носители на пряка доказателствена
информация за времето и мястото на извършване на инкриминираното
деяние, за конкретните действия на подсъдимата,чрез които същата му
представила инкриминирания украински паспорт, за да удостовери
самоличността си пред него в качеството му на полицейски служител на
ГКПП-Аерогара София,изпълняващ служебните си задължения по
извършване на гранична проверка на пристигналите със самолет на летище
София лица, за извършената от него визуална проверка на представения му от
подсъдимата паспорт, за породените в него съмнения относно неговата
валидност, за уведомяването на свой колега за тези си съмнения и за
извършване на пълна проверка на подсъдимата и паспорта, с който същата
удостоверявала самоличността си. Недвусмислено, ясно и конкретно
свидетеля Й., при разпита му в хода на досъдебното производство, които
показания са били приобщени към материалите по съдебното производство по
реда на чл.281,ал.5 ; вр. ал.1,т.2 НПК/със съгласието на подсъдимата и нейния
защитник/ е описал действията на подсъдимата, които лично е възприел и
4
действията, които самия свидетел е извършил в изпълнение на служебните си
задължения по осъществяване на граничен контрол. Наред с това в
показанията си пред районния съд св.Й. последователно/при свободния си
разказ и при въпросите на защитата/ поддържа и това,че не е осъществявал
вербална комуникация с подсъдимата при констатираната от него нередност в
представения му от нея украински паспорт, а само е уведомил компетентните
за по-щателна проверка свои колеги по телефон.
От показанията на свидетеля С.Г.,дадени от него пред районния съд и от
тези, депозирани от него на ДП и приобщени по реда на чл.281,ал.5;вр.ал.1,т.2
НПК, се установяват обстоятелствата, касаещи времето, мястото и начина на
изпълнение на служебните му задължения на полицай при КГПП-Аерогара
София, при които същия, във връзка с подаден от колегата му св.Й. сигнал, е
осъществил по-задълбочена проверка на подсъдимата Г. и представяния от нея
украински паспорт, за извършената на паспорта експертна техническа справка
и за установената ,чрез тази справка недействителност на този паспорт,както
и за установена идентичност между лицето на снимката на паспорта и лицето,
което го е представило при граничната проверка, а така също и за предаването
на инкриминирания паспорт от негова страна на органите на досъдебното
производство. Показанията на свидетеля Д. У., дадени от него пред районния
съд, както и показанията му от ДП, приобщени също по реда на
чл.281,ал.1,т.5;вр.ал.1,т.2 НПК, са носители на доказателствена информация
относно извършените от свидетеля действия за извършване на възложената
му, в качеството на полицейски служител на ГПУ-Летище София проверка на
деятелността на подсъдимата Г., както и за установените при тази проверка
обстоятелства за невалидността на инкриминирания украински паспорт,
отразена в системата на Интерпол, както и за потвърдената, в резултат на
предоставената от компетентните руски власти, самоличност на подсъдимата
О. Г.. Установява се от показанията на св.У. и заявената от подсъдимата, пред
него, цел на нейното идване в България, за установените и поддържани от нея
отношения с лице, което е български гражданин, за заявените от нея
обстоятелства, касаещи руските й народност и гражданство и за липсата на
валидно издадения й от руските власти паспорт.
Правилно районният съд е кредитирал изцяло тези показания на
свидетелите Й., Г.ев и У.,дадени от тях в хода на съдебното следствие и
приобщените им показания от ДП, като е съобразил ,от една страна
5
обстоятелството,че всеки от свидетелите е последователен и еднопосочен в
позицията си ,както и че показанията на коментираните трима свидетели са в
съответствие помежду си, намират се в хронологична и логическа
последователност и се допълват взаимно. От друга страна твърденията на
свидетелите Й., Г.ев и У. се подкрепят категорично от приобщения, като
веществено доказателство паспорт, от получените от Интерпол , чрез ДМОС
справки, както и от заключенията на извършените КТДЕ и ЛИЕ. Наред с това
показанията на свидетелите Й., Г.ев и У. в частта им относно пристигането на
подсъдимата Г. на Летище София със самолет,за притежаваното от нея руско
гражданство, за липсата на валидно издадения й руски паспорт, за
представения от нея пред българските власти невалиден украински паспорт и
начина, по който същата се е сдобила с него, за нейното задържане от
полицейските органи, за целта на пристигането й в България, се подкрепят и
от показанията на свидетеля Д. К., дадени от него пред районния съд, в които
последния описва и своите близки отношения с подсъдимата Г., установени
между тях при съвместното им пребиваване в Испания значителен период
преди деянието и за тяхното поддържане, под формата на съвместно
съжителство, и към разпита на свидетеля пред съда.
От заключенията на извършените по делото Комплексна техническо-
документна и Лицево-идентификационна експертизи непротиворечиво се
установява,че инкриминирания паспорт е неоригинален и не е бил издаден от
компетентните украински власти, както и че е налице идентичност между
лицето на снимката в паспорта, лицето, което го е представило за проверка
пред граничния полицай и подсъдимата О. Г..
От приложените по делото справка от Интерпол-Киев, чрез ДМОС, се
обосновава обстоятелството,че паспорт с № FP******* е бил издаван през
2018г. , за друго лице, както и че същия е бил отразен в регистрите на
население в Украйна за невалиден.
С оглед изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК въззивният състав намира за
необходимо да даде изричен отговор на доводите на защитата за
претендираната необоснованост и незаконосъобразност на атакуваната
присъда, изложени във въззивната жалба, допълнението към нея и
поддържани в съдебно заседание. Твърди се,че обосновавайки своята присъда
с показанията на свидетелите Й., Г.ев и У., районния съд е изградил своите
6
фактически и правни изводи върху „противоречиви“ доказателствени
източници, тъй като показанията им били недостатъчно конкретни, заявявали
липса на спомени и не разпознали подсъдимата в съдебната зала, поради което
районния съд обосновал извода си за участието на подсъдимата в деянието по
„дедуктивен“ път и чрез предположения. В конкретния случай правилно
районният съд се е доверил на твърденията на Й., Г.ев и У.,след приобщаване
на показанията им от досъдебното производство и след извършен техен
съпоставителен анализ, и законосъобразно е основал своя краен съдебен акт и
върху техните показания. Това е така, тъй като, както бе посочено и по-горе,
така депозираните от Й., Г.ев и У. показания се характеризират с
последователност, логичност и съответност помежду си, като не разкриват
твърдяната от защитата вътрешна противоречивост и неясноти относно
съществените за предмета на делото факти. Последователно и
непротиворечиво всеки от коментираните свидетели е изнесъл в разпитите си
твърденията си за лично възприетите и установени от тях обстоятелства,
касаещи времето, мястото, обстановката и поведението на подсъдимата Г. при
извършената й проверка на самоличността, за представения от нея пред св.Й.
паспорт, за възникналото у Й. съмнение за неговата/на паспорта/
действителност, за сигнализиране на негов колега –св.Г.ев, за тези подозрения,
за осъществената от св.Г.ев задълбочена проверка с участието на съответен
експерт, за установените от последния пороци в изследвания документ, за
съобщението до полицейските органи и за извършената от страна на св.У.
проверка на тези обстоятелства и за реда и способите за установяване
самоличността на подсъдимата, както и за направените от нея изявления
относно конкретните обстоятелства. Обосновано районния съд се е доверил на
твърденията на горните свидетели, направени от тях на ДП , като е съобразил
обстоятелството,че показанията им пред разследващия орган са били
депозирани от тях почти непосредствено, след инкриминираното деяние/на
10.04.2023г. и на 12.04.2023г./. Изтъкнатото от защитата обстоятелство,че
коментираните свидетели при разпита им пред първия съд, не са били
подробни и конкретни в своите показания и не са разпознали подсъдимата в
съдебната зала като автор на деянието, намира своето логично и
неопровергано обяснение в заявените и от самите свидетели обстоятелства за
изтеклия период от време, както и на еднотипността и повтаряемостта на
действията им при изпълнение на техните служебни задължения, които
7
продължили да изпълняват и след инкриминираното деяние. Поради това и
предвид констатираното по-горе съответствие на показанията на Й., Г.ев и У. с
други доказателствени източници, въззивния съд приема същите за
достоверен източник на доказателствена информация. Лишена от основание
е претенцията на защитата ,че никой от коментираните свидетели не бил
очевидец на действията на подсъдимата Г.. Това е така, тъй като свидетеля Й.
е последователен и категоричен в твърденията си, че инкриминирания
паспорт е бил представен пред него лично от подсъдимата Г., на нарочно
обозначено гише, където същия изпълнявал задълженията си за извършване на
задължителни паспортни проверки, и с цел удостоверяване на нейната
самоличност. Това твърдение на св.Й. категорично се подкрепя от
показанията на св.Г.ев, сочещ, че бил уведомен за поведението на
подсъдимата именно от Й., както и от заключенията на експертните
изследвания, обосноваващи идентичността на лицето, представило паспорта
за проверка и подсъдимата Г.. Тези обстоятелства-за използване на
инкриминирания паспорт пред компетентен служител за удостоверяване на
самоличност от страна на подсъдимата Г.,както и за изтъкваните от нея
причини за това й деяние, се обосновават и от показанията на свидетелите У. и
К., пресъздаващи възприетите от тях изявления на подсъдимата, след
извършване на деянието.
Така обоснованите с годни доказателства и доказателствени средства
обстоятелства за пристигане на подсъдимата Г. на Летище София със самолет
от Малага,за придвижването и до сградата на Терминал-2, за преминаването й
през задължителната паспортна проверка, за използването от нейна страна на
инкриминирания паспорт за удостоверяване на самоличността й пред
съответното длъжностна лице, за установените пороци на този документ за
самоличност, определящи същия за неистински, дават възможност и на
въззивния съд да изгради еднозначния и категоричен - извън всяко разумно /
основано на конкретни доказателства/ съмнение, извод, че именно
подсъдимата О. Г. е осъществила гореописаното деяние.
При гореописаната фактическа обстановка, правилно установена и от
районния съд, предходната съдебна инстанция напълно обосновано от правна
страна е приела, че с действията си подсъдимата О. Г. е осъществила
обективните и субективните признаци на състава на престъплението
чл.316;вр.чл.308,ал.2;вр.ал.1 НК.
8
От обективна страна безспорно се установява, че на 10.04.2023г. в
гр.София, Летище София, Терминал-2, трасе „Пристигане“, подсъдимата Г. е
представила пред служител на ГКПП-Аерогара София, извършващ гранична
проверка паспорт с № FP*******, който бил с поставена снимка на О. Г. и
изписани в него действителните нейни имена и дата на раждане, с посочен
издател на паспорта Република Украйна и дата на валидност до 04.06.2031г.,
но който паспорт не бил оригинален и не бил издаден от компетентните
украински власти.
Посочените обстоятелства са съставомерни признаци от обективната
страна на състава на престъплението по чл.316,вр.чл.308,ал.2;вр.ал.1 НК, тъй
като гореописаните действия на подсъдимата Г. са били годни, обективно са
били насочени и реално са довели до това същата да доказва, пред
компетентен служител своята самоличност, представяйки пред него
чуждестранен документ за самоличност, който не бил действителен, тъй като
не бил издаден от компетентния чуждестранен държавен орган. В конкретния
случай, за да удостовери самоличността си пред служителя на ГКПП-Аерогара
София Г. си послужила /използвала/ с документ, който се издава от нарочен
орган, по определен ред, в установена форма и с именно такова
предназначение, но който документ не бил издаден при спазване на горните
изисквания/за орган, ред и форма/.
Осъщественото от подсъдимата Г. деяние се явява довършено, тъй като с
представянето на такъв/недействителен/ документ- с предаването му на
служител, в чиито правомощия е извършването на проверка на самоличността
на подсъдимата, същия/документа/ реално е бил ползван от нея с такава цел и
обществените отношения, установени да гарантират сигурността на
документооборота са били увредени.
Ползваният от подсъдимата Г. документ- украински паспорт с №
FP*******, представлява чуждестранен официален документ за самоличност,
тъй като този вид документи се издават по строго установени ред и форма, от
длъжностно лице на чужда/различна от България/държава и в кръга на
служебните му задължения и са предназначени да удостоверяват
самоличността на лицето, за което са били издадени. Украински паспорт с №
FP******* се явява неистински документ , тъй като на същия е придаден
вид,че е бил издаден от съответното длъжностно лице на Украйна и по
9
установените за това ред и форма, но в действителност не е бил издаден от
такова лице, по съответния ред и в необходимата форма.
Коректна е оценката на районния съд и относно липсата на
доказателства за участието на подсъдимата Г. в съставянето на използвания от
нея инкриминиран документ, както е правилна и направената от първия съд
правна оценка на този доказателствен дефицит, обосноващ извод,че
наказателната отговорност на О. Г. следва да бъде реализирана за деяние по
чл.316;вр.чл.308,ал.2;вр.ал.1 НК.
От субективна страна подсъдимата О. Г. е извършила инкриминираното
деяние, при форма на вина пряк умисъл – съзнавала е, че представения от нея
паспорт не е истински, че предавайки го на служителя за проверка си служи с
него,като средство за удостоверяване на самоличността й, съзнавала е, че с
това накърнява установения ред за издаване и ползване на официални
документи, като пряко е целяла настъпването на именно този престъпен
резултат. Установените,чрез показанията на свидетелите У. и К., и
преследвани от подсъдимата и други цели, а именно осигуряване на по-бързо
и по-безпроблемно/безвизово/ пътуване в границите на Европейския съюз и
пребиваване в Република България, преследвани от подсъдимата Г. не
опровергава изводите на районния и на въззивния съд за наличието на пряк
умисъл у Г. при извършване на инкриминираното деяние. Това е така, тъй като
подсъдимата Г., преследвайки по-далечна си цел, е осъзнавала и неизбежното
настъпване на конкретните обществено опасни последици на деянието
си,поради което обществено опасния резултат от него също се явява пряка,
макар и междинна, цел на поведението й.
Необходимо е да бъде отразено и това,че претендираните от защитата
условия на „крайна необходимост“, при които Г. е осъществила
инкриминираното деяние, не намират обективна опора в доказателствения
материал по делото. От една страна твърденията на защитника на подсъдимата
за наличието на реална и непосредствена опасност за живота и здравето на Г.,
породена от отношенията й с „бивш“ приятел в Испания, не са обосновани с
конкретни доказателства. От друга тези твърдения по-скоро се опровергават
от показанията на св.К.. Последният действително сочи на
някакви/неконкретизирани/ влошени отношения между Г. и лице от мъжки
пол в Испания, но не изнася данни за твърдения от защитника изключително
10
висок интензитет на опасност за живота и здравето на подсъдимата. Всъщност
св.К. изобщо не споменава за такава опасност, а сочи,че причините за
деянието били други- желанието на Г. „по-бързо да дойде“ при него, а за
основна причина за депозираната , по-късно от Г., молба за закрила, св.К. е
посочил стремежа на Г. „ако може, да останем да живеем заедно“.
Районният съд в своите мотиви е посочил коректно онези установени по
делото обстоятелства,които са от значение за индивидуализиране на
наказателната отговорност на подсъдимата О. Г..
Правилно районният съд е акцентирал върху необремененото съдебно
минало на подсъдимата и на разбираемия неин стремеж за съвместно
съжителство в България с лице, към което декларира емоционалната си
привързаност ,за да обоснове извода си,че наказанието на Г. следва да бъде
определено при превес на смекчаващите отговорността й обстоятелства.
Обоснован е и изводът на районния съд, че в конкретния случай приложение
следва да намери разпоредбата на чл.54 НК, тъй като горните смекчаващи
отговорността на О. Г. обстоятелства не са многобройни, а никое от тях не се
явява изключително такова. Поради това въззивния съд намира,че
определеното на подсъдимата О. Г. от първоинстанционния съд наказание
„лишаване от свобода“ за срок от осем месеца , което е към минимума на
предвиденото в санкционната част на чл.316;вр.чл.308,ал.2 НК наказание, се
явява законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция се присъединява към преценката на
предходната такава и относно приложението на чл. 66,ал.1 от НК, като също
намира, че са налице материалноправните предпоставки за отлагане на
изтърпяването на така наложеното на О. Г. наказание „лишаване от свобода“ с
изпитателен срок от 3 години, тъй като в настоящия случай за постигане на
целите на наказанието не е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно.
Законосъобразно, предвид разпоредбата на чл.53,ал.2,б.А НК,
районният съд е отнел в полза на държавата иззетия по делото украински
паспорт с № FP*******, явяващ се предмет на инкриминираното деяние по
чл.316,вр.чл.308,ал.2;вр.ал.1 НК.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.3 НПК
районният съд е осъдил подсъдимата О. Г. да заплати направените по делото
разноски в общ размер на 263,91 лева, както и 5 лева държавна такса за
11
издаване на изпълнителен лист.
При извършената служебна проверка на материалите по наказателното
производство въззивният състав не установи допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са довели да ограничаване правата на
страните и изискващи отмяна на атакувания съдебен акт, за да бъдат те
поправени.
Поради гореизложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда,от 27.06.2024г., на Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 132 състав по НОХД 15523/2023г.
Решението не подлежи на обжалване и протест .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12