№ 4158
гр. Варна, 08.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. А.
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. А. Въззивно частно гражданско
дело № 20223100502167 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. К. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.”Л.”,
бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, Т. Кирилов К., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.”Проф. К. П.”
№**, вх.*, ет.*, ап.*, К. Н. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к.”Л. З. *”, бл.*, вх.*, ет.*,
ап.*, М. Г. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.”И.” №*, ет.*, Т. И. Н., с ЕГН
**********, с адрес: гр.Е., ул.”М. Г.” №**, И. Г. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.С.,
ж.к.”М. 1”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, М. Н. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.С. З., ул.“А. К.“
№**, ет.*, ап.*, Н. Ц. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.Е., ул.”Ч.” №**, Д. П. П., с ЕГН
**********, с адрес: гр.С., ж.к.”Д.” №**, вх.*, ет.*, ап.* и С. Н. С., с ЕГН **********, с
адрес: гр.С., ул.”П.Е.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, всички със съдебен адрес: гр.София,
ул.”Никола Козлев” №6, ет.1, чрез адв.Я. С., против Определение №6320/13.06.2022г. по
гр.д.№6662/2021г., по описа на Районен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата
на жалбоподателите за изменение, в частта за разноските, на постановеното по същото дело
Решение №1310/07.05.2022г., с ответника е осъден да им заплати общо за всички сумата от
300лв., представляваща адвокатско възнаграждение, вместо претендираните от всеки от
ищците по 300лв. /общо 3000лв./ за заплатен адв.хоН.р.
С частната жалба, се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че съдът неправилно не е отчел факта, че макар и да е
налице общност на фактите и обстоятелствата, всеки от ищците е упражнил правото си да
предяви отделна претенция във връзка с предмета на производството. Поддържа се
изготвянето на искова молба ищците, по която са десетима, в случая не е лека задача, като
са развити подробни съображения за правните и фактически действия, съответно за
предизвикателствата, които е срещнал и преодолял адвоката при подготовката и
провеждането на процесуалната защита по делото. На следващо място се поддържа, че
относимата нормативна уредба предвижда заплащането на отделно адвокатско
възнаграждение по всеки от субективно съединените искове, като са развити подробни
доводи. Моки се за отмяна на атакуваният съдебен акт и постановяване на нов с който се
уважи молбата за изменение на решението в частта за разноските.
Ответникът по частната жалба, не е подал отговор на същата.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалваният съдебен акт
и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, която е
представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, против подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за това са
следните:
Производството по гр.д.№6662/2021г. по описа на Районен съд Варна има за предмет
субективно съединени искове предявени от Т. К. А., Т. Кирилов К., К. Н. С., М. Г. Й., Т. И.
Н., И. Г. И., М. Н. Д., Н. Ц. И., Д. П. П. и С. Н. С., за приемане на установено по реда на
чл.422 от ГПК, че П. А. С., дължи на ищците при равни части, сумата от 8104.04лв. /т.е на
всеки от тях по 810.40лв./, произтичаща от издаден от длъжника Запис на заповед от
05.09.2019г., за която сума по гр.д.12600/2020г. по описа на РС Варна, е издадена Заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
Първоинстанционното производство е приключило с изцяло положителен за ищците
резултат, тъй като с постановеното по делото решение, претенциите им са уважени. При
този изход на спора, районният съд, е осъдил ответника да заплати деловодни разноски на
ищците, като за исковото производство е определил техния размер на общо 462.08лв., от
които 162.08лв. за внесена ДТ и 300лв. общо за адвокатски хоН.р. След постъпила молба от
ищците за изменение на решението в частта за разноските на основание чл.248 от ГПК,
съдът е отказал да промени становището си за размера на дължимия хоН.р и е постановил
атакуваното определение, чиято проверка е предмет на настоящото производство.
Като съобрази данните по дело, въззивният състав на съдът намира, че изложените от
първоинстанционния мотиви, макар да са насочени към постигането на по-справедлив
резултат от спора на база защитавания материален интерес, са неправилни.
Актуалната съдебна практика последователно възприема разбирането, че по силата
на чл.2 ал.5 от Наредба №1/2004г. адвокатско възнаграждение се определя съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно и в зависимост от договореното
между страните /в този смисъл и Определение №178 от 05.03.2019г. по т.д.№3320/2018г. на
ВКС, IV г.о. и Определение №29 от 20.01.2020г. по ч.т.д.№2982/2019г.на ВКС, II т.о./. В
конкретния случай с една искова молба са предявени 10 бр. субективно съединени искове,
поради което и дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие, се дължи по-отделно за всеки иск на база неговата цена и според това
доказано ли е заплащането му от страната.
В първоинстанционното производство ищците са представили 10 бр. договора за
правна защита и съдействие, според чието съдържание всеки от тях е заплатил сумата от по
300лв. за адвокатски хоН.р, която сума съответства на минималния размер на дължимото
адв.възнаграждение според разпоредбите на НМРАВ, в редакцията им действаща към
момента в който са се развили процесните отношения.
По изложените съображения частна жалба, се явява основателна, съответно процесното
определение, следва да се отмени, вместо което да се ревизира първоинстанционното решение,
като се осъди ответника да заплати на всеки от ищците направените разноски за адвокатство
възнаграждение в размер на по 300лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТМЕНЯ Определение №6320/13.06.2022г. постановено по гр.д.№6662/2021г., по
описа на Районен съд Варна, с което е отказано изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение №1310/07.05.2022г. по гр.д.№6662/2021г., по описа на Районен
съд Варна, в частта за разноските като ОТМЕНЯ решението в частта, с която ответника е
осъден да заплати общо на ищците деловодни разноски за исковото производство, за
разликата над 162.08лв. до присъдените 462.078лв., която разлика представлява разноски
за внесена държавна такса и ОСЪЖДА ответника П. А. С., с ЕГН **********, с адрес:
гр.Варна, ул.“Отец Паисий“ №60, ет.5, ап.155, да заплати на всеки от ищците Т. К. А. , с
ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.”Л.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, Т. Кирилов К. , с ЕГН
**********, с адрес: гр.С., ул.”Проф.К. П.” №**, вх.*, ет.*, ап.*, К. Н. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр.С., ж.к.”Л. З. *”, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, М. Г. Й., с ЕГН **********, с
адрес: гр.С., ул.”И.” №*, ет.*, Т. И. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр.Е., ул.”М. Г.” №**, И.
Г. И. , с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к.”М. 1”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, М. Н. Д., с ЕГН
**********, с адрес: гр.С. З., ул.“А. К.“ №**, ет.*, ап.*, Н. Ц. И., с ЕГН **********, с адрес:
гр.Е., ул.”Ч.” №**, Д. П. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к.”Д.” №**, вх.*, ет.*, ап.* и
С. Н. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.”П.Е.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, сумата от по
300лв. /или общо 3000лв./, представляваща сторени деловодни разноски за заплатен
адвокатски хоН.р за исковото производство по гр.д.№6662/2021г. по описа на Районен съд
Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3