РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Б., 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20251310200155 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. И. З. от с. К.м., обл. М., ул. ”Г. Д.” № ... с
ЕГН **********, срещу НП № 25-0242-000245/06.08.2024 г. на Началник на
РУ-Б. към ОД-МВР-В., с което е санкциониран за извършено нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на осн. чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП му е наложено
наказание : глоба в размер на 200,00 лв. и е постановено лишаването му от
правоуправление за срок от 6 месеца, както и отнемането на 10 контролни
точки на осн. Наредба Із-2539 на МВР.
В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и не
законосъобразност на НП, като съдът е сезиран с молба да отмени НП. Отрича
се извършването на деянието, поради липса на вина - незнание у
жалбоподателя за факта на прекратената регистрация на автомобила, отричасе
въобще изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Твърди се, че при
съставяне на акта и издаване на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения. В с.з. упълномощен предствитеил на М. З. – адвокату също
излага, че у жалбоподателя липсвал умисъл към извършеното нарушение,
МПС е с друг собственик по талон, а З. не е била уведомена от органите на
МВР за прекратената регистразия. Моли се отново за отмяна на НП, като
1
потвърждава същите аргументи, твърдени в жалбата, иска се и присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована за с. з. не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда,
съпровождащо препис ката, въззиваемата страна моли НП да бъде
потвърдено.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 17.06.2024 г., около 11.40 ч., жалбоподателят М. З., управлявала л. а.
м. ”Шкода Октавия ” с регистрационни номера „ВР 8150 СХ“, собственост на
друго лице / П.П.М. с ЕГН **********/, в гр. Б., обл. В.. Движела се към пл.
„Възраждане“ по ул. „Княз Борис I“, а в автомобила, като пътник, бил и
съжителстващият с нея свид. М. Ц.. По това време била осъществяван рутинен
полицейски наряд, по КАТ, от служители на полицията, вкл. и свид. Б. И. и В.
В.. На посочената улица, до сграда с № 19, З. била спряна за проверка от
служителите на РУ-Б. – В. В. и Б. И..
Служителите на МВР констатирали, след справка чрез ОДЧ в РУ-Б., че
управляваното от М. З. МПС не било регистрирано по надлежния ред.
Регистрацията на същото всъщност била прекратена – на 10.06.2024 г. на осн.
чл.143 ал.15 от ЗДвП – поради не извършено в срок пререгистриране на МПС
от собственика му /по документи – П. М., т.е. тя била закупила това МПС, но
не го е пререгистрирала в срока по закон на свое име /. Поради това
нарушение - управляваното от З. МПС не било регистрирано по надлежния
ред, св. В. В. – мл. автоконтрольор, съставил акт на провереното лице - АУАН
GA№ 1280427 /бланков номер/ веднага, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП,
като свидетел-очевидец на установяване нарушението по акта бил вписан
колегата му Б. И.. Нарушителят подписала съставения й акт и получила копие
от него.
По повод посочения АУАН за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП –
управление на нерегистрирано МПС по надлежния ред, поради евентуално
наличие на състав и по НК – чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК, била сезирана РП-В..
Последната, в рамките на своята компетентност – да извърши проверка за
евентуално осъществено престъпление по смисъла на НК, провела такава.
Поради несъбрани достатъчно данни, от които да следва заключение за
извършено умишлено престъпление от общ характер, наблюдаващ прокурор
при РП-В. е отказал да образува досъдебно производство по случая, с
постановление от 28.07.2025 г. по преписка № 2639/2025 г. на РП-В.. / с
основен мотив – липса на умисъл към престъпление /.
Предвид преценката на прокуратурата – че престъпление по НК няма, и
въз основа на нейното постановление и на съставеният АУАН GA №
1280427/17.06.2024 г., Началникът на РУ-Б. решил да санкционира Миглева
2
И. З. за админ. нарушение – на чл.140 ал.1 от ЗДвП, и издал НП № 25-0242-
000245/06.08.2025 г., с което й наложил “глоба” 200,00 лв. и “лишаване от
правото да се управлява МПС” за срок от шест месеца - на осн. чл.175 ал.3
предл.1 от ЗДвП и разпоредил отнемането на 10 контролни точки на осн.
Наредба Із-2539 на МВР.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
При съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени
нарушения на ЗАНН и ЗДвП, които налагат отмяната на наказателното
постановление.
Съдът не приема за доказано, че жалб. М. З. е извършила нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДвП. От показанията на разпитаните свидетели по делото В. В.
и Б. И., безспорно се установява, че жалбоподателят не е била в никакво друго
нарушение към момента на спирането й от тях, освен, че регистрацията на
управляваното МПС е била прекратена “служебно” – поради това, че
собственикът на МПС, след като го е придобил, не е спазил срока по закон /60
дневен/ да представи МПС в съответният сектор на „ПП“ и да извърши
пререгистриране на автомобила – на свое име / т.е. независимо, че го е
придобил въз основа на нотариално заверен договор от 08.04.24 г.,
свидетелството за регистрация на МПС не отразява това – то е на името на
предходния собственик, продавача/, което свидетелите В. и И. установили след
справка в информационната система за КАТ /чрез ОДЧ/. Системата на Сектор
“ПП” /доказано и пред съда чрез представената по админ. нак. преписка
писмена извадка от тази система/ показвала, че на 10.06.2024 г. регистрацията
на МПС – л. а. м. ”Шкода Октавиая ” с рег. № ВР 8150 СХ, собственост
/бивша/ на П.П.М. към този момент / придобито след това от К. Н. Г./ – е
прекратена от надлежен орган на МВР. И така според свидетелите В. и И.,
както и АНО, МПС не е било регистрирано по надлежния ред в България към
момента на извършената от тях проверка на пътя – 17.06.2024 г., затова и
считат за налично нарушение от страна на водача.
Не се спори по делото, че към 17.06.2024 г. собствеността на спряното за
проверка МПС, формално е на лице, различно от М. З., нито кой го е
управлявал – самата тя.
Съгласно чл.143 ал.15 от ЗДвП "служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство“. Или – когато едно лице закупи МПС, по надлежния ред – с
оформен писмен договор за покупко-продажба, с нотариално заверени
3
подписи на страните по него, то се произвежда вещно-правния ефект на тази
сделка – именно на основание този договор, то става собственик на МПС.
Допълнително за подобно лице възниква и административното задължение в
30 дн. срок да се яви в съответната служба на сектор „ПП“ на МВР и да
извърши регистриране на свое име на придобитото МПС – т.е. да бъдат
изготвени нови документи на автомобила. /чл.145 ал.1 от ЗДвП/ След
изтичане на тази срок, собственикът на МПС може да бъде санкциониран с
наказание „глоба“ и „лишаване от правото да управлява МПС“, на осн. чл.175
ал.3 предл. І от ЗДвП, а след изтичане на още 30 дни – т.е. общо след два
месеца от момента на придобиване на МПС, контролиращият орган – МВР,
Сектор „ПП“ , без да уведомява никого, респ. собственика – извършва вече
и служебното прекратяване на регистрацията на МПС – на осн. чл.143 ал.15 от
ЗДвП. Това става с нарочно отбелязване в електронната система на „ПП“, а
собственикът е длъжен да знае закона и задълженията си по него, поради
което, както и нормативно въведените срокове за тези задължения /а на него
му е безспорно известно и от кога текат – от подписване на договора за
покупко-продажба, по който е страна/ – то той не бива известяван изрично за
извършеното служебно действие.
Безспорно е от ангажираните писмени доказателства, както потвърди и
свидетелят на въззиваемата страна, че собственик на провереното от тях МПС,
е лице, различно от водача му в конкретния момент. Ето защо, не бе доказано
по никакъв начин – че собственикът на МПС – е уведомил М. З. или свид. М.
Ц., живущ с нея и „купил“ фактически МПС – т.е. получил във фактическо
владение, без документално оформяне, физическата власт на автомобила.
Съдът няма причина да не кредитира, не бяха и оспореди по делото,
показанията на свид. М. Ц. за това, че друго лице – Кр. Г., му е преотстъпил
фактически автомобила, поради уговорена между тях „продажба“. Поради
което и няма никакви доказателства, З. да е узнала към 17.06.24 г. за
прекратената регистрация. Няма никаква правна стойност поводът за
предоставяне ползването на автомобила – дали е даден само за краткосрочно
временно използване, или е имало друга уговорка за извършване на конкретна
услуга само, свид. Ц. съобщи за „бартер“, т.е. размяна на две вещи, в случая и
двете – автомобили. Дори и да са имали подобни уговорки Г., държал от името
на собственикът на МПС, автомобила и съжителстващия с жалбоподателя,
това не е променя изводите на съда – няма никакви доказателства, че
жалбоподателят е знаел или само предполагал за прекратената регистрация и
умишлено или непредпазливо – да е предприел управление на такъв
автомобил, с което в противен случай би осъществил виновно деяние по
чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Предвид приетото тълкуване на закона от съда, така както го изложи, и
събраните доказателства в настоящето производство, не може да се направи
безспорен извод, че към датата на извършване на проверката водачът М. З. е
знаела, че управлявания от нея автомобил е със служебно прекратена
регистрация, респективно – не може да се приеме, че жалбоподателят е
4
осъществил - от субективна страна, виновно, състава на посоченото от АНО
по чл.140 ал.1 от ЗДвП административно нарушение.
По изложените съображения – по същество и процесуалното визирано
от съда по-горе, нарушение на АНО, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени, като неправилно и не
законосъобразно.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 500,00 лв. само – за адвокатско възнаграждение, предвид
представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и
пълномощно, удостоверяващ, и че възнаграждението, и то в този размер, е
платено, поради което и има доказателства, че разноските са реално направени
от жалбоподателя. При тези обстоятелства възражение за прекомерност
размера на разноските, от страна на въззиваемата страна, е необосновано.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-0242-000245/
06.08.2025 г. на Началник на РУ-Б. към ОД-МВР-В., с което М. И. З. от с. К.м.,
обл. М., ул. ”Г. Ди.” № ..., с ЕГН **********, е санкционирана за извършено
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на осн. чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП й
е наложено наказание : глоба в размер на 200,00 лв. и е постановено
лишаването й от правоуправление за срок от 6 месеца, както и отнемането на
10 контролни точки на осн. Наредба Із-2539 на МВР.
ОСЪЖДА ОД - “МВР“ – В. / към която е РУ-Б./, с адрес гр. В., обл. В.,
ул. „Цар Симеон Велики” № 87, ДА ЗАПЛАТИ на М. И. З. от с. К.м., обл. М.,
ул. ”Г. Димитров” № 13, с ЕГН **********, направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-В. в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5