№ 22421
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Ив. Кратункова
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Гражданско дело №
20251110144042 по описа за 2025 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Р. Ц. В., установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване
установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 903,33 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно
със законната лихва от 08.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 156,63 лева
– мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 03.07.2025 г., 54,18 лева – главница,
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 08.07.2025 г. до окончателно изплащане на
вземането и 13,37 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2022 г. до 03.07.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 09.07.2025 г. по ч.гр.д. 259/202 г. по описа на РС Генерал Тошево.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по
силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, като в изпълнение на този договор ищецът е доставил за процесния период
топлинна енергия. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията
си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва
наличието на облигационни отношения между страните. Оспорва претенцията за дялово
разпределение при твърдения, че услугата е предоставена от трето лице, като счита, че
ищецът не е легитимиран да претендира стойността. Оспорва акцесорните претенции при
твърдения, че не е изпаднал в забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Моли съда да не допуска поисканите от ищеца експертизи, като изрично сочи, че не
оспорва обстоятелствата за доказване на които са направени исканията. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач „Д.“ ЕООД е представило писмени доказателства, касаещи
1
доставката и потреблението на ТЕ в имот с адрес ***, с абонатен № ***.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца за уважаване на предявените искове е да установи по делото: 1) по
иска за главница (главното вземане - за стойността на топлинната енергия): договорните
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на реално
доставената на топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена; 2) по иска
за лихва за забава: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. В доказателствена тежест на ответната страна е
да докаже погасяване на дълга.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че сградата в която се намира
топлоснабденият имот с абонатен № *** е била присъединена към топлопреносната мрежа,
че процесният недвижим имот е бил топлофициран, че за процесния период от 01.05.2022 г.
до 30.04.2024 г. ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия в количеството
и с качество посочено в исковата молба и на претендираната стойност (903,33 лв.), в това
число че е извършена услуга дялово разпределение от „Д.“ ЕООД на стойност посочена в
исковата молба (54,18 лв.); че размерът на претенциите за мораторна лихва е изчислен
математически правилно. Според между страните е въпросът относно наличието на
облигационна връзка между тях.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия Д.но с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот.
В настоящия случай по делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 60, том II, рег. № 10523, дело 215 от 15.12.2012 г., видно от който Р. Ц. В. е закупила
***, т.е. процесният имот /л.11/.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 12, том III, рег. № 9573, дело 355
от 19.12.2013 г., ответницата е дарила процесния имот на сина си М.О.Т., като си е запазила
пожизнено право на ползване върху имота /л.14/.
2
Представено е и заяеление-декларация от 04.02.2013 г., изхождащо от ответницата и
адресирано до „Т.С.“ ЕАД за откриване на партида за процесния имот /л.17/.
С оглед гореизложеното съдът достига до извода, че облигационно отношение за
доставка на ТЕ през процесния период е съществувало между ищеца и ответника, който се
явява купувач на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Д.“ ЕООД. По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между
ищеца и „Д.“ ЕООД при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл.
139в ЗЕ.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение. Както беше посочено по-горе
ответникът не оспорва, че ищецът е доставил ТЕ до процесния имот на претендираната
стойност. Ответникът не доказва плащане на претендираните суми, поради което следва
извода, че искът за главница за ТЕ, е основателен и следва да се уважи изцяло.
Ответникът не оспорва, че е извършена услуга дялово разпределение на
претендираната в исковата молба стойност, но оспорва стойността на същата да е дължима
на ищеца. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда в режим на
етажна собственост се извършва възмездно. Съгласно сключения между „Т.С.“ ЕАД като
възложител и „Д.“ ЕООД като изпълнител, договор при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, заплащането на цената на тази услуга
се извършва от възложителя, който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава стойността на
тази цена от крайните клиенти, каквито са ответниците. Законовата уредба установява
задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното дружество
суми за дялово разпределение, чиято цена се определя в договора, сключен между него и
топлинния счетоводител, като е без значение факта дали топлофикационното дружество е
платило предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е
единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това не се оспорва от
ответника. Ответникът не доказва плащане на претендираните суми, поради което следва
извода, че искът за главница за услуга дялово разпределение, е основателен и следва да се
уважи изцяло.
При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
релевираното възражение за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен
период еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не
е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
3
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането, като според чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В случая заявлението е подадено на 08.07.2025 г., когато е прекъснат
давностният срок. С решение по протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на Д.орите на „Т.С.“
ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила
през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение на тях е
приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая началната дата на претенцията на ищеца
е м.05.2022 г., т.е. с оглед гореизложеното, задължението за м.05.2022 г. следва да се плати до
15.07.2022 г. Предвид датата на предявяване на иска, в случая претенциите на ищеца не са
погасени по давност, поради което и възражението се явява неоснователно. Съдът намира,
че претенцията за услуга дялово разпределение, също не е погасена по давност, доколкото
началният период на претенцията също е м.05.2022 г.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: претенцията за мораторна лихва
върху главницата за доставена, но незаплатена топлинна енергия се явява основателна,
поради следните съображения: за исковия период са действали общите условия одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът не доказва
погасяване на задълженията на падежа. Доколкото не е спорно, че размерът на претенцията
за мораторна лихва възлиза на претендирания такъв от ищеца, то следва извода, че искът е
основателен и следва да се уважи в заявения размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение, поради което акцесорната
претенция за лихва върху дяловото разпределение се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство: в общ размер на 71,25
лв. (от които 21,25 лева за заплатена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение). С оглед уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят 70,38 лв.
Ищецът претендира разноски за исковото производство, както следва: 25,00 лева за
държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение в исковото производство
/определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК съобразно обема на извършените от
юрисконсулта действия по защитата, както и фактическата и правна сложност на
делото/. Съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК, на ищеца
следва да се присъдят 123,48 лв.
На ответника му е оказана безплатна правна помощ от адв. М. Л. Л., с адрес на
упражняване на дейността ***, видно от представения по делото договор за правна помощ и
съдействие /л.67/. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на оказана безплатна правна
помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда. В случая повдигнатият спор е с ниска правна и
фактическа сложност, проведено е едно открито съдебно заседание по делото, без да са
събирани гласни доказателствени средства или експертни заключения. Предвид изложеното
4
съдът определя адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. Л. Л. за предоставена
безплатна правна помощ на ответника в размер на 400,00 лв. Съобразно отхвърлената част
на адв. М. Л. Л. следва да се присъдят разноски в размер на 4,87 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, срещу Р. Ц. В., ЕГН **********, с адрес ***, с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р. Ц. В. дължи „Т.С.”
ЕАД следните суми: 903,33 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от
08.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 156,63 лева – мораторна лихва за
забава от 15.09.2023 г. до 03.07.2025 г., 54,18 лева – главница, представляваща цена за услуга
дялово разпределение за периода от 01.10.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва
от 08.07.2025 г. до окончателно изплащане на вземането за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.07.2025 г. по ч.гр.д. 259/202 г. по описа на РС Генерал
Тошево, като ОТВХЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 13,37 лева – лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 03.07.2025 г., за която е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.07.2025 г. по ч.гр.д. 259/202 г. по описа
на РС Генерал Тошево.
ОСЪЖДА Р. Ц. В., ЕГН **********, с адрес ***, чл. 79, ал.1, да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 70,38 лв. разноски в заповедното производство и сумата от 123,48 лв. – разноски
в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на
основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1 ЗАдв. да заплати на адв. М. Л. Л., с адрес на
упражняване на дейността ***,, сума в размер на 4,87 лв. представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на Р. Ц. В..
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач страната на
ищеца „Т.С.” ЕАД – „Д.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5