№ 117
гр. гр.Несебър , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Административно
наказателно дело № 20212150200320 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Производството е образувано по жалба, подадена от „Г.П.” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, к-с
************ представлявано от управителя М.Д.Ц. чрез адв. Ненчо
Драгнев, АК Бургас и мл. адвокат Иван Иванов, АК Бургас срещу
Наказателно постановление № 02- 0003219 от 17.03.2021г., издадено от
Павлин Васков Тодоров – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414,
ал. 3 от Кодекса на труда е наложено наказание „имуществена санкция” в
размер на 1500.00 лева /хиляда и петстотин лева/. Наказанието е наложено за
това, че на 06.01.2021г. в 13.15часа, в качеството си на работодател по
смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, в строителен обект – „жилищна сграда“,
находяща се в УПИ V- общ, с идентификационен № 51500.503.308 по КК на
гр. Несебър, ж.к. „Черно море“, кв. 25 , не е уредил като трудово
правоотношение отношението при предоставяне на работна сила, като не е
сключил трудов договор в писмена форма с лицето К.В.В., ЕГН ***********.
Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. чл. 1,
ал. 2 от КТ.
Жалбоподателят „Г.П.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Несебър, к-с ************ е останал недоволен от така
наложеното му наказание. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно
постановление е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и
постановено в противоречие на процесуалните правила. На първо място се
излага, че АНО не е взел предвид направените от наказания възражения.
Наказващият орган бил взел предвид списъка на работещите в строителния
обект, но той бил изготвен от проверяващите и не доказвал наличие на
1
трудово правоотношение. Жалбоподателят не отрича, че на посочената дата
06.01.2021г. лицето не е било в трудово правоотношение с него, но не били
обсъдени останалите представени писмени доказателства. Съставеният акт
бил немотивиран. Правят се доказателствени искания във връзка разпита на
свидетели по делото. Претендира се за цялостна отмяна на наложеното
наказание. В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. Драгнев
и мл. адв. Иванов. Жалбата се поддържа, иска се отмяна на наложеното
наказание. Прави се позоваване на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, от които се прави заключение, че наказателното
постановление е немотивирано и недоказано. Твърди се, че лицата установени
на строителния обект са били в правоотношение с лицето М.А., но не и с
дружеството. Не били доказани и обсъдени елементите на трудовото
правоотношение. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган се представлява по делото от ст.
юрисконсулт Станка Маринова Николова. Процесуалният представител на
АНО счита, че деянието е доказано от фактическа страна. Дружеството
жалбоподател се явявало работодател на лицето, установено на обекта.
Трудовата дейност била в полза на наказаното дружество. Дружеството било
правилно санкционирано. Моли се за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на разноски по делото.
Районна прокуратура гр. Бургас, ТО Несебър, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 06.01.2021г. свидетелката свидетелят Кр. П. Г., Началник Отдел
„АИПО“ при ДИТ гр. Бургас, изпълнявала служебните си задължения в гр.
Несебър. Г. извършвала проверка с колегите си Д.С.а и П.Е.. Тримата
извършили проверка на строителен обект в града. При влизане на строителния
обект, сграда, на третия етаж проверяващите установили работници, които
полагали труд. Всички установени на етажа извършвали различна работа –
изграждали вертикален кофраж, подреждали, складирали материали на етажа.
Проверяващите се опитали да установят кое е дружеството изпълнител, но не
получили съдействие от установените на място лица. Свидетелката успяла да
намери информационна табела и установила, че строител е „Г.П.“ ООД. Г. се
свързала с управителя на дружеството – Марияна Ц.а, която казала, че ще
изпрати представител на обекта. На установените на място лица били
раздадени списъци, в които да впишат имената си, ЕГН и длъжност, която
заемат, а след това да се подпишат. Обектът бил и необезопасен, което
наложило проверяващите да укажат на работниците да слязат пред строежа.
При стоежа се явил свидетелят Р.К.Ц., на когото била връчена призовка за
явяване в ДИТ гр. Бургас и представяне на документи. При служебната
проверка се установило, че едно от лицата- К.В.В., установен да полага труд
на строителния обект, няма сключен трудов договор с дружеството към
датата на проверката. На проверяващите бил представен трудов договор от
07.01.2021г. , сключен между „Г.П.“ ООД и К. В.. За установеното нарушение
бил съставен АУАН № 02- 0003219/22.01.2021г., в който К.Г. отразила
установените от нея нарушения. Съставеният АУАН бил връчен на
22.01.2021г. на упълномощен адвокат. В законоустановения срок срещу акта
2
са постъпили възражения и са представени писмени доказателства. В
законния срок било издадено процесното Наказателно постановление № 02-
0003219 от 17.03.2021г.
В хода на съдебното следствие е разпитан свидетелят Р.К.Ц., гр. Несебър,
технически ръководител в „Г.П.“ ООД и съпруг на управителката на
дружеството. Свидетелят сочи, че по време на проверката не е бил на
строителния обект. Не познавал и работника К. В.. На 06.01.2021г. бил на
църква, когато получил обаждане от съпругата си, че на обекта има проверка.
Преди това бил получил съобщение от бригадира М.А. за същото. Между тях
двамата имало уговорка, М.А. да извърши определени дейности на трети етаж
на строителния обект, за което да осигури работници. Според свидетеля,
уговорката била работата да започне след празниците в началото на м. януари
2021г. – след Йордановден. На място проверяващите обяснили на Ц., че са
извършили проверка, за което му бил връчен и протокол. Свидетелят твърди,
че не знаел, че на строителния обект има работници. Ц. разказва, че
работниците започнали да недоволстват за заплащането и се наложило
свидетелят да им заплати работата за деня. За да можело счетоводно да се
отрази плащането били изготвени граждански договори за извършена работа
от 04.01.2021г. На следващия ден, с част от лицата били сключени трудови
договори.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства: АУАН № 02- 0003219/ 22.01.2021г.,
възражение по АУАН, копия на свидетелски показания , представени пред
АНО, Наказателно постановление № 02- 0003219 от 17.03.2021г., списъци на
работещите в строителен обект на „Г.П.“ от 06.01.2021г., призовка по реда на
чл. 45, ал. 1 от АПК, граждански договор за извършена работа № 003/
04.01.2021г., протокол за приемане на извършената работа по граждански
договор № 003/ 11.01.2021г., РКО от 11.01.2021г., трудов договор № 003/
07.01.2021г. между „Г.П.“ ООД и К.В.В., справка по чл. 62, ал. 5 от КТ,
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, идентификационна карта, протокол № ПР
2100459/ 22.01.2021г. за извършена проверка, писмо от 19.02.2021г. до ДИТ
гр. Бургас от пълномощника на дружеството, Заповед № 3- 0058/ 11.02.2014г.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице имащо правен
интерес, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за това седмодневен
срок чрез наказващия орган. И АУАН и наказателното постановление са
издадени от компетентните органи , видно от приложената по делото Заповед
№ З- 0058/ 11.02.2014г. на изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция
по труда” гр. София. Спазени са срковете по чл. 34 от ЗАНН.
Разгледана по същество е неоснователна.
По делото е безспорно установено, че на 06.01.2021г. в гр. Несебър, в
строителен обект – „жилищна сграда“, находяща се в УПИ V- общ, с
идентификационен № 51500.503.308 по КК на гр. Несебър, ж.к. „Черно море“,
кв. 25, изпълняван от „Г.П.“ ООД е установено да полага труд лицето К.В.В..
При проверката на органите на ДИТ гр. Бургас В. е установен на строежа да
извършва трудова дейност, като пред проверяващите е декларирал, че работи
3
като „общ работник“. Проверяващите органи са установили, че към датата на
проверката К. В. няма сключен трудов договор с дружеството изпълнител на
строежа.
Според разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1
или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000
лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за
всяко отделно нарушение. Съответната норма на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на
труда вменява на работодателя задължението да сключи с работника писмен
договор, в който да оформи правоотношението по полагане на труд от
последния. Изрично нормата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда указва, че
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения. В §1, т. 1 от ДР на КТ също е посочено , че
„работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за
извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за
изпълнение на работа в предприятие ползвател. В настоящия случай се
установи по безспорен начин , че на посочените в наказателното
постановление дата и място В. е полагал труд за наказаното търговско
дружество, без да има сключен писмен договор за това. Доказателствата , от
които се установява това са свидетелските показания на К.Г., писмените
доказателства, представени с преписката на наказващия орган и отчасти
показанията на свидетеля Р. Ц.. Настоящият състав изцяло кредитира
показанията на свидетелката Г.. Същата лично е установила, че В. и други
лица полагат труд на посочения строителен обект. Установеното лице само се
е вписало в съставения на място списък, който е бил предоставен от
проверяващите и е удостоверил, че полага труд. На следващо място, след
проверка е установено, че към 06.01.2021г. В. не е имал сключен писмен
трудов договор с „Г.П.“ ООД, което се доказва с представения граждански
договор от 04.01.2021г. и представения трудов договор от 07.01.2021г. В тази
връзка съдът не кредитира показанията на св. Ц., че не е знаел за това, че на
обекта има работници. Между него и лицето М.А. е имало уговорка да се
извърши определена дейност – изграждане на строителни елементи в обекта.
Това се доказва с представените по делото обяснения, наименовани
„свидетелски показания“ предадени на наказващия орган. Ц. е уговорил
полагането на труд. На следващо място не се кредитират и показанията му ,
че едва след установяване на работниците в строежа са били изготвени
представените граждански договори и то само със счетоводна цел. Явното им
предназначение е било да се прикрие трудовото правоотношение. Наред с
това средствата, с които е следвало да се извърши възложената работа са
били осигурени от работодателя и се е очаквал определен резултат от
работниците. От представените писмени „свидетелски показания“ също се
установява, че работниците са имали и работно време, като единият от
установените в строежа сочи, че е следвало да се яви в определен час за
работа, не се бил чувствал добре, но по – късно през деня отишъл да работи,
като уведомил за това М.А.. От всичко изложено се установяват елементите
на трудовото правоотношение, за което наказаното дружество не е съставило
4
трудов договор с К.В.В. и правилно е било санкционирано.
По размера на наказанието. Следва да се посочи, че АНО правилно е
определил наказанието в размер посочен от закона. Наложено е наказание в
размер на 1500.00лева, което е към минималния размер предвиден в закона и
е правилно определено.
От всичко гореизложено, настоящия състав счита, че следва оспореното
наказателно постановление да се потвърди.
По разноските. Жалбоподателят претендира разноски, но при този изхода
на делото такива не следва да му се присъждат.
Следва да се присъдят разноски в полза на административнонаказващият
орган, който е бил защитаван от юрисконсулт. До приключване на
разглеждането на делото в съдебното заседание е заявено искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер
от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът
счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 02- 0003219 от
17.03.2021г., издадено от Павлин Васков Тодоров – Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Бургас, с което на „Г.П.” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Несебър, к-с ************
представлявано от управителя М.Д.Ц., за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във
вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса
на труда, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на
1500.00лева /хиляда и петстотин лева/, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „Г.П.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Несебър, к-с ************ представлявано от управителя
М.Д.Ц., на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, да заплати в полза на
Изпълнителна агенция „ Главна инспекция по труда” гр. София, сумата от
80.00лева/ осемдесет лева/ разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас
в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5