Присъда по дело №5078/2022 на Софийски градски съд

Мотиви на присъда по НОХД № 5078/2022г., СГС, НО, 31- ви състав

Обвинението е повдигнато от Софийска градска прокуратура против Д. Л. Б. и
същият е предаден на съд за това, че за времето от началото на месец септември 2019г. до
18.11.2019г. с цел да набави за себе си имотна облага, принудил Б. А. М., ЕГН **********,
чрез заплашване с насилие- заплашил го, че: „Ще изпратя хора да те пребият, да ти счупят
краката на тебе, на жена ти и на децата“, „Ще изпратя хора да те причакат някъде и ще те
бият, и децата ти ще пострадат, и жена ти ще пострада, и ти ще пострадаш, няма да живеете
там“, „Ще пратя хора да те дебнат и пребият“- да извърши нещо противно на волята му- да
му прехвърли с нотариален акт правото на собственост върху свой собствен недвижим имот-
апартамент № 48, с площ от 87,86 кв.м., находящ се гр.София, ж.к.*********, ведно с мазе
към апартамента, като на 18.11.2019г. бил изготвен нотариален акт покупко продажба на
недвижим имот № 43, том I, рег. № 1091, дело № 42/2019г. и с това му причинил
имуществени вреди в размер на 138 542,00 лева, представляващи разликата между пазарната
стойност на имота и реалната му продажна цена- престъпление по чл.214, ал.2, т.2, вр.ал.1,
вр.чл.213а, ал.3, т.2 от НК.
На основание чл.76 от НПК в качеството на частен обвинител е конституиран Б. А.
М..
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП поддържа
изцяло обвинителния акт и моли съдът да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото
и предявено му от прокуратурата обвинение за престъпление по чл.214, ал.2, т.2, вр.ал.1,
вр.чл.213а, ал.З, т.2 от НК. Счита, че в хода на съдебното следствие по безспорен и
категоричен начин се установява фактическата обстановка, подробно описана от
прокуратурата в обвинителния акт, както и че от страна на подсъдимия е било отправено
заплашване с насилие на инкриминираната дата, посочена в обвинителния акт, като на
пострадА.я са били причинени значителни имуществени вреди по размер, посочен в
обвинението. Поддържа, че съгласно изготвената съдебно-оценителна експертиза
действително причинените имуществени вреди са такива, които са приети от прокуратурата.
По отношение на обвинението представителят на държавното обвинение поддържа,
че същото се подкрепя по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства- показанията на свидетеля Б. А. М., както и от показанията на свидетелите А.
М., С. Б., Й. А., А. Б. М., С. М., Б. Б., Г. М. и Е. Л. Х., както и от изготвената съдебно-
оценителна експертиза. Предлага с оглед факта, че подсъдимият е бил осъждан към датата
на извършеното инкриминирано деяние, както и предвид разпоредбата на чл.214, ал.2, т.2,
вр.ал.1, която предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от пет до петнадесет години и
„Глоба“ и „Конфискация на до една втора от имуществото“, съдът, в случай, че признае
подсъдимия за виновен, да му наложи наказание „Лишаване от свобода“ към средния
размер. По отношение на глобата счита, че същата следва да бъде наложена към нейния
предвиден в закона максимален размер, а именно 15 000,00 лева.
Повереникът на частния обвинител Б. А. М. адв.Б. Х. се присъединява към казаното
от представителя на СГП, като мотивите му за това са, че от събраните по делото
доказателства както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза, по-специално
разпитите на свидетелите, правените справки в „Изипей“-АД за получавани преводи от
обвиняемия за искания период в инкриминирания период се виждало, че същият е получавал
определени суми без правно основание от част от свидетелите, които заявили, че са
получавА. заеми от обвиняемия срещу лихва, като част от тях споменА., че са купувА. от
него и наркотични вещества. Пледира, че от разпита на свидетелите на защитата не се
установило по безспорен начин, че има някаква договорка между страните за продаване на
апартамента от страна на техния доверител за определена сума, тази сума дА. е била
изплатена, по какъв начин и, както се установило от разпитите на майката на Б.- А., от
1

съпругата му, от С. Б., е имало договорка апартаментът да бъде даден като обезпечение за
натрупан заем, който след като бъде изплатен ще бъде върнат на Б. А. М.. Поддържа, че от
изготвените съдебно-психиатрични експертизи се установява, че Б. М. е бил до известна
степен повлиян от наркотични вещества през инкриминирания период, не е осъзнавал какво
върши и е бил лесно манипулируем. Твърди, че от разпита на свидетелката Х.В. не става
ясно какви са били договорките между обвиняемия и техния доверител относно продажбата
на апартамента, затова поискА. препис от разпита пред СРС, където тя говорела едни неща,
докато в разпита пред настоящия съд споменава съвсем други неща. Счита, че от събраните
по делото доказателства по безспорен начин е доказана вината на Д. Б. относно
повдигнатото му обвинение за престъплението по чл.214, ал.2, т.2, вр.чл.213а, ал.З, т.2 от
НК. Моли съдът да се произнесе с присъда, с която да го признае за виновен и да определи
наказание в средния размер.
Подсъдимият Д. Б. не дава обяснения по повдигнатото му обвинение.
Защитата на подсъдимия адв.М. К. счита, че срещу подсъдимия може да бъде
постановена само и единствено оправдателна присъда. Пледира, че на подзащитния му е
повдигнато обвинение за това, че с цел да набави за себе си имотна облага, е принудил чрез
заплашване с насилие с думите: „Ще изпратя хора да те пребият, да ти счупят краката на теб,
на жена ти и на децата“, „Ще изпратя хора да те причакат някъде и ще те бият и децата ти
ще пострадат, и ти ще пострадаш, няма да живееш там“, „Ще пратя хора да те дебнат и
пребият“, като по този начин бил принудил Б. М. да извърши нещо против волята му- да му
прехвърли правото на собственост върху свой недвижим имот. Поддържа, че от събраната
по делото доказателствена съвкупност обвинителната теза не само че не се потвърждава по
категоричен начин, а и е напълно разколебана. Твърди, че доказателствата, събрани чрез
разпитите на преките свидетели-очевидци на разговорите между подсъдимия и сочения като
пострадал такъв, сочели по категоричен начин, че инициативата за покупко-продажбата на
имота е изцяло на свидетеля А. М., който е предложил на Д. Б. да закупи имота му, тъй като
имал нужда от парични средства за погасяване на дължими суми към трети лица. Счита, че
няма нито едно доказателство, което да установява Д. Б. да е изрекъл цитираните в
обвинителния акт заплахи към пострадА.я Б. А. М., респективно няма нито един свидетел-
очевидец на подобни заплахи, а гласните доказателства, на които се мотивира обвинителната
теза, само и единствено пресъздават твърдения на частния обвинител пред трети лица за
това как Д. Б. го бил заплашвал.
Защитата пледира, че свидетелката А. М. заявила изрично, че не е присъствала на
заплахи за насилие от Д. Б. към сина й Б. А. М., още повече на ултиматум за прехвърляне на
имота, отправен от Д. Б. и достигнал до частния обвинител. Твърди, че същата заявила, че за
отношенията на сина й с Д. Б. знае единствено от това, което самият частен обвинител Б. М.
й е разказал. Поддържа, че свидетелката твърдяла, че е искала Д. Б. да продаде апартамента
лично на нея срещу 50 000,00 лева, като първоначално Д. Б. се съгласил, но впоследствие
отхвърлил офертата, но нямало нито един свидетел на разговори между Д. Б. и свидетелката
А. М. за проверка на твърденията й. Същевременно последната била заинтересована от
изхода на спора, тъй като посоченият като пострадал е неин син и същевременно заявила
пред съда, че има интерес да закупи процесния апартамент лично за себе си, като същата не
била свидетел и на това след сделката парите да се изтеглени и да са върнати на Д. Б..
Към доказването на обвинителната теза и конкретно вмененото на подсъдимия
заплашване с насилие защитата поддържа, че свидетелят С. М. заявил, че знае, че Б. М. е
продал апартамента на Д. Б., а от самия частен обвинител знаел, че последният е взел
продажната цена за апартамента, тоест, той му се е похвА.л, че е взел парите. Твърди, че
свидетелят С. М. заявил, че е присъствал на срещи между Д. Б. и частния обвинител и по
отношение на процесната покупко-продажба знае: „Не е имало разменяни заплахи помежду
им, мисля, че всичко ставаше доброволно“. Този свидетел заявил, че след сделката частният
2

обвинител му споделил, че бил започнал да съжалява, че си е продал апартамента, като
споделял изрично на С. М., че мотивът да си продаде апартамента не е да е бил заплашван, а
че е бил под влияние на наркотици и не в пълна адекватност, каквато теза застъпва и
неговият защитник, но това не е престъпно деяние. Счита, че това, че някой си е продал
апартамента, защото са му трябвА. пари и не е бил достатъчно адекватен, не означавало, че
купувачът следва да бъде подведен под наказателна отговорност. На въпрос на този
свидетел знае ли как Б. М. е разходвал продажната цена, която е получил за имота, С. М.
заявил, че Б. М. си е купувал наркотици и е ходил по казина. На въпрос за това ли е продал
апартамента, свидетелят заявил: „За пари го е продал“, което заявили абсолютно всички
свидетели, че той е ходил в казина и се е хвА.л с парите, които е придобил от продажбата.
Защитата пледира, че свидетелят С. Б., който познавал и Д. Б., и Б. М., заявил, че не
знае за каква сума е продаден апартаментът, но споделил, че пред него Д. Б. не е заплашвал
частния обвинител, като за заплахи знае само от това, което отново самият частен обвинител
му е разказвал. Поддържа, че единствените данни за отправени заплахи от Д. Б. към частния
обвинител се извличА. само и единствено от показанията на самия частен обвинител и това
какво той е разказал на другите свидетели, които не са очевидци, при това след като е
прехвърлил имота, получил е парите и е започнал да се разкайва, че е похарчил парите от
апартамента. Пледира, че освен че частният обвинител е заинтересован от изхода на
наказателното дело и показанията му по никакъв начин не се подкрепяли от останА.я по
делото доказателствен материал, но според вещото лице М. К. същият бил с диагноза
„биполярно афективно разстройство“, чийто дебют бил именно през инкриминирания
период.
Защитата поддържа, че безспорно се установява, че Д. Б. е заплатил дължимата за
прехвърлянето на имота продажна цена по банков път съобразно приети и неоспорени
писмени доказателства, а именно платежни нареждания. Твърди, че в случая страните са
уговорили продажна цена в размер на 44 000,00 лева, която цена е по-висока от данъчната
оценка на имота, която била 43 248,10 лева. Поддържа, че в точка шест от нотариалния акт
продавачът е декларирал, че сумата, посочена в акта, е действително уговореното плащане
по сделката и в тази част нотариалният акт имал силата на официален свидетелстващ
документ за това волеизявление. Счита, че в горепосочената си част нотариалният акт
материА.зира удостоверително изявление на продавача, че сумата, посочена в акта, е
действително уговореният начин на плащане. Твърди, че разпитана като свидетел нотариус
Е. Х., която е изповядала процесната покупко-продажба, заявява, че е прочела на страните
по сделката целия текст на нотариалния акт, включително изрично заявила, че е прочела и
клаузата на точка шест от същия и им е обяснила значението й, преди да подпишат акта.
Защитата пледира, че няма нито един свидетел, който да потвърди твърденията на
заинтересования Б. М., че парите, които е получил по сделката, впоследствие ги бил върнал
на Д. Б.. Поддържа, че свидетелят С. А. казал, че познава подсъдимият Д. Б., тъй като
трябвало да организира погребение и ползвал услугите на погребалната му агенция и знаел,
че частният обвинител е продал апартамента си на подсъдимият Д. Б., тъй като частният
обвинител дължал пари и на други хора. Твърди, че свидетелят С. А. казвал, че знае, че Б. М.
е получил продажна цена за апартамента, тъй като след сделката му е звъннал и му е казал:
„Ела да се почерпим, защото си продадох апартамента“. Пледира, че свидетелят С. А. е
категоричен, че частният обвинител не му е споделял да е бил заплашван от Д. Б..
Поддържа, че свидетелят А. М. заявил, че не знае нито от частния обвинител, нито от жена
си Д. Б. да е заплашвал сина му и не знае за каква сума е продаден апартаментът и за какво
синът му е използвал парите, след като ги е получил. Твърди, че свидетелката Г. М. заявила,
че Д. Б. не е заплашвал мъжа й и не знае защо е продадено жилището и какво е станало с
него, не знае и за каква сума е продадено, а свидетелят Б. Б. заявил, че Б. М. не му е
споделял за взаимоотношенията му с Д. Б. и не е присъствал на срещи между двамата, не е
3

виждал подсъдимия да заплашва частния обвинител или пък някой от членовете на
семейството му. Защитата пледира, че свидетелят Й. А. заявила, че пред него частният
обвинител е взимал пари назаем от Д. Б., но никога пред него не са уговаряли лихва. И
заявил, че твърденията, които е изложил в показанията си, снети му на досъдебното
производство, не ги знае от първо лице, а му били преразказани от Д. Б. и от трети лица,
като не е присъствал на разговори между тях за процесния апартамент и пред него Д. Б. не е
заплашвал частния обвинител, като същевременно, когато е дал показания на досъдебното
производство срещу Д. Б. се установява, че е имал мотив да го направи, тъй като
показанията му са от процесната 2019 година, когато имал и параноиден епизод. Пледира, че
свидетелят С. А. казал, че познава Д. Б., тъй като трябвало да организира погребение и
ползвал услугите на агенцията му и същият заявил, че знае, че частният обвинител е продал
апартамента си на Д. Б., тъй като частният обвинител дължал пари на други хора. Поддържа,
че свидетелят А. М. заявил, че не знае нито от частния обвинител, нито от жена си Д. Б. да е
заплашвал сина му, не знае за каква сума е продаден апартаментът и за какво синът му е
използвал парите, след като ги е получил.
Защитата поддържа, че на подсъдимия не може да се търси наказателна
отговорност, че е закупил имота под пазарната стойност, както прокуратурата твърди, тъй
като в случая действал принципът за свобода на договарянето между страните и не са
нарушени добрите нрави поради липса на еквивалентност на престациите. Позовава се на
определение по гр.д. № 1919/2016г. на ВКС, в което изрично било прието, че противоречие
на договор с добрите нрави няма и в този смисъл е цялата практика на ВКС, когато цената
на недвижимия имот е близка до неговата данъчна оценка, както в настоящия случай.
Твърди, че съгласно практиката на ВКС, обективирана в определение по гр.д. № 4035/2017г.
на ВКС, II- ро гражданско отделение, в случаите на отклонение от пазарна стойност, каквато
е нА.це и заплащането на цена на имота по данъчна оценка, не се налага извод за
неравностойност на престацията, която да представлява нарушение на добрите нрави и да
води до нищожност на сделката. Моли за съдебен акт в този смисъл.
В последна дума подсъдимият Д. Б. моли да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.13 и чл.18 от НПК, взе предвид доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Д. Л. Б. е роден на ********* в гр.София, български гражданин, с
висше образование, неженен, безработен, осъждан (реабилитиран), ЕГН **********.
Към началото на 2019г. свидетелят Б. А. М. притежавал недвижим имот- апартамент
№ 48, с площ от 87,86 кв.м, находящ се гр.София, ж.к.„*********, ведно с мазе към
апартамента, който обитавал заедно със семейството си. След закупуване на апартамента
направил ремонт, събирА. се пари за входа за смяна на входните врати, пребоядисване на
общите части.
В началото на 2019г. свидетелят Б. А. М. се запознал с подсъдимия Д. Б.. След
запознанството им частният обвинител Б. А. М. разбрал от подсъдимия, че последният дава
пари на заем срещу лихва и тъй като бил безработен и в затруднено материално положение,
същия за времето от месец януари 2019г. до месец юли 2019г. на няколко взимал в заем пари
от подсъдимия Д. Б., които след това му връщал. Към месец август 2019г. отношенията
между свидетеля Б. А. М. и подсъдимия Д. Б. трайно се влошили, тъй като свидетелят Б. А.
М. не успявал да върне на време взетите в заем парични суми на подсъдимия. Предвид на
това подсъдимият Д. Б. търсел контакт със свидетеля Б. А. М. и отправял към него
4

претенции да му възстанови дадените от него парични суми.
В началото на месец септември 2019г. в гр.София подсъдимият Д. Б. се срещнал със
свидетеля Б. А. М., като му казал, че за момента му дължи 50 000,00 лева и трябва да му
прехвърли с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот, апартамента, в който
живее. На 17.10.2019г. подсъдимият разговарял със свидетеля Б.. М., като му казал, че за да
бъде изповядана по- бързо сделката, той трябва да го упълномощи, за да може да се снабди с
всички документи, необходими за продажбата на недвижимия имот. На същата дата
свидетелят Б. А. М. упълномощил подсъдимия Д. Б. да го представлява пред всички
държавни и общински органи, технически служби и други, както и да предприема всички
необходими действия относно снабдяването с документи за продажба на имота.
След като бил упълномощен от свидетеля Б. А. М. подсъдимият набавил нужните
документи за продажба на имота и на 18.11.2019г. подсъдимият и Б. М. отишли в
нотариалната кантора на нотариус Е. Х., находяща се в гр.София, бул.“*********, където
бил оформен и подписан нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 43, том
1, peг. № 1091, дело № 42/2019г. по регистъра на нотариус Е. Х., по силата на който
свидетелят Б. А. М. продава за сумата от 44 000,00 лева та подсъдимия Д. Б. правото на
собственост върху собствения си недвижим имот- апартамент № 48, с площ от 87,86 кв.м. и
мазе към него, находящ се в гр.София, ж.к.„*********, ведно с приспадащите се 1,773 %
идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж.
Свидетелката А. А. М. е майка на частния обвинител Б. А. М. и със съпруга си
купили апартамент на името на сина им. След като научила за случката с къщата, при която
синът й дал къщата на Д. Б., дошла от Кипър, отишла първо при Д. Б., говорила с него и той
й казал, че синът й му дължал 50 000,00 лева, при което му казала, че ще си продаде къщата
в Карлово, ще му даде парите, а той ще й върне апартамента обратно и подсъдимият се
съгласил. Свидетелката веднага отишла в гр.Карлово, продала къщата си, дошла с парите в
гр.София и отишла при подсъдимия, но той й казал, че тетрадката не е при него и да се
видят на следващия ден. На другия ден го чакала, но той не дошъл и офисът му бил
затворен. В продължение на няколко дни свидетелката чакала подсъдимия пред офиса, но
той бил затворен и едва на четвъртия или петия ден успяла да разговаря с подсъдимия,
който й казал, че се е отказал да им даде апартамента. Свидетелката разбрала, че синът й Б.
А. М. е вземал пари от Д. Б. за дрога като сумите били различни 100,00 лева, 50,00 лева,
80,00 лева, 100,00 лева, 120,00 лева– около 13 или 15 хиляди му дал, но с лихвите станА.
около 50 000,00 лева, след прехвърляне на жилището спрял да взема пари от подсъдимия.
Синът й споделял, че е имал заплахи от Д. Б., но тя не присъствала на среща между тях, а
само на телефонен разговор и за уговорките на сина си с Д. Б. знаела това, което частния
обвинител Б. А. М. й разказвал.
Свидетелят А. Б. М. е баща на Б. А. М. и познавал подсъдимия Д. Б., тъй като синът
му му го показал. Към 2019г. синът му имал апартамент в „Красна поляна“, ул.“*********,
но закупен от свидетеля А. Б. М. и съпругата му- свидетелката А. А. М.. Свидетелят не знаел
какви са отношенията между сина му и Д. Б.. Към датата на провеждане на разпита му-
29.01.2024г. живеел в същия апартамент в ж.к.„*********. Свидетелят не знаел през 2018-та
и 2019 година дА. синът му Б. А. М. е вземал пари от лихвари, дА. е употребявал наркотици
и е играл хазарт, не виждал Д. Б. и сина му заедно. Жена му А. А. М. и Д. Б. се познавА., тъй
като тя отишла да го помоли да им върне апартамента.
Свидетелят С. М. познавал подсъдимия Д. Б. покрай приятеля си Б. А. М.. Б. А. М.
ходел в офиса на Д. Б., в ж.к.„Красна поляна“, тъй като го снабдявал го с дрога– кристА..
Двамата имА. парични взаимоотношения, тъй като Б. А. М. взимал пари на лихва и плащал
всеки месец. Свидетелят го посъветвал да не влиза в такива схеми, защото лихвата била
непосилна- около 900,00 лева месечно. Частният обвинител Б. А. М. имал апартамент в
5

„Красна поляна“ и впоследствие свидетелят разбрал, че е прехвърлил апартамента на Д. Б..
Жената на Б. А. М. е трябвало да присъства, тъй като той не можел да прехвърли
апартамента нейно без съгласие. В един момент свидетелят разбрал, че еднократно или на
няколко пъти Б. А. М. взел повече от 20 000,00 лева за прехвърлянето на това жилище.
Когато бил в офиса виждал, че Д. Б. дава пари на Б. А. М., тъй като приятелят му бил
подвластен на дрогата и комара, което било всеизвестно в квартала. Пред него Д. Б. не
коментирал нищо във връзка с апартамента на Б. М., нямало разменяни заплахи помежду им
и всичко ставало доброволно. В един момент Б. А. М. започнал да се осъзнава, че е направил
голяма грешка, че апартаментът ще изгори и поискал съвет от свидетеля какво може да
направи, тъй като сключил сделката под влияние на наркотиците, не бил в пълна
адекватност, но не споделил да е заплашван. Свидетелят го посъветвал да заведе иск срещу
Д. Б., тъй като докато се водят дела нямало да може да го извади от жилището, защото все
още ще е във владение. Б. А. М. споделил, че майка му е отишла с една голяма сума пари да
иска да откупи от Д. Б. апартамента, но той не се съгласил. Свидетелят С. М. не присъствал
на разговор между Б. А. М. и Д. Б., в който да обсъждат евентуална покупко-продажба на
апартамента, но разбрал, че Б. А. М. го продал за пари, за около 20 000,00 лева. Преди да
прехвърли апартамена частният обвинител му поискал сумата от между 50 000,00 лева- 60
000,00 лева, тъй като толкова дължал на подсъдимия.
Свидетелят С. М. Б. е братовчед на частния обвинител Б. А. М. и познавал
подсъдимия Д. Б. от общи приятели и запознал братовчед си с Д. Б., като го завел в офиса
му, където била погребалната агенция в ж.к.„Красна поляна“. Свидетелят и Б. А. М. ходели
до погребалната агенция, вземА. пари от подсъдимия Д. Б., вземА. и наркотици, като
братовчед му дължал голяма парична сума, тъй като лихвата била около 15% и подсъдимият
му казал да му прехвърли апартамента в ж.к.„Красна поляна“ и след като му върне парите,
ще му го върне апартамента. Подсъдимият отправял заплашителни реплики към частния
обвинител, че ако не му върне парите „ще го сготви“, „ще го вкара в затвора“ и семейството
му ще пострада. След като Б. А. М. събрал сумата, майка му отишла при подсъдимия, но той
отказал да върне апартамента и започнА. дела.
Свидетелят С. А. А. познавал Б. А. М. от около петнадесет години, тъй като били
приятели с братовчед му А.Б.. Същият познавал и подсъдимият Д. Л. Б., защото имА.
погребение, а той имал погребална агенция и така се запознА. преди около шест- седем
години. Свидетелят знаел, че Б. А. М. дължал пари на други лихвари, но не и на подсъдимия
Д. Б.. Същият не знаел дА. Б. А. М. е вземал пари от Д. Б., но самият той не вземал.
Свидетелят Б. А. М. споделял с него, че има финансови затруднения, но не му казал дА. е
искал от някой парични помощи. Към 2019- 2020 година Б. А. М. живеел в ж.к.„Красна
поляна“, но продал апартамента си на Д. Б., защото дължал пари на други хора, но не знае за
каква парична сума е продаден апартаментът, нито на точно на кои други хора Б. А. М. е
дължал пари. Свидетелят С. А. А. знаел, че Б. А. М. е получил пари по сделката за
продажбата, защото му звъннал на следващия ден и казал му, че си е продал апартамента и
го поканил да се почерпят, но не отишъл. Същият не знаел в периода 2018- 2020 година Б.
А. М. да е заплашван по някакъв начин или притесняван от Д. Б..
Свидетелката Г. М. е съпруга на Б. А. М., но не познавала Д. Б., а го видяла един
път, когато със съпругът й отишли до неговия офис, до погребална агенция, където Добри й
дал едно бяло листче да подпише. Същата го попитала защо й го дава, погледнала към мъжа
си и видяла, че той се страхува от Д. Б.. После подсъдимият извадил телефон „Самсунг“ и
снимал подписите им. През инкриминираният период съпругът й вземал наркотици, които
закупувал от подсъдимия. През 2019г. отишли Англия и тогава съпругът й споделил с нея, че
е продал на Д. Б. апартамента, без тя да ходи при нотариус, но подписала декларация по
чл.26 от Семейния кодекс, защото се страхувал от него, тъй взел 100,00 лева, 200,00 лева,
после станА. 50 000,00 лева и че майка му е продала къщата в Карлово, за да даде парите Д.
Б., а той да им върне апартамента. Към 2019-2020г. съпругът й е бил хазартен човек, вземал
6

от пари подсъдимия и отивал да играе. С нотариална покана от 15.05.2020г. подсъдимият
поканил Б. А. М. до 10.06.2020г. включително да освободи жилището, обитавано от него и
находящо се в гр.София, ж.к.*********. Впоследствие подсъдимият Д. Б. дошъл и ги
изкарал от апартамента, но към датата на разпита й- 29.01.2024г. живеели в апартамента.
Свидетелката Е. Х. не познавала Д. Б. и Б. А. М.. От 2000г. работела като нотариус.
След предявяване на нотариален акт на лист 17- 19 от досъдебното същата поддържа, че по
т.6 от нотариалния акт страните декларират, че сумата, посочена в него като продажна цена,
е действително уговореното плащане по сделката и е прочетен на страните преди да
положат подписа си нотариално и им е разяснено значението на тази клауза, като е попитала
страните дА. разбират това, което подписват като текст. В практиката, ако на нотариус му се
стори, че някоя от страните е в неадекватно състояние, сделката не се изповядвала. В
конкретния казус декларацията по чл.26 от СК била съгласие на съпруг/съпруга за продажба
на семейното жилище, която трябвало да бъде с нотариална заверка, тоест, лицето, което е
дало съгласие, трябва да положи подписа си пред нотариус. Ако жилището не е семейно
било необходимо да се декларира, че не е семейното жилище и че е съгласен, а може да се
декларира, че е семейно и че е съгласен.
Свидетелят Б. М. Б. е брат на С. Б. и братовчед на Б. А. М.. Към 2019 година
братовчед му имал жилище в ж.к.„Красна поляна“. Същият познавал подсъдимият Д. Б. от
погребалната агенция, тъй като имал нужда от пари и последният му ги дал, след което
продал жилището си, за да му ги върне. Брат му е вземал пари от Д. Б., които той върнал,
като върнА. общо всичко 30 000,00 лева. При вземането и връщането на парите не подписал
никакъв документ. Свидетелят знаел, че братовчед му е прехвърлил жилището си на Д. Б.,
защото му дължал пари. Свидетелката А. М. му е леля ми е, към инкриминирания момент
имала къща в Карлово, която продала, за да могат да върнат парите на подсъдимия и да си
вземат апартамента, но последният отказал да го върне. Към инкриминирания момент
братовчед му употребявал наркотици, но не знаел какви и колко често. След продажбата на
имота братовчед му получил пари от Д. Б., които пак му ги е върнал по банков път, но не
присъствал на срещи между Д. Б. и Б. А. М., не виждал подсъдимия да предава на Б. М.
пари. Свидетелят Б. М. Б. продал жилището си 2016-2017 година, за да върна парите на
подсъдимия общо горе-долу 30 000,00 лева. Апартаментът бил на името на дъщеря му, която
била непълнолетна и продажбата станала много трудно. Свидетелят дал парите на
подсъдимия в погребалната агенция, където отишъл с майка си и съпругата си. Същият
ходил в полицията да подаде сигнал срещу подсъдимия, оставил пари, които имал да му
дава, полицейските служители ги записА. и подсъдимият бил задържан с тези пари. За
получаването и връщането на парите знаел от Б. А. М., нито виждал подсъдимия Д. Б. да го
заплашва, или пък някой от членовете на семейството му по някакъв начин, но чул от Б. А.
М. за заплахи от страна на подсъдимия. В този период Б. А. М. имал хазартна зависимост,
но не употребявал алкохол и за договорките му с Д. Б. знаел от Б. А. М.. Когато давал пари
на брат му или на него не е било пред свидетели, но подсъдимият си записвал какви суми
дава и какво трябва да върнат.
Свидетелят Й. А. А. познавал Б. А. М. от може би над 10 години, тъй като били
семейни приятели. Същият познавал Д. Б. от около 5 години от общи приятели. Знаел, че Д.
Б. и Б. А. М. се познават. През 2019 година Б. А. М. имал жилище в ж.к.“Красна поляна“, но
тогава Б. А. М. бил безработен, а Д. Б. имал погребална агенция. Към онзи момент
отношенията между Д. Б. и Б. А. М. били приятелски, а впоследствие имА. караници
помежду си, тъй като Б. А. М. взимал пари от Д. Б., включително и в негово присъствие
няколко пъти, в продължение на няколко седмици около 5 000,00 лева. Първият път сумата
била около 500,00 лева, впоследствие пак били на части– по 1 000,00 лева, по 500,00 лева, но
свидетелят нямал представа дА. Б. А. М. е върнал парите на подсъдимия и не виждал да
съставят докумени за парите. Към датата на разпита му- 17.04.2024г. Б. А. М. ползвал
същото това жилище в ж.к.“Красна поляна“, но не е знаел дА. Б. А. М. е продавал или
7

залагал жилището, нито дА. Д. Б. и Б. А. М. са ходили при нотариус, но Б. А. М. имал
намерение да заложи жилището. Свидетелят Й. А. А. вземал пари от подсъдимия 500,00
лева, 1 000,00 лева, с уговорката да му ги върне, като срокът за връщане зависел за момента
за колко време са му трябвА.– месец- два и ги върнал с уговорката за лихва от 10 процента.
Подсъдимият Д. Б. подал сигнал против свидетеля за откраднат лек автомобил, вследствие
на което същият постъл в Затвора за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“, след
което нямА. контакти.
Свидетелят Н.А. и подсъдимият Д. Б. били приятели от около 7-8 години, а с Б. А. М. се
виждА. на различни места, включително и в офиса на подсъдимия в погребалната агенция
през 2019 година, когато частният обвинител отишъл при него и му предложил апартамент
за продажба. Инициативата за продажбата на този апартамент била на Б. А. А. и свидетелят
присъствал по време на разговор за цената, която била между 40 000,00 лева и 50 000,00
лева. След време разбрал, че апартаментът е продаден, тъй като посещавал зала за хазарт и
там разбрал, че Б. А. А. се е похвА.л, че го е продал, но не казал на каква цена го е продал.
Свидетелят чул, че Б. А. М. да си предлага апартамента за продажба и на други лица и го
виждал в игралната зала в „Красна поляна“.
Свидетелката Х.Н.В. познавала подсъдимия Д. Б. от около 2015г. от квартала, както
и частния обвинител Б. А. М.. Към 2019г. Б. А. М. живеел в кв.“Разсадника“, а Д. Б. в
кв.“Бенковски“. В средата на 2019г. Б. А. М. искал да продаде апартамента си и търсел
евенуални купувачи, като го продал на подсъдимия и се похвА.л пред крупиета и други хора
в казиното, че го е продал за сумата между 40 000,00 лева и 50 000,00 лева.
В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно- психиатрична експертиза,
съгласно чието заключение при С. М. Б. е нА.це диагноза биполярно афективно
разстройство, клинична ремисия. Вероятният дебют на психозата е през 2019г. със страхово-
параноидна симптоматика, която след започване на невролептична терапия е алтернирала в
разгънат маниен синдром. Заболяването приема пристъпен ход само с манийни епизоди, по
повод на които е провеждал лечение в ЦПЗ „Проф.Никола Шипковенски“ в амбулаторни
условия, на домашен стационар и принудително амбулаторно лечение в Съдебен кабинет.
Биполярното афективно разстройство по време на афективен пристъп (маниен или
депресивен) се приравнява към „продължително разстройство на съзнанието“ в
юридическия смисъл. При С. Б. към момента на психиатричното изследване- 06.09.2021г., не
се установяват клинични данни за афективна симптоматика- манийна или депресивна, при
него е нА.це състояние на кличина ремисия (светъл период), при която пдсихичните
функции правилно да възприема и възпроизвежда обстоятелствата от обективната
действителност, както и тези от значение за делото са съхранени. Не се установява и
патология на когницията: показателите на вниманието са съхранени, паметовите функции са
без съществена промяна в трите фази, интелектуалните му възможности са в долните
граници на нормата, без данни за интелектуален дефицит от всякакъм тип. При С. Б. няма
данни за зависимост към психоактивни вещества. Въз основа на анамнезната информация
може да се приеме, че употребата на психостимуланти (кокаин, амфетамин, метамфетамин
/пико/ и MDMA), канабисови производни (марихуана) и дизайнерска дрога „билка“ е била
вредна (злоупотреба без прояви на зависимост) или ситуативна (епизодична), а на алкохол е
в битово- допустимите граници. Освидетелстваният заявява, че след 2019г. не употребява
наркотични вещества. Има съхранен спомен за събитията от значение за делото, който
възпроизвежда правилно и в хронологичен ред. Експериманталният анА.з на всичко
гореописано дава основание да се приеме, че към момента на изследването при С. Б. е нА.це
състояние на клинична ремисия, поради което той притежава свидетелска годност в
настоящото наказателно производство, може да участва във фазите му и да дава адекватни
свидетелски показания. В съдебно заседание вещото лице М. К. разяснява, че диагнозата е
била поставена през 2020г., когато е проведено принудително лечение амбулаторна форма по
Закона за здравето, тъй като той е шофирал моторно превозно средство след употреба на
8

наркотици. Поддържа, че към 2018-та и 2019 година има данни, че той е употребявал
психоактивни вещества от групата на канабисови производни и психостимуланти, но няма
информация той да е бил в някакво психотично състояние. Възможно е психотичният епизод
да е на фона на употребата на психоактивни вещества, защото биполярната афективна
психоза трябва да се постави, когато има катамнеза за редуващи се манийни и депресивни
епизоди, но такава катамнеза няма. Има само един параноиден епизод, който започва с
параноидна симптоматика, след това се наблюдава маниен епизод, когато тази психоза
протича с много добри, светли ремисии, ако се приеме, че при него е нА.це биполярно
афективно разстройство, когато липсват манийна и депресивна симптоматика, той е в
състояние правилно да възприема обстоятелствата от обективната действителност, да
разбира и да ръководи постъпките си, притежава свидетелска годност и може да участва в
наказателно производство.
В хода на досъдебното производство е изготвена оценителна експертиза, съгласно
чието заключение пазарната стойност на апартамент № 48, находящ се в гр.София,
ж.к.“********* със застроена площ от 87,66 кв.м. и обща кубатура от 320,78 куб.м., състоящ
се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, заедно с прилежащото към него
мазе № 8 с площ от 4,56 кв.м., заедно с припадащите се 1,773% идеални части от общите
части на сградата и със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото към
дата 18.11.2019г. е в размер на 182 542,00 лева. Разликата между пазарната стойност и
продажната цена по сделката към дата 18.11.2019г. е в размер на 138 542,00 лева. В съдебно
заседание експертът разяснява, че не е извършвала личен оглед на апартамента и
изготвената оценка е по писмени данни, като моментът на изготвяне на експертизата е доста
след датата на извършване на деянието. Вещото лица поддържа, че дори и да има личен
оглед, няма да отразява състоянието на апартамента към момента на деянието и използвала
нотариален акт за покупка продажба на недвижим имот № 43, в който са описани общите
характеристики на имота, характеризиращи неговата площ, разпределение на прилежащи
площи и идеални части, но в него няма данни за състоянието на имота. При изготвяне на
оценката използвала методиката, определена в български стандарти за оценяване и по точно
метода на пазарните аналози, като на стр.5-6 и 7 са посочени пазарни аналози, чийто общи
характеристики са близки до тези на оценявания имот, а в табличен вид са посочени
коефициентите, които са взети предвид и по този начин е изведена пазарната стойност на
оценявания имот и имала предвид само стойността на жилището, но не и стойността на
обзавеждането, ако е имало такова.
С решение от 24.02.2025г., постановено по въззивно гражданско дело № 12 043/2022г. по
описа на СГС, II- Е състав съдът обезсилил ршение от 18.08.2022г., постановно по гр.д.№ 36
713/2020г. и е изпратил делото на СГС за разглеждане на предявенит от Б. А. М. срещу Д. Л.
Б. искове с правно основание чл.27, вр.чл.29, ал.1 от ЗЗД и евентуален с правно основание
чл.87, ал.3 от ЗЗД за унищожаване поради измама, респективно разваляне на договор за
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 43, том I, рег. № 1091, дело №
42/2019г. от 18.11.2019г. на нотариус Е. Л. Х., с район на действие СРС, по искова молба с
вх.№ 2015353/11.08.2020г. по входящия регистър на СРС.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така възприетата от съда фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства- показанията на свидетелите А. А. М., С. Е. М. /приобщени по реда на чл.281,
ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, С. М. Б., С. А. А. /приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1,
т.2, предл.2 от НПК/, Б. А. М. /приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК/,
Г. М. М., Е. Л. Х., Б.Б., /приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК/, Й. А. А.
/приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК/, Н.П.А. Х.Н.В., справка от Агенция
9

по вписванията /л.11- л.12 от досъдебното производство, л.170- л.171 от съдебното
производство/, нотариална покана /л.91 от досъдебното производство/, нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот /л.17- л.19, л.259- л.260 от досъдебното
производство/, пълномощно /л.71 от досъдебното производство/, заключение по съдебно-
психиатрична експертиза /л.168- 176 от досъдебното производство/, оценителна експертиза
/л.281- л.288 от досъдебното производство/, справка за съдимост /л.227- л.231, л.233- л.238,
л.278- л.279 от досъдебното производство/, справка за преводи чрез Изипей към подсъдимия
Д. Б. /л.212- л.248 от съдебното производство/, както и приобщените по реда на чл.283 от
НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.
Настоящият съдебен състав не възприе и кредитира показанията на свидетелите А.
А. М., А. Б. М., Г. М. М., в частта, в която поддържат, че подсъдимият Д. Б. е отправял
закани към Б. А. М., като прецени, че същите се оборват от останА.те, събрани по делото
писмени и гласни доказателства. В показанията си свидетелите С. М., С. А. А. и Б. М. Б. са
категорични, че не е имало заплахи от страна на Д. Б. към Б. А. М. и всичко ставало
доброволно, нито, че частният обвинител му е споделял да е бил заплашван. От друга страна
същите са роднини на частния обвинител и са заинтересовани от изхода на делото, а по
същество преразказват това, което е споделил с тях и не са преки очевидци на факти и
обтоятелства, относими към предмета на доказвване по делото.
Съдът кредитира и даде вяра на показанията на свидетелите С. М., С. А. А., Е. Л. Х.
и Н.П.А. като кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се, дадени от
непредубедени от изхода на делото свидетели.
Заключенията на изготвените по делото съдебно- психиатрична и психологична и
съдебно- оценителна експертизи съдът възприе изцяло, като прецени, че същата е
обективна, компетентна и относими към предмета на доказване в производството.
Събраните по досъдебно производство № 227 ЗМК 1829/2020г. по описа на 03 РУ- СДВР,
пр.пр.№ 16 526/2022г. по описа на СГП съдът кредитира изцяло, като прие, че същати са
непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни
доказателства и са относими към основния факт, включен в предмета на доказване по
делото.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че обвинението,
повдигнато против Д. Л. Б. за престъпление по чл.214, ал.2, т.2, вр.ал.1, вр.чл.213а, ал.3, т.2
от НК не е доказано по безспорен и категоричен начин, така както изисква разпоредбата на
чл.303, ал.2 от НПК. Изпълнителното деяние при изнудването не завършва с упражняването
на принудата, а в причинна връзка с него настъпват определени последици, свързани с
поведението на изнудения, който поради принудата извършва или претърпява нещо. При
изнудване чрез физическо или психическо въздействие деецът мотивира изнудения сам да
направи разпорждане, което причинява лично на него или на другиго имотна вреда.
/Решение № 233/1978г., II н.о., Решение № 114/1990г., II н.о./ Изнудването ще е довършено
престъпление само когато изнуденият предприеме такова поведение, което по своето правно
действие е свързано с вредоносно засягане на неговото или чуждо имущество. /Решение №
94/1975г., I н.о./ За да е нА.це престъплението по чл.214 от НК е необходимо да се установи
упражняването на принуда /сила или заплашване/, като преди, едновременно или след нея
деецът довежда до знанието на изнудваното лице желаното от дееца поведение. В следствие
на принудата пострадА.ят предприема акт на имуществено разпореждане с имуществен
предмет, който акт причинява вреда на жертвата или на друг правен субект. Това
престъпление е резултатно. То е довършено, когато в причинна връзка с осъществения от
10

пострадА.я акт на имуществено разпореждане настъпи вреда за него или за друго лице
/Решение № 108 /2022г. по н. д. № 417/2022г., н. к., ІІІ н. о. на ВКС/. В конкретния казус от
показанията на свидетелите Н.П.А. и Х.Н.В. се установява, че частният обвинител Б. А. М. е
предлагал жилището си на различни хора, за да върне дадените му от подсъдимия Д. Б. пари.
В хода на съдебното следствие не се събраха безспорни и категорични доказателства, че Д.
Л. Б. за времето от началото на месец септември 2019г. до 18.11.2019г. с цел да набави за
себе си имотна облага, принудил Б. А. М. чрез заплашване с насилие- заплашил го, че: „Ще
изпратя хора да те пребият, да ти счупят краката на тебе, на жена ти и на децата“, „Ще
изпратя хора да те причакат някъде и ще те бият, и децата ти ще пострадат, и жена ти ще
пострада, и ти ще пострадаш, няма да живеете там“, „Ще пратя хора да те дебнат и пребият“-
да извърши нещо противно на волята му- да му прехвърли с нотариален акт правото на
собственост върху свой собствен недвижим имот- апартамент № 48, с площ от 87,86 кв.м.,
находящ се гр.София, ж.к.*********, ведно с мазе към апартамента. В показанията си
свидетелят Н.А. поддържа, че инициативата за продажбата на апартамента била на Б. А. А. и
същият присъствал по време на разговор за цената, която била между 40 000,00 лева и 50
000,00 лева. Свидетелката Е. Х. заявява, че в практиката, ако на нотариус му се стори, че
някоя от страните е в неадекватно състояние, сделката не се изповядвала.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делоо
разноски остават за сметка на Държавата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
11

Номер на акта:	53
Дата:	25 април 2025 г. (в сила от 25 април 2025 г.)
Съдия:	Христинка Колева

Дело:	20221100205078
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 ноември 2022 г.

Присъда по дело №5078/2022 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите